№ 627
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500064 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 15.10.2021г, постановено по гр.д. № 219/2019г, Окръжен съд-
Монтана е отхвърлил предявения иск от В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г. против Община
Монтана за установяване правото на собственост на ищците върху дворно място от
705кв.м., пл.№ ***, кв.* по недействащия регулационен план на гр. Монтана от 1974г,
който към настоящия момент е включен в УПИ VІІІ, кв. 369 , съгласно действащия РП
на града от 1997г и в част от улица , който имот е с идентификатор 48489.13.102 и е
прекратил производството по иск между същите страни за установяване право на
собственост на ищците върху масивна едноетажна жилищна сграда от 131 кв.м. и
гараж, построени в гореописания имот. С решението си съдът е възложил разноските
по делото съобразно изхода от спора.
Решението на МОС се обжалва от ищците В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г. ,
представлявани от адв. Г., с обща въззивна жалба- основна и допълнителна, изцяло, с
твърдения за недопустимост и незаконосъобразност. Въззивниците поддържат, че
решението е недопустимо като постановено от родово некомпетентен съд. Поддържат,
че решението е неправилно поради нарушения на процесуалния закон – превратно
1
обсъждане на доказателствата, несъобразяване на всички събрани по делото
доказателства и необсъждането им в съвкупност. Поддържат, че съдът е допуснал
нарушения на процесуалния закон при събиране на доказателствата - неправилно МОС
е приложил разпоредбата на чл.183 от ГПК по отношение на документи, чиито
оригинали ищците са изискали. Поддържат възражение за нищожност на заповед №
199/1987, представена и от двете страни по делото. Поддържат, че по делото не се
установява приключила обезщетителна процедура на техния праводател за отчужден
негов имот, поддържат, че имотът не е завзет и отчуждаването следва да се приеме за
отменено, което неправилно не е съобразено от МОС. Поддържат, че неправилно съдът
е приложил разпоредбите на чл. 95 и 100 от ЗТСУ, на чл.83, ал.4 от ЗТСУ и пар.6 от ДР
на ЗЖСК. Молят апелативния съд да отмени решението на МОС и да постанови ново,
с което да уважи предявения иск за защита на право на собственост изцяло.
Ответникът по жалбата, ответник пред МОС – Община Монтана депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че решението на МОС е правилно и
законосъобразно. Молят същото да бъде потвърдено.
В о.с.з. въззивниците не се явяват, представляват се от адв. Г., която поддържа
въззивната жалба, поддържа твърдението, че поради липса на обезщетение ищците
продължават да имат права върху незастроената част от имота. Моли решението на
МОС да бъде отменено , а предявеният иск- уважен. Претендира разноски за заплатена
държавна такса и адвокатски хонорар.
Въззивниците В. Ц. Д., Д. И. Д. и М. И. Г., представлявани от адв. Г. депозират
писмени бележки, с които молят решението на МОС да бъде обезсилено, евентуално
отменено по съображенията изложени във въззивната жалба.
Въззиваемата Община Монтана не се представлява. Депозира писмена молба, с
която моли решението на МОС да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо. Като краен резултат решението е правилно и не следва да бъде отменено.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Ищците твърдят, че са собственици на идеални части от недвижим имот –
масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и масивна стопанска постройка,
построени в имот пл№ 186, кв.8 по плана на Михайловград, целия от 705кв.м. при
посочени квоти на съсобственост. Твърдят, че съсобствеността е възникнала чрез
наследяване по закон на И. Д. Д., който притежавал ¼ ид.ч. от посочения имот.
Твърдят, че през 1987г със заповед № 199/16.04.1987г на Председателя на ИК на ОНС
Михайловград е отчужден съсобствения недвижим имот бивш пл.№ 186 за комплексно
жилищно строителство на осн. чл.63 от ЗТСУ , като имотът е включен в новостроящия
се комплекс Младост, кв.8 по плана на града. Към 1987г имотът е бил съсобствен
между И. Д. Д., неговия баща Д. Д. Д. и неговата сестра Б. А.. В заповедта И. Д. е
обезщетен с жилище на осн. чл. 253, ал.1, т.3 от ППЗТСУ за нуждите на
четиричленното му семейство по негов избор в комплекс ***, ЖБ **. Твърдят, че И. Д.
не е получил имота като обезщетение и процедурата по отчуждаване не е завършена.
Твърдят, че със заповед № 284/02.03.1990г на председателя на ИК на ОНС
Михайловград се обезщетяват В. Д. и И. Д. с тристайно жилище- апартамент № 10 от
102кв.м. на * етаж, вх.*, ЖСК ***, бл.**, комплекс ***, заедно с 6.87% ид.ч. от
правото на строеж. Твърдят, че е полаган личен труд за построяване на жилището и
държавата е заплатила сума на ЖСК. Жилището твърдят, че не е завършено досега,
построено е на етап груб строеж. Твърдят, че всички жилища в блока са завършени,
само апартамент №10- не и е негоден за обитаване. Твърдят, че не е съставен
разпределителен протокол и акт обр.16 не е издаван. Твърдят, че отчуждения от тях
имот не е завзет и се ползвал от ищците. Твърдят, че със заповед № 1776/08.08.2018г
на Кмета на Община-Монтана е иззет имота от В. Д. като частен общински имот.
Предявяват иск да бъде установено тяхното право на собственост по наследство върху
поземлен имот от 705кв.м. с пл.№ 186, понастоящем част от УПИ VIII кв.369 и част
от улица с идентификатор 48489.13.102 застроен с масивна жилищна сграда от
103.40кв.м, лятна кухня от 61кв.м. , като двете сгради са с общ идентификатор
48489.13.102.1, гараж от 19кв.м. представляващ сграда с идентификатор
48489.13.102.3- в този смисъл уточнение към ИМ от 14.01.2020г и от 11.11.2020г.
В о.с.з. на 20.05.2021г съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане второ
основание за придобиване на право на собственост от ищците върху процесния имот
– придобивна давност - и това основание не е поддържано впоследствие и против
процедирането на съда няма развити въззивни оплаквания.
В о.с.з. на 09.05.2024г ищците чрез своя процесуален представител заявяват, че
твърдението им е, че тъй като не са получили обезщетение продължават да имат права
върху своя имот.
3
С отговора на исковата молба ответникът оспорва правата на наследодателя на
ищците върху поземления имот. Възразява, че наследодателят на ищците е бил
обезщетен с жилище, отчуждителната процедура е завършила. Строежът на
жилищната сграда, в която се намира имотът- обезщетение на И. Д. е построена по
стопански начин и И. Д. е придобил в собственост, имотът с който е обезщетен.
Правото на собственост на държавата, впоследствие община Монтана е прехвърлено
по силата на закона.
По факти от делото няма спор между страните- че наследодателят им е бил
собственик на процесните сгради, като е спорно дали е притежавал право на
собственост върху земята. Не е спорно, че сградите са отчуждени, че на наследодателят
им е определен имот за обезщетение- описаният в исковата молба апартамент №10, че
този имот съществува построен до ниво груб строеж.
Няма спор още, видно от заявеното в о.с.з. на 14.04.2022г , че процесните по
делото сгради са съборени 2020г , както и че сградата, в която е апартаментът-
обезщетение за ищците е построена от ЖСК по стопански начин.
По делото е представен НА № 58, н.д. № 633/1985г по описа на
Михайловградския районен съд за признаване на право на собственост придобито по
давност от Д. Д. Д. на масивна жилищна сграда, лятна кухня, два гаража и масивна
стопанска сграда, застроени в имот пл.№ ***,кв.* по плана на гр. Михайловград,
целия от 705кв.м.
Нотариалният акт е издаден на основание молба от Д. Д. Д. за издаване на
нотариален акт и признаването му за собственик на поземлен имот и сгради, застроени
в него.
Представено е удостоверение за наследници, изд. от община Монтана, от което се
установява, че Д. Д. Д. е починал 25.06.1992г и е оставил свои наследници по закон –
деца Б. и И. Д.и . И. Д. е починал 10.06.1998г и е оставил свои наследници по закон-
ищците по делото.
По делото е представен протокол от 27.03.1986г на комисията по чл.265 от
ППЗТСУ към ОНС Михайловград, видно от който е взето решение за отчуждаване на
имот за осъществяване на мероприятие –комплексно жилищно строителство по ЗРП на
гр. Михайловград, утвърден със заповед от 04.08.1977г , съгласно чл.63 от ЗТСУ, като
на отчуждаване подлежи гореописаният имот пл. № 186, посочен е начин на
обезщетяване на съсобствениците и оценка на отчуждавания имот.
По делото е представена заповед № 199 от 16.04.1987г на председателя на ИМ на
ОНС-Михайловград, с която на основание чл. 95вр. чл.98 ЗТСУ и мотивирано
предложение по чл.265 от ППЗТСУ за осъществуване на комплексно жилищно
строителство е отчужден в полза на държавата имот- дворно място пл.№ 186 с
подобренията в него, включен в новообразуван кочмплекс Младост, съсобственост
4
между Д. Д., И. Д. и Б. А.. Имотът е оценен на 25 800лв и е определено обезщетение за
съсобствениците , като за И. Д. е определено тристайно жилище по негов избор в ЖБ
**, комплекс ***.
Видно от допълнителен протокол от 16.02.1990г на комисията по чл.265 от
ППЗТСУ е предложен конкретен имот за обезщетяване на И. Д., посочена е оценката
на имота- 23827лв и е отстъпено право на строеж на собственика на имота.
Видно от допълнителна заповед № 284 от 02.03.1990г на осн. чл.100 от ЗТСУ И.
Д. и В. Д. са обезщетени срещу отчуждения им имот със заповед № 199 с апартамент №
10 от 102.70кв.м. на * етаж, вх.*, ЖСК ***, бл.**, комплекс ***. Посочена е оценката
на имота, както и че не се прилага чл.90 от ЗТСУ за заплащане на разликите в цената
на отчуждения и имота за обезщетение.
По делото е представено решение от 29.05.1990г по гр.д. № 39/1990г по описа на
ОС-Михайловград, с което по жалба на ЖСК *** е проверена допълнителна заповед
№284/02.03.1990г , по което дело собствениците на отчуждения имот са поддържали,че
жалбата е неоснователна. С решението е оставена в сила допълнителната заповед №
284 . решението е влязло в сила в този смисъл
С молба от 25.06.2021г ответникът Община- Монтана представя в препис заверен
от кмета на община Монтана документите от отчуждителната преписка, в това число
заповеди №№ 188 и 284.
По делото са представени доказателства, че наследодателят на ищците е ползвал
заем от ДСК за построяване на имота, както има индиции, че държавата е внесла по
сметка на ЖСК *** стойността на отчуждения имот /писмо от областния управител
на област Монтана, а и този факт е твърдян и от ищците в ИМ/.
Представен е АЧОбС № 5716 от 31.07.2018г , с който е актуван като общински, на
осн. чл. 2,ал.1, т.7 и чл.56,ал.1 от ЗОС, пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, пар.7,ал.1,т.4 от
ПЗР на ЗМСМА ПИ 48489.13.102 с площ от 892кв.м., който е включен в УПИ VIII ,
кв.369 и част от улица ведно със сгтради- 48489.13.102.1 с площ от 131 кв.м.- жилищна
сграда, 48489.13.102.2 от 22 кв.м. допълващо застрояване, 48489.13.102.3 от 19кв.м. –
допълващо застрояване
Представена е заповед № 1776/08.08.2018г на кмета на община Монтана за
изземване от В. Д. на ПИ с идентификатор 48489.13.102 заедно със застроените в него
сгради, частна общинска собственост, в който попада отчужден бивш имот 186,кв.8,
актуван с АЧОбС № 5716/2018г.
По делото е представена в препис заповед №82 от 25.01.1990г на председателя на
ИК на ОНС Михайловград, с която е отстъпено право на строеж на ЖСК *** за
построяване на 8-етажен блок 18-4. Представено е още в препис разрешение за строеж
5
№ 61 от 29.05.1990г, с което се разрешава на ЖСК *** да строи 8-етажен жилищен
блок18-4. На 30.05.1990г е издаден стротелен протокол
В о.с.з. на 24.06.2021г е изслушано заключание на СТЕ, изготвено от в.л. Н. И.,
съгласно което апартаментите на ЖСК *** са пострени и обитаеми, без процесният
№10, строежът не е въведен в експлоатация. Процесният апартамент №10 е довършен
до ниво груб строеж. Вещото лице дава заключение, че по издадени скици от 1977 и
1985г и по разписен лист собственик на имот пл.№ 186 е Д. Д. Д.. Посочило е, че имот
пл.№ ***, кв.* по предходен КРП от 1974г е идентичен с имот пл.№ ****, включен в
УПИ VIII, кв. 369 по недействащ кадастрален и действащия регулационен план на гр.
Монтана. Съгласно разписен лист към плана имотът се води общински, отчужден. Този
имот понастоящем е с идентификатор 48489.13.102. Вещото лице е посочило още,че
сградите в имота са съборени.
В о.с.з. вещото лице допълва заключението си като посочва, че мероприятието за
което е отчужден спорния имот е осъществено- сградата на ЖСК *** е
изградена.Предвидената за изграждане улична мрежа все още не е изпълнена
В о.с.з. на 24.06.2021г са изслушани свидетелите Г. И. и С. В., които дават
информация за застрояване на имота от Д., бащата на И. и от И..
Представен е в заверен препис и решение по АД № 559/2021г на АС-Монтана, с
което се отхвърлят исковете на насотящите ищци против община Монтана за
бездействие по приключване на отчуждителната преписка на отчуждения собственик
И. Д., наследодател на ищците, започнала 1987г.
При така установеното въззивният съдебен състав приема, че решението на ОС-
Монтана е допустимо, а по същество- правилно.
Неоснователно е възражението за недопустимост на решението, поради
несъобразяване на родоновата подсъдност на спора.
Съгласно чл. 270,ал.4 от ГПК решението на окръжния съд не може да бъде
обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Съгласно
изричната разпоредба на закона окръжният съд има право да разгледа и да постанови
решение по иск, който е подсъден по правилата на родовата подсъдност на районен
съд. Така допуснатото нарушение на правилата на родовата подсъдност не води до
недопустимост на постановеното решение и само на това основание не може да се
приеме, че е извършено съществено нарушение на процесуалните правила, уреждащи
подсъдността, водещи до недопустимост на съдебният акт. Ето защо, следва да се
приеме,че решението на ОС- Монтана е допустимо.
По делото ищците претендират, че имат по наследство право на собственост
върху имот- обект на отчуждителна процедура, с твърдение, че процедурата е
опорочена, не е завършена, те не са обезщетени и съответно не са загубили правата си
върху отчуждения имот.
6
По делото се установява, според настоящият съдебен състав, че праводателят на
ищците е бил собственик на процесните имот и сгради, посторени в него. Въпреки
непрецизното описание на обекта, върху които придобива право на собственост Д. Д.
по давност може да се направи извод, че става въпрос за застроен имот- сгради и
дворно място. До този извод съдът достига като съобразява молбата на Д. за
обстоятелствена проверка, която обективира искане за признаване на право на
собственост върху имот застроен със сгради,като съобразява и представените скици
на името на Д. и посоченото от вещото лице, че по разписни листи като собственик на
процесния недвижим имот е бил записан Д. Д.. Отделно от това следва да се съобрази
и че при отчуждителната процедура , при която е извършена проверка кои са
собствениците, чиито имоти се отчуждават и върху кои имоти конкретно имат права ,
административните органи са приели, че Д. Д. е придобил право на собственост не
само върху сградите, но и върху земята представляваща имот пл.№ ***, кв.* . От
преценката на посочените доказателства съдебният състав приема за установено, че Д.
Д. е владял и придобил по давност имот пл.№ ***, кв.*, застроен със сгради , описани в
НА №58.
По делото съдът приема, че се установява, че този имот е отчужден от
собствениците Д. Д. , И. Д. и Б. А. със заповед № 199/16.04.1987г. Отчуждаването на
недвижимия имот е за комплексно жилищно строителство, което е мероприятие по ЗРП
за обществени мероприятия по чл. 22, т. 2 ЗТСУ /отм/ и отчуждаването е в полза на
държавата. Няма спор, че ЗРП няма непосредствено отчуждително действие. С
отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита
отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, докато не се
проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на
засегнатите имоти. В този смисъл трайна е практиката по сходни казуси, че за
реализиране на мероприятията на държавата и общините ЗТСУ /отм/ е предвидена
процедура по отчуждаване - глава V, раздел І- включваща издаване на заповед за
отчуждаване по чл. 95 от ЗТСУ и обезщетяване на собствениците на отчуждените
имоти. В тези случаи собствеността върху отредените за мероприятие на държавата
или общините имоти се придобива от влизане в сила на заповедта по чл. 95 от
ЗТСУ/отм/ , а обезщетяването на отчуждения собственик не елемент от фактическия
състав на отчуждаването, а е предпоставка за заемане на отчуждения имот . В този
смисъл са решение № 250/2010г по гр. д. № 2955/08 г на ІV ГО, решение № 17/2021г
по гр.д. № 2145/2020г, решение от 28.04.2015 г по гр. д. № 6943/2014 г , решение от
09.02.2016 г по гр. д. № 6670/2014 г, всички на ВКС и др.
Ето защо след като за изпълнение на обществено мероприятие при действието на
ЗТСУ/отм/ е постановена и влязла в сила заповед по чл.95 от ЗТСУ/отм/- заповед №
199 от 16.04.1987г , то следва да се приеме,че отчужденият имот е преминал в
7
собственост на държавата и независими от изхода на отчуждителната процедура- дали
тя е завършила и дали отчуждените собствениците са обезщетени, след като
отчуждителната процедура не е отменена, то собствеността на отчуждения имот е в
патримониума на държавата, респективно съответната община на осн. пар.7 от ПЗР на
ЗМСМА и пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОбС.
Неоснователни са възраженията на ищците, че заповед № 199 е нищожна.
Съгласно чл.302 от ГПК влязлото в сила решение на административен съд е
задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден
и законосъобразен. По делото е представено решение на административен съд, който е
проверил допълнителаната заповед № 284 и е констатирал,че заповедта е валидна, по
дело с участието на отчуждените собственици- настоящи ищци и техни праводатели.
Действително предмет на проверка по това административно дело не е била заповедта
по чл.95 от ЗТСУ № 199, но приемайки извод за валидност и законосъобразност на
допълващата заповед, следва да се приеме, че съдът е съобразил валидността и на
основната заповед № 199. Ако тя не е валидна или законосъобразна и последващата
заповед не би могла да бъде такава. В това решение изрично е обсъдено приложението
на чл. 83,ал.4 от ЗТСУ/съответен на пар.6 от ЗЖСК / , като е прието, че тези
разпоредби не са нарушени при отчуждаването на процесния имот и обезщетяването
на собствениците. До същият извод за законосъобразност на заповедите по чл.95 и
чл.100 от ЗТСУ/отм/ може да се достигне и съобразявайки решението по адм.д. №
559/2021г на АС-Монтана, съобразно което отчуждителната процедура засегнала
ищците е проведена законосъобразно , актовете за отчуждаване и обезщетяване на
отчуждените собственици са породили действия и липсва основание за обезщетяване
на ищците. С решението изрично е отхвърлено оспорването на авторството на
заповедите, което прави развитото възражение в тази насока в рамките на настоящото
производство- неоснователно.
Независимо от извършената проверка от административния съд на валидността и
законосъобразността на заповед № 199 по чл.95 от ЗТСУ/отм/ настоящият съдебен
състав за пълнота на своите мотиви следва да посочи, че при извършена проверка за
валидност на тази заповед счита, че същата не е нищожна. Това е така , защото за да
бъде заповедта по чл.95 от ЗТСУ /отм/ нищожна като административен акт следва да
се установи, че не е издадена от компетентния орган, посочен в чл. 95 от ЗТСУ, или
излиза извън компетентността на този орган или заповедта е засегната от толкова
съществен порок, че може да се приравни на липса на акт или постановява неясна воля
или пререшава решен вече с неотменен акт въпрос. Оспорената заповед № 199 е
издадена от Председателя на ИК на ОНС-Михайловград .Съгласно разпоредбата на чл.
95 от ЗТСУ /отм/, в редакция към 1987г , недвижимите имоти, необходими за
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с
мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния,
8
съответно на градския народен съвет, при който е създаден съвет по архитектура и
благоустройство. Не се е спорило, че към датата на издаване на оспорената заповед,
към ОбНС-Монтана е имало създадена архитектурно-градоустройствена комисия.
Оспорената заповед № 199 е издадена по предложение на комисия по чл.265 от
ППЗТСУ. Следователно заповедта, с която на основание чл. 95 от ЗТСУ/отм/ е
разпоредено отчуждаване за мероприятие на държавата на недвижимия имот с пл. №
186 в кв. 8 по плана на гр. Михайловград, е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при съобразяване на предвидената в закона
процедура. Същата има реквизитите , изискуеми по чл.98 от ЗТСУ/отм, в редакцията
към 1987г/ и постановеното с административния акт е ясно. Ето защо, съдебният
състав приема, че отчуждителната заповед е валидна и пораждаща действие, доколкото
не е отменена като незаконосъобразна. Твърдяните пороци от страна на ищците, че
заповедта не е съобразена с посочени законови изисквания, дори и да бяха налице биха
довели до незаконосъобразност, но не и до нищожност на административния акт. По
същество заповедта не страда и от посочените от въззивниците пороци доколкото
обезщетението на отчуждените собственици е определено – жилище в строящия се
комплекс- със заповед № 199 от 16.04.1987г, т.е. преди отстъпването на правото на
строеж на ЖСК *** през 1990г. До същият извод е достигнато и по на а.д.№ 39/1990г
поради което следва да се приеме,че това възражение е неоснователно.
По делото е неоснователно оплакването от страна на въззивниците за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.183 от ГПК от първоинстанционния съд. На първо
място следва да се посочи, че няма спор относно съществуването на заповед № 199 и
допълнителна заповед № 284 доколкото и двете страни са представили идентични
преписи на заповедите. Съдът приема още, че процедурата по представяне на
оригинали , инициирана от ищците , е осъществена и ответникът е представил
официално заверени преписи от исканите докумнети с молбата от 25.06.2021г . С
посочената молба са представени преписи на посочените документи, заверени от кмета
на община Монтана и съдебният състав приема, че това е органът, правоприемник на
издателя на документите, поради което заверените от него преписи имат характер на
официално заверени.В този смисъл решение № 362/2010г по гр.д. № 536/2010г на
ВКС. С оглед изложеното съдебният състав приема,че по делото е установено
съществуването и съдържанието на двете заповеди и оспорването им по реда на чл.183
от ГПК е неоснователно.
С оглед изложеното съдебният състав приема,че заповедта по чл.95 от ЗТСУ/отм/
е валидна , неотменена, породила действия. По селата на тази заповед е започнала
отчуждителната процедура за изпълнение на обществено мероприятие, като имотът на
И. Д. е отчужден в полза на държавата.
По делото не са събрани доказателства дали отчуждителната процедура е
завършила, но е категорично установено, че същата не е прекратена по надлежен ред.
9
След отмяната на раздел І от глава V на ЗТСУ, по който ред е отчужден имота на
ищците, законодателят е регламентирал положението на отчуждителните
производства, започнали при действието на отменените разпоредби
на ЗПИНМ и ЗТСУ, с разпоредбите на пар.2 и пар.3 от ПЗР на ЗИДЗТСУ и пар.9 от ПР
на ЗУТ. Уредбата в двата закона е идентична в зависимост от това дали има издадена
заповед за отчуждаване , дали имотът е бил завзет до 30.10.1998 г, като във всички
случаи отмяната на отчуждаването не е по силата на закона, а е предпоставено от
издаване на нарочен административен акт. В този смисъл е постановеното решение №
17/2021 г по г. д. № 2145/2020 г по описа на ВКС, първо г. о. До постановяването на акт
за отмяна на отчуждаването фактическия състав по отмяна на отчуждаването
предвиден в посочените параграфи не е приключил .Т.е. дори и да се установи по
делото, че ищците- отчуждени собственици не са обезщетени с имота, строен от ЖСК и
не е налице основание за завземане на отчуждения имот, то отчуждителната процедура
не се прекратява по право , а следва да има нарочно произнасяне на съответен орган.
Дотогава продължава да действа заповедта по чл.95 от ЗТСУ, с която имотът е
отчужден в полза на държават и същата легитимира като собственик държавата,
съответно общината, но не и отчуждените собственици.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният установителен иск за защита на
право на собственост е неоснователен.
Доколкото по делото се установява, че процесните сгради, върху които ищците
искат да установяват своите права не съществуват- този факт е безспорен между
страните- съборени са по време на процеса, то правилно първоинстанционният съд е
приел, че при липса на обект на право на собственост установителният иск за
установяване на това право е недопустим.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
При този изход от спора право на разноски пред настоящата инстанция има
единствено въззиваемата страна. Въззиваемата страна не претендира разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.10.2021г постановено по гр.д. № 219/2019г по
описа на Окръжен съд- Монтана, граждански състав , изцяло.
10
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11