№ 19
гр. Варна, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502921 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК
Подадена е частна жалба от ЯН. Г. Н., чрез пълн. адв. Кр.Т., против
определение № 3866/02.08.2021г. на ВРС по гр.д.№ 3553/2021г., с което е
отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и
допълнение в частта за разноските на решение №653/15.06.2021г.,
постановено по гр.дело №3553/2021г. по описа на ВРС.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на
определението, като се твърди, че в случая не са налице предпоставките по
чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответното дружество е станало причина за
предявяване на иска. Сочи се, че едва през 2019г. съдебният изпълнител е
издал постановление за прекратяване на изп.дело №778, перемирано още през
2015г., като същевременно през 2019г. е образувано ново изп.дело №754,
което би могло да бъде прекратено само при успешно проведено
производство по чл.439 от ГПК. Моли да бъде отменено постановеното
определение и присъдени претендираните разноски на основание чл.38 от
ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по
1
следните съображения:
Производството е образувано по искова молба на ЯН. Г. Н. чрез
пълн. адв. Кр.Т., срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД за приемане за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумите по заповед за изпълнение №455 от
28.11.2012г. и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №4138 по описа за 2012г. на РС
Добрич, по които е образувано изп.дело №20128100400778 по описа за 2012г.
на ЧСИ Николай Ников, поради погасяване по давност. В отговора на ИМ
ответникът е направил признание, че от последното изп.действие до датата на
подаване на исковата молба е изтекъл петгодишен давностен срок, с оглед на
което е уважен предявения иск. Разноски в полза на ищеца не са присъдени
въз основа на извода, че ответникът не е станал причина за завеждане на иска.
Подадената от ищеца молба с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без
уважение с определение от 02.08.2021г. Съдът е приел, че ответникът не е
станал причина за завеждане на производството с извънпроцесуалното си
поведение, като освен това е признал иска, с което е мотивирал извод за
неоснователност на молбата.
На разглеждане подлежи въпроса дали ответникът с поведението си
е станал повод за завеждане на делото. Доколкото е безспорно, че в отговора
на исковата молба е обективирано признание относно факта на изтекла
давност, определящо е извънпроцесуалното поведение на ответника. От
представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно
между страните, че по процесния изп.лист е образувано изп.дело
№778/2012г., което е прекратено с постановление на ЧСИ от 07.11.2019г.
Действително прекратяване по силата на закона е настъпило в по-ранен
момент и това не е констатирано своевременно от ЧСИ, но независимо от
това постановлението е издадено преди завеждане на иска. Твърдението на
ищеца, че по процесния изп.лист е образувано ново изп.дело №754 по описа
за 2019г., не се установява от представените по делото доказателства. Видно
от приложената към ИМ справка, към 10.09.2020г. срещу Я.Н. са висящи 7бр.
изп.дела, сред които и посоченото изп.дело №754 по описа за 2019г. при ЧСИ
Николай Ников, но от справката не се установяват нито вземанията, за чието
събиране е образувано, нито взискателя, по чието искане е образувано. При
2
липсата и на други представени доказателства в тази връзка няма основание
за се счита, че второто изп.дело е образувано въз основа на заповед за
изпълнение №455 от 28.11.2012г. и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №4138 по
описа за 2012г. на РС Добрич.
Въз основа на горното съдът счита, че поведението на ответника не е
станало причина за завеждане на производството, поради което не следва да
бъдат възлагани в негова тежест направените от ищеца разноски.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3866/02.08.2021г. на ВРС по гр.д.
№ 3553/2021г., с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК
за изменение и допълнение в частта за разноските на решение
№653/15.06.2021г., постановено по гр.дело №3553/2021г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаване пред Апелативен съд - Варна по аргумент
от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр.
чл.280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3