№ 91
гр. гр.Несебър, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20202150100723 по описа за 2020 година
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а при условията на евентуалност: иск по чл.
26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД.
Ищецът „******“ ЕООД е предявил срещу ответника „******“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на договор за
продажба на вземане (цесия) от 20.08.2019г., сключен между страните, а при условията на
евентуалност – иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради
сключването му при условията на абсолютна симулация. Ищецът сочи, че е прехвърлено вземане,
произтичащо от нотариален акт ***, том II, рег. № ****, дело № ***/2014г. на нотариус Линка
Чуткина, рег. № 600 на НК на Република България, сключен между „Г.П.П.“ ООД и ищеца в
размер на 62 330 лв. – главница, 15 269,57 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва и 1246
лв. – разноски. Навежда, че вземането е прехвърлено за сумата от 1000 лв., която е 78 пъти под
стойността на вземането. Твърди, че за такова занижаване не са били налице икономически и
правни предпоставки. Обръща внимание, че длъжникът е притежавал активи, достатъчни за
събиране на вземането. Счита, че с извършената цесия е нанесена вреда на дружеството ищец.
Развива подробни съображения в насока за близки отношения между управителя на дружеството
ищец, действал към момента на сключване на сделката и управителя на дружеството ответник.
Твърди, че сделката е сключена при абсолютна симулация, като се касае за подарък. Намира
аргументи в подкрепа на извода за привидност на сделката в обстоятелството, че страните са
игнорирали сделката. Развива подробни съображения в тази насока. Счита, че тази сделка
противоречи на добрите нрави. Развиват се съображения за сключването на договора в нарушение
на чл. 40 от ЗЗД. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „******“ ЕООД е подаден отговор, с който се твърди
недопустимост на част от исковете. Развива съображения, свързани с понятието „симулативна
1
сделка“, като достига до извод, че няма доказателства страните по договора да не са желали
настъпването на правните му последици. Сочи, че цесионерът е предприел действия по събиране
на вземането. Намира, че дори и да е налице симулация съдът следва да съобрази чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД. Оспорва твърдението, че страните по договора игнорирали прехвърлянето на вземането, като
излага подробни съображения в тази връзка. Намира, че добрите нрави не са накърнени като
излага доводите си в тази насока. Акцентира върху обстоятелството, че вземането е било вероятно
несъбираемо, поради което продажната му цена е обоснована. До съда се отправя искане за
отхвърляне на претенциите.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че посочената сделка - договор за
продажба на вземане (цесия) от 20.08.2019г., е сключена, както и твърденията си, че същата е
сключена в противоречие с добрите нрави.
Видно е, че ищецът „******“ ЕООД притежавал изпълнителен лист № 600 от 09.02.2018г.
(на л. 12 от делото) срещу „Г.П.П.“ за сумата от 62 330 лв. – неплатена част от продажна цена на
недвижим имот, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот ***, том II, рег. №
****, дело № ***/2014г. на нотариус с № 600 на НК, законната лихва върху главницата, считано от
06.02.2018г. и държавна такса в размер на 1246,60 лв.
С договор за продажба на вземане от 20.08.2019г. (на л. 13 – л. 14 от делото) „******“
ЕООД прехвърлило на „******“ ЕООД, срещу сумата от 1000 лв., вземане, произтичащо от
договор за покупко-продажба на недвижим имот ***, том II, рег. № ****, дело № ***/2014г. на
нотариус с № 600 на НК, в следния размер: 62 330 лв., ведно със законна лихва от 06.02.2018г. и
сумата от 1246,60 лв. – разноски.
Спорен по делото е въпросът дали продажбата на посоченото вземане за сумата от 1000 лв.
представлява нарушение на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Съдебната
практика (Решение № 241 от 15.01.2021г. по гр.д. № 3796/2019г. на IV гр.о. на ВКС) е възприела
разбирането, че нееквивалентността на престациите по един двустранен договор може да
представлява нарушаване на добрите нрави като общоприети морални норми, въплъщаващи
общественото понятие за справедливост. Не всяко разминаване, нееквивалентност на престациите
изпълва хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – нарушаване на добрите нрави – следва да се
съблюдава и свободата на договаряне на страните, които са властни да определят вида и размера
на насрещните престации, при които волеизявленията им съвпадат. Нарушаване на добрите нрави
има само при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава
съществена нееквивалентност, при която не може да се предположи, че договор би бил сключен –
при пренебрежимо малка, почти нулева насрещна престация. Така при договори за продажба на
имоти практиката се е ориентирала към разлика над десет, двадесет и повече пъти между
договорената цена и действителната пазарна, за да се приеме нарушаване на добрите нрави.
В настоящия случай на 20.08.2019г. е прехвърлено вземане за главница в размер на 62 330
лв., ведно със законна лихва за периода 06.02.2018г. – 20.08.2019г. (9713.09 лева) и разноски от
1246,60 лв. (общо 73 289,69 лв.). Вземането е прехвърлено за сумата от 1000 лв. По делото са
изготвени и приети съдебно-счетоводна и оценителска експертиза (на л. 161 – л. 166 от делото) и
съдебно-оценителна експертиза. Съдът не кредитира първото заключение. Вещото лице е
2
посочило, че сумата от 1000 лв. представлява справедлива пазарна цена, като е изложило няколко
основни съображения: 1. Налице е пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването
й продавач и купувач; 2. Изминал период от над 5 години, в който вземането не е реализирано; 3.
Несъстоятелност на „Г.П.П.“. Първият от тези доводи на вещото лице не се приема от настоящия
състав, тъй като според цитираната вече съдебна практика е допустимо и възможно да е налице
„нееквивалентност“ на престациите. Именно това е целта на и на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3
от ЗЗД, тъй като при липсата на свободно изразена воля от участници в сделката са предвидени
други изрични възможности за недействителност – липса на съгласие, грешка, недееспособност и
др. Т.е. първият довод на вещото лице е изцяло в противоречие с нормативната уредба и изначално
изключва възможността за противоречие на договор с добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, което е разрез и с цитираната съдебна практика. Третият от доводите на вещото лице
също не може да се вземе предвид, тъй като видно от справка в търговски регистър „Г.П.П.“ е в
открита процедура по несъстоятелност от 22.06.2020г., поради което към 20.08.2019г. не е било в
несъстоятелност. Изминалият период от 5 години от сключване на сделката също не може да се
определи като съществен, тъй като е видно, че „******“ ЕООД е предприело действия още през
2018г. и се е снабдило с изпълнителен титул за събиране на вземането на 09.02.2018г. Т.е. не е
имало пречка да се пристъпи към събиране на вземането и по принудителен ред и изминалият
период от време не може да се приеме за достатъчно съществен (вкл. и с оглед давностните
срокове), за да се приеме доводът на вещото лице, че е довел до невъзможност за събиране на
вземането.
Именно във връзка с горното следва да се отбележи, че се кредитира експертизата на
вещото лице М.П.. От тази експертиза, която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като
обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че „Г.П.П.“ ООД към 20.08.2019г. е
имало активи (изразени в недвижима собственост) на стойност 73 550 лв., поради което пазарната
стойност на процесното вземане е в този размер. Доколкото става въпрос за парично вземане, за
което към 20.08.2019г. е бил издаден изпълнителен лист, в едно евентуално изпълнително
производство не е имало пречка да се премине към способ за събиране на вземането – изпълнение
върху недвижими вещи по чл. 483 и сл. от ГПК. При това положение и при доказване на активи
(недвижими вещи) в размер на 73 550 лв. към тази дата е логично да се приеме, че не е имало
пречка ликвидното вземане на „******“ ЕООД да се удовлетвори до този размер, респ. цената от
73 550 лв. представлява справедлива пазарна стойност на вземането. Може да се направи извод, че
към 20.08.2019г. е имало достатъчно възможности за събиране на вземането (впрочем и от
представените към отговора на исковата молба доказателства на л. 107 – л. 110 се установява, че
„******“ ЕООД е предприело действия в тази насока). Поради тази причина и при установената по
делото пазарна стойност от 73 550 лв., то продажбата на това вземане за сумата от 1000 лв.
действително представлява извършване на сделка в противоречие на добрите нрави поради
съществена еквивалентност на престациите. В случая пазарната стойност на вземането надвишава
с над 70 пъти цената по сделката за цесия. Дори и да се приеме, че „Г.П.П.“ ООД е било в
затруднено финансово състояние, то е имало достатъчно активи за удовлетворяване на вземането
или на част от него, а както е установена в практиката на ВКС надвишаване с около 10-20 пъти
между цената и действителната оценка вече представлява нееквивалентност на престациите. Т.е.
дори и при възможност да се събере малка част от вземането (около 10 000 – 20 000 от целия
размер от 73 289,69 лв.) продажбата му за 1000 лв. представлява нарушение на добрите нрави.
Такава възможност е установена с оглед активите на Г.П.П.“ ООД към 20.08.2019г.
3
С оглед всичко изложено предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД следва да се
приеме за основателен и да бъде уважен изцяло.
При това положение предявените в условията на евентуалност искове – по чл. 26, ал. 1,
предл. 5 от ЗЗД и този по чл. 40 от ЗЗД (който според Определение № 869 от 05.08.2021г. по
в.ч.гр.д. № 365/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас е допустим за разглеждане), не следва да се
разглеждат, тъй като не се е сбъднало условието за разглеждането им – отхвърляне на главния иск.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски –
50 лв. за платена държавна такса и 1140 лв. – внесени депозити за експертизи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на Районен съд Несебър сумата от 200 лв. – определено с протоколно
определение от 17.09.2021г., но не заплатено до момента, допълнително възнаграждение за вещото
лице К..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН поради накърняване на добрите нрави по предявения иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от „******“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. ******, срещу „******“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. *******, кв. "Р.", № 102, договор за
продажба на вземане от 20.08.2019г., сключен между „******“ ЕООД и „******“ ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „******“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. *******, кв. "Р.", № 102, да заплати на „******“ ЕООД – в
ликвидация, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. ******, сумата от 1190
лв., представляваща направени по делото разноски – 50 лв. за платена държавна такса и 1140 лв. –
платени депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК „******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. *******, кв. "Р.", № 102, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Несебър, сумата от 200 лв. – определено с протоколно определение
от 17.09.2021г. допълнително възнаграждение за вещото лице К..
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4