Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Добрич, 27.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА П.
при
секретаря Галина Христова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 4097 по описа на ДРС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.К.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, офис 5, с която срещу Т.Е.Т.
с ЕГН ********** с адрес: ***; Т.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***, Д.Е.Т. с
ЕГН ********** с адрес: ***, Е.П.П. с ЕГН ********** с адрес: *** и М.З.М. с
ЕГН ********** с адрес: ***, е предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.5
от ЗЗД, обективно и субективно пасивно съединен с иск с правно основание чл.17
ал.1 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Претендираните от страните права
произтичат от следните обстоятелства:
Ищцата е собственик на 80 кв. м. в
идеални части от поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Д*, одобрени
със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп.д. на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Добрич, ул. *,
по силата на наследствено правоприемство, както и на сграда с идентификатор *
разположена в описания поземлен имот.
На *. съсобствениците на останалите
идеални части от поземления имот – ответниците Т.Е.Т., Т.Т.Т., Д.Е.Т. и Е.П.П.
са извършили разпореждане с 10 кв. м. в идеални части от посочения недвижим
имот, като са дарили същите на последния ответник М.З.М. (трето за
съсобствеността лице). На същия ден - 19.09.2019г. съсобствениците Т.Е.Т., Т.Т.Т.,
Д.Е.Т. и Е.П.П., продават на М.З.М. останалите 170 кв. м. в идеални части от
правото си на собственост върху поземления имот
и къща, находяша се в имота, състояща се от две стаи, салон и кухня с
кадастрален идентификатор * по КККР на гр. Добрич със застроена площ 73 кв. м.,
както и постройки с идентификатори ***за сумата от 30 000 лева.
За намерението на продавачите да продават
техния имот за сумата от 40 000 лева
ищцата е уведомена още в началото на 2016 г. от ответника Т.Т.. С.Т. се
съгласила и започнала да събира посочената сума. Многократно ищцата се опитвала
да се свърже с Т.Т., за да сключат сделката при посочените условия, но той бил
уклончив и не пожелал да прехвърли имота. Впоследствие Т. Т. уведомил Св. Т.,
че ще се включва в строеж, заедно с останалите съседите и поради това няма да
се извърши продажбата.
Впоследствие - на 15.09.2019 г. Т.Т.
уведомил Св. Т., че е намерил купувач за тяхната част от имота и урежда
документите по продажбата. Попитал ищцата за колко би продала нейната
част. Ищцата му заявила, че иска да купи
тяхната част от имота, но Т. Т. повторно заявил, че вече е намерил купувач. Три
дни по-късно била извършена продажбата за сумата от 30 000 лева. За това ищцата
разбрала от лицето В*Ч*, на когото се обадил техен съсед, който го информирал,
че Т. Т. и брат му са продали имота.
Ищцата направила справка в Имотния
peгистър, откъдето установила, че първо е направено дарение на 10 кв.м. в идеални части на трето за съсобствеността
лице /колкото да се направи купувача съсобственик/ и веднага е извършена
продажба на всички останали идеални части от имота, заедно с постройките за
сумата от 30 000 лева.
Според Св. Т. действителната воля на
ответниците е била да се сключи договор за покупко-продажба. Видно от датите и
номерата на нотариалните актове дарението е направено в същия ден,
непосредствено преди извършването на нотариалния акт за покупко - продажба: - НА за дарение е №77 том I рег.№1214. дело № 66
от 19.09.2019г.; НА за продажба е №78, том I. рег.№ 1215, дело № 67 от
19.09.2019г. Извършеното дарение на 10
кв.м. в идеални части прикрива договор
за покупко - продажба, за да се заобиколи разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС,
изискваща предлагането на съсобствена част от недвижим имот за продажба първо
на съсобственика на имота.
Ищцата не е била канена от съсобствениците -
продавачи да изкупи идеалните им части от съсобствения имот за сумата от 30 000
лева. Извършеното дарение е привидна сделка, а действителната прикрита сделка е
договор за покупко-продажба.
