Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Лом, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание
на девети март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при
секретаря Мартина Здравкова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 401 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание – чл.559,
ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.1 от КЗ /отм./.
Искът е предявен от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес: гр.София, ул. Граф Игнатиев №2, представляван
заедно от Изпълнителни директори Б.М. и С. С., съдебен
адрес:***, офис 9, адв. Е.Г., срещу Б.К.Г. ЕГН **********,***,
за осъждане на ответника да
заплати на Гаранционен фонд изплатена
щета по ПТП.
В
исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд на основание чл.288а ал.1 т 1 от Кодекса за застраховането / отм/, сега чл.559 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 година /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС/, е възстановил по щета № 120391/14.05.2014 год. изплатеното от
НББАЗ на Националното бюро на Република Италия обезщетения за имуществени и за
неимуществени вреди общо в размер на 3099,33 лв. за имуществени вреди за увреждания при ПТП, настъпило на 24.11.2012
год. в гр. Е., република Италия, на скутер”Пежо”, собственост на г-н П.Д.о.
Твърди се, че виновен
за катастрофата е ответника който управлявайки л.а. „И.о Д.и” с ДК№ ****,
собственост на А.М. ***, при движение по ул „У. І”, е
спира на знак СТОП , отнема предимството на правомерно движещият се по път с
предимство скутер ПЕЖО , с рег.№ ****, удря го и така причинява ТПТ-то.
В нарушение на чл. 249,
вр.чл.259 от КЗ /отм./ сега чл.461 от КЗ ответника
управлявала увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Пълномощника на ответника-адв.Р.Б.,
изцяло оспорва исковата пртенция, с аргумент за липса на авторство.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът, е
приел, че между страните няма спорни
фактически твърдения.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, по иска с правно основание – чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7
от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с
чл.288,ал.12 от КЗ /отм./, съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника като водач на МПС, е
реализирано ПТП, при което ответникът е увредил лекия автомобил на лицето,
получило обезщетение от ГФ, че виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и че ищецът
е платил на собственика на уведения автомобил претендираното обезщетение.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от адв. Е.Т.,***, редовно
упълномощена, която поддържа исковете по основание и размер. Претендира
разноски.
Ответникът се представлява от адв.Р.Б.,
който се явява в съдебно заседание и оспорва исковете, като отрича доверитерят му да е управляваа
автомобил в Р Италия, още по-малко – предизвикала ПТП. Съдът, като анализира и
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
На 24.11.2012 год. е съставен в Е. -, Италия, ул. „У.
І“, констативен протокол за ПТП, възникнало на горната дата, между л.а. Ивеко дейли с рег. № **** собственост на А.М. ***, и
скутер Пежо с рег.№ ***, собственост и управляван от п. Д.о. Ответника не е
спазил знак „Стоп“ и отнема предимството на правомерно движещият се по път с
предимство скутер пежо, удря го и така причинава ПТП-то.
В протокола е посочено, че и двете превозни средства,
участващи в ПТП-то са застраховани. Отразено е също, че при възникналото ПТП са
причинени материални щети на скутера и е пострадал пътника до водача.
Протоколът е подписан от двамата водачи, като пълномощника
на на ответника
оспорва положеният подпис от неговият доверител, заявявайки, че това е не е
негов подпис, , както и че ответника не го е полагал. Прави искане за
назначаване на съдебно-почеркова експертиза.
На водача на скутера е оказана медицинска помощ .
Установява се от приложените от ищеца доказателства,
че при Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е заведена щета № 120391/14.05.2014 год., на скутер
Пежо, за събитието, настъпило
на 24.11.2012 год., по която щета
са изплатени имуществени вреди в размер на 3099,33 лв.
– на Националното бюро на
Италия.
Сумата е изплатена от ищеца
на НББАЗ видно от приложеното
Платежно нареждане.
На ответника е изпратена Регресна
покана от 03.10.2018 год., за заплащане на сумата от 3099,33 лв.,представляваща
обезщетение за виновно причинени имуществени за процесното
ПТП за управлявания от него автомобил без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на територията на Италия.
