Р Е Ш Е Н И Е
№ 806 / 28.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
Председател: |
Георги Видев |
|||
|
при секретар |
Радослава Цоневска |
и
с участието |
|
|
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
|
|
от съдия |
Георги Видев
|
|
||
|
по адм. дело № 911 по описа на съда за 2021 г. |
|
|||
Производството
по делото е по реда на чл. 64, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано по
жалба на Община Септември, ЕИК: *********, град Септември, област Пазарджик, ул.
,,Ал. Стамболийски“, № 37А, срещу Решение от 15.07.2021 г. на Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г.“ за резултата от приключилия
процес на верификация на искане за окончателно плащане № 18/12.07.2021 г. по АДБФП
№ BG16M1ОP002-2.002-0004-С05 „Комбинирана процедура за проектиране и изграждане
на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови
отпадъци за общини: Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера, Пазарджик и Септември"
с бенефициент община Пазарджик“, в частта
му по т. 3, с която, във връзка с Договор № 177/14.09.2018 г. с изпълнител „Делчев
Инженеринг“ ЕООД по Дейност 5 „Проектиране, авторски надзор, строителство, доставка
и монтаж за изграждане на инсталация за компостиране и вътрешноплощадкова техническа
инфраструктура на територията на община Септември“, е определен размер на неверифицираните
парични средства в общ размер на 268 246,07 лв.
Жалбоподателят
претендира отмяна на решението в обжалваната му част, като сочи доводи за
незаконосъобразността му. Съображенията от жалбата се поддържат в проведените
съдебни заседания от процесуалния представител на жалбоподателя и в представена
писмена защита. Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност
на насрещната претенция.
Ответникът – Главен
Директор на главна дирекция „Оперативна програма“ към Министерството на околната
среда и водите и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда 2014 - 2020 г.“ – оспорва жалбата също чрез процесуален представител, като
сочи доводи за правилността и законосъобразността на оспорения административен
акт. На свой ред претендира заплащана на направените разноски по делото и прави
възражение за прекомерност на насрещната претенция.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, а именно бенефициент по
оперативна програма, на когото е отказано частично верифициране на суми
съгласно подадено искане за окончателно плащане по договор.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
По т. 3.1. от обжалваното решение не е верифицирана
сума от БФП и собствено финансиране в общ размер на 11 483,15 лв. без ДДС
за подготовка на площадката и следните извършени земни работи: изкоп с багер в
земни почви за легло на конструкцията, включително натоварване, направа на
обратен насип, включително уплътняване и извозване на пръст до 1 км в рамките
на обекта.
Мотивът за отказа е нереалистичност на изпълнението и
несъответствие с предвиденото изпълнение в проекта, както и претенция за двойно
разплащане на един и същи вид дейност, доколкото е изпълнен цялостен изкоп на
площадката и след това изкопаните маси са изсипани и уплътнени отново върху
цялата площ на строителната площадка.
Посоченото правно основание е чл. 57, ал. 1, т. 3 и т.
4 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), който в редакцията му, към момента на издаване на
оспореното решение предвижда следното:
Чл. 57. (1) Разходите се считат за допустими, ако са налице
едновременно следните условия:
3.разходите са за реално доставени продукти, извършени
услуги и строителни дейности;
4.разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото
право на Европейския съюз и българското законодателство;
Тоест според ответника извършените работи са излишни и
с тях се цели незаконосъобразно фактуриране на по-големи суми от предвидените в
проекта.
От събраните доказателства и най-вече от заключението
на вещото лице, безспорно се установява неправилността на тези изводи на
ответника:
Преди всичко следва да се посочи, че съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице (и направените от него уточнения в
съдебно заседание), като изготвено задълбочено, компетентно и обосновано.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсва отговор на поставените от него
задачи. Задачите, поставени към експертизата от двете насрещни страни по
множество точки се доближаваха и припокриваха, поради което дадените отговори
по тези точки са идентични.
Първоначалният изкоп и заравняване на терена, както и
обратният насип безспорно са били необходими в конкретната неблагоприятна за
строителство площадка (пораснали дървета, храсти и т.н., купове и ями от стар
материал от баластриера) и без тях не е било възможно извършването на
последващите строителни работи, включително – движението на самата строителна
техника. Обстоятелството, че тези земни работи не са описани съвсем точно в одобрения
проект се дължи на проектантски пропуски и не може да се вмени във вина на
жалбоподателя. Следователно, извършените земни работи не са излишни, а напротив
– необходими са и правилно са осъществени, като не се претендира двойно плащане
за едно и също нещо. Извършените за тях разходи са за реално реализирани
строителни дейности и са законосъобразни. Затова отказът по т. 3.1. от
решението да бъде верифицирана сумата от 11 483,15 лв. без ДДС е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По т. 3.2. от обжалваното решение не е верифицирана
сума от БФП и собствено финансиране в общ размер на 2 480,94 лв. без ДДС
за доставка на 2 бр. табло помпи ТУП.
Според ответника, тези табла, доставени за позиция 152
не е трябвало да бъдат доставяни, тъй като помпите, доставени по позиции 143 и
144 от КСС са с включени табла за управление. Поради това той счита, че отново
е налице липса на необходимост и нереалност на доставката, което е нарушение на
цитирания по-горе чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, в редакцията му към момента
на постановяване на решението.
Видно от заключението на вещото лице и на документите
приложени по делото е, че действително са доставени две табла на обща стойност
2 480,94 лв., които съответстват на предвидените в проекта. На място са
монтирани потопяемите помпи и помпените агрегати, като в две отделни кутии се
намират таблата за тяхното управление (основно и резервно).
Не е налице доставка на допълнителни (излишни) табла. Потопяемите
помпи са по позиция 143, а помпените агрегати – по позиция 144 са доставени на
20.02.2019 г. Двете табла за управление – едното за потопяемите помпи, а
другото – за помпения агрегат са доставени отделно по-късно – на 20.05.2019 г.
Следователно, не е налице приетата в обжалваното
решение повторна (нереална) доставка на две допълнителни табла. Напротив,
доставени са двете необходими табла за съответните помпи и агрегати, което е
пълно в съответствие с одобрения проект.
Поради това, като незаконосъобразна следва да бъде
отменена и т. 3.2. от обжалваното решение.
По т. 3.3. от обжалваното решение не е верифицирана
сума от БФП и собствено финансиране в общ размер на 22 087,40 лв. без ДДС
за направа и монтаж на стоманени конструкции. При направената проверка на място
е констатирано от административния орган, че „липсват около 2/3 от предвидените
в проекта стоманени решетки на отводнителните канавки за повърхностни води и
инфилтрат. Монтирана е основата от L образен профил, замонолитен
в бетона но самите решетки липсват“. Въпреки дадените препоръки с даден срок за
отстраняване на констатираните недостатъци възстановяване на решетките не е
изпълнено.
Като нарушена правна разпоредба отново е посочен чл.
57, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ.
Жалбоподателят не оспорва липсата на решетките но
твърди, че те са били закупени и монтирани но впоследствие са били откраднати.
Дори и да бъдат кредитирани твърденията му е налице нарушение.
Съществено е, че стоманените решетки не са налични дори
и понастоящем при огледа, извършен от вещото лице. Съгласно цитираното по-горе
съдържание на чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ допустими са разходите за
реално доставени продукти и извършени строителни дейности. След като решетките
не са били налични към момента на подаване на искането за окончателно плащане,
то е ирелевантно дали преди това същите са били доставени и съответно
откраднати. Смисълът е да бъдат финансирани реално извършени строителни работи,
построеното в резултат, на което да бъде използвано реално. Не е допустимо да
бъдат възстановявани загуби, каквато по същество е претенцията на жалбоподателя
в този случай.
Следователно, отказът да бъдат верифицирани разходите
по т. 3.3. от обжалваното решение е законосъобразен.
По т. 3.4. от обжалваното решение не е верифицирана
сума в размер на 232 194,58 лв. без ДДС представляваща 20 % от сумарната
стойност по т. 2 „Подготовка и СМР“ на основна техническа инфраструктура, т. 3
„Непредвидени разходи за СМР“ и т. 4 „закупуване/доставка/ монтаж (пускане в
експлоатация) на оборудване, съоръжения и обзавеждане (Дейност 2) от Таблицата
на чл. 3, ал. 1 от договора. Тази сума е получена в резултат на издаденото
по-късно Решение за отстраняване на допусната непълнота в обжалваното решение,
като е поправена допуснатата там очевидна фактическа грешка, където сумата
неправилно е записана в размер на 219 368 лв. Верификацията на сумата в
размер на 232 194,58 лв. е отказана поради констатираното нарушение на
срока за изпълнение на предмета на договора, който е 330 календарни дни. Вместо
това договорът е изпълнен за 638 календарни дни. Според ответника периодите на
двете спирания на строителството следва да се включат в срока за изпълнение на
договора. Той счита, че спиранията са неоснователни и неаргументирани и обосновават
забава на изпълнението.
Спиранията са обосновани със следните съображения:
„Поради необходимост от доуточняване на проектно решение в проекта в частта на
похода за вход/изход от площадката поради факта, че до входа на площадката се
стига на частна обществена организация. Спирането на това основание е
продължило повече от 6 месеца при офериран срок за цялостно проектиране за
повече от 30 дни. Второто спиране на строителството (за период повече от 4
месеца) е обосновано със следния аргумент: „Поради необходимост от доуточняване
на проектно решение в частта на изпълнение на „Детайл А“, и „Детайл С“, от част
„Технологична“, по-конкретно в зоната, където ще стъпи бъдещата метална
решетка, както и предоставяне на детайл за изпълнение на ограда на имота“. В
тази връзка ответникът счита, че непълнотата на работния проект е по вина на
изпълнителя и недостатъците трябва да бъдат отстранени за негова сметка, без да
бъде кредитиран с допълнително време за изпълнение.
Като нарушена правна разпоредба е посочен чл. 57, ал.
1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, т.е. разходите са приети за недопустими, тъй като са извършени
незаконосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
Настоящият състав счита, че периодите на двете
спирания на строителството следва да се изключат от общия срок за изпълнение на
договора, при което срокът за изпълнение ще бъде спазен. Напълно нормално е в
хода на изпълнението да се открият различни проблеми, които препятстват
изпълнението на СМР така, както са предвидени при проектирането. Безспорно е,
че установената невъзможност за преминаване през частен път обосновава
намирането на алтернативно решение за преминаване, което налага промяна в
проекта. Същото важи и за доуточняването на мястото на бъдещата метална решетка
и детайла за изпълнение на ограда на имота. Двете спирания на строителството са
извършени законосъобразно, като са изготвени съответните строителни книжа.
Сроковете на спиране не могат да бъдат ограничени от предвидения 30-дневния
срок, който се отнася за първоначалното проектиране.
Съдът намира, че както формално, така и по същината си
периодите на двете законосъобразно обосновани и документално оформени спирания
на строителството не следва да се включват към срока за изпълнение на договора
и той следва да се счита за спазен. Следователно, не е налице твърдяното
нарушение на българското и европейското законодателство във връзка със
срочността на изпълнение на договора по т. 3.4. от обжалваното решение.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя т. 3.1., т. 3.2 и т. 3.4. от Решение от 15.07.2021 г. на Ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г.“ за резултата
от приключилия процес на верификация на искане за окончателно плащане №
18/12.07.2021 г. по АДБФП № BG16M1ОP002-2.002-0004-С05 „Комбинирана процедура за
проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително
третиране на битови отпадъци за общини: Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера,
Пазарджик и Септември" с бенефициент община Пазарджик“.
Отхвърля
жалбата в останалата ѝ част, а именно – против т. 3.3. от Решение от 15.07.2021 г. на Ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г.“ за резултата
от приключилия процес на верификация на искане за окончателно плащане №
18/12.07.2021 г. по АДБФП № BG16M1ОP002-2.002-0004-С05 „Комбинирана процедура за
проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително
третиране на битови отпадъци за общини: Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера,
Пазарджик и Септември" с бенефициент община Пазарджик“.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия: /п/