Р Е Ш
Е Н И
Е
№……., град
Шумен, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публично
съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря В. Русева
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. д. №124 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145
и сл. от АПК във вр. с чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр/,
образувано по жалба на Р.С.В. ***, против Експертно решение /ЕР/ №1252/09.10.2019
г. на Специализиран състав на НЕЛК град София.
В
жалбата са изложени съображения за неправилно определен % ТНР за заболяванията
на жалбоподателката, които могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване
по чл.146
т.4
и т.5 от АПК. Конкретно се твърди, че за заболяването следва да бъде определен
по-висок процент ТНР, тъй като влошеното здравословно състояние и поставената
диагноза са пречка за намиране на работа. С оглед на това жалбоподателката моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЕР №1252/09.10.2019 г. на
Специализиран състав на НЕЛК град София.
Ответната страна Национална експертна
лекарска комисия, редовно призована, не изпраща представител, но е представено
писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт П. Г., в което се
оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, както
и да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересована страна ТЕЛК – Първи състав
към МБАЛ Шумен, редовно призована, не изпраща представител и не представя
писмено становище по спора.
Заинтересована страна Агенция за хора с
увреждания град София, редовно призована, не изпраща представител и не
представя писмено становище по спора.
Заинтересована страна Регионална Дирекция
"Социално подпомагане" град Шумен, редовно призована, не изпраща
представител. Изпратено е писмо от 04.06.2020 г., в което не се изразява
конкретно становище по жалбата.
Заинтересована страна ТП на НОИ гр.Шумен,
редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по
спора.
С определение от 24.02.2020 г. по настоящото
производство е конституирана и като заинтересована страна „Адеко България“ ЕООД
град София, в качеството на работодател на жалбоподателката. С протоколно
определение от 09.06.2020 г. страна е заличена, тъй като е прекратено трудовото
правоотношение между дружеството и оспорващата, считано от 23.05.2019 г.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на
чл.168 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Административното производство пред НЕЛК е
образувано по жалба на Р.С.В. срещу ЕР №1196 от 22.05.2019 г. на ТЕЛК - I състав към МБАЛ Шумен, с което е извършено
освидетелстване на жалбоподателката и е определен процент трайно намалена
работоспособност /ТНР/ 30% за срок от три години, а именно до 01.05.2022 г., с
водеща диагноза „Наличие на протеза на сърдечна клапа“.
След
преглед на приложените в медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК
е извършила освидетелстване на лицето по документи и с оспорения акт в
настоящото производство е отменила ЕР на ТЕЛК само в частта по оценката на
работоспособността, като е определила 40.0% ТНР при водеща диагноза „Наличие на
сърдечни и съдови имплантати и трансплантати“. В останала част, а именно по отношение
на датата на инвалидност, срока на инвалидност, противопоказни условия на труд и
причинна връзка е потвърдила ЕР на ТЕЛК.
Видно от представеното по делото известие за
доставяне Решението на НЕЛК е получено от жалбоподателката на 22.01.2020 г., а жалбата
е подадена на 28.01.2020 г. по пощата, чрез административния орган до АдмС град
Шумен.
От страна на жалбоподателката са представени
и са приети към доказателствения материал по делото писмени доказателства
относно здравословното състояние, след експертното решение на НЕЛК, а именно
Епикриза от 07.11.2019 г. От ответната страна е представено и прието цялото
медицинско досие, съдържащо всички доказателства, въз основа на които е
постановено атакуваното решение на НЕЛК в настоящото производство.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до средните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в
преклузивния срок за оспорване, поради което се явява процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Съдът приема, че обжалваният административен
акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл.103
ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр във връзка с чл.3
ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето от
специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно - съдови заболявания,
определен съобразно диагнозата по Раздел II и във вр. с т.2.1
от Раздел
I, част IV от
Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинските експертизи /НМЕ/,
изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г., в сила от 03.08.2018 г., по аргумент от
разпоредбата на чл.49
ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно
решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата
диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в
експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл.49
ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В настоящето ЕР водещата диагноза е „Наличие на сърдечни
и съдови имплантати и трансплантати“, което предопределя произнасянето на
специализиран състав по сърдечно - съдови заболявания. Съгласно чл.43
т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по
обжалваните решения на ТЕЛК. В конкретната хипотеза специализираният състав на
НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания се е произнесъл въз основа на приложената
медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на
състава. Спазено е и изискването на чл.18
ал.3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не
по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно,
че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална,
териториална и предметна компетентност.
Спорен между страните по делото е въпросът
относно определения процент ТНР на жалбоподателката за заболяването „Митрално
клапно протезиране с механична клапна протеза по повод високостепенна митрална
регургитация при митрален пролапс. Сърдечна недостатъчност II ФК. Хипертонична
болест II ст., ум. ст.“, който предопределя и заключението дали
административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.
63 ал. 1 от НМЕ, в сила от 03.08.2018 г., изменена с ПМС №152 от 26.07.2018
г., по отношение на преценката на установеното увреждане, стадият на неговото
развитие и обусловеният функционален дефицит според Приложение №1 към
разпоредбата, съобразяването на процента ТНР със степента на установения дефицит.
Жалбоподателката твърди, с оглед
здравословното състояние, описано в оспореното ЕР на НЕЛК, че същото обуславя
по-висок процент ТНР. При това положение в тежест на оспорващия е да докаже с
допустими доказателствени средства това твърдение, защото този факт е в негов
интерес. В тази връзка и на основание чл.170 ал.3 и чл.171 от АПК с определение
в открито съдебно заседание от 09.06.2020 г. съдът разпредели доказателствената
тежест между страните, като на оспорващата изрично указа, че следва да сочи
доказателства, включително и ангажиране на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/
по делото, установяващи твърдението за неправилен и незаконосъобразно определен
процент ТНР. С оглед на това по искане на оспорващата бе назначена СМЕ с
конкретно поставени задачи и въпреки дадената възможност жалбоподателката не
внесе депозит за вещото лице, поради което с определение от 14.07.2020 г.
допуснатата и назначена СМЕ бе отменена от съда. В последното по делото
заседание съдът указа на страната, че ще бъде приложена разпоредбата на чл.161
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК като последица от възпрепятстване на
доказването.
С оспореното в настоящото производство ЕР
НЕЛК е определил 40 % ТНР по отношение на жалбоподателката за заболяването „Митрално
клапно протезиране с механична клапна протеза по повод високостепенна митрална
регургитация при митрален пролапс. Сърдечна недостатъчност II ФК. Хипертонична
болест II ст., ум. ст.“ и при водеща диагноза „Наличие на сърдечни и съдови
имплантати и трансплантати“. С оглед така определената диагноза, в Раздел II и
във вр. с т.2.1
от Раздел
I, част IV от
Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ - в редакция от 03.08.2018 г., е определен
40 % ТНР, при прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА – лицата са с
умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват умора,
задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин. и с диастолна
дисфункция. Видно от определената водеща диагноза и вида на заболяването в ЕР
на НЕЛК, същите безспорно съответстват към нормативно определения процент – 40%
ТНР в т.2.1
от Раздел
I, част IV от
Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ, изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г.,
в сила от 03.08.2018 г.
По силата на общото правило на чл.142
ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява според фактите, съществували към момента на издаването му. Поради
това и пределите на съдебния контрол са ограничени до проверката относно
установеното увреждане към момента на постановяването на решението на НЕЛК - 09.10.2019
г. В случай, че е настъпило влошаване на здравословното състояние, каквито
твърденията навежда жалбоподателя и представените писмени доказателства в тази
насока - Епикриза от 07.11.2019 г. от МБАЛ Шумен, оспорващата може да поиска
преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на
работоспособността, при извършването на което биха били взети предвид и
настъпилите след произнасянето на НЕЛК факти, свързани с развитието на
получените увреждания. В тази връзка съдът съобрази и факта, че с Решение
№1632/31.01.2020 г. по адм.д.№10422/2018 г. по описа на ВАС на Р България,
оставено в сила от петчленен състав на ВАС с Решение №8982/07.07.2020 г. по
адм.д.№3481/2020 г., е отменена разпоредбата на т.III от Методиката за прилагане на отправните точки на
оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждането/ в
проценти от Приложение №2 към чл.63
ал.3 от Наредбата за медицинските експертизи, изменена с ПМС №152 от
26.07.2018 г., в сила от 03.08.2018 г., която отмяна обаче има действие
занапред и не влияе върху преценката за материална законосъобразност, по
правилото на чл.142 от АПК. Независимо от това само за изчерпателност следва са
отбележи, че в оспореното ЕР на НЕЛК няма определяне на краен процент ТНР,
съгласно Приложение
№2 към чл.63 ал.3 от НМЕ, изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г., в сила от
03.08.2018 г.
От така установеното фактическо и правно
положение, спазвайки разпоредбата на чл.168 и чл.170 от АПК и прилагайки
разпоредбата на чл.161 от ГПК във вр. с чл.144 от ГПК, съдът приема, че
оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с
материалния закон и неговата цел. С оглед на това съдът приема, че оспореното
ЕР на НЕЛК е законосъобразно, а жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по
реда на този кодекс),
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.78
ал.8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл.78
ал.8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая
казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност. За това съдът
приема, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл.24
от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът намира, че на ответника
се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100.00
лева на основание чл.144
от АПК във вр. с чл.78
ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.С.В. ***, против Експертно решение №1252/09.10.2019 г. на
Специализиран състав на НЕЛК град София.
ОСЪЖДА
Р.С.В. ***, да заплати на Национална експертна лекарска комисия град София
сумата в размер на 100.00 (сто лева) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: