№ 12484
гр. София, 05.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221100511926 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-чл. 278 от ГПК вр. чл. 577 от ГПК и
чл. 32а и сл. от Правилника за вписванията /ПВ/.
Образувано е във връзка с изпратена от Агенция по вписванията жалба на
Б. Б. Б., срещу определение № 1671 от 27.10.2022 г. на съдия по вписванията
при Районен съд гр. София, с което е отказано вписване на саморъчно
завещание на К. Б.а Б.а, съставено на 16.11.2019 г. в Кран Монтана,
Швейцария, по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. София.
Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт,
като се поддържа, че изготвеното в държавата Швейцария завещание, обявено
по надлежния ред в тази държава, придружено с апостил и съдържащо
завещателни разпореждания относно недвижим имот в гр. София, е акт
подлежащ на вписване на осн. чл. 4, б. ”к” от Правилника за вписванията.
Към завещанието са приложени всички изискуеми документи за неговото
вписване, подробно описани в молбата за вписване, включително декларация
от заветника с индивидуализацията на недвижимия имот на територията на
гр. София, както и изявление за окончателно решение относно собствеността
върху този недвижим имот, придружено с превод и апостил по надлежния
ред. Иска от съда да отмени обжалвания отказ, като постанови да се извърши
поисканото вписване.
З а да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че приложимо
право по отношение на представеното за вписване саморъчно завещание е
швейцарското право, като предвид липсата на негово правомощие и
1
обективна възможност да издири чуждото право и да прецени отговаря ли
представения за вписване акт на предвидената според чуждото право форма,
следва да откаже вписването.
Заявлението за вписване, по което е постановен процесният отказ, е
подадено на 27.10.2022 г. от пълномощник на Б. Б. Б.. С него се иска
вписването на съставеното в Кран Монтана саморъчно завещание на К. Б.а
Б.а, починала на 03.01.2022 г., с което на заявителя е оставен в наследство
следния недвижим имот, находящ се в гр. София: апартамент № 6, с
административен адрес: гр. София, ул. „*******, състоящ се от три стаи –
хол, кухня, баня, клозет, килер и две антрета, застроен на 111.85 кв. м., при
съседи: ул. „Д. Ф.М.“, Г. и Е.К., стълбище, вътрешен двор и калкан на
сградата; отдолу – Г.; отдолу – К., заедно с избено помещение с площ от 6
кв.м.,, при съседи: ул. „Д. Ф.М.“, К. и Т.Т., коридор, Б.И В.Д., таванско
помещение с площ от 6.9 кв.м., при съседи: ул. „Д. Ф.М.“, Ж.Е., стълбище,
коридор и Г., заедно с 42/500 ид. части от общите части на сградата и
дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ I-453 по плана
на гр. София, м. „Центъра, цялото с площ 293.50 кв.м., при съседи: ул. „Д.
Ф.М.“, ул. „Славянска“, Е.Н. и етажна собственост, както и съответните
идеални части от останалите в обща собственост на всички собственици
помещения: избено помещение, при съседи: ул. „Д. Ф.М.“, Г. К., коридор,
калкана на сградата; второ избено помещение, при съседи: коридор, П. Д.,
вътрешен двор и калкан на сградата; две помещения в зимника - за парно
отопление, помещение за трафопост и избено помещение, в съседство с
последното, при съседи общо за четирите помещения: П. и Д. К., коридор,
шахта за асансьор, двор на ул. „Славянска“, калкан на сградата, вътрешен
двор, С.К., шахта на асансьор, портиерско помещение от 7.60 кв. м. в
партерния етаж, при съседи: ул. „Славянска“, входа на жилищния дом,
стълбище и Е.Б..
Към заявлението са приложени преписи от саморъчното завещание, със
заверен превод на български език, чието вписване се иска, със заверен превод
на български език, изявление за окончателно решение относно собствеността
върху този недвижим имот, съставено от адвокат, посочен като изпълнител на
завещанието, придружено с превод и апостил по надлежния ред, декларация
за вписване на саморъчно завещание от заявителя, скици, удостоверение за
данъчна оценка и документ за платена държавна такса.
2
Съдът, като взе предвид навeдените доводи и като съобрази
доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице, което има качество е заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1
от ГПК и чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията/, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.
Отказът на съдия по вписвания да извърши определено вписване подлежи
на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията
отказва да впише определен акт, когато актът не отговаря на изискванията на
закона или не подлежи на вписване. Актовете, които подлежат на вписване са
изброени в чл. 4 от ПВ, а изискванията на които актът следва да отговаря са
посочени в чл. 6 от Правилника за вписванията.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, по тълк. д. № 7/2012 г., проверката, която съдията по вписванията
извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, относно това
дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се
ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията
съдържание.
След преценка на събраните по делото доказателства и с оглед наведените
от жалбоподателя твърдения, съдът в настоящия му състав намира жалбата за
основателна по следните съображения:
В Закона за собствеността /чл. 113, б. „и“/ и в Правилника за вписване /чл.
4, б. „к“ и чл. 8, ал. 2/ не е предвидена изрично възможността за вписване на
завещания, които български граждани са съставили в чужда държава.
Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от КМЧП, способността на лицето да
се разпорежда със своето имущество чрез завещание /съставяне и отмяна/ се
урежда от правото, приложимо съгласно чл. 89 от с.з., като ал. 2 гласи, че
завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:
1. в която то е съставено, или 2. чийто гражданин е бил завещателят към
момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт,
или 3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента
на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или 4. в
3
която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието. Разпоредбата на
чл. 69 КМЧП регламентира, че вписването на правни сделки по придобиване,
прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата,
в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката.
Следователно КМЧП свързва вписването на правни сделки с недвижими
имоти с държавата, в която се намира имотът, съответно държавата, в която
се води съответният регистър. Българските държавни органи са длъжни да
зачетат материалноправните последици на завещания с международен
елемент /каквото е процесното/, ако отговарят на изискванията за форма
според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни .
В този смисъл и съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването
им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален
закон. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България – арг.
от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Следователно нормите на
чл. 112, б. „и“ от ЗС вр. чл. 25 от Закона за наследството и чл. 8, ал. 2 от ПВ
трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България
се иска вписване на саморъчно завещание на български гражданин, обявено
пред нотариус на чужда държава, съгласно законодателството на тази
държава. Вписването на такова завещание ще осигури спазване на целта на
закона – да се даде гласност на завещанието - че то съществува и че
бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него /така определение №
225 от 23.12.2019 г. на ВКС, І ГО, по ч. гр. д. № 4414/2019 г./. Съгласно
възприетото в определение № 50234/14.10.2022 г. на ВКС, І ГО, по ч. гр. д. №
2678/2022 г., вписването има само оповестителен ефект, но той следва да се
разпростре върху всички валидни завещания, чиито правни последици ще
бъдат преценявани от българския съд или от други държавни органи на
територията на Република България, т. е. трябва да се даде гласност и на
завещанията, изготвени от нотариус на държава-членка на ЕС, които имат
своята форма на валидност, макар тя да е различна от тази по чл. 24 и чл. 25
на българския закон за наследството. Това разрешение може да бъде
приложено и в настоящия случай, при който е поискано да се даде гласност
на завещателно разпореждане, касаещо имот, находящ се в София, което
4
разпореждане е част от саморъчно завещание, съставено в Швейцария и
обявено пред нотариус в тази държава. В рамките на дължимата проверка по
чл. 32а, ал.1 от ПВ /съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г.
на ОСГТК на ВКС, по тълк. д. № 7/2012 г./, която се ограничава до това дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и
има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, в настоящия
случай съдията по вписванията следва да провери дали в съдържанието на
представеното за обявяване завещание има безвъзмездно разпореждане с
имущество в случай на смърт; дали разпореждането касае недвижим имот,
който се намира в района на съответната служба по вписванията /съгласно
българския закон завещанието с предмет недвижим имот е акт, който
подлежи на вписване/ и дали завещанието отговаря на изискванията за форма
според закона на съответната държава, в която е съставено, като има предвид,
че такава проверка вече е извършена от съответния нотариус и съответното
лице, което е определено за изпълнител на завещанието /когато едно
завещание е изготвено в чужда държава, то се обявява според
законодателството на тази чужда държава и не е необходимо да бъде обявено
от български нотариус/. Предвид изложеното следва да се приеме, че
процесното завещание е акт, който подлежи на вписване, тъй като има
необходимото съдържание, с което завещателката извършва разпореждане с
имуществото си в случай на смърт; съставено и обявено е по установения в
Швейцария ред за това, което обстоятелство е удостоверено от съответния
нотариус на Швейцария и лицето, определено за изпълнител на завещанието;
разпореждането касае недвижим имот, находЯщ се в София, видно от
молбата за вписване и от приложената към нея декларация и изявление за
окончателно решение относно собствеността върху този недвижим имот,
съставено от адвокат, посочен като изпълнител на завещанието, придружено с
превод и заверено с апостил по надлежния ред,
По изложените съображения съдът намира, че отказът на АВ-СВ следва да
бъде отменен, а поисканото вписване следва да бъде извършено.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1671 от 27.10.2022 г. на съдия по вписванията
5
при Районен съд гр. София, с което е отказано вписване на саморъчно
завещание на К. Б.а Б.а, съставено на 16.11.2019 г. в Кран Монтана,
Швейцария, по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. София и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ в регистъра на Службата по вписванията при Районен съд
– гр. София саморъчното завещание на К. Б.а Б.а, съставено на 16.11.2019 г. в
Кран Монтана, Швейцария, което искане за вписване е заявено от Б. Б. Б. с
молба с вх. № 80170/27.10.2022 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6