Решение по дело №263/2025 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 565
Дата: 7 юли 2025 г. (в сила от 7 юли 2025 г.)
Съдия: Димитър Руменов Беровски
Дело: 20251210100263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Благоевград, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски

при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100263 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от С. М. И., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. *****, чрез пълномощника адв. М. И. против И. И. М., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. *****.
Ищецът твърди, че през месец август 2024г. по повод на публикуване в сайт обява за
продажба на лек автомобил ****, модел **** се свързал по телефона с ответника. Поддържа,
че били договорили продажна цена на автомобила, като се бил съгласил да заплатил по
банкова сметка на ответника депозит в размер на 1500 лв., както и авансова част от цената в
размер на 3500 лв. В тази връзка излага, че бил сключил договор за поръчка с третото лице
***, който, извършил горепосочените плащания в полза на ответника. Заявява, че дал на
ответника без основание процесната сума от 5000 лв., с която сума ответникът се бил
обогатил неоснователно.
Ответникът И. И. М. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.
С молба от 19.06.2025г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство e
осъдителна искова претенция с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, относно
вземането за сумата от 5000 лв., представляваща главница - получена от ответника без
правно основание, с две платежни нареждания от 17.08.2024 г. и 22.08.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба /31.01.2025г./ до
окончателното погасяване.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до
това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба
1
и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск
да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника И. И. М. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й
по реда на 44, ал. 1, изр. 6 ГПК - на 13.02.2025г. при условията на отказ на адресата да
получи съобщението и същият е бил редовно призован за откритото съдебно заседание
отново по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК на 30.05.2025г. - при условията на отказ на
адресата да получи съобщението. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е
представил отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание
ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: предаването от ищеца и съответно получаване от
страна на ответника на имущественото благо, предмет на иска – сумата от 5000 лв.,
съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, изведени в
определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно
основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът, на
който следва да се присъдят сторените разноски в размер на 200 лв. - за платена държавна
такса.
Следва да се има предвид също така, че ищецът се представлява от адв. М. И., който оказва
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в
т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение,
в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението, като използва за ориентир
предвидените в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимални размери и осъжда другата
страна да го заплати. Следователно ответникът следва да бъде осъдена да заплати на
пълномощника на ищеца сума в размер на 800 лв.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.
Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника И. И. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***** да заплати на
ищеца С. М. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****, следните суми:
- 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща главница – получена от ответника без правно
основание, с две платежни нареждания от 17.08.2024 г. и 22.08.2024 г., ведно със законната
2
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
31.01.2025г., до окончателното погасяване.
- 200 лв. /двеста лева/ - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща размер на
дължимите разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., И. И. М., ЕГН **********, постоянен адрес:
гр. ***** да заплати на адв. М. И. сумата от 800 лв. /осемстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3