РЕШЕНИЕ №
20.02.2020 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на седемнадесети януари
две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3416 по описа на съда за
2018 година.
Производството
е образувано по иск, предявен от "АКПЗ" ООД - гр. София срещу А.Д. ***,
за признаване за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на
ищеца следните суми, произтичащи от договор за кредит: 1047,40 лв. главница,
228,88 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 10.11.2017 г. и 36,72
лв. лихва за забава за периода от 30.04.2017 г. до 23.02.2018 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В
исковата молба се твърди, че на 07.02.2017 г. ответницата е сключила с
"Банка ДСК" ЕАД договор за стоков кредит, по силата на който и бил
отпусната като кредит сумата 1133,96 лв. за заплащане на стока, продавана от
"Технополис България" ЕАД. Сумата следвало да се върне при фиксиран
лихвен процент от 34,33% годишно, на 24 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 23 от тях в размер 65,96 лв. и една - в размер 31,19 лв. Било
уговорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Дължала се и
мораторна лихва върху забавените плащания. В настоящия случай предсрочната изискуемост
била обявена на 29.11.2017 г. По-рано, на 29.09.2017 г. вземането на банката
било прехвърлено на ищеца чрез цесия, а на длъжника било изпратено уведомление
за цесията на 29.11.2017 г.
Исковата
молба съдържа и искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответницата
заедно с преписите от исковата молба и доказателствата.
Ответницата
не е открита на адреса си и е представлявана по делото от особен представител,
който е подал отговор. С него оспорва иска като недопустим, евентуално
неоснователен, като сочи, че на ответницата не е връчвано уведомление за
цесията, това невръчване не може да се санира в връчването и като приложение
към исковата молба, а и в самото уведомление, приложено по делото, е посочено
веднъж нейното име и веднъж - името на друго лице, Митков, като обръщение, а и
няма ЕГН и адрес, които да позволят индивидуализацията на адресата.
В
хода на делото е встъпило като трето лице помагач на страната на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, придобило на свой ред вземането към ответницата
чрез цесия.
Страните
поддържат становищата и исканията си в хода на делото.
От
събраните писмени доказателства и заключението на изслушаното вещо лице се
установява следното:
На
07.02.2017 г. ответницата сключила с "Банка ДСК" ЕАД договор за
стоков кредит, по силата на който и бил отпусната като кредит сумата 1133,96
лв. за заплащане на стока – мобилен телефон, продавана от "Технополис
България" ЕАД. Сумата следвало да се върне при фиксиран лихвен процент от
34,33% годишно, на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23
от тях в размер 65,96 лв. с падежи на
20-то число от месеца и една - в размер 31,19 лв. Общите условия към договора
съдържали уговорка, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем –
автоматично или с уведомление до клиента, ако законът изисква такова. Дължала
се и мораторна лихва съобразно чл. 86 от ЗЗД върху забавените плащания.
Ответницата
направила две вноски – от 66 и 64 лева, съответно на 27.02.2017 г. и 27.03.2017
г. С тях според вещото лице следва да са погасени 86,91 лв. от главницата и
46,09 лв. от договорната лихва за периода 08.02.2017 г. - 20.04.2017 г.
Остатъкът към 01.03.2018 г. според вещото лице възлиза на 1047,05 лв. главница,
от която 457,86 лв. с настъпили падежи, 185,91 лв. договорна лихва за периода
20.04.2017 г. - 10.11.2017 г. (договорната лихва за времето от 20.02. до 20.04.
е погасена с двете плащания), както и 18,70 лв. законна лихва за забава за
периода 30.04.2017 г. - 23.02.2018 г.
По
делото не са представени доказателства за обявяване на длъжницата на
волеизявление на кредитора да направи вземането предсрочно изискуемо, нито за
връчване на съобщение за цесията.
Лихвата
за забава върху сбора от единадесетте вноски с падежи между 20.04.2017 г. и
20.02.2018 г., общо главница и лихва, за периода от падежа на всяка от тях (а
за първата – от 30.04.2017 г.) до 23.02.2018 г. е в размер 31,34 лв., изчислен
с общодостъпните програми за изчисляване на законна лихва. Изчислената от
вещото лице законна лихва от 18,70 лв. за същия период се отнася само за онази
част от вноските, която представлява главница.
При
така установените факти съдът намира следното:
Неоснователно
е възражението, свързано с неуведомяване на ответницата за двете цесии. Смисълът
на нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е само да предпази длъжника от добросъвестно
плащане на предишния кредитор – цедента. Несъобщаването за цесията е пречка за
уважаване (до размера на платената на първоначалния кредитор сума сума) на иск,
предявен от цесионера, само когато длъжникът твърди извършено след цесията плащане
на първоначалния кредитор, каквото твърдение в случая няма.
На
длъжницата не е връчено изявление на кредитора за обявяване на задължението за
предсрочно изискуемо, а първоначалният кредитор е банка – според т. 18 на ТР 4/2013
г. предсрочната изискуемост винаги трябва да бъде изрично обявена на длъжника.
Без значение е отговорът на въпроса дали същото разрешение би важало за
кредитори, които не са банки, тъй като с цесията вземането се прехвърля такова,
каквото е, и за него важат същите правила, които са важали и преди извършването
на цесията. Затова не следва да се приема, че е налице предсрочна изискуемост,
а следва да се счита, че всяка от вноските става изискуема на първоначално
определения си падеж. Към настоящия момент обаче падежите на всички вноски са
настъпили и това следва да се вземе предвид на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК,
който е напълно приложим и в производствата по чл. 422 от ГПК. Искът е
основателен за цялата предявена главница, както и за договорната лихва за
посочения в исковата молба период до 10.11.2017 г. в размер 185,91 лв.
Основателен е и за лихва за забава в размер 31,34 лв., изчислена върху вноските
с падежи, настъпили до 23.02.2018 г. Законна лихва при вноските с настъпили
падежи се дължи върху целия им размер от главница и възнаградителна лихва, а не
само върху главницата – тук не се прилага забраната за начисляване на лихва
върху лихва, тъй като става дума за два различни вида лихва, отнасящи се за два
различни периода. И двете зависят от размера на сумата и изтеклия период и
икономическият им смисъл е да компенсират кредитора за времето, през което не
разполага с парите си, но възнаградителната лихва представлява уговорено
възнаграждение за услуга – предоставяне на пари в заем за определен срок, и
като при всяко вземане за възнаграждение на общо основание върху него при
забава се дължи мораторна лихва. В деня на падежа става изискуема цялата
вноска, както е било предвидено първоначално; при забава от този момент нататък
върху целия ѝ размер се начислява лихвата по чл. 86 от ЗЗД.
Законната
лихва е претендирана само върху размера на главницата и така следва да бъде
присъдена.
Не
се следва присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на третото
подпомагащо лице – чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Ищецът
е довнесъл държавна такса в размер само 26,26 лв., докато действително
дължимата такса би следвало да е 123,74 лв. (според практиката на Пазарджишкия
окръжен съд искането за присъждане на възнаградителна лихва като част от
погасителните вноски представлява отделен иск). Разликата от 97,48 лв. следва
да се възложи на ответницата. От общата сума 123,74 лв. тя следва с оглед
изхода на делото да поеме 119,18 лв., затова освен 97,48 лв. по сметката на
съда тя следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 21,70 лв. разноски за
държавна такса.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено, че ответницата А.Д.С., ЕГН **********,*** дължи на „АКПЗ“ ООД,
ЕИК *********, сумата 1047,05 лв. главница по кредит, 185,91 лв. договорна
лихва за периода 20.04.2017 г. - 10.11.2017 г. и лихва за забава върху размера
на просрочените вноски за периода 30.04.2017 г. - 23.02.2018 г. в размер 31,34
лв., както и законна лихва върху главницата – задължение по договор за стоков
кредит, сключен на 07.02.2017 г. между ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД, за което
е издадена заповед за изпълнение № 494 от 09.03.2018 г. по ч.гр.д.
869/2018 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за договорната
лихва за разликата над 185,91 лв. до 228,88 лв. и за периода 20.02.2017 г. –
19.04.2017 г., както и за лихвата за забава за разликата над 31,34 лв. до 36,72
лв.
Решението
е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.
София, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Осъжда
А.Д.С. да заплати на „АКПЗ“ ООД сумата 73,45 лв., представляваща съразмерна
част от разноските за заповедното производство.
Осъжда
А.Д.С. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 635,69 лв.,
представляваща съразмерна част от направени разноски за възнаграждение на вещо
лице и особен представител, както и 21,70 лв., представляващ съразмерна част от
заплатена държавна такса.
Осъжда
А.Д.С. да заплати по сметката на съда държавна такса по исковото производство в
размер 97,48 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: