Р Е Ш Е Н И Е
06.04.2021 г.
Номер
260043 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 03 (трети) декември Година
2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 206 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „***“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Д. Й. Д. срещу Наказателно
постановление №496597-F533866/28.02.2020
г., издадено от Началник на Отдел“Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП.
В жалбата се
съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление. В съдебно
заседание защитникът на жалбоподателя излага
доводи освен за неправилност и за незаконосъобразност, поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде отменено изцяло допуснати
съществени процесуални нарушения и поради необосновано прилагане на материалния
закон, като се отрича извършване на нарушението.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна – ТД на НАП – гр.Варна в
депозираното писмено становище, счита че атакуваното наказателно постановление
е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 05.01.2020
г. служителите на Отдел“Оперативни дейности“-Варна
в ЦУ на НАП, М.Г. и Е. Е., извършили проверка в търговски обект-ресторант "***“ в гр.***
стопанисван от жалбоподателя. Проверката била извършена по повод покупка осъщетвена на 03.01.2020 г. от
органите по приходите в гр.В.Преслав на доставена стока – пица Рома на стойност
7.40 лв. доставена от обекта на жалбоподателя, която заплатили в брой и за
която им бил издаден служебен бон от 03.01.2020 г. За закупената стока платена брой дружеството
жалбоподател след като е извършило продажба на предварително заявена стока на
купувача – пица, извън търговския обект, стопанисван от „***“ЕООД не е издал
фискален касов бон. Срещу доставената стока разносвачът е получил плащане в
брой но не била издадена предварително издадена фискална касова бележка. Това
било установено и от липсата на регистрирана такава продажба в паметта на
фискалното устройство находящо в обекта на жалбоподателя ресторант „***“ при
извършената проверка на 05.01.2020 г. За установеното
бил съставен АУАН на жалбоподателя за административно нарушение по чл.25, ал.2
от Наредба№Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.25, ал.2 от Наредба№Н-18/13.12.2006 г. на МФ и
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв.
При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното
НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по
смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира,
че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон.
Описанието на нарушението, както в АУАН така и в НП е
пълно, точно, ясно и конкретно, посочено е мястото на извършването му и
деянието, с което е осъществено нарушението и твърденията в обратния смисъл от
страна на защитата съдът, счита за неоснователни.
Съгласно чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 25,
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 25, ал.2 от горепосочената Наредба при разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането.
Разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
От събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установи, че е извършена продажба при условията на разносна
търговия на пица от страна на „***“ЕООД на 03.01.2020 г. с получател служители
на административнонаказващия орган, включително и св.М.Г. в кафе „***“ в гр.***,
за която продажба не е издадена фискална касова бележка, която да предаде на
разносвача, а той от своя страна да я предаде на купувача при плащането, съгласно
изискванията на чл. 25, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На купувача
бил представен служебен бон от 03.01.2020 г. 13.04 часа. В случая е безспорно жалбоподателя
има качество на задължено лице по смисъла на чл. 3 от горепосочената Наредба и
е бил длъжен да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство. По смисъла на §1, т.1 от ДР
на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ "разносна търговия" е продажба на
стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, какъвто е
настоящия случай, доколкото на посочените в акта и НП дата и място дружеството
жалбоподател е извършил продажба на предварително заявена стока на купувача –
пица, извън търговския обект, стопанисван от „***“ЕООД. Срещу доставената стока
разносвачът е получил плащане в брой но не била издадена предварително издадена
фискална касова бележка. Разпоредбата на закона задължава търговеца за всяко
извършено плащане да издава касова бележка по реда, описан в Наредбата.
Следователно фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането,
като всеки търговец е длъжен едновременно с получаване на плащането да
предостави на клиента издадената фискална касова бележка, т.е. продавачът
трябва да разполага с нея към момента, когато купувачът плаща цената.Такава
обаче е била издадена. При направената проверка
проверка от органите по приходите на 05.01.2020 г., видно от гласните
доказателства и писмените доказателства не е регистрирана в наличното в обекта
на жалбоподателя фискално устройство процесната продажба на пица на 03.01.2020
г. Въпрос на организация от страна на дружеството е при осъществената от него
разносна търговия да съобрази начина, по който това ще се случва и да
осъществява контрол върху своите служители за спазване на посоченото изискване
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което в случая не е направено. С оглед
изложеното, съдът приема, че дружеството е нарушило изискването на чл. 25, ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС, за което
законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна
отговорност.
В случая задълженото по смисъла на чл. 25, ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ лице е дружеството жалбоподател, доколкото
именно то е извършило продажба при условията на разносна търговия и е следвало
да издаде фискална касова бележка, поради което и същото следва да бъде
санкционирано.
Правилно и законосъобразно за извършеното нарушение на
чл. 25, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, наказващият орган е определил
санкцията по реда на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. При индивидуализация
на наказанието обаче са съобразени в пълнота критериите по чл. 27 от ЗАНН,
поради което наказващият орган е наложил санкция минимален в размер на 500
лева. Наложеното административна наказание е определено в минималния предвиден в
закона размер и съдът не разполага с правомощия да определи наказание под
законоустановения минимум, с оглед на което прие че преценката на
административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно
нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от
съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията
"формално нарушение". Фактът на
неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на продажби чрез ФУ
осъществява състава на самото нарушение, поради което не е необходимо да има
или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е
бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да
се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора, жалбоподателят няма
право на разноски, а не е направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №496597-F533866/28.02.2020 г., издадено от Началник на
Отдел“Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с
което на „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от
Д. Й. Д. за нарушение по чл.25, ал.2, от Наредба№Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: