Р Е Ш Е Н И Е
№ 24 08.04.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на петнадесети март
две хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Ст. И.
Прокурор- Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 14 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба подадена от М.А.Й.,***,
е.т2, офис 10, против Решение № 356/30.12.2021
г. на Районен съд Търговище, постановено по НАХД № 761 по описа на съда за 2021
г., с което е потвърдено НП № 540035-F572481/06.10.2020 г. на Директор на ТД на НАП-Варна,офис
Търговище, с което на жалбоподателя, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., като законосъобразно.
В жалбата като касационно основание се навежда
нарушение на материалния закон - по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Излагат се доводи,
обосноваващи че за касатора е била налице обективна невъзможност да изпълни
задължението си за подаване на декларация по чл.92, ал.1 от 2019г. поради тежко
онкологично заболяване. Моли се оспореното решение да бъде отменено и да се постанови
ново, с което НП също да се отмени. Претендират се разноски и за двете
инстанции.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и
поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Моли същата да бъде
уважена.
Ответната страна – ТД на НАП-Варна,
офис гр. Търговище в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. Ст.,
която оспорва жалбата като неоснователна. Излага становище, че оспореното решение не страда от соченото в жалбата
касационно основание. Обосновава, че в производството пред съда по същество нито
са навеждани, нито са представяни доказателства, относно здравословното
състояние на касатора и че последните се навеждат за първи път в касационното
произвадство. Излага подробни доводи, обосноваващи липса на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и законосъобразност на въззивното решение. Моли
касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище изразява становище за основателност на жалбата. Счита,
че са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Дава заключение, че
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и
да се постанови ново, с което НП също да се отмени.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол
приема същата за допустима.
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
На 17.09.2020г., при извършена служебна проверка в ИС на НАП, било установено,
че М.А.Й. като ликвидатор на „СИСКУ
ЛАЙФ“ ЕООД в ликвидация с ЕИК ********* не е изпълнил задължението си да подаде
в срок годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2019 г. в
срок до 30.06.2020 г., удължен с въведените промени със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020 г. С оглед направената констатация, проверяващите приели, че на
01.07.2020 г. Й. не е спазил чл.92, ал.2
от ЗКПО. За така констатираното на Й. била изпратена покана изх.№ 3535/17.09.2020 г.
по ел. път за съставяне на АУАН, получена от същия на 23.09.2020 г. За
установеното нарушение на Й. бил съставен АУАН № F572481/29.09.2020г.
за състав на нарушение на 264, ал.1 от ЗКПО. Актът е подписан от Й. на
30.09.2020г. като на посочената дата е предоставен и екземпляр от същия. Срещу
така съставения АУАН Й. е подал писмено
възражение. Приемайки възражението за неоснователно Директорът на ТД на
НАП-Варна, офис гр.Търговище е издал НП № 540035-F572481/06.10.2020 г., с което
на М.А.Й. като ликвидатор на „СИСКУ
ЛАЙФ“ ЕООД за състав на нарушение и на
основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Съдът е извел извод, че в хода на производството по ангажиране
отговорността на Й. за извършеното от него административно нарушение, както при
съставяне на АУАН, така и на атакуваното НП, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията на чл.40,
ал.2, пр.2, на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН. Прието е, че така изложената в НП
фактическа обстановка се явява доказана от събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на св. И. Д.. При извършена справка в ТР Районният
съд е установил, че търговската дейност на „Сиску Лайф“ ЕООД е прекратена на
25.03.2020 г. и от същата дата дружеството е било в ликвидация, но в
несъответствие с изискването на чл.92 от ЗКПО не е била подадена съответната
декларация по образец за 2019 г., което е следвало да бъде сторено в срок до 31
март на 2020 г., удължен до 30.06.2020 г., съгласно §25, ал.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 г. Предвид това и тъй като съгласно чл.3, ал.1 от ЗКПО
посоченият търговец е местно ЮЛ, съдът е посочил, че това ЮЛ е било длъжно да
подаде ГДД за 2019 г. в посочения срок до 30.06.2020 г. в ТД на НАП-Варна, офис
Търговище, предвид регистрацията му.
При така
установените факти, Районният съд е извел извод, че правилно е ангажирана отговорността
на Й. по чл.264, ал.1 от ЗКПО, тъй като именно той е бил ликвидатор на „Сиску лайф“ ЕООД, както към
момента на първоначалното обявяване в ТР за прекратяване на дейността на
дружеството, така и към момента на извършване на нарушението – 01.07.2020 г. и
като единствен законен представител на дружеството в ликвидация негово е било задължението
съгласно чл.264, ал.1 от ЗКПО, да подаде ГДД по образец, независимо от
прехвърлянето на дружествения дял и смяната на управителя през 2019 г. на дружеството.
Съдът, след като е отчел, че Й. е бездействал и не е подал необходимата
декларация в продължение на повече от година, считано от изтичане на крайния
срок е приел, че по отношение на конкретния случай на административно нарушение
не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. По отношение на размера на наложеното административно
наказание „глоба“, съдът е приел, че предвид липсата на данни за предходни
нарушения същият правилно е определен към минимума.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е потвърдил
обжалваното НП, като законосъобразно и е присъдил юрисконсултско възнаграждение
в полза на наказващия орган.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
Наведеното от касатора оплакване за допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на материалния закон относно неправилното прилагане на нормата на
чл.28 от ЗАНН е неоснователно. Касационният състав споделя изцяло преценката на
Районния съд в тази насока по следните съображения.
Действително, както е посочено в атакуваното решение, касатора е
бездействал по отношение на задълженията си да подаде ГДД в продължение на
повече от година след изтичане на законовия срок за това. При извършена справка
в ТР се установява, че и към настоящият момент нарушителят, като все още
действащ ликвидатор, не е подал необходимата декларация. Не без значение е и
фактът, че като ликвидатор Й. следва да познава своите права и задължения в
това си качество, както и относимата нормативната уредба, още повече, че е и
адвокат по професия. Именно поради специалните правомощия и функции, с които е
натоварена фигурата на ликвидатора, законодателят изрично е предвидил
ангажирането на административнонаказателната му отговорност по този ред в
отделен текст от закона. Едновременно с изложеното, както и сам касаторът сочи
в своята жалба, в случая конкретното нарушение не разкрива признаци, които да
го отличават с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други нарушения от същия вид. Към момента на издаване на НП, респективно към
момента на постановяване на атакуваното решение нито пред наказващия орган,
нито пред съда са били представени доказателства от касатора в насока, наличие
на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат органа или съда до извода, че се
касае за нарушение, отличаващо се от обичайния случай по своята
малозначителност. Едва пред касационната инстанция касаторът твърди, че се е
намирал в обективна невъзможност да изпълни законовото си задължение като
ликвидатор на „Сиску лайф“ ЕООД, поради влошеното си здравословно състояние. Представените
в касационното производство Епикризи и Експертно решение №2761/140 от
04.11.2020г., не са били представени нито пред наказващия орган, нито пред Районния съд,
който е съдът по същество. С оглед на това и на изричната забрана по чл.220 от АПК за установяване на различна фактическа обстановка от касационния състав, и на
забраната по чл.266, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК във въззивното
съдебно производство да се твърдят нови обстоятелства, както и да се сочат и
представят нови доказателства, които страните са могли да посочат и представят
в срок в първоинстанционното производство, настоящият съдебен състав не следва при
постановяване на своето решение да цени посочените документи. Не се навеждат и
не са ангажирани от страна на касатора и доказателства в насока на това, същият
да е бил препятстван да представи тези документи пред районния съд.
По изложените съображения касационният съд приема въззивното решение за
постановено при правилно приложение на закона.
Оспореното решение съдържа мотиви. В хода на въззивното производство не
са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по
смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по
чл.348 ал.1,т.2 от НПК. При извършената служебна проверка, съгласно чл.218,
ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да
водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице
касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Предвид изхода на правния спор,
на основание чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.143, чл. 144 и чл.228 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1
от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356/30.12.2021 г. на Районен съд
гр. Търговище, постановено по НАХД № 761/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.А.Й., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 10 да
заплати на ТД на НАП-Варна офис гр. Търговище разноски по делото в размер на 100
лв. /сто лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223
от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.