№ 14919
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110110218 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.79, ал.1 ЗЗД и два
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответниците
М. П. В., Т. Н. К. и Н. Н. К. са обвързани договор за продажба на топлинна
енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в
жилището им ******************************************** през 133,46
лв. през периода май 2019 - април 2021 г. и е извършвал услугата дялово
разпределение за периода януари 2020 - април 2021 г. Твърди, че ответниците
са съсобственици на този имот при квоти 4/6, съответно - по 1/6, поради което
моли заосъждането им за цената на топлинната енергия и възнагражднеието
за услугата дялово разпределение заедно с лихвите за забава. Сочи, че с
третото лице помагач ТЕРМОКОМПЛЕКТ ООД, са сключили договори, а то
от своя страна е сключило договор с етажната собственост в сградата, в която
се намира жилището на ответниците, и се е задължило към ищеца и към
етажната собственост да отчита показателите на измервателните уреди за
ползваните количества топлинна енергия и да води топлинно счетоводство.
Ответниците М. П. В. и Т. Н. К. не представят отговор на исковата
1
молба, а ответинкът Н. Н. К. с представения отговор твърди, че е погасила
задълженията си идцяло, което по-късно се потвърждава от процесуалния
представител на ищеца.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕРМОКОМПЛЕКТ ООД– дружеството не взема отношение по
исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Относно исковете по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР) Според
чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответниците
са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставените
количества и цената й. Обусловен е също така и от доказване от страна на
ответниците – на твърдението, че са погасили задълженията си.
Ответниците М. П. В. и Н. Н. К. не оспорват твърденията на ищеца.
Възразяват единствено, че са погасили задълженията си и представят
доказателства за това. Така те имплицитно признават, че са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия през исковия период и са получили
изпълнение по него, въпреки че по делото не са представени доказателства да
правото на собственост по отношение на топлоснабдения имот. Плащането на
задълженията предпоставя съдът да действа по реда на чл.235, ал.3 ГПК, като
вземе предвид фактите, които са настъпили след подаване на исковата молба и
да отхвърли исковете по отношение на тези две ответници като погасени чрез
2
плащане.
По отношение на ответника Т. Коцева не са представени доказателства
от които да личи тя да притежава вещни права по отношение на
топлоснабдения имот. Не се представи и договор между нея и ищеца за
продажба на топлинна енергия. Ето защо, исковете по отношение на нея
следва да се отхвърлят на това основание.
Относно исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Тези искове са обусловени от доказване от страна на ищеца на фактите
по главните искове по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
договорът за извършване на услугата дялово разпределение и изпълнението
му от страна на ищеца с извършването на тази услуга в полза на ответниците.
По отношение на исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът носи тежестта да
докаже фактите по главните искове по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, периодът на забавата, считано от изтичане на срока по чл.33
,ал.1 от Общите правила на договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди и размерът на обезщетението за забава.
По отношение на ответниците М. П. В. и Н. Н. К. исковете по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД следва да се приеме че исковете са
доказани по основание и размер, но следва да се отхвърлят поради
погасяванията на задълженията им след подаване на исковата молба. По
отношение на ответника Т. К. исковете следва да се отхвърлят поради
недоказване на ключовия факт – да е обвързан с нея през исковия период от
договор за продажба на топлинна енергия, което е функция от доказване на
правопораждащият факт, на който се основава твърдението на ищеца за нея да
е възникнало право на собственост/съсобственост по отношение на
топлоснабдения имот или изрично да е сключил с нея договор за продажба на
топлинна енергия.
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците М. В. и Н. Н. К. за са задължени да
платят на ищеца обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно
на уважените части от исковете.
Ищецът признава, че ответникът Н. К. е погасила задълженията си в т.ч.
и за направените по делото разноски.
3
Ответникът Мелка Вачева-К. е дала повод за завеждане на исковете
спрямо нея, поради което е задължена за направените по делото разноски,
съразмерно на цените на предявените спрямо нея искове – 4/6 от направените
разноски в общ размер на 160,00 лв., т.е. 106,67 лв. /в сбора на разноските не е
включена част от платената сума за държавна такса – над сумата от 4/6 от 50
лв. 600 лв., тъй като платена недължимо до пълния размер от 600,00 лв. и
подлежи на възстановяване/
Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да плати на ответника Т.
К. направените от нея разноски съразмерно на отхвърлените части от
исковете. В процесния случай обаче тя не твърди да е направила разноски,
нито е направила искане за обезщетение по чл.78, ал.3 ГПК и не е се
представила доказателства в тази насока.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за осъждане на ответниците М. П.
В. с ЕГН **********, Т. Н. К. с ЕГН ********** и Н. Н. К. с ЕГН **********
с ******************************************** да му платят следните
суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 133,46 лв.,
претендирана като цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собствениците на топлоснабдения обект с адрес
******************************************** за периода май 2019 -
април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба - 27.2.2023г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД - 34,36 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия на
съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес
******************************************** за периода януари 2020 -
април 2021 г., считано от подаване на исковата молба - 27.2.2023г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД - 183,49 лв. - обезщетение за забава за плащане
4
на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2020 - 1.2.2023 г., и
- на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД – 7,68 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2020 - 1.2.2023
г.
при следните квоти от посочените суми:
4/6 – за М. П. В. с ЕГН **********,
1/6 – за Т. Н. К. с ЕГН ********** и
1/6 – за Н. Н. К. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника М. П. В. с ЕГН
********** да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, сумата от 106,67 лв., представляваща обезщетение за направените
от ищеца разноски по настоящото дело, съразмерно на уважените части от
исковете
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕРМОКОМПЛЕКТ ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5