РЕШЕНИЕ
№ 6551
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110157569 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [**********] против К. П. Я.
за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29428/2022 г. по описа на СРС, 43-
ти състав.
В исковата молба ищецът [**********] твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник
за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, която била оспорена от длъжника. С оглед предходното, на
ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на
вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
1
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[**********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [**********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 4 867,03 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се в [**********], ведно със законната
лихва, считано от 02.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 570,09 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 26.05.2022 г., сумата от 66,90 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 12,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответникът
не оспорва количеството потребена топлинна енергия в имота, нито че същата не е
заплатена, но твърди се, че не притежава качеството „потребител“ на топлинна
енергия. Отделно от предходното се поддържа, че предявените искове са
неоснователни по отношение на ответника до размера на ¼ части, тъй като
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
2
обременено, съобразно дяловете, които получават. С оглед предходното се поддържа
становище, че в конкретния случай по делото няма доказателства относно приемане на
наследството, останало след смъртта на П.К.В.. Излагат се доводи за нищожност на
клаузите от ОУ на ищцовото дружество, уреждащи заплащането на обезщетение за
забава. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените в хода на производството разноски. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявените искове за
основателни, ответникът прави искане за разсрочване изпълнението на задължението
на основание чл.241 ГПК, като представя доказателства в подкрепа на искането си.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [**********] изразява становище,
че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 129211 в съответствие с действащите
през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през
исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 44376/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 4 867,03 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се в
[**********], ведно със законната лихва, считано от 02.06.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 570,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.05.2022 г., сумата от 66,90 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 12,93 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г., както
и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 06.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 29428/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 46, том II,
нот.дело № 246/1988 г., от който се установя, че като собственик на процесния
недвижим имот се легитимира лицето К.В.Н.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№
3
587/07.04.2016 г., издадено на 07.04.2016 г. от Столична община, район [**********] е,
че [**********] е починал на 21.09.1996 г., като е оставил двама наследници по закон
– [**********] - съпруга и [**********] – син. Видно още от удостоверението е, че
съпругата е починала на 26.08.2001 г.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
141, дело 46325/97 г. по описа на нотариус при Нотариална служба при Софийски
районен съд е, че [**********] е прехвърлила на внучката си /настоящ ответник/
собствените си ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот. Видно още от нотариалния акт е,
че дарителя е запазил правото на ползване върху имота до края на живота си.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№
2168/03.06.2020 г., издадено на 03.06.2020 г. от Столична община, район [**********]
е, че [**********] е починал на 13.09.2016 г., като е оставил двама наследници по
закон – съпруга – починала на 25.04.2017 г. и дъщеря К. П. Я. /настоящ ответник/.
По делото е приложен договор между Етажната собственост, в която се намира
процесния недвижим имот и [**********], с предмет извършване на услуга „топлинно
счетоводство“.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и обща фактура
от 31.07.2020 г., издадена за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., и обща фактура
от 31.07.2021 г., издадена за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.
По делото е приложена декларация за материално и гражданско състояние на
ищцата, както и епикриза относно здравословното й състояние, относими към
заявеното в условията на евентуалност искане с правно основание чл.241 ГПК.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
4
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение от 1997 г. е, че
ищцата е придобила ¾ идеални част от процесния недвижим имот, като учреденото
вещно право на ползване на дарителя [**********] върху имота, се е прекратило с
нейната смърт на 26.08.2001 г. От приложеното по делото удостоверение за
наследници с изх.№ 2168/03.06.2020 г., издадено на 03.06.2020 г. от Столична община,
район [**********] е, че ответникът К. Я. е единствен наследник по закон на
[**********], починал на 13.09.2016 г. Със смъртта на наследодателя, по силата на
наследствено правоприемство притежаваната от него ¼ ид.ч. от процесния недвижим
имот, е преминала в патримониума на ищцата. С оглед предходното, считано от
13.09.2016 г. ищцата се легитимира като единствен собственик на имота.
Действително, съгласно чл.48 ЗН наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците. При откриване на наследството със смъртта на
5
наследодателя, лицата, които имат право да наследяват се призовават към наследяване,
като придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и
има обратно действие - от датата на откриване на наследството. Нормата на чл.48
ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.
Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. С оглед предходното, с доклада по делото,
обявен за окончателен в първото открито съдебно заседание, без възражения от
страните, съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже наведените в
отговора правопогасяващи и правоизключващи възражения, каквито са отказът от
наследство и приемане на наследството по опис /в този смисъл е решение № 437 от
17.01.2012 г. по гр.д.№ 70/2011 г., III г.о. на ВКС/. До приключване на устните
състезания по делото не са представени доказателства от ответника в изпълнение на
дадените указания и разпределена доказателствена тежест, поради което следва да се
приеме, че като единствен собственик на процесния недвижим имот по силата на
правна сделка /гореописания договор за дарение/ и наследствено правоприемство,
ответникът е и клиент на дружеството-ищец, като между тях е съществувало валидно
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил
потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата.
Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение
единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява
за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не
и относно съществуването на облигационното правоотношение.
С оглед предходното, следва да се приеме, че между страните по делото през
горепосочените периоди са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
6
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – счетоводна
справка и фактури, които не са оспорени от ответника, както и изготвените от третото
лице-помагач индивидуални справка за отопление и топла вода в имота, че сумите за
главница за доставена и потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба и възлизат на претендирата сума
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от това право. При липсата на доказателства за направени от ответника
възражения за начислените от ищеца суми, съдът приема, че разпределяната от ФДР
топлинна енергия за сградна инсталация е съобразно действащите към исковия период
нормативна уредба и ответникът дължи начислените суми. Следва да се отбележи, че
заплащането на начислени суми за топлинна енергия за сградна инсталация, произтича
от факта на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в този
смисъл е и ТР №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т. дело №2/2016 г., ОСГК на ВКС/.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 4867,03 лева,
като върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.06.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.5 от ОУ,
при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. За неоснователно съдът намира е възражението на ответника за
неравноправност на горепосочената клаузата, тъй като същото касае ОУ, одобрени
2014 г., а не 2016 г. Следва да се отбележи още, че съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния
случай горепосочената клауза не отговаря на горепосочените признаци.
Предвид гореизложеното акцесорната искова претенция за обезщетение за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия също следва да бъде уважена в
претендирания размер от 570,09 лева и за процесния период .
7
Настоящият съд намира за неоснователни претенцията на ищеца за сумата от
сумата от 66,90 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.05.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, както и за сумата от 12,93 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г.
Действително, съгласно чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена
на „услугата разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, като по
делото се установява, че третото лице-помагач е извършвало услугата в жилищната
сграда, в която се намира и процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е
формирана сумата от общо 66,90 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума
на третото лице-помагач за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство. При горните съображения този иск
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 12,93 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 234,34 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства.
С оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 329,50 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни същата не е
направила разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
8
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160,34
лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да бъде
присъдена сумата от 158,02 лева.
Длъжникът-настоящ ответник не е направил разноски в заповедното
производство, поради което съдът не присъжда такива.
По искането за разсрочване:
В писмения отговор ответникът е направил искане за разсрочване изпълнението
на решението. Искането е процесуално допустимо /в т.см. и задължителните
разяснения, дадени в т.14 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй
като, макар че исковете са предявени при условията на чл. 422 ГПК, т.е. установителни
искове, въз основа на решението в случай на уважаване на исковете ще бъде издаден
изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане.
Видно от подадената по делото декларация за материално и гражданско състояние е, че
доходите на семейството на ищцата са в размер на 1790,00 лева месечно. Към датата на
подаване на декларацията, ищцата е посочила, че е в отпуск по болест, а разходите във
връзка с възстановяването й след претърпян мозъчен кръвоизлив възлизат на 800,00
лева. В подкрепа на посоченото по делото е приложена епикриза. Предвид
гореизложеното, съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл.241, ал.1
ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена.
Изпълнението на задължението за главници, обезщетение за забава, законна
лихва и разноски по исковото и заповедното производство следва да бъде разсрочено
на равни месечни вноски, всяка от които по 100,00 лева, платими до 10-то число на
всеки месец, считано от месеца, следващ влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] срещу К. П. Я.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 867,03 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се в
[**********], ведно със законната лихва, считано от 02.06.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 570,09 лева, представляваща мораторна лихва върху
9
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.05.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 66,90 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 02.06.2022 г. до изплащане на вземането и за
сумата от 12,93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. П. Я., ЕГН ********** да заплати на
[**********], със седалище и адрес на управление: [**********] сумата от 329,50
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 158,02 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 29428/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 ГПК изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за главници, обезщетение за забава, законна лихва
и разноски на равни месечни вноски, всяка от които по 100,00 /сто/ лева, платими до
10-то число на всеки месец, считано от месеца, следващ влизане в сила на настоящото
решение до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице[**********], със седалище
и адрес на управление: [**********], помагач на страната на ищеца [**********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10