№ 836
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря В. Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000500337 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 263137 от 17.10.2022 г., постановено по гр. д. № 9195/
2020 г. на Софийски Градски съд, е намалено дарението, направено с
нотариален акт № 150/2008 г. от наследодателя Г. Д. П. в полза на
ответницата Н. А. М. на апартамент №***, находящ се в гр. ***, на ул. „***“
във вход „А“ на блок №***, със сумата от 53919.80 лв. и е възстановена
запазената част на ищцата А. Г. П. от наследството на Г. Д. П., като Н. М. е
осъдена да заплати на А. П. сумата от 50 000 лв., необходима за допълването.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата Н.
М., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност поради нарушения на материалния закон и на съществени
процесуални правила. Сочи, че съдът не допуснал събирането на относими
доказателства, не се е произнесъл по възражението за прихващане, не е
изложил мотиви защо счита възражението за давност за неоснователно и не е
1
посочил защо намира твърденията за симулативност за недоказани. Молят
решението да бъде отменено и исковата претенция – отхвърлена.
Въззиваемата А. П. оспорва жалбата по съображения, изложени в
писмения отговор.
Според чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му
част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в
жалбата. При тези правомощия, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.
От фактическа страна не се спори, че наследодателят Г. Д. П. е починал
на ******** г., оставяйки за свои законни наследници ищцата А. П., негова
дъщеря, и неучастващият в процеса Д. Г. П., син.
Приживе, с нотариален акт № 198/1992 г. наследодателят Г. П. е дарил
на дъщеря си А. П. и на сина си Д. П. по ¼ от собствената си ½ идеална част
от един магазин, находящ се на бул. „***“ *** в гр. ***.
По-късно, с нотариален акт № 173/2007 г. Г. П. е дарил на сина си Д. П.
и собствения си апартамент № 15, находящ се в на третия надпартерен етаж в
сградата на ул. „***“ №*** в гр. ***, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня,
клозет, с площ от около 91 кв.м., заедно с таванско помещение № 6 и избено
помещение № 1, заедно с 500/10000 ид. части от общите части на сградата и
толкова идеални части от мястото, върху което е построена.
На следващата година, с нотариален акт № 150, том CCXLI, дело №
65253/2008 г. наследодателят Г. П. надарил и внучка си – ответницата Н. М.,
като прехвърлил по дарение собствения си недвижим имот, находящ се в гр.
***, ул. „***“ бл. №***, вх.***, ап. ***, със застроена площ от 70.79 кв.м.,
заедно с таванско помещение с площ от 2.50 кв.м. и с 1.696 % ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж. С нотариалния акт
дарителят си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота, но на
23.05.2017 г. направил отказ от него. Същата година апартаментът е продаден
на трето за спора лице с нотариален акт № 121, том I, дело № 109/2017 г.
На 09.07.2014 г. с нотариален акт № 092/2014 г. дареният син Д. П.
дарил обратно на баща си Г. П. дарения му недвижим имот на ул. „***“ №***
2
в гр. ***, като на 30.07.2014 г. бащата и наследодател Г. П. прехвърлил
апартамента отново на сина си Д. П., но вече с договор, именован като такъв
за покупко-продажба, оформена в нотариален акт № 102/2014 г., за сумата
19 600 лв., при данъчна оценка на имота към датата на продажбата в размер
на 135 917.40 лв.
Низходящите наследници на починалия Г. П. от първа степен А. П. и Д.
Г. П. са приели наследството по опис.
От основното и допълнителното заключения на съдебно-оценителната
експертиза се установява, че към датата на откриване на наследството на Г. П.
наличното му имущество, включващо идеални части от недвижими имоти и
парични средства, е възлизало на сумата 72 535.89 лв. При изваждане от
посочената сума на стойността на задълженията, в размер на 8527.67 лв.,
остава чист актив в размер на 64 008.22 лв. Според вещото лице, дарените
идеални части от магазина на бул. „***“ *** в гр. *** възлизат на 29 335 лв.
към деня на откриване на наследството, стойността на дарения на ответницата
апартамент №*** в кв. „***“ (на ул. „***“) е 177 220 лв., а стойността на
апартамента на ул. „***“, прехвърлен на сина на наследодателя, възлиза на
247 481 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата А. П. от наследството на
покойния наследодател Г. П., чрез намаляване на дарението, направено в
полза на нейната дъщеря и негова внучка Н. М., за неоснователен. По
аргумент от чл. 28, ал. 1 и 2 от ЗН, наследодателят може да прави
завещателни разпореждания и дарения само до размера на разполагаемата си
част. Ако той я надхвърли и накърни запазените части на наследниците си
(когато те са от кръга на неговите низходящи, родители и съпруг), законът
позволява на всеки от тях да поиска намаляване на завещанията и даренията
до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част. В случая
ищцата е дъщеря, т.е. низходяща от първа степен на починалия, с оглед на
което нейната запазена част е в размер на 1/3, съобразно чл. 29, ал. 1 от ЗН,
тъй като наследодателят, който не е оставил съпруга, е имал две деца. Толкова
е запазената част и на другия низходящ, съответно – 1/3 е и разполагаемата
част от наследството. Намаляването се извършва в размер, необходим за
3
попълване на запазената част само на този наследник, който е направил
искането за възстановяване.
За да се определи дали запазената част е накърнена, респ. дали
безвъзмездните актове на разпореждане са до размера на разполагаемата част,
се формира маса от всички имуществени права на наследодателя, които е
притежавал към момента на смъртта си, от които се приспадат дълговете му,
така че да бъде изчислен чистият актив, тъй като само от него могат да се
правят облагодетелствания. Към тази маса се прибавят даренията, направени
било пряко, било косвено, оценени по стойността, която са имали към
момента на откриване на наследството, ако са недвижимости. Така
постановява чл. 31 от ЗН. Едва от така получената величина се определя
какъв е размерът на запазената и на разполагаемата част. Ако се окаже, че
запазената част на наследника е накърнена, при няколко направени дарения,
какъвто е настоящия случай, намаляването не се извършва съразмерно, както
е при завещанията, а последователно, по обратен на тяхното извършване ред –
така изрично предвижда чл. 33 от ЗН.
Съобразно с изложеното, към чистият актив от 64 008.22 лв. при
формиране на наследствената маса следва да бъдат прибавени и стойността от
29 335 лв. на дарените идеални части от магазина на бул. „***“ *** в гр. ***,
както и стойността на дарения на ответницата апартамент №*** на ул. „***“ в
гр. ***, възлизащ на 177 220 лв., и двете изчислени към деня на откриване на
наследството. Същото е приел по същество и първоинстанционният съд, като
по този въпрос изводите на двете инстанции съвпадат. Според настоящия
въззивен състав, обаче, към наследствената маса следва да бъде прибавена
още и стойността на апартамента на ул. „***“ в гр. ***, прехвърлен на сина на
наследодателя, до размер от 85.58 % към момента на откриване на
наследството, по следните съображения:
Видно от съдържанието на съглашението, постигнато между
наследодателя Г. П. и неговия син Д. П., оформено в нотариален акт №
102/2014 г., вписан в СВп под акт 95, том XCI, д. № 28927, сключеният
договор, макар и именован само като такъв „за продажба“, се явява смесен,
тъй като съдържа елементи както на покупко-продажба, така и на дарение.
Това е така, защото очевидно прехвърлянето на имот на значителна стойност
срещу многократно по-ниска сума от неговата цена, определима както по
4
пазарна, така и по данъчна оценка, съдържа в себе си не само воля за
възмездното му предоставяне на приобретателя, но и проява на щедрост от
страна на прехвърлителя, която щедрост е приета от приобретателя.
Договорът не е симулативен, тъй като чрез явната сделка (покупко-
продажбата) дарението не се прикрива, а се изразява: съгласието за
безвъзмездното придобиване на 85.58 % от имота е имплицитно включено в
съгласието за целия имот да се платят едва 14.42 % от него. От договора не е
изводимо съгласие имотът, чиято данъчна оценка е 135 917.40 лв., да струва
едва 19 600 лв. Щом и двете страни по сделката изрично са заявили в
нотариалния акт знанието си, че цената на имота, поне по данъчната му
оценка, е многократно по-висока от уговорената за плащане като продажна
цена, то и двете са имали еднакво намерение прехвърлянето за разликата над
тази символична сума да стане безвъзмездно. Практически, продавайки имота
за цена, равна на 14.42 % от стойността му, прехвърлителят по съгласие с
приобретателя е направил косвено дарение на разликата от 85.58 % от имота.
Дарението е косвено, защото вместо прехвърлителят да надари направо
приобретателя, сключва с него договор за продажба, но без да търси
действителната продажна цена, нито поне разумна част от нея, оставяйки му
безвъзмездно по-голямата част от стойността на имота без да получи
насрещна престация и без уговорената такава да покрива получилата се
разлика. Тази разлика, възлизаща на 211794.24 лв. при стойност на имота към
деня на откриване на наследството от 247 481 лв., също следва да бъде
включена в наследствената маса, която по този начин от 270 563.22 лв.
нараства на 482 357,46 лв.
При така формирана наследствена маса разполагаемата част от
наследството на Г. П. възлиза на 160 785,82 лв., колкото е и запазената част на
ищцата А. П. от него. Тази запазена част не може да бъде попълнена от
наличното имущество, което наследодателят е оставил след смъртта си, като
от общата му стойност, в размер на 72 535.89 лв. ищцата като наследник по
закон на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН е получила 36 267.94 лв. Разликата до
запазената част от 160 785,82 лв., в размер на 124 517,88 лв., следва да бъде
допълнена, чрез намаляване на даренията, които наследодателят е направил
приживе, в поредност, считано от най-последното към предшестващите го.
Последното дарение, което наследодателят е направил, е на апартамента на
ул. „***“ в гр. *** в полза на сина си Д. П.. С оглед диспозитивното начало в
5
процеса съдът не може да намали това дарение и да възстанови запазената
част на ищцата от него, тъй като няма такова формулирано искане, насочено
срещу този наследник. При презумпцията, че първите по ред дарения във
времето са правени от разполагаемата част на наследодателя (запазените
части на низходящите се накърняват след като наследодателят изчерпи
разполагаемата си част и продължи да прави дарения), се налага извод, че
запазената част на ищцата А. П. е била накърнена на първо място с това
дарение, на стойност 211 794.24 лв. След приспадане на запазената част на
дарения син Д. П. и след като се прихванат даренията, направени от
наследодателя в полза на дъщеря му А. П., както изисква чл. 30, ал. 1 от ЗН,
запазената част на ищцата се явява накърнена със сумата 44 174.46 лв.
Поради това, налага се да се премине към намаляване на следващото по време
дарение назад във времето, а именно – това на апартамента, прехвърлен на
ответницата Н. М., на стойност 177 220 лв. С него наследодателят Г. П. е
превишил разполагаемата си част с 45 769.18 лв., (първото по време дарение
на идеални части от магазина на стойност 29 325 лв. е направено изцяло с
разполагаемата част), поради което искът за възстановяване на запазената
част до тази сума се явява основателен.
Поради сбъдване на вътрешно процесуалното условие, под което е
предявено, следва да бъдат разгледани възраженията за прихващане със
сумите, платени от ответницата на ищцата. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че съглашението за
уравнение на дял от наследство преди същото да бъде открито, т.е. на лице,
преди то да е починало, е нищожно поради противоречие на морала – чл. 26,
ал. 1 пр. последно ЗЗД. Правилно, на следващо място е и заключението, че за
платените от ответницата на ищцата суми в общ размер на 57 400 лв. не е
доказано основанието, на което са правени отделните плащания. С отговора
на исковата молба, обаче, ответницата в т. 3.12. изрично е посочила, че в
случай, че по някаква причина съдът приеме, че платените от нея на ищцата
57 400 лв. не са били платени за уравнение на дела от наследството, т.е. че
това основание не съществува, то тя прави възражение за прихващане със
сумата от 50 000 лв. Така формулирано, противопоставеното насрещно
вземане е с източник неоснователно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД – на дадено при начална липса на основание. По делото пред
първостепенния съд са събрани както писмени доказателства, така и гласни за
6
извършените плащания, които надхвърлят по стойност 50 000 лв. Сумата е
недължимо платена и подлежи на връщане от ответницата на ищцата, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Вземането е изискуемо и
компенсируемо с насрещното изискуемо вземане на ищцата в размер на
44 174.46 лв. за допълване на запазената й част от наследството на Г. П.,
накърнена частично с дарението, направено приживе от наследодателя в
полза на ответницата чрез надаряването с апартамента на ул. „***“ в гр.
***. Предмет и на двете насрещни вземания са пари, които са еднородни и
заместими вещи. Поради това, прихващането между двете следва да бъде
допуснато, на основание чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, до размера на по-малкото от
тях, а именно – това на ищцата П.. В резултат на прихващането вземането ѝ се
явява изцяло погасено, поради което и искът по чл. 30, ал.1 от ЗН следва да
бъде отхвърлен.
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответницата Н. М. следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски,
които общо за двете инстанции възлизат на сумата от 2140 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263137 от 17.10.2022 г., постановено по гр. д. №
9195/ 2020 г. на Софийски Градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. П. с ЕГН-**********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 2, ет.3, офис 1, чрез адв. Д., срещу
Н. А. М. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Славянска“ №
18А, ет.1, ап.6, чрез адв. Н., иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за
възстановяване на запазената част от наследството на Г. Д. П., починал на
******** г. в гр. ***, чрез намаляване на дарения от него имот с нотариален
акт № 110/2008 г., вписан в Службата по вписванията под Акт № 150, том
CCXLI, дело № 65253 от 16.12.2008 г., представляващ апартамент № 35,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ бл. № ***, вх.***, със застроена площ от 70.79
кв.м., заедно с таванско помещение с площ от 2.50 кв.м. и с 1.696 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж, чрез заплащане на
сумата от 44 174.46 лв., като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното
вземане на Н. А. М. срещу А. Г. П. с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
7
връщане на сумата от 50 000 лв., дадена при начална липса на основание
приживе на Г. Д. П. за уравнение на дела от наследството му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. П. с ЕГН-**********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 2, ет.3, офис 1, чрез адв. Д., срещу
Н. А. М. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Славянска“ №
18А, ет.1, ап.6, чрез адв. Н., иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за
възстановяване на запазената част от наследството на Г. Д. П. чрез
намаляване на дарения от него имот с нотариален акт № 110/2008 г., вписан в
Службата по вписванията под Акт № 150, том CCXLI, дело № 65253 от
16.12.2008 г., представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. ***, ул. „***“
бл. № ***, вх.***, със застроена площ от 70.79 кв.м., заедно с таванско
помещение с площ от 2.50 кв.м. и с 1.696 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж, чрез заплащане на сумата от 5 825,54 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Г. П. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Иван Денкоглу“ № 2, ет.3, офис 1, чрез адв. Д., да заплати на Н. А. М. с ЕГН-
********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 18А, ет.1, ап.6,
чрез адв. Н., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 2140 лв., направени
разноски по делото общо за двете съдебни инстанции.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8