Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 06.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 7816 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от С.Н.И., Б.Б.И., Р.С.И. и К.Г.И. против „Б.П.Б.“ АД,
заместено на основание чл.227 от ГПК в хода на производството от „Ю.Б.“ АД в
качеството на универсален правоприемник, с която са предявени активно
субективно съединени искове с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.
Поддържа се, че със Заповед №
1917/21.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 2661/2011 г. по описа на РС-Плевен, на
ответника е издаден изпълнителен лист за главница в размер на 32 183,43 евро,
ведно със законната лихва върху главница от 20.04.2011 г. до окончателното
изплащане, за сумата от 1 820,85 евро-просрочена лихва за периода от 20.04.2010
г. до 20.04.2011 г., за сумата от 124,42 евро-наказателна лихва за периода от
20.04.2010 г. до 20.04.2011 г. и съдебни разноски-1 335 лв. Поддържа се, че с
молба вх. № 2909/27.10.2011 г. ответникът е представил пред ЧСИ Найденов с рег.
№ 756 на КЧСИ изпълнителния лист, въз основа на което е образувано изпълнително
дело № 201175604011132. Поддържа се, че по това дело и през периода от
25.01.2012 г. до 25.01.2014 г. ответникът не е искал извършването на
изпълнителни действия и съдебният изпълнител не е предприемал такива по своя
инициатива, поради което и на 25.01.2014 г. е настъпила перемция и всички
извършени действия след тази дата са невалидни. Твърди се, че последното
валидно изпълнително действие е извършено на 27.10.2011 г., поради което и
вземането на ответника за главница се е погасило на 27.10.2016 г. с изтичането
на 5-годишния давностен срок, а вземанията за лихви съответно на 27.10.2014 г.
с изтичането на 3-годишен давностен срок.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответника, че ищците не дължат на
ответника сумите по изпълнителния лист, както следва: главница в размер на 32
183,43 евро, ведно със законната лихва върху главница от 20.04.2011 г. до
окончателното изплащане, за сумата от 1 820,85 евро-просрочена лихва за периода
от 20.04.2010 г. до 20.04.2011 г., за сумата от 124,42 евро-наказателна лихва
за периода от 20.04.2010 г. до 20.04.2011 г. и съдебни разноски-1 335 лв., като
погасени по давност. Ищецът претендира направените разноски.
В срока за отговор ответникът
депозира такъв чрез процесуалния си представител адвокат К., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва исковете като
неоснователни и необосновани. Оспорва твърдението на ищците за изтекла
погасителна давност. Твърди, че през процесния период има извършени редица
изпълнителни действия. Оспорва твърденията на ищците относно настъпването на
давностния срок и прекъсването на давността по изпълнително дело №
20117560401132 на ЧСИ Цветозар Найденов, като твърди че за процесното
изпълнително дело не е налице обстоятелство по настъпила погасителна давност,
тъй като към този момент все още е действало ППВС № 3/1980 г. и е действало до
26.05.2015 г., когато е отменено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни. Претендира
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372 от ГПК ищците
не депозират допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете си и по съображения изложени в исковата
молба и в писмени бележки депозирани в съдебното заседание. Претендират
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете по
съображения изложени в отговора. Счита, че в случая е приложимо Постановление
на ПВС от 1980 г. Отделно от това поддържа, че независимо на коя дата е
направен запора, ако има удръжки от банкови сметки и удръжки от трудова
заплата, също не се прекъсва давността. Претендира разноски по представен
списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от ищците адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз
основа на заповед за изпълнение от 21.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 2661/2011 г. по
описа на РС, Плевен, с която е допуснато незабавно изпълнение, на 12.10.2011 г.
е издаден изпълнителен лист, по силата на който длъжниците С.Н.И., Б.Б.И., К.Г.И.
и Р.С.И. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД сумата общо в размер
на 34 128,73 евро, от която главница в размер на 32 183,43 евро,
просрочена лихва в размер на 1 820,85 евро, съгласно чл.2, ал.1 Анекс № 2,
сключен на 09.11.2009 г. към Договор за предоставяне на кредитна линия с
ипотека № 2443/R/2008 г., сключен на 18.08.2008 г. за периода от 20.04.2010 г. до 20.04.2011
г., включително, наказателна лихва в размер на 124,42 евро, съгласно чл.9, ал.3
от Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008 г.,
сключен на 18.08.2008 г., изменен с
Анекс №1, сключен на 30.04.2009 г. и Анекс № 2, сключен на 09.11.2009 г. за
периода от 20.04.2010 г. да 20.04.2011 г. включително, ведно със законната
лихва, считано от 20.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, разноски
по делото в размер на 1 335 лв.
За
принудителното събиране на горните суми и по молба на взискателя и ответник в
настоящото производство „Б.П.Б.“ АД, заместено на основание чл.227 от ГПК в
хода на производството от „Ю.Б.“ АД в качеството на универсален правоприемник,
на 27.10.2011 г. е образувано
изпълнително дело № 20117560401132 по описа на ЧСИ Ц.Н.с рег.№ 756, район на
действие: Окръжен съд-Плевен.
Молбата
въз основа на която е било образувано изпълнителното дело е редовна с надлежно
посочени в нея способи за принудително изпълнение. С нея на съдебния изпълнител
е възложено пълно имуществено проучване на длъжниците.
На
31.10.2011 г. съдебният изпълнител е наложил множество запори върху сметките на
длъжниците в действащите към този момент в РБ Банки, които запори не са
реализирани, поради липсващи авоари, с изключение на сума в размер на 29,32 лв.
от наложения запор върху банкова сметка *** Р.С.И. в Уникредит Булбанк АД.
Други суми от запори не са постъпвали.
На 09.01.2012
г. съдебният изпълнител е наложил два запора върху притежаваните от длъжниците Р.С.И.
и С.Н.И. леки автомобили, съответно „Пежо“ с рег. № *******и „Фолксваген“ с
рег.№ *******, които запори не са реализирани.
На
09.01.2012 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Б.Б.И.. Няма данни запорното съобщение да е връчено
на работодателя, няма данни от този запор да е постъпвало плащане.
На
25.01.2012 г. са вписани наложените от съдебния изпълнител възбрани върху
недвижими имоти, собственост на длъжниците К.Г.И., С.Н.И. и Б.Б.И..
На
21.02.2012 г. съдебният изпълнител е превел на взискателя сума в размер на
256,32 лв. /л.328/
С молба
вх.№ 4181/20.12.2012 г. взискателят е поискал нова справка в АВ за наличието на
други имоти, освен ипотекирания и в случай, че такива бъдат установени, да се
наложи възбрана върху тях. След тази дата 20.12.2012 г. и в продължение на две
години, взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия.
Едва на
30.05.2016 г. взискателят е поискал насрочване на опис и оценка на ипотекирания
в полза на банката имот, собственост на длъжника С.Н.И..
На
13.06.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на недвижим имот,
представляващ апартамент № 14, находящ се в гр.Плевен, ул. *******, на пети
етаж.
На
20.07.2016 г. е извършен опис на апартамента, а на 10.08.2016 г. е насрочена
публична продан.
Публичната
продан е проведена, като на 18.10.2016 г. за купувач е обявена ищцовата банка.
През
2017 г. принудителното изпълнение по делото е продължило с налагане и вписване
на възбрани върху ½ идеална част от гараж и апартамент, собственост на
длъжника К.Г.И. провеждане на публични продани.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявения иск по чл. 439 ГПК.
С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право
е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.
Исковете са процесуално допустими,
тъй като ищците-длъжници се позовават на новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти.
По същество на предявените
искове.
Предвид обстоятелството, че
изпълнителното дело е образувано на 27.10.2011 г., първият въпрос на който
следва да се отговори е: тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е
образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират
ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително
изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този въпрос
е отговорено с Решение № 252/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 1609/19 г. на
ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и с Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя тази практика, съобразно която съдебните състави на ВКС са приели, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те
имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия,
които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна
норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма
подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага
и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако
преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили
правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В
противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен
акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа
на изрична разпоредба за това.
За заварените като висящи от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика
несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно
датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези
случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това
е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет
години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
С оглед това правно разрешение
предявените искове се явяват основателни, предвид следните съображения:
На 27.10.2011 г. с образуване на
изпълнителното дело давността е спряла да тече. Перемцията по изпълнителното
дело обаче е настъпила преди 26.06.2015 г.
Не е вярно твърдението на ищците,
че последното изпълнително действие е извършено на 25.01.2012 г. с налагането
на възбрана. Последното действие, което е поискано от взискателя е с молбата му
от 20.12.2012 г. /л.334 от изпълнителното дело/ с искане за прилагане на
определен изпълнител способ-възбрана.
След тази дата 20.12.2012 г. взискателят
не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, т.е. от тази дата е
започнал да тече двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е изтекъл
съответно на 20.12.2014 г., на която дата е настъпила е перемцията.
Съобразно константната съдебна
практика изпълнителният процес в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се
прекратява eх lege, когато взискателят не е предприел извършване на
изпълнителни действия в продължение на двегодишния преклузивен срок, независимо
от отсъствие на постановление на съдебния изпълнител, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Ако е осъществен съставът на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, новата погасителна
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече, независимо от това, че съдебният
изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство.
Прекратяването на изпълнителното
производство обаче не води до погасяване на материалното право, поради което
може да се започне ново изпълнително производство за същото вземане.
Прекратяването на изпълнителното производство, ако не се дължи на
несъществуване на изпълняемото право, не заличава ефекта на прекъсване на
давността, породен от образуването на изпълнителното производство, а от
прекратяването започва да тече нова давност. Взискателят може, докато давността
не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото
прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист. В този смисъл са и
постановените по реда на чл. 290 ГПК задължителни за приложение от съдилищата
решение № 223/12.07.2011г. по т.д. № 124/2010г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение №
76/07.06.2011г. по т.д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, І ТО.
В случая обаче взискателят не е
започнал нов изпълнителен процес за същото вземане, а на 30.05.2016 г. е
продължил с изпълнителни действия, тези действия обаче са извършени по
прекратено изпълнително дело, поради което нямат правно действие по отношение
на длъжника, в този смисъл те не могат да доведат до прекъсване течението на
давността.
Ето защо новата давност е
започнала да тече на 21.12.2014 г. и по отношение на вземането за главница е
изтекла на 21.12.2019 г., в хода на настоящото производство, а по отношение на
вземанията за лихви е изтекла на 21.12.2017 г., т.е. още преди завеждане на
исковата молба.
По горните съображения исковете
следва да бъдат уважени като основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците направените
от тях разноски.
Видно от представените четири
броя договори за правна помощ от 08.03.2019 г., приложени по делото на
ОС-Плевен, всеки един от четиримата ищци е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на по 2600 лв., като представените договори служат и за разписка,
удостоверяваща заплащането на сумите.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения.
Предявени са четири активно
субективно съединени искове с цена на всеки иск от 66 749,99 лв.,
доколкото и предвид солидарната отговорност, всеки един от ищците отговаря за
цялата сума.
На основание чл.2, ал.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно.
При този материален интерес и на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, размерът на минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 2 532,50 лв., т.е. очевидно
заплатената сума от 2600 лв. не е прекомерна.
Следователно на всеки един от
четиримата ищците се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
по 2600 лв., а на ищцата Б.Б.И. и доколкото тя е заплатила пълния размер на
дължимата държавна такса, се дължи и сумата от 2670 лв. за заплатената от нея
по сметка на съда държавна такса.
Водим от горното, Софийски
градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в
отношенията между страните и по исковете с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК
предявени от С.Н.И., ЕГН **********, Б.Б.И., ЕГН **********, Р.С.И., ЕГН **********,
тримата с адрес: ***, К.Г.И., ЕГН **********,***, всичките със съдебен адрес:***,
адвокат В.К. против „Б.П.Б.“ АД, дружество заместено в хода на настоящото
производство на основание чл.227 от ГПК от универсалния си правоприемник „Ю.Б.“
АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, че
С.Н.И., ЕГН **********, Б.Б.И., ЕГН **********, Р.С.И., ЕГН ********** и К.Г.И.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖАТ солидарно на Банката сумите по изпълнителен лист от
12.10.2011 г., издаден въз основа на разпореждане по ч.гр.д.№ 2661/2011 г. по
описа на РС-Плевен, както следва: сумата общо в размер на 34 128,73 евро
/тридесет и четири хиляди сто двадесет и осем евро и седемдесет и три
евроцента/, от която главница в размер на 32 183,43 евро /тридесет и две хиляди
сто осемдесет и три евро и четиридесет и три евроцента/, просрочена лихва в
размер на 1 820,85 евро /хиляда осемстотин и двадесет евро и осемдесет и пет
евроцента/, съгласно чл.2, ал.1 Анекс № 2, сключен на 09.11.2009 г. към Договор
за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008 г., сключен на
18.08.2008 г. за периода от 20.04.2010
г. до 20.04.2011 г., включително, наказателна лихва в размер на 124,42 евро
/сто двадесет и четири евро и четиридесет и два евроцента/, съгласно чл.9, ал.3
от Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008 г.,
сключен на 18.08.2008 г., изменен с
Анекс №1, сключен на 30.04.2009 г. и Анекс № 2, сключен на 09.11.2009 г. за
периода от 20.04.2010 г. да 20.04.2011 г. включително, ведно със законната
лихва, считано от 20.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“ АД, дружество
заместено в хода на настоящото производство на основание чл.227 от ГПК от
универсалния си правоприемник „Ю.Б.“ АД, дружество регистрирано и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на Б.Б.И., ЕГН **********,*** сумата от 5 270 лв. /пет
хиляди двеста и седемдесет лв./ разноски направени от ищцата пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“ АД, дружество
заместено в хода на настоящото производство на основание чл.227 от ГПК от
универсалния си правоприемник „Ю.Б.“ АД, дружество регистрирано и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Н.И., ЕГН ********** *** сумата от 2600 лв. /две
хиляди и шестстотин лв./ разноски направени от този ответник пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“ АД, дружество
заместено в хода на настоящото производство на основание чл.227 от ГПК от
универсалния си правоприемник „Ю.Б.“ АД, дружество регистрирано и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.С.И., ЕГН **********,*** сумата
от 2600 лв. /две хиляди и шестстотин лв./ разноски направени от този ответник
пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“ АД, дружество
заместено в хода на настоящото производство на основание чл.227 от ГПК от
универсалния си правоприемник „Ю.Б.“ АД, дружество регистрирано и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Г.И., ЕГН **********,***
сумата от 2600 лв. /две
хиляди и шестстотин лв./ разноски направени от тази ответница пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: