МОТИВИ:
Подсъдимият С.В.С. – роден на xxxгxxx, жител и
живущ xxx, българин, български гражданин, неженен, безработен, с начално
образование, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за времето от 20.10.2010г.
до 01.11.2010г. в с. Вирове, обл. Монтана в условията на продължавано
престъпление и след предварителен сговор с Я.Т.В. и С.Д.Б. отнел чужди движими
вещи: 4, 833 тона маслодаен слънчоглед на стойност 4 011, 39 лева от владението
на С.К.М. xxx, без негово съгласие и с намерение, противозаконно да го присвои,
като случаят не е маловажен - пристъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Я.Т.В. – роден на xxxгxxx, жител и
живущ xxx, българин, български гражданин, неженен, безработен, с начално
образование, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за времето от 20.10.2010г.
до 01.11.2010г. в с. Вирове, обл. Монтана в условията на продължавано
престъпление и след предварителен сговор със С.В.С. и С.Д.Б. отнел чужди
движими вещи: 4, 833 тона маслодаен слънчоглед на стойност 4 011, 39 лева от
владението на С.К.М. xxx, без негово съгласие и с намерение, противозаконно да
го присвои, като случаят не е маловажен - пристъпление по чл. 195, ал. 1 т. 5
във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият С.Д.Б. – роден на xxxгxxx,
жител и живущ xxx, българин, български гражданин, неженен, безработен, с
начално образование, неосъждан, с ЕГН:xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за
времето от 20.10.2010г. до 01.11.2010г. в с. Вирове, обл. Монтана в условията
на продължавано престъпление и след предварителен сговор със С.В.С. и Я.Т.В.
отнел чужди движими вещи: 4, 833 тона маслодаен слънчоглед на стойност 4 011, 39
лева от владението на С.К.М. xxx, без негово съгласие и с намерение, противозаконно
да го присвои, като случаят не е маловажен - пристъпление по чл. 195, ал. 1 т. 5
във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Приет за
съвместно разглеждане с наказателното производство е и предявен граждански иск
срещу тримата подсъдими по делото от пострадалия С.К.М. xxx, за сумата в общ
размер от 4 011, 39 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
датата на увреждане 01.11.2010год. до окончателното и изплащане, както и
направените по делото разноски. По негово искане пострадалият С.К.М. е
конституиран в производството по делото като граждански ищец, както и като
частен обвинител. Същият по делото се явява с повереник – адв. Г. Георгиев от
АК – Монтана.
Представителят на
обвинението заявява, че установената фактическа обстановка напълно съответства
на изложената в обвинителния акт, поради което и поддържа правната квалификация
на деянията. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите
обвинения и им наложи наказания, като при определянето им приложи разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 от НК. По отношение и на тримата подсъдими предлага на съда
да наложи наказание от по една година и четири месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл. 66, ал. 1 НК
бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в законна сила. Намира, че така определени същите биха
изпълнили целите на наказанието и биха изиграли поправителна и превъзпитателна
роля по отношение на подсъдимите лица. По отношение на предявения граждански
иск счита същия за доказан по основание и размер и предлага съдът да го уважи в
пълния предявен размер, като подсъдимите бъдат осъдени да заплатят и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание подсъдимите се явяват
лично, правят самопризнания, като изцяло признават фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като са изразили становище, че са
съгласни да не се събират доказателства за тези факти. Съжаляват за извършеното
и молят съда да им наложи по – леки наказания. Защитникът на подсъд. С.С. и на
подсъд. С.Б. предлага на съда да постанови присъда с която ги признае за виновни
по повдигнатите им обвинения, като счита, че едно наказание лишаване от свобода
под минималния размер предвиден в текста на закона, което бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с определен изпитателен срок, би изиграло
предвидената в закона роля като превантивна мярка по отношение на тези двама
подсъдими. Счита, че по отношение и на двамата са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и наказанието следва да бъде определено за всеки
един от тях при приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК. Защитникът
на подсъд. Я.Т.В. също намира, че с оглед постигане целите на наказанието и
предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства на същия предлага
да бъде наложно едно наказание „лишаване от свобода” под минималния размер
предвиден в текста на закона, което бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с определен изпитателен срок. Счита, че така определено
същото би изпълнило целите на наказанието и би изиграло поправителна и
превъзпитателна роля по отношение на подсъдимото лице.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. По делото на досъдебното производство е изпълнена и съдебно –
оценъчна експертиза.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Свидетелят
С.К.М. е земеделски производител и притежавал склад за слънчогледово семе, който
се намирал в стопанския двор в с. Вирове, обл. Монтана. На южната стена на
склада на три метра височина има отдушници за вентилация, под които при едно от
посещенията на склада на 01.11.2010г. М. намерил разпиляно семе. От вътрешната
страна видял разхвърляни връзки от сезал и чували. От външната страна на склада
се виждали следи от каруци с автомобилни гуми. Според свидетеля в склада му
било проникнато през вентилационните отдушници и липсвали 15 тона маслодаен
слънчоглед. М. преценил, че такова голямо количество слънчогледово семе може да
бъде пласирано в маслобойните и веднага се отправил към с. Доктор Йосифово, обл.
