№ 334
гр. Благоевград, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Вили Дацов
при участието на секретаря Илияна Стоименова
в присъствието на прокурора Г. В. М.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600828 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.378, ал.5 вр. чл.313 и сл. от НПК и
е образувано по въззивен протест на РП-Б., ТО - П. против Решение № 101 /
21.05.2024 год., постановено от РС-П. по н.о.х. дело № 798 / 2020 год., с която
подсъдимия Л. К. К. от гр. П. е признат за НЕВИНОВЕН по обвинението в
това, че на 13.08.2018 г. около 12.30 часа в гр. П., на ул. „М.“, в участъка й
между кръстовището й с ул. „С.“ и ул. „ Ц...“, като правоспособен водач,
управлявайки моторно превозно средство - собствения си лек автомобил,
марка „М.“, модел „... е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а
именно: чл.5. ал.1 „Всеки участник в движението по пътищата“: т.1. „с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“; ал.2 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен“:
т.1.„да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;
1
т.4. „да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно
преминаване в лентите за движение.“ чл.20. ал.1 „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
чл.25. ал.1 „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“; чл.26. „Преди да завие или да започне каквато и да е маневра,
свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде я. и
достатъчен за възприемане сигнал“, движейки се по двупосочно пътно платно,
с непрекъсната единична линия между пътните ленти, при заобикаляне на
паркирано в дясната пътна лента превозно средство - автобус марка „Б...“
ООД, предприел маневра „завой на ляво“, вместо да се прибере в лентата си за
движение след заобикаляне на превозното средство, не дал предимство /не е
пропуснал/ изпреварващия го мотоциклет марка „Я..., управляван от
правоспособния водач А.Г.Г. от гр. П., поради което блъснал същия, в резултат
на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.,
изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясното ходило, счупване
на медиална клиновидна кост и средна клиновидна кост на дясното ходило
/счупване на Листфранк/, която довела до трайно затруднение в движението
на десния долен крайник за срок по - голям от тридесет дни, като деянието е
извършено при условията на независимо съпричиняване с пострадалия -
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2 от НК , във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от
НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 във вр. с чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
Според изложението в прот., поддържан в съдебно заседание пред
въззивната инстанция от ОП-Б., решението на първоинстанциония съд е
необосновано и незаконосъобразно. Прокурорът счита, че обвинението срещу
подс. Л. К. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б” пр.2 от НК във вр.
с чл.342, ал.1, пр.3 от НК е доказано по несъмнен начин, поради което се иска
2
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по същото обвинение, като
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба”.
В съдебно заседание подс. Л. К. се явява и с договорен защитник –
адв. И. Я.. Същите считат, че прот. е неоснователен и решение на районния
съд е обосновано и правилно, поради което молят да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа прот. в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са
процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен:
Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота
доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка,
от първоинстанциония съд е направен обоснован извод, че подс. Л. К. не е
допуснал вменените му нарушения на ЗДвП, поради което същият правилно е
оправдан по повдигнатото му обвинение от Районна прокуратура – П. за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б” пр.2 от НК във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
Фактическите положения по делото са правилно установени. Със
законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства
обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното
решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения
материал се установяват следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Л. К. К. /р. 1960 г./ от гр. П. е със средно
образование, работещ, разведен, неосъждан (реабилитиран). Същият е
правоспособен водач, категории „...“. Подс. К. притежава лек автомобил марка
„М.“, модел „....
Свидетелят А.Г.Г. от гр. П. е правоспособен водач категории „А“,
„М“, „А1“, „В“, „В1“, „С“, „С1“, „АМ“, „А2“, „ТКТ“ и към инкриминираната
дата притежавал в собственост мотоциклета марка и модел „Я....
На 13.08.2018г. в около 12:15 – 12:30 часа подс. Л. К. потеглил със
3
своя автомобил „М.“, модел „... от офиса си, находящ се в гр. П. на ул. „М.“ ...“,
в посока кръговото кръстовището на ул. „М.“ с ул. „Ц...“. По същото време,
около 12.30 ч. св. А. Г. и съпругата му - св. К. Г.а също се придвижвали с
мотоциклета марка и модел „Я... по ул.“М.“ в града, по посока към ул.“Ц...“.
Св. Г. управлявал мотоциклета, а съпругата му пътувала на задната седалка.
В участъка на ул. „М.“ между преките – ул. „К.“ и ул. „Ц...“, подс.
К., движейки са с автомобила си в посока кръговото кръстовище с ул. „Ц...“,
бил следван от мотоциклета със свидетелите Г.и. В пътния участък по посока
на движение на двете МПС-та, в платното им за движение – в дясното платно
на ул. „М.“, бил паркиран автобус на „Ю..., марка „Б..., както и други
автомобили, които били заобикаляни от движещите се в посока към кръговото
кръстовище превозни средства. В посочения участък от улицата, пътното
платното било маркирано с надлъжна пътна маркировка М1 „Единична
непрекъсната линия“ и съобразно разпоредбата на чл.63 ал.2 т.1 от ППЗвП при
„Единична непрекъсната линия" - М1 на пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат.“
Приближавайки паркирания автобус и други МПС-та, подс. К.
предприел маневра за заобикаляне на автобуса, отклонявайки се леко в ляво по
посока на движението. Междувременно св. Г. също заобиколил автобуса с
мотоциклета си и предприел маневра изпреварване на лекия автомобил на
подсъдимия. В този момент последният последователно се отклонявал леко в
ляво, доближавайки се странично до мотоциклета, с който се движили Г.и.
Забелязвайки приближаващия се до него автомобил, св. Г. го „ритнал“ с
десния си крак, след което последвал страничен удар, под малък ъгъл с
приплъзване контакт между двете МПС в областта на дясната част на
мотоциклета /степенка, метален капак под резервоара/ и по предната лява част
на автомобила /преден ляв калник и предна лява врата/, като бил засегнат и
десния крак на свидетеля. Въпреки това Г. успял да запази контрол върху
мотоциклета и спрял. Подс. К. също спрял от страни на пътя.
Видно от заключенията на вещото лице Р..., изготвила повторна и
допълнителни автотехнически експертизи, се установява, че скоростта на лек
автомобил марка „М.“, модел „..., в момента на възникване на опасността е
била около 43-44км/ч, а скоростта на мотоциклет, марка и модел „Я..., в
момента на възникване на опасността и в момента на удара е била 50 км/ч.
4
Според вещото лице мястото на удара между двете МПС е в лявата пътна
лента /около нейната среда/, гледано по посока на движението на двете МПС,
участници в ПТП. Сочи се, че причината за настъпилото ПТП е от субективен
характер, изразяваща се в неправилни действия на двамата водачи. Водачът на
лекия автомобил К. извършва маневра заобикаляне в момента, в който бива
изпреварван от водача на мотоциклета. Водачът на мотоциклета - А. Г.
извършва неправилна маневра изпреварване в момента, когато водачът на
лекия автомобил извършва маневра заобикаляне на спрени автомобили.
Маневрите са извършени при наличието на хоризонтална маркировка -
непрекъсната осева линия.
От ревизираните и окончателни заключения на вещото лице се
установява механизма на станалото ПТП: На 13.08.2018 г., около 12:30 часа, в
гр. П., на ул. „М.", правоспособният водачът Л. К. е управлявал лек автомобил,
марка и модел „М. ... в посока от завод „С." към булевард ..Ц...". Между входа
на завод „С." и ул. „Ц...", от дясната страна на ул. „М.", гледано към кръговото
на булевард „Ц..." е бил паркиран неизвестен по делото автобус, описан от
свидетелите като голям. След кръстовището на ул. „М." с ул. „Ц..." били
паркирани един или два леки автомобили, в участъка от кръстовището до
гумаджийницата на свидетеля С.. Пред автомобила на К. е имало други
движещи се в същата посока MI КГ, но не е имало насрещнодвижещи се. В
същата посока от завод „С.“ към кръговото кръстовище на булевард „Ц...“
след лекия автомобил М. се е движил мотоциклет, марка и модел „Я...,
управляван от правоспособният водач А. Г., като зад мотоциклетиста пътувала
съпругата му К. Г.а. Водачът на процесния лек автомобил М. и
мотоциклетиста, управляващ движещия се след процесния автомобил М.,
заобиколили спрелия от дясната страна пътното платно автобус и спрелите
два/един леки автомобили. Става ясно, че заобикаляйки паркираните МПС-та,
л. а. М., управляван от подс. К., се е отклонил леко надясно и впоследствие
наляво. Междувременно Г. с управлявания от него мотоциклет предприел
изпреварване на лекия автомобил, при което последвало съприкосновение
между процесните МПС-та. Отбелязва се, че ударът е в областта на дясната
част на мотоциклета /степенка, метален капак под резервоара/ и по предната
лява част на автомобила/преден ляв калник и предна лява врата/.
Анализирайки данните от огледния протокол, касаещи констатираното
ожулване, драскотини и следи, получени от контакта и приплъзването между
5
двете МПС-та, вещото лице заключава, че надлъжните оси на лекия
автомобил М. и на мотоциклета Я. при инициалния контакт са сключвали
много малък ъгъл, като в момента на удара, скоростта на лекия автомобил с
била по-ниска от скоростта на мотоциклета. След удара мотоциклетът е
криволичил по пътя, като спрял до стълба, избран от разследващия полицай
при огледа за основен ориентир, намиращ се от дясната страна на
кръстовището, образувано от ул. “М.“ с ул.“К...". Вследствие па претърпяното
ПТП мотоциклетистът А. Г. получава телесни повреди.
Видно от заключението на вещото лице д-р И... по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, в резултат на настъпилото ПТП пострадалия
А.Г.Г. е получил счупване на ладиевидната кост на дясното ходило, счупване
на медиална клиновидна кост и средна клиновидна кост на дясното ходило
/Счупване на Листфранк/. Вещото лице е категоричен, че счупването на
костите на дясното ходило е причинило на пострадалия трайно затруднение в
движението на долен де. крайник за срок по-голям от 30 дни. Същевременно
от разясненията на експерта при изслушването му в хода на съдебното
следствие става ясно, че костите на пръстите са в края на ходилото, а
метатарзалните кости са към глезенната става, непосредствено след костите на
пръстите. Отбелязва се, че в случая е описано счупване на 2 и 4 метатарзални
кости и ладиевидната и клиновидната кост, които са още по-назад, зад
метатарзалните кости и са в посока петата. Те се падат откъм страната на
големия пръст на ходилото - т.е. от вътрешната страна към другия крайник.
Вещото лице е категоричен, че „при наличните данни най-вероятно следва да
се приеме, че ходилото е попаднало в между гумата и калника на лекия
автомобил. Това е най-вероятния механизъм за получаване на настоящите
травми.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
Извършеният в тази връзка анализ на доказателствения материал, изложените
съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от
настоящата съдебна инстанция, поради което не се налага повторно да бъдат
излагани същите съображения, а само допълнени:
6
Съдът внимателно е анализирал обяснения на подс. Л. К. и
показанията на пострадалия А. Г., отчитайки тяхната заинтересованост като
водачи на МПС-та, които са непосредствени участници в настъпилото ПТП.
На тези обяснения, респ. показания следва да се даде вяра, но частично и по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и
доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната
истина по делото. Следва да се има предвид и това, че в много голяма степен
тези гласни доказателствени източници са и изходна база за изводите на
изготвените авто-технически експертизи и до необходимостта от
многовариантност на тези изводи. По същия начин следва да бъдат
анализирани и показаният очевидеца - св. К. Г.а, която е съпруга на
пострадалия и несъмнено е заинтересована от изхода на делото.
В случая вещото лице, изготвило автотехническите експертиза
счита за малко вероятна версията за механизъм на ПТП, сочена от свидетеля
Г., според който водачът на лекия автомобил М. паркирал от дясната страна,
намалявайки скоростта си на движение и от спряно положение или с много
ниска скорост, лекият автомобил потеглил/продължил. В тази връзка се
отбелязва, че същата технически е невъзможно при определеното място па
спиране на л. а. М., посочено от свидетеля С. непосредствено след ПТП - на
осевата линия, както и положението на л. а. М. при огледа. Всичко това
съобразено с мястото на удара, широчина на пътното платно и пътните ленти,
технически характеристики на л. а. М. и щети по двете МПС. Отделно от това
от показанията на К. Г.а се установява, че л. а. М. не е спирал, не е паркирал
вдясно, а се е отклонил леко надясно и впоследствие наляво. Вещото лице
сочи още, че версията на К. Г.а е с много висока степен на вероятност по
отношение на механизма на самия удар. От техническа гледна точка се
установява и от огледния протокол“....По лекия автомобил сочещ в посока
кръговото движение се видяха следи от драскотини под предна лява врата с
дължина около 50 см и хлътване. Драскотини се видяха и по лявата част на
калника..." За мотоциклета, ударът е реализиран в областта на дясната му част
на мотоциклета - степенка, и метален капак под резервоара. Тези факти
категорично показват, че надлъжните оси на лекия автомобил М. и на
мотоциклета Я. при инициалния контакт са сключвали много малък ъгъл.
Според експерта, технически е възможно преди инициалния удар лекият
7
автомобил да е отклонил първоначално посоката си на движение
незначително надясно, а впоследствие незначително и наляво, като в момента
на удара, скоростта на лекия автомобил с била по-ниска от скоростта на
мотоциклета.
Настоящият съдебен състав също счита, че липсват причини да
бъдат игнорирани обясненията на подс. Л. К., показанията на свидетелите И.
К., С., А., както и на полицейските служители З. и Т., които макар и в различна
степен допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. По делото не
се установяват обстоятелства, който да поставят под съмнение надеждността
на посочените лица и достоверността на изложените от тях факти и
обстоятелства.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица по
изслушаните химически, съдебномедицинска, авто-технически експертизи.
Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво
съмнение по отношение на правилността им. Те в действителност в много
голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства
включени в предмета на доказване - механизма на причинените увреждания и
причината за смъртта на пострадалия, както и за причините за възникването
на ПТП и механизма на неговото протичане, наличието респ. липсата на
алкохол в кръвта на участниците в ПТП. Заключенията са депозирани от
компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания
съдът няма никакви основания да се съмнява, още повече, че точно тези вещи
лица многократно са се явявали в това си качество пред настоящия съд и
последният има непосредствени впечатления както от компетентността, така и
от добросъвестността им. Наред с това, заключенията са изготвени на базата
на обективни данни и въз основа на използването на утвърдени и безспорни
научни методи, което е особено важно за изясняването на въпроса какви са
техническите причини за настъпването на произшествието, което от своя
страна позволява на съда да направи извода дали при управлението на
автомобила са допуснати нарушения на правилата за движение и какви. Чрез
заключението на тези вещи лица е изяснен по несъмнен и безспорен начин
механизма на възникване и протичане на ПТП, както и въпроса за
техническите причини за възникването на това ПТП.
По отношение на заключението на вещите лица изготвили
8
химическите и оценителната експертизи по делото не се спори от страните
относно изводите и констатациите в тези заключения.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират
писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.128 и сл. от НПК,
така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по отношение на
извършеното по време и установено чрез тези действия. Освен това, тези
доказателствени материали не се оспорват от страните.
По възраженията в прот.:
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
обвинителният акт по делото съдържа редица непълноти и неясноти, касаещи
фактическото обвинение срещу Л. К. /вкл. дори не е посочено дали е бил с
включен светлинен сигнал/, но с оглед разпоредба на чл.335, ал.1 от НПК /ДВ
бр.63/2017 год./, с която е отменена възможността въззивният съд да връща
делото на прокурора поради допуснати процесуални нарушения, е
безпредметно същите да бъдат обсъждани.
Въззивният съд споделя крайните извода на първостепенния съд,
че подс. Л. К. не е извършил вменените му нарушения на чл.5, ал.1, т.1, ал.2,
т.1 и т.4; чл.20, ал.1; чл.25, ал.1 и чл.26 от ЗДвП.
На първо място следва да се отбележи, че повдигнатото обвинение
за нарушаването на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП само по себе си е
несъстоятелно поради факта, че цитираните разпоредби са с декларативен и
принципен характер, при което не закрепват конкретно правило за поведение,
адресирано към водачите на моторни превозни средства, и в този смисъл не
може да бъде нарушено.
С разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП се вменява задължението на
водачите на ППС да контролират непрекъснато ППС, които управляват. В
случая не са налице фактически данни, от които да бъде направен извод, че е
налице нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, т.е., че подсъдимият не е
контролирал превозното средство и това да е причина за настъпилото пътно-
транспортно произшествие. Както е известно и безспорно в съдебната
9
практика неосъщественият постоянен контрол е самостоятелно нарушение,
което се реализира чрез бездействие, за разлика от инкриминираното в
настоящия случай активно действие. Поради това, обвиняемият следва да
бъде оправдан по обвинението, че е нарушил и тази норма от ЗДвП.
По отношение обвинението за допуснато нарушение на чл.26 от
ЗДвП /Съгласно който преди да завие или да започне каквато и да е маневра,
свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде я. и
достатъчен за възприемане сигнал./ в случая в обвинителния акт не са
отразени констатации и на практика липсва фактическа обвинение в тази
насока. Въпреки това, при горните данни и взаимноизключващи се твърдения
на участниците в настъпилото ПТП /които несъмнено са заинтересовани и
пристрастни/, както и липсата на други преки или косвени данни, основаващи
се на обективни и убедителни доказателства източници, съдът счита, че
посоченото обвинение не може да бъде прието за доказано по несъмнен
начин. В тази връзка се отбелязва, че съгласно чл.103 от НПК тежестта да се
докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и
разследващите органи; подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен и не
може да се правят изводи във вреда на същия, поради това, че не е доказал
възраженията си. Липсват основания да се счита, че от страна на подс. Л. К. е
допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, което е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Съгласно посочената
разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва
маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за
движение.
В случая е безспорно, че всички водачи на МПС-та, движещи се по
ул. „М.“ в гр. П. в посока към ул. „Ц. III“, в процесния участък от пътя са
заобикаляли паркираните от дясно автомобили, при което са пресичали
непрекъсната линия отграничаваща двете платна и са навлизали частично в
лентата за насрещно движение. Същото се сторили подс. К. и св. Г. с
управляваните от тях МПС-та: Лекият автомобил на подсъдимия, движейки се
с бавна скорост е заобиколил паркираните автомобили, следван от
мотоциклета на свидетеля, при което за последния не е имало ограничение на
видимостта му са възприемане поредицата от паркирани МПС-та и
необходимостта същите за бъдат заобиколени. Ето защо отклонението в
траекторията на движение на лекия автомобил леко в ляво, с цел да бъде
10
заобиколено поредното паркирано МПС /а/, не може да се приема, че е било
внезапно и неочаквано за водача на мотоциклета. Очевидно в този момент Г. е
решил да изпревари К., на практика предприемайки „тройно“ изпреварване,
при наличие на въведена с пътна маркировка забрана за изпреварване, като
трети автомобил на двупосочно пътно платно с маркировка за две ленти с
непрекъсната осова линия.
Действително за подсъдимия К. е налице задължение,
регламентирано в разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП и е бил длъжен, преди
да предприеме от своя страна маневра, по всякакъв начин да се убеди, че няма
да създаде опасност за моторното превозно средство, което се движи след
него. Наличието на така наречената "мъртва" или "сляпа зона" не е
обстоятелство, което може да го оневини. В случая несъмнено подс. К. е
„засякъл“ мотоциклетиста Г.. От друга страна са налице убедителни
доказателства, че в този момент, в който двете МПС-та са се движили с
относително бавна скорост, пострадалият Г. е извършил действие, с което
несъмнено е въздействал върху динамичната ситуация, като е ритнал с десния
си крак по левия калник на лекия автомобил. Безспорно е също, че сблъсъкът
между лекия автомобил и мотоциклета е бил страничен, под много малък ъгъл
при което е пострадал единствено крака на Г.. Съпругата му – св. К. Г.а, която
е седяла плътно зад него не е пострадала, а контактът между превозните
средства е локализиран областта на дясната част на мотоциклета /степенка
метален капак под резервоара/ и по предна лява част на лекия автомобил
/преден ляв калник и предна лява врата/. Същевременно вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза е категоричен, че травмата на Г. -
счупване на ладиевидната кост на дясното ходило, счупване на медиална
клиновидна кост и средна клиновидна кост на дясното ходило /Счупване на
Листфранк/, при наличните данни най-вероятно следва да се приеме, че
ходилото е попаднало в между гумата и калника на лекия автомобил. Това е
най-вероятния механизъм за получаване на настоящите травми. От
медицинската документация не са описани контузни рани, описани са само
наличие на отток. Ако е било налице директно притискане между мотоциклета
и лекия автомобил, по-скоро би се увредила пета кост, тоест, откъм малкия
пръст, така в случая увреждането засяга анатомичната област, която е от
вътрешната страна към големия пръст. Ето защо следва да бъдат споделени
изводите на първата инстанция, че в случая не се доказва по несъмнен начин и
11
съобразно изискванията на процесуалния закон, че така получената травма е в
резултат на противоправното поведение на подс. Л. К., тъй като очевидно е
свързана с посочените действия на самия пострадал.
Въззивният съд счита, че е недопустимо постановяването на
осъдителен съдебен акт при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен
начин и то в частта относно авторството на деянието. Само когато всички
факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт
отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно
обективните и субективни признаци на престъпното деяние. Задължение на
съда е да признае подсъдимия за виновен само и единствено, когато
обвинението е доказано убедително /чл. 303 НПК/, което е гаранция за
реализиране на неговите права в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност, изрично установена в чл.16 от НПК.
При така установените по-горе фактически обстоятелства и
изложените съображения и доводи, настоящият състав на въззивната
инстанция приема, че районния съд правилно на основание чл.304 от НПК е
признал подс. Л. К. К. за невиновен по възведеното му обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, и
същия е оправдан по това обвинение. В тази връзка окръжният съд счита, че
Решение № 101 / 21.05.2024 год., постановено от РС-П. по н.о.х. дело № 798 /
2020 год. е правилно и законосъобразно, породи което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.378, ал.5 вр.
чл.338, вр. чл.334, ал.1, т.6 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101 / 21.05.2024 год., постановено
по н.о.х. дело № 798 / 2020 год. по описа на РС-П..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13