С исковата молба се претендира съдът да
прогласи нищожността на договора за дарение на 10 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по
КККР на гр. Д*, одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп.д. на
АГКК с адрес на поземления имот: гр. Д*
ул. „*, ведно с всички подобрения и приращения в имота, като привиден,
прикриващ договор за продажба, след което да се приложат правилата за прикрита
продажба на 10 кв.м. ид.ч. от процесния имот, и да се допусне изкупуване на 10
кв.м. ид.ч. и останалите 170 кв.м. ид. части, ведно с къща, находяша се в
съсобствения имот, състояща се * по КККР
на град Д* със застроена площ 73 кв. м., както и ведно с постройки с
идентификатори **** при обща цена от 30 000 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмени
отговори /с идентично съдържание/ са подали ответниците Т.Е.Т., Т.Т.Т., Д.Е.Т.,
Е.П.П. и М.З.М., с които се моли за прекратяване на производството като
недопустимо, а в условията за алтернативност – за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни.
Според тях в случая не става ясно на
какво основание се претендира нищожност на договора за дарение: дали е
противоречие със закона, заобикаляне на закона или изобщо на всички основания,
разписани в разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. Наред с това ответниците считат, че
атакуваното дарение и последващата продажба имат различен предмет – договорът
за дарение касае дарение на 10 кв.м. в идеални части от поземлен имот, докато
предмет на продажбата е жилищна сграда, ведно с идеална част от поземлен имот.
Ако съдът приеме предявените искове за
допустими, ответниците молят за отхвърлянето им като неоснователни. Когато
преди продажбата между съсобственик и външно за съсобствеността лице е сключен
договор за дарение, то последното става съсобственик и впоследствие при
извършване на продажба в отношенията между дарител и надарен не се прилага
изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Позовават се на Тълкувателно решение № 5 от
28.11.2012г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ВКС.
Твърди се, че в тежест на ищцата е да
установи, че с извършеното дарение се е целяло извършване на покупко –
продажба. В случая е необходимо т.нар. „обратно писмо“ за разкриване на
твърдяната симулация, каквото по делото не е представено. Ищцата не е
ангажирала доказателства, установяващи, че действителната воля между
ответниците е да сключат договор за покупко - продажба. Липсват и
доказателства, че действителната воля на страните по сделката е едната да се
задължи да прехвърли на купувача собствеността на 10 кв.м. в ид. части от
процесния имот срещу някаква цена и тази цена да е била платена на дарителите.
Дарението е действително и същото е извършено в предвидената от закона форма,
по аргумент от чл. 18 от ЗЗД.
На отделно основание ответниците
считат, че исковата молба е
неоснователна и по следните причини: Поземлен имот *** по кадастралната карта
на град Д*, целият с площ от 260 кв.м., е бил съсобствен между ищцата и първите
четирима от ответниците, като ищцата притежава 80 кв.м. в идеални части от
поземления имот, а ответниците 180 кв.м. В този поземлен имот има построени две
жилищни сгради и стопански постройки. Всяка от построените жилищни сгради има
различен собственик. Първите четирима от ответниците са съсобственици на сграда
с кадастрален идентификатор *. със застроена плащ от 73 кв.м., съсобствеността
от която са придобили въз основа на
покупко-продажба и наследство, а ищцата е собственик на жилищна сграда с
кадастрален идентификатор * със застроена площ от 50 кв.м. по наследство.
Сградите се намират в режим на хоризонтална етажна собственост и поземленият
имот играе обслужваща роля за сградите, поради което правилата за продажба
между съсобственици не се прилагат и се изключва разпоредбата на чл. 33, ал.1
от ЗС. В случаите, когато в един съсобствен парцел съществуват две или повече
сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на мястото, разпоредбите на чл.
33 от ЗС не биха могли да намерят приложение, когато един от съсобствениците
желае да продаде своята сграда, заедно със съответната идеална част от мястото.
В тези случаи съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите –
отделна собственост. Отделната собственост на сградите дава право на
собствениците да ги продават не само на останалите съсобственици на мястото, но
и на други лица. При отделните сгради, принадлежащи на отделни собственици,
съсобствеността на дворното място го прави обща част към сградите с оглед на
използването им. Тя не определя правното положение на сградите, нито пък с
оглед идеята на закона може да се счита, че обуславя приложението на чл. 33
от ЗС. Положението е аналогично с
положението, което съществува при етажната собственост. Мястото при етажната
собственост е обща част и не може да бъде предмет на делба. То следва съдбата
на сградата, съответно на отделните части от тая собственост на различни
собственици. Продавачите на отделните апартаменти при етажната собственост не
са длъжни да се съобразяват с разпоредбите на чл. 33 от ЗС и да предлагат
най-напред на собствениците на други апартаменти да купят продавания
апартамент.
В конкретния случай сграда с
идентификатор * е собственост на първите четирима от ответниците, придобита
чрез покупка и наследство, видно от Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по регулация №****, Нотариален акт за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане №**** г.
В отговорите се сочи, че исковата молба
е предявена след 2-месечния срок по чл. 33 от ЗС.
По изложените съображения се моли за прекратяване
на производството като недопустимо, респ. за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от
представените писмени доказателства / нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № * г.; нот. акт за дарение на
идеална част от недвижим имот № *г.; нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № * г.; удостоверение за наследници
с рег. № 3751 от 30.10.2019 г., изд. от Община гр. Добрич; нот. акт за
собственост върху недвижим имот по регулация № * г.; нот. акт за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *.; удостоверение за
наследници с рег. № * г., изд. от Община гр. Добрич; удостоверения за сключен граждански
брак/ се установява, че към датата на процесната покупко-продажба ищцата С.К.Т.
и ответниците - Т.Е.Т. и Т.Т.Т. /съпрузи/, Д.Е.Т. и Е.П.П. /съпрузи/ са били
съсобственици на поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Добрич,
одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп.д. на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Добрич, ул. „*,
целият с площ от * кв.м, като ищцата е притежавала 80 кв. в идеални части от
имота по силата на наследствено правоприемство, а останалите 180 кв.м. в
идеални части от имота са принадлежали на посочените ответници.
На 19.09.2019г. ответниците Т.Е.Т., Т.Т.Т.,
Д.Е.Т. и Е.П.П. са извършили разпореждане с 10 кв. м. в идеални части от
посочения недвижим имот, като са дарили същите на последния ответник М.З.М.
(трето за съсобствеността лице). На същия ден - 19.09.2019г. съсобствениците Т.Е.Т.,
Т.Т.Т., Д.Е.Т. и Е.П.П., продават на М.З.М. останалите 170 кв. м. в идеални
части от правото си на собственост върху поземления имот, както и къща, находяща се в имота, състояща се от
две стаи, салон и кухня с кадастрален идентификатор * по КККР на гр. Д*със застроена
площ 73 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в имота за сумата от 30
000 лева.
Не е спорно, че ищцата не е била канена
от съсобствениците - продавачи да изкупи идеалните им части от съсобствения
имот с идентификатор *.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представените по делото нотариални актове и скици, че в процесния
поземлен имот са построени няколко сгради, притежавани в индивидуална
собственост от страните - едноетажна жилищна сграда с идентификатор * и
застроена площ от 73 кв.м; едноетажна жилищна сграда с идентификатор * и
застроена площ от 50 кв.м; хангар, депо, гараж с идентификатор * и застроена
площ от 10 кв.м; хангар, депо, гараж с идентификатор * и застроена площ от 12
кв.м. и постройка с идентификатор * и застроена площ от 6 кв.м., като втората е
собственост на ищцата, а останалите на първите четирима ответници, а
впоследствие по силата на прехвърлителна сделка - на ответника М.З.М..
По искане на страните са разпитани
свидетели.
Воденият от ищцата свидетел В*Ч*
/без дела и родство със страните/ споделя, че живее на семейни начала с една от
дъщерите на Св. Т.. В края на 2019г. негов познат му казал, че братовчедите на
ищцата /Т.Т. и Д.Т./*** 25, като се интересувал дали ищцата има намерение да
продава нейната къща. Свидетелят многократно е посещавал процесния имот –
описва го като един парцел, с общ двор, в който са разположени две къщи. С.Т. е
нямала претенции към къщата на братовчедите си. Между ищцата и ответниците Т.Т.
и Д.Т./ преди години са водени разговори ищцата да закупи тяхната къща.
Воденият от ответниците свидетел Ш*А*А*
/без дела и родство със страните/ споделя, че е присъствал на
покупко-продажбата на 19.09.2019г. Продавачите заявили пред нотариуса, че
собственикът на другата къща /ищцата Т./ бил уведомен за продажбата/.
Други доказателства от значение за
правния спор не са представени, а необсъдените съдът намира за неотносими към
предмета на спора.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск с правно основание чл.26,
ал.2, изр.5 от ЗЗД, обективно и субективно пасивно съединен с иск с правно
основание чл.17 ал.1 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Излагането на едни и същи факти,
обуславящи порок на сделката, може да бъде свързано от ищеца (както е в настоящата
хипотеза) с различни основания за нищожност или унищожаемост, но в случая
подвеждането на конкретните факти под някое от основанията по чл.26 от ЗЗД е
въпрос на правната квалификация на иска /Решение № 97/08.02.2013 г. по гр.
търг. № 196 по описа за 2011г. на ВКС, I Т.О. – в исковата молба са изложени
бланкетни твърдения за нищожност и унищожаемост на договора за дарение като
противоречащ със закона, поради липсващо съгласие, поради заобикаляне на
закона, като накърняващ добрите нрави, поради привидност и поради измама. По
същество, изложените от ищцата факти за нищожност следва да се подведат под
основанието на чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД, доколкото ищцата твърди привидност на
дарението.
Правната норма, уредена в чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. пето от ЗЗД, обявява за нищожни привидните договори - при
персонална или обективна (абсолютна или относителна) симулация. Симулативни са
договорите, при които страните по него не са изразили действително, а само
привидно намерение (воля) за пораждане правните последици на учреденото
съглашение. Когато волята на страните по облигационното правоотношение е
насочена не към пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а
само да се създаде привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по различен начин от
обективираното в съглашението намерение, симулацията е относителна.
Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяване привидността на оспорената сделка
принадлежи на страната, която навежда това правно твърдение - в настоящия
процес ищцата следва чрез пълно и главно доказване, както предписва правната
норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК, да
установи, че процесната сделка е относително симулативна - т.е. волята на
страните е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в
съглашението намерение (договорът за дарение е нищожен като привиден).
Искът за нищожност е обуславящ спрямо
иска за изкупуване с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, който е обусловен от
доказването на привидността, както и от доказването, че в действителност
прикритата сделка е договор за покупко-продажба.
За да бъде уважен иск по чл.33, ал.2 от
ЗС, в тежест на ищцата, при условията на пълно и гласно доказване, е да
установи кумулативното наличе на следните предпоставки: 1) Наличие на
съсобственост върху недвижим имот към момента на атакуваната сделка –
19.09.2019г.; 2) Прехвърляне на идеална част от имота от един съсобственик на
трето лице чрез договор за покупко-продажба; 3) Непредлагане писмено на останалите
съсобственици или на някой от тях да изкупят частта на съсобственика-продавач
при условията, при които е извършена продажбата на третото лице или отправяне
на предложение, което съдържа симулативни условия, прикриващи по-благоприятните
условия за продажба, действително уговорени между продавача и третото
лице-купувач.
Твърденията на ищцата за нищожност на
договора за дарение, обективиран в нот.акт № 4,т.1, н.д.№ 66/19.09.2019г. на
нотариус М*В*, рег.№ 756, с район на действие ДРС, вписан под акт № *г. в СВп.
- гр.Д* /л. 6 от делото/ поради привидност (чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД) се
основават на обстоятелството, че с извършеното дарение на идеални части от
процесния недвижим имот се прикрива договор за покупко-продажба (чл. 17, ал. 1 от ЗЗД), т.е. твърди се, че е налице относителна симулация, като по този начин се
цели заобикаляне разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Твърденията за правото на
изкупуване на идеалните части от имота от страна на ищцата се основават на
извършено при твърдяната прикрита продажба, както и при явната такава,
нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като ответниците по тези сделки не са
предложили на ищцата, като съсобственик на имота, да закупи техните дялове на
предложената на третото лице цена и при същите условия.
Предмет на иск за обявяване на
нищожността на правната сделка, е установяването със сила на пресъдено нещо, че
същата е засегната от посочения в исковата молба порок - привидност. При
привидния договор волеизявленията на страните по него се правят симулативно, а
действителната им обща воля е да не се създава облигационна връзка (абсолютна
симулация) или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна
симулация). В случая се твърди да е налице относителна симулация, тъй като
ищцата свързва привидността на договора
за дарение с прикриването на договор за покупко-продажба. За да е налице
твърдяната относителна симулативност на сключения между ответниците Т.Е.Т., Т.Т.Т.,
Д.Е.Т., Е.П.П. от една страна, като дарители, и ответника М.З.М., като надарен,
договор за дарение по делото безспорно следва да бъде установено, че страните
по сделката не са желаели настъпването на последиците от дарението, а действителната
им и прикрита от тях воля е била за сключване на договор за покупко-продажба с
предмет собствеността върху същите идеални части, но възмездно.
По делото не се събраха каквито и да е
било доказателства, вкл. и гласни, обуславящи привидността на договора за дарение. Неуспешното доказване
на твърденията на ищеца, че дарението е привидно задължава съда да приложи
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест и да реши спора при фактическо установяване, че извършеното дарение е
действителен акт.
Предявяването на иска за изкупуване е
обвързано с преклузивен срок - аргумент
от чл.33, ал.2, изр.2 от ЗС, съставляващ предпоставка за неговата допустимост-
2 месеца от продажбата или от узнаването, като в тежест на ищцата е да установи
момента на узнаването.
Искът е предявен на 11.11.2019г. в преклузивния двумесечен срок
от узнаване за процесната продажба, извършена на 19.09.2019 г.
Между страните не съществува спор по
фактите.
Спорен по делото е въпросът за приложението
на чл. 33, ал. 1 от ЗС в хипотезата на непрекратена съсобственост в дворното
място, в което всяка от страните притежава сграда в изключителна собственост.
Ищцата поддържа тезата, че има право да
изкупи идеалната част от поземления имот при действително уговорените условия,
тъй като не й е предложено да я купи, като съсобственик в дворното място, в
което е построена сграда * по КККР на гр. Д*, а ответниците оспорват
приложимостта на разпоредбата по чл. 33, ал. 1 от ЗС при продажбата на идеална
част от поземлен имот, съсобствен между страните, ако в него съществуват
сгради, притежавани самостоятелно от страните.
Разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗС
създава ограничение за правото на разпореждане със сградата – суперфициарна
собственост. Собственикът на тази сграда е длъжен да я предложи за продажба
първо на собственика на земята и само ако той откаже, може да я продаде на
свободно избрано трето лице, при същите условия, при които я е предложил за
изкупуване на собственика на земята. Целта на закона е собствеността върху
земята и върху сградата да се концентрира в едно лице.
В практиката на ВКС последователно се
приема, че при наличие на хоризонтална етажна собственост, когато
съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни
сгради в него, чл.66, ал.1 и чл.33, ал.2 от ЗС не намират приложение. В този
смисъл са решения №*г. на ОСГК на ВС; решение №***. на ВКС, ІV ГО; решение №*г.
по гр.д.№427/10г. на ВКС, І ГО, решение №858 от 23.12.09г. по гр.д.№3069/08г.
на ВКС І ГО, решение №978/13.01.10г. по гр.д.№2413/08г. на ВКС, І ГО, решение №441/10.01.2012 г. на ВКС по
гр.д.№1056/10 г.и др. Изхожда се от идеята, че при хоризонталната етажна
собственост земята представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС,
която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата –
суперфициарна собственост. По същите съображения чл.66, ал.1 от ЗС не се
прилага и при сгради, в които отделните обекти са в режим на етажна
собственост, когато собственикът на отделен обект желае да го продаде заедно с
припадащите се идеални части от дворното място. Това са единствените случаи,
при който чл.66, ал.1, вр. чл.33, ал.2 от ЗС не се прилага, въпреки наличието
на съсобственост върху дворното място и въпреки наличието върху него на отделна
собственост върху сграда или част от сграда.
Ето защо в случаи като настоящия, когато
в един съсобствен парцел съществуват две или повече сгради, принадлежащи на
отделни съсобственици на мястото, разпоредбите на чл. 33 от ЗС не биха могли да
намерят приложение, когато един от съсобствениците желае да продаде своята
сграда заедно със съответната идеална част от мястото. В тези случаи съществува
съсобственост само върху мястото, а върху сградите - отделна собственост.
Отделната собственост на сградите дава право на собствениците да ги продават не
само на останалите съсобственици на мястото, но и на други лица. При отделните
сгради, принадлежащи на отделни собственици, съсобствеността на дворното място
го прави обща част към сградите с оглед на използването им. Тя не определя
правното положение на сградите, нито пък с оглед идеята на закона може да се
счита, че обуславя приложението на чл. 33 от ЗС. Положението е аналогично с
положението, което съществува при етажната собственост.
Доколкото в случая няма спор между
страните, че е налице хипотеза, при която те са съсобственици на земята, а
изградените върху нея сгради са индивидуална тяхна собственост, то разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от ЗС не е приложима и за продавачите не е съществувало
задължение при продажбата на сградата да предложи на ищцата закупуването на
земята, притежавана в съсобственост с тях.
С оглед на гореизложеното предявените
искове подлежат на отвхърляне в цялост.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ответниците
имат право да им бъдат присъдени направените
разноски по производството. Такива се претендират в размерите, както следва: 1470
лева – адвокатско възнаграждение за ответника М. З. М.; 1470 лева - адвокатско
възнаграждение за ответниците Т. и Т. Т* и 1100 лева адвокатско възнаграждение
за ответниците Д. и Е. Т*. Ищцата е навела възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК, което е основателно.
В случая е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД, обективно и субективно пасивно съединен с
иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.33, ал.2
от ЗС. По първите два иска е предвиден минимален размер на адвокатското възнаграждение
от по 100 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г.. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в актуалната редакция към датата на
приключване на съдебното дирене. По иска по чл.33, ал.2 от ЗС е предвиден
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 313,60 лева. Платеното
адвокатско възнаграждение от ответниците надхвърля минималния размер и не
е съответно на фактическата и правна
сложност на делото и на обема на осъществената от пълномощника на страната защита.
В този смисъл съдът намира, че уговорените и платени възнаграждения от ответниците са прекомерни и
същите следва да бъде редуцирани, както
следва: 413,60 лева – адвокатско възнаграждение за ответника М. З. М.;
413,60 лева - адвокатско възнаграждение
за ответниците Т. и Т. Тодорови и 413,60 лева адвокатско възнаграждение за
ответниците Д. и Е. Тодорови.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.Т.
с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, офис 5, срещу Т.Е.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***; Т.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***, Д.Е.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***, Е.П.П. с ЕГН ********** с адрес: *** и М.З.М. с ЕГН ********** с адрес: *** искове, както следва: 1. с
правно основание чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД за установяване нищожността поради
привидност на сключения между ответниците с нотариален акт № *. на нотариус М*В8*,
рег.№ 756 в НК, с район на действие ДРС, вписан под акт № * г. в СВп. -
гр.Добрич, договор за дарение на 10 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор
*по КККР на гр. Добрич, одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп.д.
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
Добрич, ул. „*; 2. иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване,
че същото дарение прикрива покупко-продажба на описаните в нотариалния акт
идеални части от недвижим имот и 3. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за
допускане изкупуване от ищцата С.К.Т. на 10 кв.м. ид.ч., предмет на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № *г. на нотариус М*В**, рег.№ *, с район
на йствие ДРС, вписан под акт № *г. в СВп. - гр.Д* и на недвижим имот с кадастрален
идентификатор * по КККР на град Д*, представляващ жилищна сграда – еднофамилна,
със застроена площ 73 кв. м., ведно със 170 кв. м. в идеални части от правото
на собственост върху поземлен имот, находящ се в гр. Д*, ж.к. „*** с
кадастрален идентификатор * по КККР на град Д*, целият на площ от 260 кв.м. и
ведно с всички подобрения и приращения в имота, предмет на договор за покупко –
продажба, обективиран в нотариален акт № *г. на нотариус М*В*, рег.№ 756 в НК,
с район на действие ДРС, вписан под акт № 197, т.ХХ, д.№ * г. в СВп. -
гр.Добрич, при обща цена от 30 000 лева.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.К.Т. с
ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, офис 5, да заплати на Т.Е.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** и Т.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***
/съпрузи/, сумата от 413,60 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.К.Т. с
ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, офис 5, да заплати на Д.Е.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** и Е.П.П. с ЕГН ********** с адрес: *** /съпрузи/
сумата от 413,60 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.К.Т. с
ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, офис 5, да заплати на М.З.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от
413,60 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: