Присъда по дело №118/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 28
Дата: 3 август 2022 г.
Съдия: Анна Стефанова Димитрова
Дело: 20223530200118
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Търговище, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Анна Ст. Димитрова Наказателно дело частен
характер № 20223530200118 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият В.Т.Я., роден на ***** в ***, живущ в ***,
***************, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2021 в
***, обидил и казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя
Ю.С.Р., ЕГН: ********** от ***, като го нарекъл „мухльо“, с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.146, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подс. В.Т.Я., за невиновен за това, че на 13.08.21 година в
***, казал нещо унизително за честта и достойнството на Ю.С.Р., а именно че
го нарекъл „курльо“, и го оправдава по повдигнатото обвинение в тази част.
На основание чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност подс. В.Т.Я. и му НАЛАГА административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА подсъдимият В.Т.Я., със снета по-горе самоличност, да
заплати на Ю.С.Р., ЕГН ********** от ***, сумата от 600.00 (шестстотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 13.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като
1
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 200 000,00 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимият В.Т.Я. , със снета по-горе самоличност, да
заплати по сметка на Районен съд – Търговище сумата от 50.00 /петдесет/
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
ОСЪЖДА подс. В.Т.Я. да заплати на РСТ сумата от 153.45 /сто
петдесет и три лева и четиридест и пет стотинки/, разноски за ВЛ изготвило
техническата експертиза, както и сумата от 4.55 /четири лева и петдесет и пет
стотинки/лева, разноски за свидетел.
ОСЪЖДА подс. В.Т.Я. да заплати на Ю.С.Р. сумата от 10,00 лв. (десет
лева) разноски за призоваване на свидетел.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес
пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НЧХД № 118 / 2022 г. НА РСТ

Подсъдимият В.Т.Я. от *** е предаден на съд на основание подадена тъжба от
Ю.С.Р. от същия град за това, че на 13.08.21 година в *** казал нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие и го обидил, като го нарекъл
„*******“ и „*******“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК..
Предявен е гражданки иск от Ю.Р. срещу подсъдимия В.Я. , като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 200000 лева, който е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес, като тъжителя е конституирана като
граждански ищец.
В съдебно заседание частния тъжител и гр. ищец поддържа обвинението
.Пледира се за налагане на справедливо наказание, както и уважаване на гр. иск, ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, с молба за
присъждане и разноските по делото.
Подсъдимият В.Я., представляван от адвокат П., не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Адвокат П. моли за оправдателна присъда, като счита
обвинението за недоказано, както и отхвърляне на гр. иск и присъждане на разноските
по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни,съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
На 13.08.21 година, в 07.55 ч , подс. В.Я. излязъл да разходи кученцето си /
вероятно порода йоркширски териер/. Излизането му било проследено от тъжителят
Ю.Р., който заснемал с камера от видеорегистратор на телефон. При връщането на
подс. В.Я. от разходката, той бил изненадан от заснемащият го с телефона си Ю.Р..
Това действие на тъжителя, а именно да заснема живущите в блока, в частност подс.
Я., не за първи път, подразнило Я., който отправил към тъжителя думите:“ Ей, само
един шамар ще ти ударя и се напикаеш“. Тъжителят Р. на висок тон попитал подс. Я.
какво прави с кучето си в шест часа сутринта. Подс. Я. му отговорил, че часа е седем и
половина , а не шест. В този момент по стълбите слизала тяхна съседка, св. Ж.П., която
казала на тъжителя Р., че часа е осем. Тогава подс. Я. отправил обида към Р., като го
нарекъл „*******“ и да си погледне часовника, защото в момента е осем часа, след
което отново го обидил, като му казал :“Виж колко е часа, бе *******“. Тези именно
изразни средства използвани няколко пъти от подс. Я. , а именно наричайки го
„*******“ били възприети от тъжителя Р., като обида. Според Р., това накърнило
честта и достойнството му и довело да неблагоприятни последици за него, а именно до
психично напрежение, емоционален дискомфорт и неудобство, които рефлектирали,
както по отношение общуването му с негови близки, като станал умислен, разтревожен
и разсеян.
Гореизложената фактическа обстановка, относно механизма и авторството на
деянието, във връзка с повдигнатото срещу В.Я. обвинение, се доказва по безспорен и
категоричен начин от събрани и приети по делото доказателства.
От приетите по делото доказателствени средства се установява, че единствени
очевидци на случилото се са тъжителят Р. и подс. Я.. Посоченото в тъжбата свидетелка
Ж.П., както и самият тъжител Р. пояснява в изложените си, не е чула отправените от
подс. Я. обиди към Р.. В посоченото часово време тя е преминала край тях на излизане
от блока , като се е включела само с думите, че часа не е шест, както е твърдял
1
тъжителя , а осем и е отминала, без да влиза в разговор с тях. Св. Ж.П. пояснява в
съдебно заседание, че познава тъжителя Р. , като съсед, с който живеят в един вход на
блока. Тя заявява, че една сутрин , тръгвайки за работа около осем часа е чула Ю.Р. да
казва на съседа и В.:“Защо извеждаш кучето в шест часа“ ,при което тя се казала, че
часа е осем ,а не шест, след което продължила по стълбите. Св. П. заявява, че не е чула
нищо повече от разговора между В. и Ю., като е категорична, че не е чула обиди от
рода на „*******“ и други от страна на В. отправени към Ю.. Свидетелката пояснява,
че няма никакви взаимоотношения с Ю. и дори не се поздравяват. Тя казва, че Ю.Р. е
завел дела срещу 22 човека от блока по различни поводи.
Съдът приема и кредитира показанията на св. П.. Те се потвърждават и от
изготвената видеотехническа експертиза от представения СД диск от тъжителя Р., като
последния в жалбата сам казва, че не знае дали П. е чули или не нанесените му от Я.
обиди.
Съдът допусна поисканите от тъжителя Р. двама свидетели, с пояснението от
негова страна ,че те дават показания относно доказване на обстоятелството, как той е
приел нанесените обиди, какво е било състоянието му и как те са му въздействали.
Предвид обстоятелството, че свидетелите Р.П. и И.Г. не са свидетели на случилото се
на дата 13.08.21 година , то съдът не приема и не кредитира показанията им относно
това, какво са чули от предоставеният им от тъжителя Р. запис или от казаното им от
него за станалото. Съдът приема показанията им относно обстоятелството, какво лично
те ,в качеството им на познати на Р. са възприели за неговото състояние след
инцидента във връзка с нанесена му обида от подс. Я..
Св. Р.П. пояснява в съдебно заседание, че познава Р. от 2008 година, с когото е
била състудентка по теология в *******. Тя казва, че го познава като добър и смирен
християнин и се ползва с добро име в християнската общност, като кръгъл сирак и се
грижи сам за възрастната си баба. Свидетелката пояснява, че срещнала Р. на същата
дата 13.08.21 след инцидента и помни дата от факта, че е два дни преди големия
християнски празник Голяма Богородица. Та заявява, че след като изгледа клипа
пуснат и от Ю. било възмутена, как може възрастен човек да отправя такива обиди.
Свидетелката пояснява, че Ю. бил много объркан, обиден , разстроен, замислен и
загрижен след случилото се.
Св. И.Г. заявява, че познава Ю. от дълги години. Два или три дни след
случилото се срещнал Ю., който му разказал за станалото и му пуснал клипа.
Свидетелят пояснява, че познава Ю.Р., като добър и честен човек. След случилото се
Ю. бил видимо разстроен, умислен и обиден от думите на съседа му.
Изложената по-горе фактическа обстановка, относно нанесена от подс. Я. на
дата 13.08.21 г обида към Тъжителя Р. състояща се отправени думи „*******“, се
потвърждава от обясненията на подс. Я. и от заключението по изготвената съдебно
видотехническа експертиза.
Подс. Я. не отрича да е нарекълм Р. „*******“, но категорично отрича да е
изрекъл към тъжителя думата „*******“, която чува за първи път, като не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение.
От заключението по изготвената видеотехническа експертиза се установява, че
на процесната дата 13.08.21 г подс. Я. при срещата си с тъжителя Р. го нарича няколко
пъти „*******“. ВЛ е категоричен, че след внимателно прослушване на записа и
прилагайки високи технологии за това, в него не се чува думата „*******“.
2
При така установената и приета за доказана фактическа обстановка, съдът
намира , че подсъдимия В.Т.Я., живущ *** за виновен в това , че на 13.08.21 година в
***, казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Ю.С.Р. в негово
присъствие и го обидил, като го нарекъл "*******“, с което осъществил от обективно
страна състава на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК . От субективна страна
деянието е извършено умишлено, под формата на пряк умисъл.Това се установява и
доказва от изготвената експертиза. Видно, че подс. Я. не е използвал случайно
обидната дума „*******“, като я е употребил на няколко пъти, жестикулирайки твърде
показателно към тъжителя , именно с цел да нанесе обида към него и да го засегне.
По отношение на изложеното в тъжбата, а именно ,че нанесените обидни думи
са били „*******“ и *******“, то по отношение на втората дума, то това обстоятелство
не се доказва, поради което и в тази част , съдът намира обвинението за недоказано и
подс. Я. бе оправдан да е нарекъл Ю.Р. с думата „ *******“.
След като призна подсъдимия В.Т.Я. виновен по повдигнатото обвинение, за да
определи вида и размера на наказанието, съдът прецени следните обстоятелства. Подс.
В.Я. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК. За извършеното деяние законът предвижда наказание от глоба и обществено
порицание. Видно от гореизложеното е, че са налице предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл. 78а от НК,поради което подс. Я. бе признат за виновен по
повдигнатото обвинение по чл. 146, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК бе
освободен от наказателна отговорност с налагане на адм. Наказание” глоба” в размер
на 1000 лева. За да определи размера на наказанието, съдът прецени всички
обстоятелства обуславящи отговорността на подсъдимия- чистото съдебно минало,
наличието на предишни конфликтни отношения с тъжителя, както и самото
провокативно поведение на последния, дал повод за самия инцидент. Въпреки това,
съдът намира, че предвид възрастовите различия, подс. Я. е следвало да се възползва от
житейския си опит , като не изразява това, което мисли за тъжителя. Всеки може да
мисли всичко за другите, но не може да го изразява винаги гласно, защото
субективните ни преценки за дадена личност не винаги съвпадат със субективните
самооценки на лицето, към което са отправени. Съдът намира, че определеното
наказание „глоба“ в посочения размер ще доведе до изпълнение целите на наказанието
по чл. 36 от НК, като окаже предупредителен и възпитателен ефект.
Съдът осъди подс. В.Я. да заплати на тъжителя Ю.Р. конституиран, като
граждански ищец в наказателното производство сумата от 600.00/шестстотин/ лева,
обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, като
отхвърли предявения гр. иск до пълния размер от 200 000.00 лева, като неоснователен
и недоказан. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установя по
безспорен начин, че тъжителят Р. е приел дълбоко обидите нанесени му от подс. Я.,
като това е довело до нарушаване на душевното му равновесие и самооценка, както и е
рефлектирало във взаимоотношенията с околните. Предвид обстоятелството, че повод
за инцидента е станало не твърде обмисленото поведение на тъжителя Р., който е
причакал и заснемал с телефона си излизането и влизането на подс. Я. , като го е
провокирал с отправената забележка, че извежда кучето си , което вдига шум в шест
часа, като часа е бил не шест , а осем, то съдът намира, че в случая е налице
съпричиняване на тъжителя в инцидента, поради което и присъди неимуществени
вреди в посочения размер, като отхвърли предявения гр. Иск до пълния му размер,
като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди подс. В.Я. да запрати на Ю.Р. сумата от 4.55 /четири лева и
3
петдесет и пет стотинки и сумата от 16.66/шестнадесет лева и петдесет и пет
стотинки/, разноски по делото за свидетели и сумата от 10.00/десет /лева за
призоваване на свидетел.
Съдът осъди подс. В.Я. да заплати по сметка на РСТ сумата от 50.00
/петдесет/лева, ДТ върху уважения в посочения размер гр. Иск, както и сумата от
153.45 /сто петдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, за изготвяне на
експертиза.
Водим от горното,съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4