Монтана където има такава. След проведен разговор с домакинката св. М. М. Т., установил,
че същата е изкупила на два пъти слънчогледово семе, докарано с каруци в стари чували. Същите хора
идвали в маслобойната и трети път, но Т. се усъмнила, защото семето било чисто
и ясно личало, че не е събирано след комбайните и не пожелала да изкупи
донесеното.
Към
материалите по досъдебното производство са приобщени оригинали на кантарните
бележки, издадени от М. Т., съответно от 21.10.2010г. и от 25.10.2010г. на
лицата Валентин С. xxx за предадени 429кг. слънчогледово семе за 257, 40 лева, на
подсъд. С.В. xxx за предадени 442кг. слънчогледово семе за 265, 20 лева, на
подсъд. Я.Т. xxx за предадено 692кг. слънчогледово семе за 415, 20 лева, на
подсъд. С.В. xxx за предадени 650кг. слънчогледово семе за 390, 00 лева, на
подсъд. Я.Т. xxx за предадени 680кг. слънчогледово семе за 408, 00 лева.
Видно
от приложените по досъдебното производство заверени копия от РКО№№ 275, 276 и
279 от 20.10.2010г. на същата дата, съответно, срещу предадени на същата дата
на „Р.” АД-гр. Бойчиновци 700кг., 600кг. и 540кг слънчогледово семе подсъд. Я.В.
е получил сумата от 385, 00 лева, Валентин С.Б.-баща на подсъд. С.В.С. е
получил сумата от 330, 00 лева, а самият С.В.С. е получил сумата от 297, 00
лева.
От
показанията на св. Валентин С.Б. е видно, че синът му подсъд. С.С. е вземал
неговата лична карта и се е представял с неговите данни за да записва
предаденото в с. Доктор Йосифово и в гр. Бойчиновци слънчогледово семе.
Общото
количество предадено от подсъд. С.Б., Я.В. и С.Б. в двата пункта слънчогледово
семе е 4, 833 тона на обща стойност към момента на извършване на деянието - 4011,
39 лева, видно от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-оценъчна
експертиза.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от самопризнанията на подсъдимите и от събраните на досъдебното
производство доказателства по делото. Производството по делото е разгледано по
реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанията на подсъдимите, които
признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Самопризнанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което съдът с определение в съдебно заседание по делото
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – Монтана, на основание
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Самопризнанията им напълно съответстват на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото, същите
се подкрепят от събраните по досъдебно производство № 1320/2010год. на РУП –
Монтана писмени доказателства и доказателствени средства.
С оглед на установеното от фактическа страна и
във връзка със съдимостта на подсъдимите, съдът намира, че с деянието си
подсъдимият С.В.С. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК: за времето от 20.10.2010г. до 01.11.2010г.
в с. Вирове, обл. Монтана в условията на продължавано престъпление и след
предварителен сговор с Я.Т.В. и С.Д.Б. отнел чужди движими вещи: 4, 833 тона
маслодаен слънчоглед на стойност 4 011, 39 лева от владението на С.К.М. xxx, без
негово съгласие и с намерение, противозаконно да го присвои, като случаят не е
маловажен.
Подсъдимият Я.Т.В.
състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК: за времето от 20.10.2010г. до 01.11.2010г.
в с. Вирове, обл. Монтана в условията на продължавано престъпление и след
предварителен сговор със С.В.С. и С.Д.Б. отнел чужди движими вещи: 4, 833 тона
маслодаен слънчоглед на стойност 4 011, 39 лева от владението на С.К.М. xxx, без
негово съгласие и с намерение, противозаконно да го присвои, като случаят не е
маловажен.
Подсъдимият С.Д.Б. състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК: за времето от 20.10.2010г. до 01.11.2010г. в с. Вирове, обл.
Монтана в условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор
със С.В.С. и Я.Т.В. отнел чужди движими вещи: 4, 833 тона маслодаен слънчоглед
на стойност 4 011, 39 лева от владението на С.К.М. xxx, без негово съгласие и с
намерение, противозаконно да го присвои, като случаят не е маловажен.
От субективна страна деянията са извършени от
подсъдимите с пряк умисъл – съзнавали са общественоопасния характер на деянията,
предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването на
вредоносния резултат.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимите, настъпилите
вредни последици, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването на
вината и съжаление за извършеното от подсъдимите лица, чистото съдебно минало, както
и отегчаващите отговорността обстоятелства –високата
степен на обществена опасност на деянията, настъпилите вредни последици.
Причини за извършване на деянието – ниско
правно съзнание и култура, незачитане на правото на собственост.
Съобразявайки
всички изисквания на закона, съдът намери, че на подсъд. С.В.С. следва да бъде наложено наказание в размер на
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по обвинението за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54
от НК съдът определи наказание от една година „лишаване от свобода”, което
намали с 1/3 при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание “лишаване от свобода” с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. Тъй като в
случая подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието, като
съдебният състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, то
са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане, поради
което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на
определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намери, че на подсъд. Я.Т.В. следва да
бъде наложено наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК съдът
определи наказание от една година „лишаване от свобода”, което намали с 1/3 при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК или ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание “лишаване от свобода” с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. И тук
приложи института на условно осъждане, тъй като са налице условията на чл. 66, ал.
1 от НК по отношение и на този подсъдим.
По
отношение на подсъд. С.Д.Б.,
съдът съобразявайки всички изисквания на закона, намира, че на същия следва да
бъде наложено също наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК съдът
определи наказание от една година „лишаване от свобода”, което намали с 1/3 при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК или ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.
66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание “лишаване от
свобода” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила. Тъй като са налице предпоставките на закона приложи института на
условно осъждане.
Така определените наказания, съдът намира, че са от
вид и характер да изпълнят целите на специалната и генералната превенция. Целите
на наказанието, както по отношение на подсъдимите, като ги мотивира занапред да
спазват законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
По отношение на гражданската отговорност на
подсъдимите:
Приет е за съвместно разглеждане с
наказателната отговорност на подсъдимите и предявен граждански иск от пострадалия С.К.М. xxx, за сумата в общ размер от 4 011,
39 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждане 01.11.2010год.
до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.
С оглед
на установената в процеса и цитирана по – горе в мотивите фактическа обстановка,
съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за репариране на
вредите, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. В случая
е налице необходимата кумулативна даденост на всички предпоставки визирани в
горната разпоредба – вреди, причинна връзка между причинените вреди и
вредоносния резултат, противоправност на деянието. Съдът присъди подсъдимите да
заплатят определеното обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди
в размер на сумата от общо 4 011, 39 лева, представляващи
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на увреждане до окончателното и изплащане.
Съдът определи размера на обезщетението за
имуществени вреди съгласно оценката на вещото лице по изпълнената по делото
съдебно - оценъчна експертиза.
Съдът осъди подсъдимите по
делото солидарно да заплатят на пострадалия С.К.М. xxx
сумата от общо 200/двеста/лева разноски направени по делото за адвокатско
възнаграждение, съобразно заплатеното от него на упълномощения по делото
пълномощник с договор за правна защита и съдействие.
При горния изход на делото в наказателната и
гражданската му част съдът постанови подсъдимите
да ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВСС сумата от общо 45лева разноски направени на делото,
сумата от общо 161лв. държавна такса съобразно размера на уважения граждански
иск, както и сумата от по 5лв. държавна такса за всеки един от тях в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: