№ 11813
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110130142 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Алианц България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****,
представлявано от Йоанис Коцианос и Андрей Александров срещу „ДЗИ – Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
*****, представлявано от изпълнителните директори Коста Чолаков и Бистра
Василева, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
заплащане на сумата в размер на 4226,33 лева – регресна претенция, представляваща
невъзстановена част от престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Ауди”,
модел „А6“, ****** от настъпило на 20.10.2021 г. ПТП в гр. София, по вина на водача
на лек автомобил ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД твърди, че на 20.10.2021 г. в гр. София,
водачът на лек автомобил ****** , движейки се по ул. „Б. Цонев“ при кръстовището с
ул. „Кап. Р. Николов“ не е пропуснал движещият се с предимство лек автомобил
„Ауди”, модел „А6“, ******, и е предизвикал пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което било увредено имущество на трето лице, а именно лек автомобил
„лек автомобил „Ауди”, модел „А6“, ******, с което ищецът имал сключена
имуществена застраховка „Каско“ с полица ******* въз основа на която заплатил
обезщетение в размер на 16124,17 лева и реализирал ликвидационни разноски в размер
на 25.00 лева, или общо 16149,17 лева. Твърди, че с извършеното плащане ищецът се
1
суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, тъй като към датата на ПТП
водачът на лек автомобил „Ауди”, модел „А6“, ****** е бил застрахована страна по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. Поддържа, че въпреки изпратена до ответника регресна покана за сумата в
размер на платеното обезщетение, ответникът не изплатил изцяло стойността на
предявената регресна претенция, а само част от нея – 11912,84 лева. Ответникът
отказал да изплати разликата до 16149,17 лева, възлизаща в размер на сумата от
4226,33 лева, поради което ищецът предявява и разглеждания иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 4226,33 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от ответника
ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД същият оспорва факта на сключване на имуществена
застраховка „Каско+, както и размера на застрахователното обезщетение с
твърдението, че значително надхвърля средните пазарни цени, тъй като автомобилът е
ремонтиран в официален сервиз на марката, въпреки че е в експлоатация от около
седем години. Отделно от това оспорва част от описаните детайли за смяна за смяна и
ремонт да са в причинна връзка с процесното събитие. Предвид изложеното счита, че с
плащането на сумата 11912,84 лв. е изпълнил задълженията си. Оспорва претенцията
за ликвидационни разходи с твърдение, че не е доказано такива да са извършени и
начина на определянето им, в евентуалност с твърдения, че трябва да бъде намален до
средната стойност от 15 лв.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представеното преводно нареждане от
13.04.2022 г. се установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ в размер на 16124,17 лв.
Не е спорно между страните и обстоятелство за наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ****** при ответното
дружество.
От представената по делото застрахователна полица *****5 се установява, че на
същата ищецът и „Порше Лизинг БГ“ ЕООД са сключили договор за имуществена
застраховка „Каско” за лек автомобил „Ауди”, модел „А6“, ******, с период на
покритие на застраховката от 00:00 часа на 08.05.2021 г. до 24:00 часа на 07.05.2022 г.
Представени са Специални условия към Застрахователна полица *****5 и
Допълнително пълно покритие: „Помощ при пътуване – Автоасистанс“ на МПС за
България към Застрахователна полица *****5.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
– протокол за ПТП от 20.10.2021 г., уведомление за щети по МПС, доклад по щета,
2
опис на щета, калкулация – ремонт, 5 бр. фактури, приемателен протокол по поръчка
******, се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 20.10.2021 г. в гр.
София, водачът на лек автомобил ******, движейки се по ул. „Б. Цонев“ при
кръстовището с ул. „Кап. Р. Николов“ не е пропуснал движещият се с предимство лек
автомобил „Ауди”, модел „А6“, ******, и е предизвикал пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което бил увреден лек автомобил „Ауди”, модел „А6“,
******. Между страните липсва спор и по отношение на вината за настъпилото ПТП, а
именно на водача на застрахования при ответника лек автомобил ******.
По делото е приложена преписката при МВР, ОД МВР – Варна, сектор „Пътна
полици“ при регистрирането на лек автомобил „Ауди”, модел „А6“, ******. Видно от
съдържащият се в нея талон за първоначална регистрация, процесният автомобил и бил
регистриран за първи път на 19.05.2014 г.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно безпристрастно и
компетентно даденото. Вещото лице по изготвената експертиза е определило видна и
стойността на щетите по лек автомобил „Ауди”, модел „А6“, ****** към датата на
настъпване на ПТП-то по средни пазарни цени, а именно 14275,34 лв. като е взел
предвид срока на експлоатация на автомобила – 7 години и 5 месеца. Вещото лице и
определило и средната пазарна стойност за отремонтиране на увредените детайли на
процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни
резервни части и средни пазарни цени на труд, към датата на настъпване на ПТП, а
именно 13068,42 лв.
Липсва спор между страните, че ответникът е погасил част от платеното от
ищеца застрахователно обезщетение, а именно сумата от 11912,84 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3)
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4) наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, със застрахователно покритие към датата на ПТП.
3
С оглед изразеното от страните становище и направеното частично плащане,
спорен по делото е размерът на дължимото застрахователното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, и
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно от
съществено значение е размерът на действително причинените вреди, като
обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие,
а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на
регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване
или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента
на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично
унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ
от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на
ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и
чл. 203 КЗ (отм.) – сега чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът,
ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във
4
връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът
е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност
на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3 или 5 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще
бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените
автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се
ремонтира в сервиз с цени над средните с оглед запазване на гаранцията на
автомобила, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните
пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на
дължимото обезщетение е на ищеца. В случая по делото липсват данни за
необходимостта ремонтирането на автомобила да бъде извършено в оторизиран
сервиз, в това число и влагането на оригинални части и детайли с оглед запазване на
гаранцията. От заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза по
делото се установява, че увреденият автомобил е бил в експлоатация 7 години и 5
месеца, и липсват твърдения, нито пък се установява да е бил в гаранционен срок. Ето
защо и доколкото към датата на събитието автомобилът е бил в експлоатация над 7
години от датата на производство, съдът не може да приеме при липса на
доказателства, че същият е подлежал на гаранционно обслужване. По отношение на
определянето на действителната стойност на частите и материалите, които са
необходими за да бъде ремонтиран автомобилът, съдът намира, че не би могла да се
вземе единствено стойността на алтернативни части, тъй като тази стойност не
представлява средна пазарна стойност. Съгласно разпоредбите на чл. 400, ал. 1 и ал. 2
КЗ действителната стойност на вредата се определя по средни пазарни цени към датата
на настъпване на застрахователното събитие, без прилагане на обезценка, а не само на
база средни цени от алтернативни доставчици, т.е. съобразно цени само от ограничен
сегмент на пазара. Средната пазарна цена следва да бъде формирана на база цени на
всички доставчици – на нови оригинални части и алтернативни такива. Според
заключението на съдебно-техническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 14275,34 лв.
Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че действителната стойност на
5
вредите на процесния лек автомобил е в размер на 14275,34 лв. Към така определена
действителната стойност на вредите следва да се прибавят и ликвидационните разходи
в размер на 25 лв., които съдът намира, че не надвишават средните разходи от този тип
и това, че са сторени се установява от представените по делото документи за
извършена дейност по управление на щетата, или общият размер на дължимото
обезщетение ведно с ликвидационните разходи е в размер на 14300,34 лв.
Доколкото ищецът твърди, че част от застрахователното обезщетение е
възстановено от ответника (11912,84 лв.) и предмет на делото е непогасената част по
регресното вземане, то останалата неплатена част в размер на 2387,50 лв. се явява
дължима, поради което искът е основателен и следва да се уважи до този размер, а в
останалата част до пълния предявен размер от 4226,33 в. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор и предвид изрично направените от страните
искания в тази насока, ищецът има право на разноски съобразно уважаването на иска.
Претендират се сторените от ищеца и включени в представения списък по чл. 80 ГПК
разноски, както следва: 169,05 лева – държавна такса, 150 лева – депозит за експертиза
и 631,01 лева – адвокатско възнаграждение. По делото не са ангажирани доказателства
за заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което и съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС същото не би могло да бъде присъдено. Предвид изложеното доказаните разноски
на ищеца са в общ размер на 319,05 лв., от които съобразно уважената част от исковете
следва да се присъди сума в размер на 180,23 лева.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски за
отхвърлената част. Претендираните разноски, съгласно представения списък по чл. 80
ГПК са за платен депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и реабно заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 525 лв., от които съръзмерно на отхвърлената
част, следва да му се присъдят съответно 293,69 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от изпълнителните директори
Коста Чолаков и Бистра Василева да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от
Йоанис Коцианос и Андрей Александров, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ сумата от
6
2387,50 лв., представляваща невъзстановена част от престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на лек автомобил „Ауди”, модел „А6“, ****** от настъпило на 20.10.2021 г.
ПТП в гр. София, по вина на водача на лек автомобил ******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до
окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
уважената сума от 2387,50 лв. до пълния предявен размер от 4226,33 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от изпълнителните директори
Коста Чолаков и Бистра Василева да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от
Йоанис Коцианос и Андрей Александров, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 180,23 лева – разноски по делото
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *****, представлявано от Йоанис Коцианос и Андрей
Александров да заплати на ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от изпълнителните
директори Коста Чолаков и Бистра Василева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
293,69 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7