Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на дванадесети
август 2020г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 687 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.4 от ЗМДТ вр. чл. 156 от ДОПК вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.В.
***, представлявано от Л.Д.К.Р срещу Акт за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 от ДОПК № МД – АУ-7079-1/03.09.2019г. на орган по приходите в дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна потвърден мълчаливо от Директора на дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна.
Жалбоподателят оспорва Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД – АУ-7079-1/03.09.2019г. на орган по
приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна потвърден мълчаливо от
Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта на начислената
такса за битови отпадъци. Излага съображения за недължимост на таксите, поради
незастроеност на имотите, респектовно поради неползване на услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъците и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване.
Ответникът, чрез процесуален
представител оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Намира, че при издаване на оспорения акт са
спазени процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че дружеството не се е
възползвало от възможността да декларира, че не ползва имотите и да бъде
освободено от заплащането на таксата за битови отпадъци.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация в предвидената форма и е допустима за разглеждане.
Предмет на проверка в настоящото производство е
Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД –
АУ-7079-1/03.09.2019г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна в частта досежно начислената такса за битови отпадъци а
дружеството.
Оспореният административен акт е издаден в
предвидената форма от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и
е валиден и годен за съдебна проверка.
С оспорения акт на жалбоподателя са установени
задължения в размер на общо данък върху недвижимите имоти и такси за битови
отпадъци за 2019г. – 56 851.79лв., от които за внасяне 28931.24лв., от
които главница 28425.87лв. и лихви 505.37лв.
За да издаде оспорения акт, органът по приходите е
констатирал следното:
По персонални партиди съгласно подадени
декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации е
установено, че дружеството е подало:
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти с вх.№ ДК 14013368/29.06.2010г. за недвижим имот с
партиден номер № 1481179360001, с адрес на имота, гр.Варна, р-н Одесос, ул. П.В
№21, представляващ земя; идентификатор на поземления имот:10135.1503.335 с площ
333.00кв.м., застроена площ 0.00лв., отчетна стойност 711498.74лв. и с данъчна
оценка на земята 29 603.70лв. за притежаваната 1/1ид.части декларирана от
лицето, в качеството на собственик.
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти с вх.№ ДК 14013358/29.06.2010г. за недвижим имот с
партиден номер № 1481179360002, с адрес на имота, гр.Варна, р-н Одесос, ул.П.В №42,
представляващ земя; идентификатор на поземления имот:10135.1503.599 с площ
2384.00кв.м., застроена площ 0.00лв., отчетна стойност 4482873.60лв. и с
данъчна оценка на земята 211937.60лв. за притежаваната 1/1ид.части декларирана
от лицето, в качеството на собственик.
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти с вх.№ ДК 14013362/29.06.2010г. за недвижим имот с
партиден номер № 1481179360003, с адрес на имота, гр.Варна, р-н Одесос, ул. П.В
№42, представляващ земя; идентификатор на поземления имот:10135.1503.329 с площ
1817.00кв.м., застроена площ 0.00лв., отчетна стойност 3416686.80лв. и с
данъчна оценка на земята 161531.30лв. за притежаваната 1/1ид.части декларирана
от лицето, в качеството на собственик.
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх.№ ДК 14013367/29.06.2010г. за недвижим имот с партиден
номер № 1481179360004, с адрес на имота, гр.Варна, р-н Одесос, ул. П.В №42,
представляващ земя; идентификатор на поземления имот:10135.1503.600 с площ
545кв.м., застроена площ 0.00лв., отчетна стойност 1024836.97лв. и с данъчна
оценка на земята 48450.50лв. за притежаваната 1/1ид.части декларирана от
лицето, в качеството на собственик.
Констатирано, че имотите са заведени в регистрите
на Община Варна, дирекция МД на основание посочените в декларациите данни,
собствени данни, данни получени от трети лица и организации –а характеристиката
им и на тази база са установени задълженията на М.В. ***.
От данните в Акт за установяване на задължение по
чл.107, ал.3 от ДОПК № МД – АУ-7079-1/03.09.2019г. на орган по приходите в
дирекция „Местни данъци“ при Община Варна се констатира, че същият е издаден за
период 2019г. и, че в него е отчетено извършеното частично внасяне на
задължения за този период.
Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3
от ДОПК № МД – АУ-7079-1 на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна е издаден на 03.09.2019г.
В хода на съдебното оспорване на Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД – АУ-7079-1/03.09.2019г.
на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е ангажирана
от жалбоподателя СТЕ за установяване на градоустройствения статут на имотите и
ползвани ли са в данъчния период от дружеството.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно дадено в частта, в която са констатирани факти и не го
кредитира в частта на направените правни изводи. Съгласно заключението на
вещото лице имоти с идентификатори №№ 10135.1503.329, 10135.1503.599,
10135.1503.335 и 10135.1503.600 са незастроени, не се поддържат и за тях не са
издадени разрешения за строителство. Вещото лице е посочило, че имотите не
генерират отпадъци.
Между страните не е спорно, а и от представените
от ответника доказателства се констатира, че на територията, в обхвата на която
попадат имотите на дружеството с идентификатори по КК на гр.Варна №№
10135.1503.329, 10135.1503.599, 10135.1503.335 и 10135.1503.600 се извършват
всички компоненти на услугите по чл.62 от ЗМДТ, формиращи размера на таксата за
битови отпадъци.
Съдът констатира, че между страните не е спорно,
че дружеството е собственик на имоти с идентификатори по КК на гр.Варна №№
10135.1503.329, 10135.1503.599, 10135.1503.335 и 10135.1503.600 и, че същото е
декларирало пред дирекция „Местни данъци“ при Община Варна собствеността си
върху тези имоти. Собствеността на дружеството върху имотите с цитирани
идентификатори се установява и от приложените към жалбата нотариални актове. Не
е спорно между страните и обстоятелството, че дружеството не е заплатило в
цялост задълженията си за ТБО за имоти с идентификатори по КК на гр.Варна №№
10135.1503.329, 10135.1503.599, 10135.1503.335 и 10135.1503.600 за данъчен
период 2019г.
Спорът както е формиран от страните е за следното:
при условие, че дружеството – жалбоподател
е собственик на имоти, които не са застроени и за които не са издадени
разрешения за строеж, задължено ли е да заплаща такса битови отпадъци за тези
имоти.
Съдът съобрази при отговора на този въпрос
разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, решение №1908/12.02.2019г. постановено от състав
на ВАС на Р България, Седмо отделение с докладчик съдия Ю.Р по адм.д.
8721/2017г. и Решение № 937 от 31.05.2017г. по адм.д. № 768 по описа на
Варненски административен съд за 2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ в
приложимата за 2019г. редакция, не се събира такса за:
1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината;
2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота;
3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
За да е недължима в цялост или частично таксата за
битови отпадъци по отношение на дружеството, следва за него да са налице
елементите на някоя от трите хипотези разписани в разпоредбите на чл.71 от ЗМДТ.
От представените от ответника доказателства – Обобщени констативни протоколи и Актове за установяване на извършените и подлежащите на заплащане видове работи по Договор № Д16000862ВН/30.06.2016г., сключен между Община Варна и ЗМБГ АД, за всеки месец поотделно, за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., включително; платежни нареждания за извършени от Община Варна плащания към доставчикът на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на площите за обществено ползване за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., включително; писмо на Директора на дирекция „Екология и опазване на околната среда“ в Община Варна; отчети за приетите количества отпадъци, генерирани от територията на община Варна на „Регионално депо за неопасни отпадъци за общини Варна, Аксаково и Белослав“ землище с.Въглен, по договор № 201/28.04.2016г. сключен между Община Аксаково и Община Варна за приемане на отпадъци в депо в с.Въглен, за всеки месец поотделно, за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., включително и платежни нареждания за извършено от Община Варна към Община Аксаково плащания и Заповед № 3989/29.10.2018г. се констатира, че имотите на жалбоподателя попадат в територии за които са организирани услугите по чл.62 от ЗМДТ в тяхната цялост включваща събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Поради което по отношение на тези имоти и по отношение на дружеството жалбоподател не е налице първата хипотеза на чл.71 от ЗМДТ. Без значение за дължимостта на такса битови отпадъци в случая е, че имотите не са застроени и не се ползват от дружеството. Предпоставка за освобождаване от заплащане на такса поставено в закона е не поведението на собственика на имотите /дали ги ползва или не/, а организирането на услугите и предоставянето им от Общината, в територията на която се намират имотите.
Не са налице и втората и трета предпоставка на чл.71 от ЗМДТ за недължимост на такса битови отпадъци за имотите с идентификатори по КК на гр.Варна №№ 10135.1503.329, 10135.1503.599, 10135.1503.335 и 10135.1503.600. Жалбоподателят не твърди, а и не представя доказателства за подадена декларация до 31 октомври на предходната година в община Варна, в която да е заявил, че няма да ползва имотите през 2019г.. Не е представен и договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и не сочи, че е декларирал пред община Варна до 31 октомври на 2018г. това обстоятелство.
Разпоредбите на чл.71 от ЗМДТ са императивни и за задължените по ЗМДТ лица и за органите по приходите. За да е налице правото на задълженото лице да не заплаща дължимата от него такса за битови отпадъци, следва да е налице една от предпоставките визирани в чл.71 от ЗМДТ. От активността на жалбоподателя е зависело възползването от възможностите предоставени в чл.71, т.2 и т.3 от ЗМДТ за подаване на декларация до Община Варна за неползване на имотите през 2019г. и или за сключен договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации. Жалбоподателят не е подал декларация по чл.71, т.2 от ЗМДТ, нито декларация по чл.71, ал.3 от ЗМДТ в срока посочен в двете разпоредби, поради което за него не са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на ТБО за имотите с идентификатори по КК на гр.Варна №№ 10135.1503.329, 10135.1503.599, 10135.1503.335 и 10135.1503.600 за процесния данъчен период.
Оспорения административен акт се явява правилен и съобразен със закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на основание чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.161 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част на жалбата. Разноските съгласно чл.75 от ГПК наименуван „Определяне на разноските“ включват възнаграждението на свидетелите и вещите лица, като във възнаграждението на вещите лица се включват и направените от тях разноски /разходи/. Разноски по делото не са направени от ответника. С оглед изхода на делото, сторените от жалбоподателя такива си остават за негова сметка. Отделно от разноските, в изречение 3 на чл.161 ал.1 от ДОПК законодателят е казал, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, т.е. от тълкуването на точното съдържание на разпоредбата е видно, че юрисконуслтското възнаграждение не зависи от размера на материалния интерес по делото или по отхвърлената част от жалбата, а се присъжда в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В тази връзка, съдът съобрази, че с решение /т.47 и т.51/ от 23 ноември 2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела С–427/16 и С–428/16 е прието, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година. Задължителността на решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания и предимството им пред решенията на върховните съдилища на държавите-членки произтича от чл.267 и сл. от Договора за функциониране на Европейския съюз. Поради това, както и на основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, съдът намира за единствена приложима по отношение дължимото на администрацията юрисконсултско възнаграждение Наредбата за заплащане на правната помощ. Във връзка с това, на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 200 лева по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на М.В. ***, представлявано от Л.Д.К.Р срещу Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД –
АУ-7079-1/03.09.2019г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна потвърден мълчаливо от Директора на дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна.
ОСЪЖДА М.В. ***, представлявано от Л.Д.К.Р да заплати на на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна 200лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Съдия: