РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. ХАСКОВО, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500534 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. вр. с чл.317 и Глава
ХХV от ГПК.
Обжалвания акт
С решение №228/24.IV.2023 г. постановено по гражданско дело
№1 588/2022 г. Районен съд-Хасково уважава предявените от И. Н. Д., ЕГН
**********, от гр.***, против Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, гр.София, ул."Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.З от КТ, като: признава за незаконно извършеното със Заповед №
РД-02-16-669/26.04.2022г. уволнение на И. Н. Д., ЕГН **********, на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ отменя Заповед № РД-02-16-669/26.04.2022г,
с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение, като незаконосъобразна;възстановява И. Н. Д., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност ***, Дирекция ***
при Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
С решението си първата инстанция осъжда Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, гр.София, ул."Св.Св. Кирил и
Методий" № 17-19, да заплати на И. Н. Д., ЕГН **********, сумата от 17
209.02 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради незаконното му уволнение - 28.04.2022г. - 28.10.2022г., ведно
1
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022г. до
окончателното й изплащане;осъжда Министерство на регионалното развитие
и благоустройството, гр.София, ул."Св.Св. Кирил и Методий" № 17-19, да
заплати на И. Н. Д., ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 1700 лева;осъжда Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, гр.София, ул."Св.Св. Кирил и Методий" № 17-19, да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер
на788.40 лева и допуска на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение за работа.
Обстоятелства по въззива
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.София,
ул."Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 са останали недоволни от така
постановения съдебен акт,поради което го обжалват като неправилен и
незаконосъобразен с искане отмяната му и отхвърляне на предявените от
ищеца обективно съединени претенции.
При постановяване на решението си РС-Хасково тълкувал превратно
установените по делото факти и не съобразил отправените възражения от
ответника по исковата молба;мотивите страдали от вътрешни противоречия-
от една страна съдът посочил,че в заповедта за уволнение не били установени
качествата на ищеца,които не притежава за ефективно изпълнение на работата
си,но от друга страна приемал,че това може да се съдържа и в отделен
документ;въпросният документ-формуляр за годишна оценка за
изпълнението за 2021, станал известен на Д. като съдържание и че ще
послужи като основание за прекратяване на трудовото му
правоотношение;следвало съдът да съобрази и че тази оценка се извършвала
като преценка работата на Д. за продължителен период от време-една година
на два етапа-междинно и финално оценяване,като били посочени детайлно
проявните форми на неизпълнение на служебните задължения; неправилен
бил и извода на съда,обосновавайки незаконността на уволнението на Д.,че
оценката била извършена от лице,с което същият бил вярък конфликт,тъй-
като над оценяващия имало съобразно вътрешните правила за условията и
реда за управление на човешките ресурси в МРРБ и контролен орган,който
можел да промени или потвърди оценката,което било гаранция срещу прояви
на субективизъм,като в случая именно я потвърдил;упражняването на правата
по чл.328 ал.I т.5 от КТ не било скрепено със задължение на работодателя да
проведе процедура по установяване непригодността на работника относно
ефективното изпълнение на работата му,като тази непригодност се извеждала
от неговите действия и бездействия и получените резултати,без да е
необходима да се извеждат липсата на кои качества са обосновали
уволнението.
И. Н. Д. представя отговор на въззивната жалба,с който извежда
неоснователността й, и иска потвърждаване на решението на РС-Хасково.В
атакуваната заповед за уволнение не били посочени конкретните
качества,които липсвали при ищеца за ефективно упражняване на трудовата
му функция,в каквато насока било ТР №4/2021 г. по Т.Д.№4/2017 г. на
ВКС,което било подробно обсъдено от РС-Хасково.Това било и съществен
порок на издадената заповед и само поради това същата била
незаконосъобразна.В тази насока правилно съдът извел,че извършената
2
годишна оценка не съдържала конкретно описани качества,които пречат на
ефективното изпълнение на работата от Д.,още повече,че и същата не била
стигнала до знанието на последния и че ще послужи като основание за
прекратяването на трудовото му правоотношение.Правилно било прието,че
дори и да има липса на такива качества,това не е трайно състояние.
При обективиране на процесната заповед работодателят
недобросъвестно упражнил работодателската си власт в нарушение на чл.8
ал.I от КТ и е проявил субективизъм,като не е отчел-обективното
притежаване от ищеза на всички качества за ефективно изпълнение на
трудовата му функция,обекктивирани във всички годишни оценки от 2016 до
2021 г. били дадени високи оценки на ръководените служители от ответника
за 2021 г. което било несъвместимо с дадената му ниска оценка;съзнателно не
била отчетена и голямата натовареност на екипа за 2021 г.,като
същеввременно много по-големи забавяния от екипа на извръшилата
оценката на Д.Д.Г. не били отчетени;оценката била извършена от лице с което
служителят е бил в теж ъ кконфликт.
Въззиваемата страна поддържа и тезата си,че прекратяването на
трудовото правоотношение било в нарушение на чл.333 ал.I т.4 от КТ,тъй-
като предизвестието за това прекратяане било издадено и връчено на ищеца
по време на ползван от него отпуск поради временна нетрудоспособност.При
прекратяването на ТПО с предизвестие същото се прекратявало с изтичане на
срока,като заповедта имала само констативен характер.
Правни съображения
Въззивникът е надлежно активно легитимирана страна и носител на
правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид
разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера
-уважаване на обективно съединените искове по.344 ал.I т.1,2 и 3 от КТ.
Обхвата на въззивното производство е очертан от изложеното във въззивната
жалба.В тази насока оплакванията на въззивника са изцяло относно
неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като
обоснованост. Не се излагат доводи относно валидността или допустимостта
на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната
проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.Пред Районен съд-
Хасково е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на
производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд.
Следва да се посочи ,че така изведените обстоятелства пред първата
инстанция не се оспорват от страните.При яснотата относно фактическата
обстановка по делото е налице обаче спор относно правното значение на
иначе установените обстоятелства и техните последици.
Трудовото правоотношение между въззиваемият И. Д. и неговия
работодател Министерството на регионалното развитие и благоустройството
е прекратено считано от 28.IV.2022 г. с процесната заповед № РД-02-16-
669/26.04.2022 г., на основание чл.328, ал.I, т.5 от КТ , като същият е уволнен
от длъжността ***, Дирекция *** при Министерство на регионалното
развитие и благоустройството,заемана от него считано от 01.IV.2010 г.Тази
заповед е обоснована с посочването като причина за настъпилото
прекратяване на трудовото правоотношение-липса на качества за ефективно
3
изпълнение на работата,обективирано във формуляра за годишна оценка на
изпълнението за длъжността за 2021 г.
Действително чл.328 ал.I т.5 от КТ очертава потестативно субективно
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с даден
служител поради наличие единствено на обективни причини- липса на
качества на работника или служителя,коит водят до неефективно изпълнение
на работата. Упражняването на това право обаче следва да се вмести в
определени законово определени изисквания,за да е съобразено с нормативно
изведените императиви и естеството на трудовите правоотношения,
с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност
на основанията за уволнение. Правото на защита против такава заповед
произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или
служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да
посочи фактическото основание за уволнение.Въпросното волеизявление на
работодателя в тази насока не може само да преповтаря законовия текст,а
следва ясно,подробно и точно да отрази конкретиката на всеки отделен
случай,за да се осъществи максимална инивидуализация на относимия
фактически състав за съответния случай. Общото оценъчно и неопределено
понятие,използвано от закона в нормата на чл.328 ал.I т.5 от КТ,следва да се
изпълни с подробно и правнорелевантно фактическо съдържание за
конкретния работник и неговите качества,които водят да липса на ефективно
изпълнение на трудовите му функции.В тази насока Тълкувателно решение №
4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК изрично задължава
работодателят да осъществи индивидуализация на волеизявлението ,като в
писмената заповед за прекратяване по чл.328 ал.I т.5 от КТ най-малко следва
да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в
какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по
който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни
варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да
упражнят правото си на защита от една страна,а от друга заповедта ще
отговора и на изискването на закона за минималното й
съдържание.Следователно при обективиране на потестативното си право по
чл.328 ал.I т.5 от КТ работодателят трябва да го обоснове като изведе трайно
неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във
времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици на
уволнения работник.
Процесната заповед въобще не отговаря на тези изисквания.В същата
само е посочен законовия текст и нищо повече.Следователно като съдържание
същата е изначално порочна и е незаконосъобразна.След постановяването на
обсъденото тълкувателно решение според настоящия състав на съда не е
възможно да се мотивира заповед за прекратяване на трудово
правоотношение с препратки към други документи,стоящи извън
нея.Заповедта трябва да има очертаното от тълкувателното решение
минимално съдържание относно всеки конкретен случай в самата себе си,за
да отговаря на изискванията на закона.
Дори и да се приеме като алтернатива допустимостта относно
мотивиране на процесната заповед чрез препратка към стоящи извън нея
документи,в случая представения формуляр за годишна оценка на
изпълнението на работата на И. Д. за 2021 г. то отново изискванията на
тълкувателното решение не са изпълнени. Формулярът е доста обемен,но по
същество съдържа две части-междинна оценка и годишна оценка,като
4
посочени основно констатации за допуснати забавяния от страна на ищеца в
работата му и са отправени препоръки.Дадената оценка е възможно най-
ниската-5 по чл.52 от Вътрешните правила за условията и реда на управление
на човешките ресурси в МРРБ,която е предпоставка за прекратяване на
трудовото правоотношение.При анализ на отразеното обаче и в този
документ не може да се изведе ясно и категорично изискуемото от закона и
очертано в тълкувателното решение съдържание,което да очертае
фактическите основания от хипотезата на чл.328 ал.I т.5 от КТ.Не може да се
установи конкретно,че е налице трайно неизпълнение на трудовите
задължения от страна на Д. и не е очертано в какво се състои това
неизпълнение в качествено, количествено или във времево отношение, и че
същото е причинено само и единствено от обективна липса на ясно и
подробно описани знания, умения или навици за процесния случай и на
конкретния работник.Не става ясно въпросните забавяния,установени в
оценката,да са породени от някаква обективна липса на конкретно посочени
знания,умения и трудови навици от страна на Д.,които и да са
трайни.Впрочем в тази насока следва да се ценят многобройните изцяло
положителни като оценка за Д. формуляри от предходните години.Поради
това не е обяснимо,а и звучи нелогично съобразно доказателствата по делото
как за кратък период от време същият рязко и обективно е изгубил
необходимите знания,умения и трудови навици, които в предходни години са
довели до изцяло положителното му оценяване за ефективно упражняване на
трудовата си функция, ,изискванията за която не са променяни,нито са
променени функционално свързаните с нея обстоятелства,които я обуславят.
Следва също така да се посочи и че въззиваемият не е доказано изрично
да е узнал,че този формуляр за оценка ще обоснове прекратяването на
трудовото му правоотношение,нито че при издаване на процесната заповед
работодателят въобще е съобразил възраженията му в тази насока,което бил
длъжен да стори..
Изведената законова презумпция по чл.8 ал.II от КТ относно
добросъвестността на работодателя при упражненото право по чл.328 ал.I т.5
от КТ спрямо ищеца е оборена от събраните по делото доказателства.В тази
насока отправения довод от страна на Д. се явява основателен.
Работодателят в конкретния случай преднамерено използва очертаното
в горната норма право не за постигане на предписаната от закона цел и в
пълно противоречие с изискването за добронамереност и добросъвестност
при упражняване на правомощията си.В тази насока следва да се съобрази,че
формуляра по годишната оценка за 2021 г. за работата на Д. изцяло е
осъществена от висшестоящата в служебната йерархия Д.Г.,с която са били в
тежък конфликт,породен от жалба от страна на въззиваемият по повод
ръководен от нея конкурс в рамките на службата и на двамата в МРРБ и
посочени нарушения на процедурата.Въпросната оценяваща е представила
тъжба срещу Д. в СРС,по която в правнорелевантния за делото момент е
образувано наказателно дело от частен характер №4627/2021 г. за извършени
престъпления,което ясно свидетелства за сериозна ескалация на негативните
отношения помежду им,които несъмнено внасят обосновано съмнение в
безпристрастността на годишната оценка,осъществена именно от
тъжителя.Вместо съответните органи в МРРБ да отчетат така сложилата се
ситуация, са оставили именно Г. да осъществи оценката при така
обективирания конфликт на Д.,която се очаква отнапред да е възможно най-
ниската.Особено показателно е и че контролиращия орган на формуляра по
5
годишната оценката я е потвърдил,вместо да отчете създалата се негативна за
Д. ситуация,което сочи на очевидното желание в разрез и чрез заобикаляне на
закона,да се прекрати трудовото правоотношение с „неудобния“ служител И.
Д.,който изразил недоволство и сигнализирал за нередности при
функционирането на МРРБ при провеждането на конкурс,ръководен именно
от оценящата го Д.Г.
В тази насока следва да се съобрази и че за всички предходни
последователни годшни оценки до 2021 г. Д. е оценяван като изпълнение на
работата си изцяло положително,без никакви отрицателни забележки.Точно
обаче при последната годишна оценка,в рамките на конфликта си с
горестоящия го оценяващ,изведнъж му е дадена възможно най-ниската
стойност от 5.Следва също така да се съобрази и факта,че ръководения от Д.
екип за 2021 г. е оценен много добре като изпълнение на задачите,което не
кореспондира с лошата оценка на самия въззиваем,чията работа е функция и
на този екип,както и работата на екипа е функция на работата на Д. като пряк
ръководител.
Налага се извода,че работодателят,предвид на веригата от тези факти,
преднамерено е търсел именно прекратяването на трудовото правоотношение
с И. Д.,воден от основания,стоящи извън законосъобразните и осъществени
чрез формално обосноваване с хипотезата на чл.328 ал.I т.5 от КТ,което е
проява в конкретния случай на единственото му желание чрез законово
допустими средства да постигне тази негова единствена цел: прекратяване на
трудовия договор с този конкретен служител.
Съдът намира за основателни изводите на РС-Хасково по отношение
възражението на въззиваемият за приложението към случая на хипотезата на
чл.333 ал.I т.4 от КТ,тъй-като предизвестието за това прекратяване било
издадено и връчено на ищеца по време на ползван от него отпуск поради
временна нетрудоспособност.В случая е ирелевантно връчването или на
процесното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с Д.
на основание чл.328 ал.I т.5 от КТ в тримесечен срок.,тъй-като същото е
прекратено с процесната заповед,която не е функция на това
предизвестие,издадена е преди изтичане на срока на същото и са предвидени
обезщетения за неспазените срокове.Ето защо правопораждащия факт е
именно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,поради
което и същата няма констативесн характер,какъвто би имала при
осъществена обвързваща хипотеза на спазено предизвестие за
прекратяването.
Правилно съобразно изложеното първата инстанция е приела
незаконосъобразност на атакуваната заповед,възстановила е Д. на заеманата
длъжност и осъжда Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на И. Н. Д. сумата от 17 209.02 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното му уволнение - 28.04.2022г. - 28.10.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022г. до окончателното й
изплащане,съобразно представените в тази насока доказателства.
Съобразно изложеното обжалваното решение на РС-Хасково е правилно
и законосъобразно,поради което следва да се потвърди,като на основание
чл.272 от ГПК въззивната нистанция препраща и към мотивите на
същото,които изцяло споделя.
Представената въззивна жалба предвид изложеното е изцяло
6
неоснователна.Съобразно изхода от производствното пред въззивния съд,ще
следва на основание чл.78 от ГПК МРРБ да заплати на И. Д. разноски в
размер на 2 700 лв. съобразно договор за правна защита и съдействие по
делото,което възнаграждение е адекватно на правната и фактическа сложност
на делото и не се явява прекомерно.
Водим от изложеното и на основание на основание чл.271 и чл.315
ал.ІІ от ГПК Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №228/24.IV.2023 г. постановено по
гражданско дело № 1588/2022 г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, гр.София, ул."Св.Св. Кирил и Методий" № 17-19, да
заплати на И. Н. Д., ЕГН **********, направените по делото разноски
пред въззивния съд в размер на 2 700 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по касационен ред в месечен
срок от 30.VIII.2023 г. пред ВКС на РБ,указан на страните в съдебно
заседание от 16.VIII.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7