О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1748
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
Членове: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
ПЛАМЕНА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно частно гражданско дело № 1823
по описа за 2016 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна частна жалба,
подадена от Ф.Г.М., ЕГН **********, против определение № 3410 от 18.04.2016г.
по гр.д. № 7410/ 2014г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, І гр.с., с което
съдът е оставил без уважение искането на молителя за изменение на постановено
по делото определение за разноските, с което молителката е осъдена да заплати
държавна такса по производството и възнаграждение на особен представител на
ответника. Твърди се, че по делото в
полза на молителката е издадена заповед за незабавна защита. В ЗЗДН
липсва уредена хипотеза на възлагане на разноските върху молителя при отказ от
молбата за защита. При наличието на заповед за незабавна защита, разноските
следва да се възложат върху извършителя на домашното насилие. Счита
определението за неправилно и моли същото да бъде отменено.
В предоставения му срок ответникът по жалбата не е
депозирал отговор на частната жалба.
Съдът намира частната жалба, подадена от жалбоподателя,
за допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, а
по същество – за неоснователна, по следните съображения:
Производството е образувано по молба за защита от домашно
насилие, подадена от Ф.М.. С определение от 13.05.2014г. съдът е издал заповед
за незабавна защита в полза на молителката. На основание чл.47, ал.6 от ГПК, на
ответника бил назначен особен представител, чието възнаграждение в размер на
400лв. е платимо от бюджета на съда. Преди провеждане на първото съдебно
заседание с участие на особения представител, молителката оттеглила молбата си
за защита на основание чл.232 от ГПК. С протоколно определение № 10027/
02.09.2014г. съдът прекратил производството по делото, като разпоредил на
особения представител да се изплати възнаграждение в размер на 400лв. С
определение № 10389/ 22.10.2015г. съдът допълнил определението си за
прекратяване на производството, като осъдил молителката да заплати по сметка на
Районен съд – гр.Пловдив държавна такса в размер на 25лв. и 400лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за особения представител на ответника. Молителката
обжалвала с частна жалба соченото определение, като въззивната инстанция
прекратила производството и изпратила делото за произнасяне от
първоинстанционния съд като молба по реда на чл.248 от ГПК. С атакуваното по
настоящото дело определение първоинстанционният съд оставил молбата без
уважение.
За да постанови обжалвания акт, съдът е приел, че
молителят не е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по смисъла на
чл.5 от ЗДТ и чл.78, ал.6 от ГПК. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗЗДН, при подаване на
молба за защита не се внася държавна такса, което не води до извод, че той е
освободен по принцип от отговорността за държавна такса, поради което и
държавната такса и разноските не могат да останат за сметка на съда. Разноските
и държавната такса не могат да се възложат и върху ответника, тъй като той не е
осъден с решение на съда, макар и спрямо него да е издадена заповед за
незабавна защита.
Разпределението на държавната такса и
разноските в производството по реда на Закона за защита от домашното насилие е
уредено в разпоредбата на чл.11 от същия. В ал.1 на сочения текст е уредено
правилото, че при подаване на молба по чл. 8
не се внася държавна такса. В ал.2 е посочено, че при издаване на заповедта
съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на
домашното насилие, а в ал.3 правилото, че при отказ за издаване на
заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се
заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са
навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или
лица с увреждания.
Уредбата не съдържа правило в случаите, при които
молителят е оттеглил или е заявил отказ от молбата за защита. В тези случаи
съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а именно липсва формирана воля
относно основателността на молбата за защита от домашно насилие. По аналогия с
разпоредбата на чл.11, ал.3 от Закона за защита от
домашното насилие обаче, молителката дължи заплащане на държавна такса и
разноски, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на делото, като
впоследствие е оттеглила молбата за защита. Несъмнено, по искането й, съдът е
издал заповед за незабавна защита, но действието на същата е
до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда, т.е. до произнасяне по същество по молбата от съда, а в
настоящия случай заповедта подлежи на обезсилване предвид оттегляне на молбата
за защита. Относно
факта на извършено домашно насилие съдът се произнася с решение, след разгръщане
на началата на състезателния процес. В настоящия случай съдът не е постановил
акт по съществото на спора, поради оттегляне на молбата за защита. Принципът
при оттегляне или отказ от иска е, че ищецът счита иска си за неоснователен и
поради това десезира съда от произнасянето по него. Изхождайки от това правило,
законодателят е уредил и отговорността за разноски на ищеца спрямо насрещната
страна / ответника/ при прекратяване на производството по делото.
От друга страна,
молителите в производството по Закона за защита от домашното насилие не са
освободени от заплащане на държавни такси и разноски, а в тяхна полза е уредена
привилегията да не внасят предварително такива. При неоснователност на молбата
или при оттегляне или отказ от същата, законодателят е уредил отговорността им
за държавни такси и разноски. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
молителката следва да понесе дължимата държавна такса в размер на 25лв., както
и направените разноски за назначаване на особен представител на ответника в размер
на 400лв.
С оглед изложеното, съдът
намира частната жалба за неоснователна, поради което и същата следва да се
остави без уважение.
Водим от
горното и на основание член 278 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 22364/
22.07.2016г., подадена от Ф.Г.М., ЕГН **********,***, против определение № 3410
от 18.04.2016г. по гр.д. № 7410/ 2014г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, І
гр.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, с частна жалба
пред ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.