М О
Т И В
И
По присъда № 22/17.11.2015г. по н.о.х.д. № 369/2015г. по описа
на Окръжен
съд гр.***.
***ката
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В. Д. Н. с ЕГН – ********** по чл.116 ал.1
т.6 пр.2-ро вр. с чл.115 от
НК.
По делото са предявени граждански
искове от М.Д.Е. /син/ и Е.Д.Е. /син/, наследници на
пострадалия от престъплението Д.Е.П. в размер на по 100 000лв. за всеки един от
тях, за претърпени неимуществени
вреди от деянието, ведно със
законната лихва за
забава. Така предявените граждански
искове се поддържат в
съдебно заседание. По отношение предявените искове за неимуществени
вреди, съдът намери същите за основателни
и допустими и ги прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, като конституира М.Д.Е. и Е.Д.Е.,
чрез техния процесуален представител като
граждански ищци и
частни обвинители.
В съдебно
заседание бе направено изрично искане от подс.В.Д.Н.
и неговият процесуален представител, производството пред първата
инстанция да бъде проведено като
съкратено съдебно следствие
по реда на
чл.370 и сл. от НПК. Съдът
прецени, че са налице
условията за разглеждане
на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК,
поради което разпореди освобождаването на свидетелите
и вещите лица
от съдебната зала
със съгласието на страните
по делото и
допусна провеждането на производството по реда на
глава ХХVІІ от НПК,
в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на ***ка окръжна прокуратура
поддържа изцяло така предявеното обвинение твърдейки, че същото се доказва по
безспорен и категоричен начин от събраните както на предварителното
разследване, така по време на съдебното следствие доказателства. Отчитайки
квалификацията на извършеното престъпление, не на последно място, че В.Н. е
оказал изключително съдействие на разследващите органи без което не би могло да
се разкрие обективната истина по делото, както и всички доказателства по делото, се отправя
предложение, при определяне на наказанието съдът да
се съобрази с конкретните обстоятелства и да наложи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години като
най-адекватно. С оглед обстоятелството, че делото е протекло по реда
на гл.27 от НПК, то с отчитане на редукцията
съгласно чл.58а ал.1 от НК, наказанието да бъде редуцирано с 1/3, като бъде определено наказание
лишаване от свобода от 12
години при строг затворнически режим в
затвор. Иска да се уважи предявения
граждански иск по справедливост.
Защитника на
гражданските ищци и частни обвинители изразява становище, че следва да бъде
наложено наказание „доживотен затвор” без замяна, съответно имайки предвид и
разглеждането на делото по съкратената
процедура. Иска също така предявеният
граждански иск да бъде уважен
в пълен
размер, с оглед загубата
на изключително близък човек
който бил жизнен
и работоспособен до края на дните си.
Процесуалният
представител на подс.В.Н. изразява становище, че действително се доказва авторството
на деянието от страна на неговия подзащитен, но акцентира, че с оглед оказаното
съдействие от страна на подсъдимия на разследващите органи, признаването на вината и
искреното му съжаление за извършеното, то да бъде наложено наказание от 18
години лишаване от свобода, което след това да бъде редуцирано, така както е
предложил и представителя на ДОП. По отношение
на гражданския иск се иска, същият да бъде
определен по
справедливост.
Разпитан на
предварителното производство, включително и пред съдия, както и
в съдебно заседание подсъдимият
се признава за
виновен и дава обяснения по
фактите на делото, като
изразява искреното си
съжаление за извършеното
от него.
Съдът, след
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на
страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира
за установено следното:
Подс.В. Д.Н. живеел със семейството си в с.Пчеларово,
Общ.Ген. Тошево. На 04.05.2014г. същият се почерпил в дома си заедно със св.М.А. и св.М.А.. Около 22:00 часа
в дома му дошъл и брат му св.Сашо Н., като двамата свидетели А. и А. си
тръгнали, а подс.В.Н. и св.Сашо Н. продължили да пият
до към 00:00 часа. В разговор между двамата подс.В. Н.
предложил на св.Сашо Н., /предвид факта, че и двамата изпитвали финансови
затруднения/, да отидат до двора на
пострадалия Д. П. и да откраднат от там метални отпадъци, които в последствие
да продадат за скраб. Сашо Н. отказал и се прибрал
направо у дома си, а подс.В.Н. се отправил към двора
на пострадалия, минавайки по намиращия се в близост
черен път. След като стигнал каменна ограда, разделяща двора на пострадалия от
пътя, подс.В.Н. я прескочил, при което изтървал на
земята шапката и едната си ръкавица. Озовал
се в малък двор, предназначен за отглеждане
на животни, отворил вратата която го разделяла от
голям двор, с построената в него къща, в която живеел пострадалия Д.П.. В този
момент чул кучешки лай, притаил се до северната стена на къщата и зачакал да
види дали някой ще излезе от
нея. Чул, че входната врата се
отваря и видял, че се светва външното осветление. Подс.В.Н. се изплашил и взел подпряна на външната тоалетна
метална тръба, като имал намерение да я използва в случай, че пострадалият го
разпознае. Пострадалият П. извикал „Кой си? Сега ще взема пушката и ще те
гръмна!“. Тогава подс.В.
Н. отишъл до него и го ударил с металната тръба в областта на главата. Въпреки удара,
пострадалият се обърнал и влязъл в къщата. В.Н. го последвал, при
което вътре в спалното помещение, му нанесъл
още няколко силни удара отново в областта на главата. В следствие на
осъществените от подсъдимия замахвания с металната тръба, предвид ниския таван,
по същия се образували множество драскотини и дупки, като в последствие, при
извършения оглед се установило, че замахвайки с тръбата подс.Н.
счупил и крушката, предназначена за осветяване на помещението, в което към
този момент се
намирали
и двамата. След като установил,
че пострадалия не мърда, подс.В. Н. започнал да претърсва къщата и по-конкретно търсел да вземе някакви
пари. При тези действия без да забележи,
подсъдимият изтървал на пода до масата в помещението, гумената клавиатура на
мобилния си телефон, установена и иззета от разследващия орган с протокол за оглед на
местопроизшествие от 05.05.2014г.
След
като не могъл да намери пари, подс.В. Н. тръгнал да се прибира към дома си,
като преминал през по-прекия за това път, намиращ се в лявата част на къщата,
където имало и лозово насаждение. Бързайки да избяга от местопроизшествието, подс.Н. се спънал в опънатите в лозето метални
жици, паднал на земята, при което одрал лявата
част на гърба си и
средния пръст на лявата си ръка. След това станал, прескочил преграждащата
имота телена ограда, където във външната част на
двора от джоба му изпаднал мобилния му телефон. В момента
в който тръгнал по черния път подс.В.Н. установил
липсата на телефона и се върнал за да го потърси. Намерил го на описаното вече място, взел го и се прибрал у дома. Там го
посрещнала съпругата му – св.М.С. която виждайки, че дрехите му са изцапани с
кал се поинтересувала къде е ходил
и какво
се е случило. От дадените от св.С. показания се установява, че в този момент съпругът
й бил видимо изплашен, плачел и само повтарял „Убих, умря“.
На въпроса й кой е умрял, подс.Н. отговорил „Митьо Е.“. След като решил да
се обади на баща си за да му съобщи какво е
извършил, подс.Н. установил, че клавиатурата на
мобилния му апарат липсвала и накарал
съпругата си да набере телефона
като използва за това кибритена клечка.
Според дадените от св.С. показания, подс.В.Н. съобщил
на баща си, че е убил Д. Е., след което легнал и
заспал. Тъй като дрехите, с които бил облечен съпругът й целите
били изцапани с кал и кръв, С. ги сложила в пералната машина, като имала намерение да ги изпере на следващия ден.
На
сутринта подс.В. Н. сложил
металната тръба, с която извършил
убийството и гумените ботуши, с които бил обут предходната нощ в един чувал и
ги изхвърлил в полезащитен пояс №1291, намиращ се между селата Пчеларово и Зограф,
Общ.Ген.Тошево. В хода на разследването нахождението
им било посочено на място от подс.В.Н.,
което е спомогнало изключително за тяхното установяване, изземване и приобщаване като веществено доказателство по
делото, за което бил изготвен протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.05.2014г.
и съответно приложения
албум към него. /
т. 1 л.47 – 53 д.п./ .