От изисканата справка от ОДМВР Монтана се установява, че за процесния
период ответника е пребивавал в чужбина.
От назначената и изготвена съдебно-почеркова
експертиза се установява, по категоричен начин, че подписа положен в протокола
за ПТП не е положен от ответника
При така установените факти, съдът достигна
до следните правни изводи:
Иска се: да бъде
осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 3099,33 лв. представляваща възстановените от Гаранционен фонд по щета № 120391/14.05.2014
год. сума за обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.1 от КЗ /отм./
Искът е допустим.
Разгледан по същество,
искът е основателен и доказан.
От ангажираните от ищеца
писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на осн. чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, с платежно нареждане от 28.05.2014 год. , ищецът е превел
по сметка на НББАЗ общо 3099.33 лв.,
които Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е заплатило на Националното
бюро на Италия.
Ищецът е упражнил предоставеното
му от закона суброгационно
право да предяви иск по чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. «б» от КЗ /отм./.
Съгласно посочената
разпоредба на чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в
сила от 01.01.2016г./, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на
виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят.
Съгласно нормата на чл.288а,ал.3 от КЗ /отм./, след
изплащане на обезщетението по ал.1 се прилага чл.288,ал.12 и ал.14 от КЗ
/отм./, според който след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по
ал.8, според която разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за
сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на
фонда в случаите по ал.1,т.1 и ал.2.
В случая се установява от приетите по делото писмени
доказателства наличието на елементите от фактическия състав на чл.288,ал.12 във
вр. ал.1 от КЗ /отм./ във вр.
чл.288а,ал.3 във вр. чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ по
отношение претенцията на ищеца за възстановяване от ответника на изплатеното от
Гаранционния фонд обезщетение, платено от компенсационен орган на държава
членка на увреденото лице за претърпени от него имуществени вреди, а именно:
24.11.2012 год. е в Е., .на ул. „. І“, е реализирано
ПТП, възникнало на горната дата, между л.а. Ивеко дейли с рег. № ***,
собственост на А.М. ***, управляван от ответника, и скутер Пежо с рег***, собственост и управляван от П. Д.. Ответника не е
спазил знак „Стоп“ и отнема предимството на правомерно движещият се по път с
предимство скутер Пежо, удря го и така причинава
ПТП-то.
Автомобилът, м.
Ивеко дейли с рег. №
**** собственост на Ал.М. ***, е със страна на регистрация България. Към
момента на ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилиста. При произшествието са причинени имуществени вреди на скутера и
телесни увреждания на пътуващият до водача.
Виновен за възникналото ПТП е водачът на българският
автомобил, собственост на Ал.М. ***, който не е спазилил
знак „Стоп“.
Не се установява се по делото, че ответника е
управлявал посоченият по-горе автомобил по време на ПТП-то – макар ,че тя е посочена
в Протокола за ПТП,не са описани са данните от свидетелството й за
правоуправление и протокола положен в
протокола не е негов.
Обезщетенията са изплатени – от НББАЗ –на Националното бюро на Италия и от ищеца – на НББАЗ.
Макар и ищецът дае възстановил
сумата, изплатена от компенсационен орган на държава членка, когато моторното
превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на
Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното
събитие не може да се определи застрахователят, ответникът дължи връщане на
платената сума на Гаранционния фонд на основание чл.288,ал.12 от КЗ /отм./.
Този иск е регресен и принадлежи на Гаранционния
фонд, който е възстановил изплатеното от компенсационния орган на увреденото
лице застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, тъй като
причинителят не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за управляваното от него МПС, и встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното.
Ето защо искът е неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен, поради факта,че не е установен по категоричен начин
автора на нарушението
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.559,
ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с
чл.288,ал.12 от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес: гр.София, ул. Г. И.в №2, представляван заедно от Изпълнителни директори Б.М. и С.
С., против Б.К.Г. ЕГН ********** за сумата от 3099,33 лв. представляваща
възстановените от Гаранционен фонд по щета № 120391/14.05.2014
год. Обезщететие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: