№ 116
гр. Свиленград, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 584700-F616155 от
28.06.2021 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в
Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с
което на „Пи.Еф.Си” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к.„Драгалевци”, бул.„Черни връх”
№ 206, сграда „Аура”, ателие № 13, представлявано от управителя Б. Г. К., за
нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година), вр.чл. 118, ал. 4,
т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено на
основание чл.185,ал.2 от ЗДДС административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лв.
Дружеството-жалбоподател, моли за отмяна на обжалвания акт, като твърди
в жалбата си до съда,че липсвало административно нарушение (, т.е. деяние, с
1
което да се нарушава установения ред на държавно управление), било
издадено от некомпетентен орган (липсвало упълномощаване на Началника
на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив от новоназначения
Изпълнителен директор на НАП), нямало укрити обороти (, тъй като дори и
един от въведените в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година способи за защита
интересите на фиска да не били налице, то другите способи били достатъчни
за гарантиране финансовите интереси на Държавата), санкционната норма на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС била неправилно приложена (следвало да се приложи
ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, тъй като нарушението не водело до неотразяване на
приходи), не било установено нарушението води ли до неотразяване на
приходи или не води. Актът за установяване на административно нарушение
(АУАН) бил връчен на лице без представителна власт (въпросното лице
нямало право до получава АУАН) и следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН (, тъй като нямало настъпили вреди, деянието било с ниска
степен на обществена опасност, имало в проверявания обект и други
устройства, които отчитали приходите, съгласно законодателството на Съюза
в областта на санкциите в националното законодателство санкциите следвало
да се съразмерни по отношение на преследваните цели).
В съдебната фаза дружеството-жалбоподател не изпраща представител. За тях
се явява адвокат Иван Соколов, който пледира за отмяна на обжалвания акт
на основанията, посочени в Жалбата. Претендират се разноски по делото.
Представя Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив, редовно призовани, изпращат
представител – Старши юрисконсулт Мария Костадинова, която оспорва
жалбата,като счита същата за неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното НП. Алтернативно моли съда,ако приеме,че осъщественото от
наказаното дружество,не води до неотразяване на приходите,то да
преквалифицира нарушението по по-лекото адм.нарушение,съобразявайки
ТР № 8/2021г. постановено по т.д.№1/2021г. по описа на ВАС,съгласно
приетото по т.1-решение,че :В производството по реда на раздел пети, глава
трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд
2
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 05.06.2021 година около 00.20 часа служители на АНО – свидетелите
Г. Ст. Н. и Вл. Д. С. извършели във връзка с контрола по спазване на
осигурителното и данъчното законодателство и изискванията на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година, оперативна проверка на търговски обект (офис) –
пункт за дезинфекция на леки автомобили и автобуси, влизащи от Република
Турция на територията на Република България, находящ се на ГКПП
„Капитан Андреево”, което е на територията на община Свиленград, област
Хасково и стопанисван от дружеството-жалбоподател, в присъствието на
един служител,работещ при жалбоподателя- Г. Г. Д.; при която констатирали
че в обекта има в работен режим фискално устройство (ФУ) (фискален
принтер), което е регистрирано в НАП с рег.№3722492 от дата 14.05.2016
година , модел „DATECS FP 60 KL „ с инд.№ DT351476 и фискалната памет
/ФП/ с № 260650, от което ФУ се издават фискални касови бележки за
извършените в обекта продажби на услуги-дезинфекция на товарни
автомобили.
Констатирали са според данните от ФУ продажби на стойност 293.84 лв.
(в този смисъл е и извадения Дневен финансов отчет), а е установена
фактическа наличност на парични средства в размер на 4069,53 лв., т.е.
налична е разлика в размер на 3775.69 лв.
3
Попълнени са от служителя Г. Г. Д.-2бр.опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката, декларация от лице
работещо по трудово/гражданско правоотношение, като относно
впоследствие констатираните разлики между фактическата наличност и
паричните средства,служителят е дал обяснения в описа,а именно,че това се
дължи,че ФУ генерира автоматично отчет в 23,59ч.,като сумата била
натрупана от 20,00ч до 24,00ч.
Установено било от свидетелите /след проверка на ФУ изкарани дневни
отчети и т.н./като бил изведен КЛЕН на последния издаден от устройството
фискален касов бон №1050446 008 от 05.06.2021г., за който при справка в
електронния регистър в НАП за подадени дистанционно данни ,че такива за
конкретния фискален бон не били изпратени,съгласно изискванията на
Наредба №Н-18,а именно : че ФУ не подава до НАП по установена
дистанционна връзка на всеки 5 минути от регистриране на съответната
операция, данни от всички фискални бонове, регистриращи продажби или
сторно операции.
Проверката приключила в 08.00 часа.
За извършените действия бил съставен Протокол серия АА № 0009381,
който бил подписан от двамата свидетели и служителя присъствал на
проверката.
Извършена била допълнителна проверка, при която се установило, че ФУ
има издадено Свидетелство от одобрен тип № 543 от 23.02.2011 година ,
което било валидно до 23.02.2011 година.
Предвид констатираното използване на ФУ, което не отговаря на
изискванията за одобрен тип, в кръга на службата си, Г. Ст. Н. – Старши
Инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съставил против дружеството-
жалбоподател АУАН серия АN и № F616155 от 15.06.2021 година.
Това процесуално действие извършил и с участието на свидетеля Вл. Д. С. и в
присъствието на законния представител на дружеството-нарушител – Б. Г. К..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с констатираното използване на ФУ,
4
което не отговаря на изискванията за одобрен тип - ФУ не подава до НАП по
установена дистанционна връзка на всеки 5 минути от регистриране на
съответната операция, данни от всички фискални бонове, регистриращи
продажби или сторно операции и използваното ФУ не отговаря на
изискванията за одобрен тип и не било одобрено от БИМ/издаденото на ФУ
Свидетелство за одобрен тип е с изтекъл срок на валидност/, както и на
обстоятелствата по извършването му.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, ал. 1 от ЗДДС, които вписва за
нарушени.
АУАН е редовно предявен и връчен на законния представител на
дружеството-нарушител – управителя Б. Г. К., който в графата, касаеща
възражения не вписал такива против констатациите в Акта (в този ред на
мисли са неоснователни наведените в Жалбата възражения, че АУА бил
връчен на нанадлежно лице).
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната
с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив,
издал процесното НП № 584700-F616155 от 28.06.2021 година.
В издадения санкционен акт, АНО възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл.
10, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, ал. 1 от
ЗДДС, като сочи, че нарушението е довело до неотразяване на приходи и
наложил на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.
НП е редовно връчено на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател – Х. С. Н. (с Пълномощно от дата 23.06.2021 година, в което
изрично е посочено, че има право да получава НП, съставени на дружеството-
жалбоподател), на 01.07.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана с посочване на
5
имената и качеството на лицето, получило документа. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10,
ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС,
тъй като използва ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип. За
това нарушение на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на нарушителя е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3
000 лв.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се съставят от органите
по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП или от
оправомощени от него длъжностни лица.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че Г. Ст. Н. заема (към
датата на съставяне на АУАН) длъжността „Старши Инспектор по приходите
в ЦУ на НАП”.
Видно от Решение №415/13.05.2021г. на МС на основание чл.8,ал.1 и ал.5 и
чл.9,ал.3,т.3 от Закона за националната агенция за приходите за изпълнителен
директор на НАП е назначен Румен Пенков Спецов.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от
25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, Началниците на
Отдели „Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, имат право съобразно
териториалната си компетентност да издават НП за нарушения,
регламентирани в чл. 185 от ЗДДС.
В този ред на мисли е неоснователно наведеното в Жалбата възражение,
касаещо некомпетентност на АНО, тъй като всяка Заповед за
упълномощаване важи до отмяната й, а не до промяна (освобождаване от
работа) на Изпълнителния директор на НАП.
Налични са по делото Свидетелство за регистрация на фискално устройство
6
18.01.2021г. модел „DATECS FP 60 KL „ с инд.№ DT351476 и фискалната
памет /ФП/ с № 260650 и извлечение от регистъра наБИМ.
По делото бе назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза, от
Заключението на която става ясно, че Регистрираните от дружеството –
жалбоподател в НАП Фискални устройства притежават фискална памет, в
която са записани всички продажби. Тази информация е съхранена във
фискалната памет. Информацията е съхранена и в разпечатваните дневни
отчети, разпечатваните месечни отчети и самите фискални бонове.Вещото
лице е посочило,че тази информация, независимо от времето на
получаването би следвало да е получена в НАП. Посочил е още,че не може
да даде отговор дали върху фискалната памет е извършвана нерегламентирана
намеса. Също така заключава,че няма разлика между справката
декларация/СД/ и сумите отразени в счетоводните сметки,като видно от
сравняваното на счетоводните сметки със СД няма открити значителни
разлики между счетоводните сметки и справка декларация по ДДС.
В съдебно заседание вещото лице О.Б. поддържа представеното заключение,
което е прието като доказателство по делото без . възражения.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, свидетели – Г. Ст. Н. и Вл. Д. С.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на посочените двама свидетели, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите Г. Ст. Н. и Вл. Д. С. да имат личностно отношение към
представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на ТД на НАП - Пловдив, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
7
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото,поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на
експертизата, назначена в хода на съдебното производство и изготвена от О.
Н. Б.., тъй като е изготвена след извършване на необходимите проучвания и
на базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от
специалист в съответната област, респ.включен в Списъка на вещите лица за
2021 година за Хасковския съдебен район, поради което няма основание за
каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С
тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещо лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в
съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Обратните доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите и Заключението на вещото лице, няма, поради което Съдът
намира за обоснована и правилна експертизата (както вече бе посочено) и
ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНПр и тези приети в съдебно заседание,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
8
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира от следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно
легитимирано за това действие лице , при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно компетентния Свиленградски Районен съд.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 15.06.2021 година
актосъставителят Г. Ст. Н. е заемал длъжността „Старши Инспектор по
приходите в НАП . Предвид изложеното актосъставителят Г. Ст. Н. безспорно
се явява орган по приходите, който има правомощията по чл. 193, ал. 2 от
ЗДДС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения
закон. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на
актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително
оправомощаване от когото и да било.
В тази насока е и изявлението на свидетеля Г. Ст. Н., направено в открито
съдебно заседание. Лицето, подписало НП – Ж. Н. М., е заемала към момента
на издаването му длъжността „Началник на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП”, чиято материална компетентност да издава НП за
нарушения по чл. 185 от ЗДДС се доказва от приетата по делото № ЗЦУ-1149
от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, т.е. тя се явява
носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС –
Изпълнителния директор на НАП (към дата 25.08.2020 година – датата на
издаване на посочената Заповед) по надлежния ред с административен акт -
Заповед и деянието е извършено в зоната на отговорност на Отдел
9
„Оперативни дейности” – Пловдив. Персоналното заемане на длъжността от
Ж. Н. М. е служебно известно на Съда (както вече бе посочено).
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Т.е.
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното дружество
да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно
правото си на защита.
Нарушението е извършено в мястото, където е използвано процесното ФУ.
Т.е. мястото е ясно, точно и коректно посочено.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
10
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година на Министерството на финансите, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1
от ЗДДС.
Текстът на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС гласи, че Министърът на финансите
издава Наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност.
На основание чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е издадена цитираната Наредба,
която в чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 сочи, че ФУ трябва да
отговарят на функционалните изисквания съгласно Приложение № 1, че ФУ
от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и
функционалните изисквания и има издадено Свидетелство за одобрен тип и е
вписано в публичния регистър, воден от Българския институт по метрология
(БИМ), т.е. за да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно
освен да е одобрен тип ФУ от БИМ (с издадено валидно Свидетелство за
одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да отговаря и на
техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 година.
Нормата на чл. 8 от цитираната Наредба е бланкетна и препращала към други
разпоредби на Наредбата, които са посочени в АУАН и в НП, т.е. Съдът
приема, че е налице яснота относно възприетото от АНО нарушение.
От фактическа страна НП е мотивирано с констатираното използване на ФУ,
което не отговаря на изискванията за одобрен тип - ФУ не подава до НАП по
11
установена дистанционна връзка на всеки 5 минути от регистриране на
съответната операция, данни от всички фискални бонове, регистриращи
продажби или сторно операции и издаденото на ФУ Свидетелство за одобрен
тип е с изтекъл срок на валидност. Ето защо, при събраните доказателства,
Съдът намира, че административното нарушение е доказано. По тези
съображения Съдът приема наведеното в Жалбата възражение за липса на
извършено нарушение за неоснователно.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството,
че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕООД,
доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна. По отношение твърдяната липса на вина – както вече бе
посочено касае се за отговорност на юридическо лице, като отговорността тук
е обективна, не е елемент от фактическия състав, обосноваващ налагането
или не на Имуществена санкция на юридическото лице, поради което и
повдигнатият въпрос е безпредметно да бъде обсъждан.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС, преценката
„маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена
изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. И това е така,
тъй като нарушението засяга важни обществени отношения с висок публичен
интерес, свързан с финансовата отчетност на стопанските субекти и
фискалния контрол. Поради това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл.
12
28 ЗАНН за съответстваща на закона, респ. наведеното в Жалбата възражение
в тази насока – за неоснователно.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
1. От една страна анализът на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС налага извода, че, за да се ангажира отговорността на едно лице на
основание по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до
неотразяване на приходи – факт, който е елемент от фактическия състав на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване.
От друга страна предвидените в ал. 1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в
размери, които разкриват съществени разлики, което на свой ред определя
абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои
обстоятелства АНО приема като основание за налагане на едната или другата
санкция.
Наличието на неотразяване на приходи не трябва да се предполага, а трябва
да бъде доказано по безспорен и категоричен начин.
В настоящия случай наличието на неотразени приходи не е доказано, като
това обстоятелство не е изследвано от АНО и не са събирани доказателства в
тази връзка от негова страна,както в АНПр ,така и в съдебното производство.
Съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН доказването в съдебното
производство се осъществява по реда на НПК - чрез средствата и способите
за доказване предвидени в Кодекса, и се основава на принципите, разписани в
него. При субсидиарно приложение на правилата на НПК
в административнонаказателното производство нарушителят нито е длъжен
да доказва, че е невинен, нито могат да се правят изводи в негова вреда
поради това, че не е доказал възраженията си (чл. 103, ал. 2 и ал. 3 от НПК).
Именно АНО следва да докаже с конкретни факти и
доказателства съставомерната си теза за „неотразяване на приходи”, а не да се
основава на предположения и хипотези в опит за прехвърляне тежестта на
доказване върху другата страна в производството. Тежестта на доказване в
хода на административнонаказателното производство е на АНО, който следва
да докаже всички елементи от състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение, в това число и основанията за ангажиране на отговорността му по
13
по-неблагоприятната санкционна норма. Никъде в хода на АНП и в съдебната
фаза на производството не са документирани неотразени приходи, респ.
техния размер – такива не са посочени и в НП. АНО не е ангажирал
становище, респ. не е представил доказателства дали вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение е довело до неотразяване на приходи.
По делото не са налични доказателства за това.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
Съдебно-икономическа експертиза, става ясно, че за периода от началото на
2021 година до датата на проверката не е налице укрит оборот, т.е. не е
налице нарушаване правата на фиска, респ. на Държавата, свързани с
неотразяване на доходи, тъй като всички приходи на дружеството-
жалбоподател са станали известни на органите на приходната администрация,
а фискът не е ощетен с неплатените публични задължения, т.е. наведеното в
Жалбата възражение, касаещо липса на укрит оборот е основателно. Тези
изводи на Съдебния състав са на базата на възприетото изцяло и кредитирано
Заключение на посочената експертиза, което е изготвено след извършване на
необходимите проучвания и проверки и въз основа на събраните по делото
доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област
(, включен в Списъка на вещите лица за 2021 година за Хасковския съдебен
район), поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно
неговата квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема
Експертизата, назначена в съдебната фаза на процеса, за извършена от вещо
лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции
за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в
съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, няма, поради
което Съдът намира за обоснована и правилна Експертизата (както вече бе
посочено) и ползва същата при формирането на фактическите и правните си
изводи.
По отношение на констатираната от служителите на АНО разлика в
14
паричната наличност в касата към момента на проверката следва да се
посочи, че съгласно Заключението на вещото лице Б. липсва неотразяване на
приходите,а съгласно писмените изявления на един от служителите,
присъствали на проверката ФУ генерира автоматично отчет в 23,59ч.,като
сумата била натрупана от 20,00ч до 24,00ч.
Настоящата инстанция намира, че описанието на изпълнителното деяние, за
което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, и което е
установено от доказателствата, сочи на допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1, т.
1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Доколкото посоченото нарушение е установено, но неправилно е приложена
санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва да се приложи санкцията,
предвидена за случаите, когато деянието не води до неотразяване на приходи
– втората хипотеза, предвидена в същата норма, която препраща към размера
на санкциите, предвидени по ал. 1 от същата норма. Т.е. следва да се наложи
Имуществена санкция в размер от 500 лв. – минималния размер, при
предвидени граници от 500 лв. – 2000 лв. за юридическите лица, тъй като
нарушението е извършено за първи път, както изрично е посочено в НП.
Отделно от това съобразявайки обстоятелството, че при издаване на НП АНО
е определил наказание в минимален размер, както и при липсата на
обстоятелства отегчаващи отговорността на нарушителя, Съдебният състав
намира, че адекватно на извършеното нарушение е определяне на наказание в
минимален размер, а именно 500 лв., в какъвто смисъл следва да се измени
НП.
Приетата по горе в мотивите на съда квалификация съставлява основание за
изменение на оспореното НП, съгласно ТР № 8/2021г. постановено по т.д.
№1/2020г. по описа на ВАС,съгласно приетото по т.1-решение,че :В
производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
15
В случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този начин,
тъй като не се променят фактите изложени в АУАН и НП, срещу които се
защитава дружеството-жалбоподатела и правото му на защита не е нарушено.
При установяване липсата на един от елементите на състава – няма
неотразяване на приходи, на санкционираното лице е наложен свързания с
това по-нисък размер на санкцията. В случая установяването, че е извършено
нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
винаги се наказва по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Различие съществува единствено
когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Тогава санкцията
пак е по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но се налага по-леката санкция на
предходната ал. 1. В случая изобщо няма преквалифициране на нарушението,
а налагане на по-благоприятно за дееца наказание. Когато по едно дело, както
е в случая, бъдат установени такива факти, Районният съд следва да се
съобрази с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложима във връзка
с чл. 84 на ЗАНН, според която може да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо престъпление, в случая нарушение.
Така редуцираното наказание Съдът намира за справедливо и съответстващо
на извършеното нарушение, както и за правилно с оглед постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират и от двете страни разноски,като от АНО се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а от страна на
жалбоподателят се претендира присъждане на разноски за адвокат в размер
на 500лева и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 400лева.
16
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява частично основателно и следва да бъде уважено
,но от страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 е 300
лв.+7% за горницата над 1000 лв. или в случая 440,00лева. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело
се състои в явяване в няколко съдебни заседания, написване на
Жалба,събиране на доказателства и пледиране, т.е. не е налице съответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване
на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК ,доколкото се претендира над минималния такъв,към момента на
подписване на договора за правна защита ,а именно размера следва да бъде
редуциран до минимално предвидения , а именно в размер на 440,00лева.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
17
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства и Писмени бележки, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за
справедлив.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено,
следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по
делото разноски ,които са в общ размер на 700,00 лв./за вещо лице и адвокат/,
изчислени след съответното намаляне на адвокатския хонорар по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК, а в полза на АНО – 13,33 лв., или по компенсация следва
АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на
686,67 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 584700-F616155 от
28.06.2021 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в
Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с
което на „Пи.Еф.Си” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к.„Драгалевци”, бул.„Черни връх”
№ 206, сграда „Аура”, ателие № 13, представлявано от управителя Б. Г. К., за
нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, вр.чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година), вр.чл. 118, ал. 4,
т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено на
основание чл.185,ал.2 от ЗДДС административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лв.
18
като на основание чл.185,ал.2 вр с ал.1 от ЗДДС , НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание – „ ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” на 500 лева.
ОСЪЖДА НАП с адрес: град София, ул.„Дондуков” № 52-Отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в
Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателят „Пи.Еф.Си” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, район Витоша, ж.к.„Драгалевци”, бул.„Черни
връх” № 206, сграда „Аура”, ателие № 13, представлявано от управителя Б. Г.
К. ,сумата в общ размер на 686,67лева, представляващи част от извършените
разноски по АНД №597/2021г. по описа на РС Свиленград за осъществена
адвокатска защита и за възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19