На
сутринта след извършеното деяние бащата на подсъдимия, заедно със св.Сашо Н. тръгнали към дома му за да
разберат какво точно е станало. Срещнали подс.В.Н. на
път за махалата, като в провелия се между тях разговор същият категорично отрекъл
това, което е съобщил на баща
си предходната нощ, а именно, че е убил
пострадалия П. да отговаря на истината. Поискал каруцата от баща си и потеглил
с нея в посока с.Д. Ганево, според неговите обяснения, за да замени коня си с
друг, намиращ се в това село. На
същата дата, след проведени оперативно-издирвателни
мероприятия от органите на МВР подс.В. Н. бил установен и задържан в РУ на МВР
– Ген. Тошево.
В подкрепа
на обвинението, по делото
са извършени множество действия
и няколко експертизи
както следва:
Съгласно заключението на вещото лице
по приложената по делото СМЕ за аутопсия на труп № 60/2014г.
от 05.05.2014г. /т.2
л.8 - 11 д.п./, се установява, че при огледа и аутопсията на Д.Е.П. са
установени: 1.Черепно мозъчна травма – три разкъсно контузни рани на меки
черепни обвивки; две разкъсно контузни рани на горната устна; контузия на главен
мозък; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; счупване на черепния покрив и
черепната основа; наличие на кръв в мозъчните стомахчета;
кръвонасядане на меките черепни обвивки; кръвонасядания
на клепачите на двете очи, лява скула и лява буза, както и по горна повърхност
на раменете, кръвонасядане на
горна устна. Крайният извод
на в.л. е, че причина
за смъртта на Д.Е.П. е контузията на главния мозък, довела до остра сърдечна
и дихателна недостатъчност от централен произход и е в пряка причинна връзка с
нанесените наранявания по главата. Установените травматични
наранявания са били резултат на множество силни
удари с или върху твърди предмети. Кръвонасядането
на лявата буза
и раните на
меки черепни обвивки и на горната устна са дали основание да се приеме,
че ударите са нанесени с предмет със значителна маса и цилиндрична форма, с ширина около 3.0 см. Състоянието на трупа отговаря на смърт
от около 20 часа.
С оглед изясняване в пълен
обем на обстоятелства, важни за разкриване механизма
на нанесените на пострадалия от страна на подсъдимия удари, както и техния принос
за настъпилия летален изход на Д.Е.П., по делото е назначена допълнителна
съдебно медицинска експертиза № 96/2015г. /т.3 л.100 – 104 д.п./, от заключението на която се установява следното:
1/
При огледа и аутопсията извършени на Д.Е.П. не са установени типичните следи, говорещи за
самоотбрана или борба, т.н. защитни рани.
2/
Установените наранявания са съсредоточени предимно в областта на главата
и двете рамене и то по предната повърхност на главата. Нараняването довело до
смъртта на Д.П. *** черепа, т.е. по горната повърхност на главата при изправено положение.
Установените увреждания по лицето са получени
най-вероятно при легнало по гръб
положение на пострадалия, а увреждането в
теменната област на главата би могло да
бъде получено, както при лежащо положение, така и при изправено.
3/ Броят на нанесените удари е не по-малко от 7, като същите са
нанесени със значителна сила.
Последователността на нараняванията не може да
бъде определена по медицински път, но най – вероятно рана № 5,
довела до смъртта на П. е нанесена с последния удар.
4/
След получаване на удара, причинил рана № 5
и довел до счупване на черепни кости, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка, най-вероятно пострадалият е
изпаднал в безсъзнателно състояние, а смъртта е настъпила от порядъка на
няколко десетки минути до час. При получаване на останалите увреждания
пострадалият П. е изпитвал болки и страдание и е осъзнавал какво се
извършва с него.
С оглед установяване наличие на следи от кръв на пострадалия Д.П. по
дрехите на подсъдимия, в хода на досъдебното производство е назначена
и изготвена ДНК експертиза.
От заключението на протокол за извършена
експертиза № 14/ДНК-348 от 13.03.2015г. /т.3 л.59 – 64 д.п./ се установява, че за изследваната кръв по елече,
яке – дясна и лява предница, тъмно сиво яке и спортен панталон е определено
ДНК на едно
и също лице
от мъжки пол, който напълно съвпада с ДНК профила на В.Д.Н..
Следователно изследваната кръв по посочените обекти произхожда именно от В. Д. Н..
От заключението
на вещото лице по изготвената СМЕ на живо лице № 30/2014г. от 07.05.2014г. /т.1
л.245 – 246 д.п./ се установява, че при извършения преглед на В.Д.Н. са
установени увреждания, а именно – „Драскотини в ляво поясно
и лява мишница”. Тези увреждания са резултат от действие на твърди, ръбести
предмети и отговарят да са получени от съприкосновение или падане върху телена
ограда. Давността на уврежданията отговарят да са причинени преди около две денонощия и са обусловили временно
разстройство на здравето не опасно за живота. Това съвпада и с дадените от подс.В.Н. обяснения, като при разпита си пред съдия на
06.05.2014г. /в качеството му на обвиняем по делото/, същият е обяснил
подробно за извършеното от него деяние и където е казал, че: „…..След това се
уплаших и избягах и още като излязох от къщата има една ограда
от мрежа и
скочих от там
и паднах и се одрасках
от мрежата по
гърба……”.
По досъдебното производство е изготвена съдебнопсихиатрична
експертиза от 17.07.2014г., от заключението на която се установява, че освидетелстваният
В.Д.Н. не страда от психично заболяване и няма данни за зависимост към
психоактивни вещества. Експерта е установил, че към момента на извършване на
деянието подс.В.
Н. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Освен това, след необходимото изследване, експерта е стигнал
до заключението и, че към настоящия момент лицето не страда от психично заболяване,
няма данни за психогенно разстройство, предизвикано от случилото се на 04/05
май 2014г. Физическото и психическо състояние на подсъдимия му позволява
правилно да възприема фактите които имат значение по делото, може да дава достоверни
обяснения за тях, както и да носи наказателна отговорност.
По време на
воденото срещу него разследване, подс.В.Н. направил
пълни
самопризнания за извършеното от него деяние в разпити като обвиняем,
включително и такъв пред съдия от ДОС. Така също на 21.05.2014г. бил
проведен следствен експеримент относно механизма на извършеното престъпление, в присъствието
на подс.В.Н., защитника
му адв.Р.Г., адв.Г.Илиев, прокурора по делото, вещото лице д-р Д.Д. ***, Красимир С. Маринов - експерт
към НТЛ и поемни
лица. При провеждането на експеримента подсъдимият разказал подробно за пътя по
който е минал
отивайки към къщата
на пострадалия, показал на място от къде е взел
металната тръба, къде точно се
е намирал той в моментите, в които е нанасял различните удари по тялото на Д. П., как е замахвал с тръбата, къде и как се е намирал пострадалия в различните моменти, къде и как е паднал на земята, къде е оставил тялото на
пострадалия, както и подробно описал и посочил пътя по
който се е прибрал в дома си /т1 л.160 – 189 д.п./.
Горната фактическа
обстановка се установява
по безспорен начин от събраните доказателства по делото, а
именно от обясненията на подсъдимия, показанията на всички разпитани свидетели,
от съдебно медицинските и съдебно психиатричната, ДНК, техническа, графическа и
др. експертизи, които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи необходимите умения и
знания в своите области и при използване на съвременни научни методи,
от фотоалбуми, протоколи за оглед на
произшествие, експертни справки, следствен експеримент и други
писмени
доказателства приложени към
делото.
В случая
има нанасяне на
не по-малко от седем удара, като същите са нанесени със значителна сила. Установените наранявания са съсредоточени предимно в областта на главата и двете
рамене и то по предната повърхност на главата, като
нараняването довело до смъртта на Д.П. *** черепа, т.е. по горната повърхност на главата
при изправено положение. Смъртта на пострадалия е настъпила от порядъка на
няколко десетки минути до час. Подсъдимият ясно е осъзнавал, че при
пълното безсилие на Д.П. поради напредналата му възраст, то резултатите от ударите могат да бъдат фатални. Въпреки това е нанесъл тези удари в жизненоважни области на тялото, като в конкретния случай тази опасност се е реализирала и довела
до летален изход
на пострадалия. Нанесени са тежки
травми на пострадалия, които са
довели до увреждания несъвместими
с живота, поради
което съдът счита, че
в случая е бил
налице умисъл за убийство, тъй като в съзнанието на подсъдимия са се съдържали представи, че причинява
телесни повреди които са несъвместими с
живота, като при получаване на уврежданията пострадалият е изпитвал болки и
страдание и е осъзнавал какво се извършва с него. Между уврежданията на главата и последвалата смърт съществува
пряка причинно-следствена връзка.
Липсата
на преки очевидци
на тези събития
определя обясненията на
подсъдимия /който възпроизвеждайки престъпното си поведение, единствен би могъл
да внесе яснота по повод деянието/, като
база за анализ и сравнение
с извършените по делото
оперативни действия и
събрани по надлежния
ред доказателства. По време
на целия наказателен
процес подс.В.Н. демонстрира
лоялно отношение към воденото срещу него наказателно производство.
Настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай е налице битово убийство на което
липсват очевидци. Анализът на лансираните от подсъдимия обяснения
в съпоставка със
събраните по делото
доказателства мотивираха съда да
приеме за безспорно
установена вината на подс.В. Н..
При така
установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 от НПК
съдът прие, че подсъдимият с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението визирано в чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр. с чл.115 от НК,
а именно – На 04.05.2014г. в с.Пчеларово общ.Ген. Тошево, по особено мъчителен
начин за убития, умишлено умъртвил Д.Е.П. с
ЕГН – ********** от с.Пчеларово.
От обективна страна е налице настъпил смъртен
резултат, който е в причинна връзка с
действията на подсъдимия, който е нанесъл удари
в жизнено важни
части от тялото
на пострадалия. Нанесените удари са
били не по-малко от седем на
брой, със значителна сила и са причинили тежка черепно - мозъчна травма,
както и други увреждания, описани в цитираната по-горе СМЕ. Силата на ударите,
сочат на умисъл на
подсъдимия който съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването му. Пострадалият е бил в безпомощно състояние предвид обстоятелството,
че е бил възрастен човек, съборен, силно удрян и
не е могъл
да окаже никаква съпротива на подсъдимия.
Активните действия
на подсъдимия са били насочени
към умъртвяване на пострадалия и обективно
са довели до смъртта му, видно
от локализацията, както и силата на нанесените удари.
Обект на
престъплението е човешкия живот. Обективната страна на престъплението по чл.116
от НК е осъществено от подс.В.Н., като изпълнителното деяние
по визирания текст
от закона се е изразило
в действия - умишленото посегателство върху личността на Д. Е.П.,
като чрез нанесените
му удари е допринесъл
за настъпване на неговата смърт. Така също това убийство е
извършено по особено мъчителен начин за убития тъй като след изпадането му в
безсъзнателно състояние, смъртта е настъпила от порядъка на няколко десетки
минути до час, но при получаване на уврежданията пострадалият е изпитвал болки и страдания и е
осъзнавал какво се извършва с него.
Престъпленията
против личността са едни от най-тежките противоправни
посегателства, като в настоящия случай субекта на престъплението е
пълнолетно физическо лице, възрастен мъж. Същият е бил лишен от
всякаква
възможност за самозащита, тъй като на практика
е бил почти
безсилен за да
се противопостави, тъй
като е бил
удрян с метална
тръба по главата. Не
на последно място пострадалият е изживял непоносими
физически болки и морални страдания, като е съзнавал, че за него
няма никакво спасение
и, че близката му смърт
е неизбежна, т.е.
изживял е тежки
предсмъртни мъки.
Убийство по особено мъчителен за жертвата
начин е налице, когато пострадалият изживява тежки физически и душевни
страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца. И този квалифициращ признак
се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, както и болезнеността
на уврежданите места, причинените болки и страдания, които са преживявани
продължително време, изживените предсмъртни мъки. В случая, подсъдимият е
нанасял удари /не по-малко от седем на брой/ най-вече по главата, като пострадалият
е бил в съзнание и е изживявал ужаса от този побой, като е понесъл тежка
черепно мозъчна травма, контузия на главния мозък и болките са продължили до
смъртта му. Ударите са нанасяни интензивно и със значителна сила. Физическите
страдания на пострадалия са били съпътствани и от болезнени психични изживявания
– изпаднал в безпомощно състояние от травматичния шок като резултат на
изпитваната болка в травмираните органи, той е осъзнавал невъзможността си да
се защити сам, разбирал е безнадеждността на ситуацията и се е чувствал
безпомощен и унижен. Освен това, смъртта
не е настъпила мигновено, поради което пострадалият е изпитвал мъчителни болки
и страдания приживе, осъзнавайки ужаса от настъпването на смъртта и своето
безсилие. Затова съдът приема, че деянието е извършено по особено мъчителен за жертвата начин.
Причините за
извършване на деянието се съдържат преди всичко в данните за личността на
подсъдимия – немотивирана агресивност, ниски прагове на задръжка, елементарна ценностна
система, незачитане на личната неприкосновеност
и не на
последно място приема на алкохол. Вида
на нанесените удари, тяхното естество
и сила свидетелстват за изблика
на ярост и
злоба, чийто резултат се
е оказал фатален.
От субективна
страна процесното деяние е извършено от подсъдимия
виновно, при форма на
вината евентуален умисъл
по смисъла на
чл.11 ал.2 пр.2-ро от НК.
Подсъдимият е имал ясна представа за общественоопасния характер
на действията си, съзнавал е естеството
на нанесените удари предвиждайки негативните последици от тях, въпреки което е
допуснал реализирането на противоправния
резултат - смъртта на Д. Е. П.. Анализът на лансираните от подсъдимия обяснения в съпоставка
със събраните по делото доказателства, мотивираха съда
да приеме за
безспорно установена вината
на подс.В. Н.. Изводът за съдържанието на умисъла се обосновава най-вече от нанесените на жертвата травматични увреждания причинени с голяма сила, като липсват и последващи действия на подсъдимия за предотвратяване на смъртта на пострадалия.
Видно от
свидетелството за съдимост приложено към делото подсъдимия В. Д. Н. е неосъждан /реабилитиран/, с лоши характеристични
данни.
При
определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
Съдът прие за отегчаващо отговорността обстоятелство, че подс.В. Н. е действал
хладнокръвно и дръзко, завишената обществена
опасност на деянието – поначало умишленото убийство е престъпление с най-висока степен на обществена опасност и това
обстоятелство е отчетено от законодателя при определяне на наказанието за него,
но конкретно извършеното престъпление с нанасянето на множество удари по
жизнено важни части върху
тялото на пострадалия,
за което свидетелстват получените от него увреждания и не добрите
характеристични данни разкриват по-висока степен на обществена опасност. От друга страна смекчаващо
отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия и разкаянието за извършенот от него.
Ето защо съдът намери, че не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко поради
което счете, че не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК и наказанието да бъде определено
под установения в
закона минимум предвиден
в чл.116 от НК.
Съдът обаче
установи, че самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства, както и с оглед
процесуална икономия, то цялото
съдебно производство се
проведе по реда
на глава ХХVІІ от НПК. При това положение и доколкото подс.В.Д.Н. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт
и се е
съгласил да не
се събират доказателства
за тях, то съдът е задължен
безусловно при определяне на наказанието
да приложи нормата
на чл.58а ал.1 от
НК.
При
определяне на наказанието съдът прецени всички правно релевантни за това
обстоятелства и най-вече
високата
степен на обществена опасност на деянието. За това деяние законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” от петнадесет до двадесет години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без
замяна”.
Поради
изложеното по-горе съдът наложи на подс.В.Н.
наказание осемнадесет години лишаване от свобода при строг затворнически режим.
На осн. чл.58а ал.1 от НК така наложеното наказание
бе редуцирано с 1/3,
като бе определено крайно
наказание от дванадесет
години лишаване от
свобода.
При наличието на годни данни съдът
прецени, че определеното наказание "лишаване от свобода" за срок от
дванадесет години, следва
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим,
което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип
Това е наложително както за постигане целите на личната, така и на генералната превенция.
Наказанието е средство за постигане целите на чл.36 от НК и разумът вложен в тази разпоредба сочи, че целите на наказанието са да предизвика
съответни положителни промени, както в съзнанието на дееца, така и на останалите членове на обществото, т.е. двете цели не са откъснати една от друга, а тясно свързани помежду си. В настоящия случай и двете цели могат да
бъдат постигнати единствено с ефективното изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".
Това
наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно
репресивно, превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а
така също и превантивно относно другите членове
на обществото влияние.
По
отношение искането на процесуалния представител на частните обвинители, да бъде
наложено наказание „доживотен затвор” без замяна следва да бъде отбелязано
следното: Съгласно разпоредбата на чл.38а ал.2 от НК, наказанието „доживотен
затвор” се налага само на лица извършили
изключително тежко престъпление, като преценката
за това се прави с оглед наличните данни за деянието и неговия автор,
разкриващи особена /изключителна/ степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърлящи тези на останалите
случаи. В случая, извършеното от подс.В.Н. престъпно деяние, като посегателство против живота на друго лице, само по себе
си се отличава с висока степен на обществена опасност, но последната с оглед
особеностите на конкретното деяние /причини за извършването му, начин на
извършване, средство за извършването му, настъпили вредни последици от него/ не надхвърля обществената опасност на
други такива деяния от посочения вид. В личността на подсъдимия също не се
установяват особености, които да разкриват изключителна тежест на убийството.
Същият е неосъждан, с поведението си на досъдебното производство в много голяма
степен е спомогнал за разкриване на обективната истина, като е оказал
изключително съдействие на разследващите органи без което не би могло да се
разкрие обективната истина по делото. Съвкупната оценка на
всички тези обстоятелства, не дава основание на съдът да приеме, че е наложително подс.В.Н. да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода до края
на живота му.
В конкретния случай, с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК,
подходящото за подсъдимия наказание е по-лекото алтернативно по вид,
а именно „лишаване от свобода”. При
определяне размера на наказанието, настоящият съдебен състав взе предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда в
случаите по чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. При спазване на правилата,
предвидени в тази разпоредба съдът определи крайно наказание от дванадесет
години лишаване от
свобода, както вече бе
посочено по-горе.
Съобразявйки се с нормата на чл.59 от НК, съдът зачете
предварителното задържане на
подсъдимия, считано от 05.05.2014г.
до влизане на
присъдата в сила.
По отношение на
присъдата в гражданската й част и предявеният граждански иск
съдът намира следното :
Предвид обстоятелството, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет
на обвинението и на присъдата, както и претърпените неимуществени вреди, причинени от деянието на подс.В.Д.Н.
по чл.116 ал.І т.6 вр. с чл.115 от НК, то в случая
съдът намери предявените гражданскоправни искове за
неимуществени вреди от Е.Д.Е. и М.Д. Е. /синове на пострадалия/
за доказани по основание. По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият умишлено е
причинил смъртта на Д.Е.П. - баща
на ищците. Щетите са причинени от
действията на подсъдимия, доказа се
причинната връзка между
деянието и настъпилите увреждания, виновното поведение на подсъдимия. С оглед
горното съдът намери за доказани всички елементи – обективни
и субективни на
фактическия състав на
непозволеното увреждане по
чл.45 от ЗЗД.
По делото
се установи безспорно, че пострадалият Д.П. и
децата му-Е. и М. Енчеви са се намирали в подчертано силни емоционални връзки,
непрекъснато са контактували, търсели са се, откликвали са на нуждите си,
помагали са си, а за пострадалия те са били и единственото му семейство. Обичта,
привързаността и взаимната помощ помежду им са били известни на околните. Именно те са били
и хората, които са се грижили за пострадалия и в последните му дни са го изпратили според
обичая и традициите. Деянието на подсъдимия е прекъснало завинаги тяхната
близост и връзки, принудително ги е довело до приемане на окончателната загуба и
до промени в битието им.
Нормално е от нелепата му загуба да са преживели болки и страдания. При
определяне размера на обезщетенията съдът взе предвид тези обстоятелства и ги
определи по справедливост в съответствие с чл.52
от ЗЗД, като взе предвид също така и възрастта на пострадалия, както и
възрастта на ищците. С оглед на всичко това присъди обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
а именно по 75 000лв. за всеки един от двамата, ведно със законната лихва
за забава, считано от 04.05.2014г. Болки и страдания са търпели и ще търпят
занапред близките на пострадалия поради загубата на баща си, който несъмнено им
е помагал. Така определените обезщетения съдът намери за
отговарящи на обществения критерий за справедливост, а също и в
максимална степен биха репарирали търпените вреди от преживяното от тях
вследствие загуба на близък човек. В останалите си части до 100
000лв. исковете бяха отхвърлени като неоснователни.
Подс.В.Н. бе осъден да заплати и сума в размер на 6 000лв.
представляваща процент от уважения граждански иск, както и да бъдат
заплатени сторените по
делото разноски.
Веществените доказателства изброени с присъдата
следва да бъдат
унищожени след влизане на
присъдата в сила.
На основание
изложените фактически констатации и
правни изводи съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН: