Решение по дело №5116/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8
Дата: 6 януари 2023 г. (в сила от 6 януари 2023 г.)
Съдия: Стефан Милев
Дело: 20211100605116
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадинка К.
Членове:С. Милев

Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от С. Милев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100605116 по описа за 2021 година
Делото е разгледано от СГС (като втора инстанция) по реда на гл. ХХI НПК
повторно, след постановените от Софийския апелативен съд възобновяване и отмяна (с
Реш. № 405/21.12.2021 г. по гл.XXXIII НПК) на предходното въззивно решение (№
260260/16.12.2020 г. по в.н.о.х.д. № 3053/20 г.), с което е била веднъж потвърдена
издадената от СРС (по н.о.х.д. № 20079/16 г.) присъда от 21.02.2020 г.
Присъдата е оспорена в срока по чл. 319, ал.1 НПК с протест от прокурора и
въззивна жалба от двамата частни обвинители (Б. К. и С. Д.), защото с нея
подсъдимите съпрузи З. К. М. (ЕГН: **********) и А. Д. М. (ЕГН: **********) са
били изцяло оправдани по обвинението в периода от м. юли 1999 г. до неустановена
дата през 2007 г. в общ. Несебър и в гр. София да са възбудили и поддържали у
пострадалите 8-годишно заблуждение, че ще станат съсобственици на х. „Зефир“ (к.к.
„Слънчев бряг“) и така – преследвайки имотна облага, да са им причинили вреда в
особено големи размери (514 720 лв.), налагащо и квалифициране на измамата като
„особено тежък случай“ (чл. 211 НК).
Протестът, поддържан в откритото заседание пред СГС, е с искане по чл. 336,
ал.1, т.2 НПК, но – макар и обемен по съдържание, в него няма конкретни доводи, с
които да се оспорват оправдателните мотиви към присъда. Напротив – прокурорът е
запълнил документа с преразказ на казаното пред първата инстанция от част от
свидетелите (с фразата, че те „подкрепят обвинението“); с твърдението, че тезата на
СРП намира опорова в частните разписки и писменото споразумение между двете
семейства; с позоваване на особеното мнение на един от съдебните заседатели; както и
с излагането на теоретични виждания за състава на измамата и приложимостта на
неговите признаци към конкретния случай.
1
Искането на частното обвинение (поддържано пред втората инстанция в
заседанието на 03.10.2022 г. от адвокатите Т. и Ш.) също е по чл. 336, ал.1, т.2 НПК
да се постанови нова присъда, с която подсъдимите М.и да бъдат признати за виновни
по фактите и правните аспекти на обвинението (чл. 211 НК), а приведените доводи са
за нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до грешно установени
факти и неправилното им квалифициране като несъставомерни.
И в допуснатото пред СГС въззивно съдебно следствие, и в пледоарията на адв.
А. – общ защитник на подсъдимите М. и М., и в последната дума на самите подсъдими
няколкократно е отправено искането наказателното производство по делото да бъде
прекратено поради „застигането“ му от абсолютната давност – 15 години, изчислена
съобразно чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.3 НК.
Пред втората инстанция е налице процесуална пречка да разреши „по същество“
въпросите на делото (установените факти и приложимото спрямо тях право).
В действителност, спрямо инкриминираните обстоятелства следва да бъде
приложен закон за давността. За нея съдът следи служебно, независимо от претенциите
на страните, още повече, че тезата на защитата на подсъдимите е за настъпване на
абсолютната давност дори в началото на 2022 г. С подобна трактовка, обаче, СГС не
може да се съгласи. Тя, най-общо, се основава на позицията, че последно развилите се
във времето „измамливи“ факти, включени като предмет на обвинението, са датирани
от прокурора като настъпили „…на неустановена дата в периода от 2001 г. до 2007 г.“,
а в тази формулировка адв. А. вижда края на инкриминирания период на 01.01.2007 г.
и следващата от него абсолютна давност – на 01.01.2022 г. Друго в случая е виждането
на въззивния съдебен състав, според който дефинирането на последните факти от
твърдяната престъпна дейност (усложнена във времето 8-годишна измама, реализирана
с едно изпълнително деяние) обхваща (включва) и 2007 г. И доколкото в самото
обвинение се претендира, че точната дата на последно заплатените от частните
обвинители парични средства е „неустановена“, но все пак - „в периода … до 2007 г.“,
именно краят на 2007 г. (31 декември) следва да се счита и за край на инкриминирания
период.
Дори предложената от защитата теза да е донякъде спорна, то изцяло безспорно
е обстоятелството, че след 31.12.2022 г. по делото не могат да бъдат извършвани
никакви наказателно-процесуални действия. Така е, защото краят на 2022 г. със
сигурност съвпада и с настъпването на 15-годишната абсолютна давност (чл. 81, ал.3,
вр. чл. 80, ал.1, т.3 НК), отмервана от последния й възможен момент - края на 2007 г.
Вярно е, че предмет на инстанционна проверка на практика е постановена от СРС
оправдателна присъда спрямо двамата подсъдими и в случай, че те бяха изразили
изрична воля производството да продължи (чл. 24, ал.2 НПК), въззивният съд щеше да
разполага с правомощието да реши „по същество“ фактическите и правни въпроси на
делото, произнА.йки се доказано ли е и съставомерно ли е по чл. 211 НК описаното в
обвинителния акт. Но доколкото самите подсъдими (и общият и защитник) настояват
законът за давността и следващото от него прекратително основание по чл. 24, ал.1, т.3
НПК да бъдат безусловно приложени в производството пред СГС, въззивният съд се
явява обвързан от задължението си да отмени присъдата (незавасимо, че тя е
опрадателна) и да прекрати наказателното производство (чл. 334, т.4 НПК). Друг е
въпросът, че според правната доктрина, институтът на наказателната давност е
приложим само в случаите на безспорно извършено престъпление, защото „…не може
да се освобождава от наказателна отговорност на каквото и да било основание, вкл.
и поради изтичане на давностния срок един гражданин, който въобще не е извършил
престъплението…“ (така: Павлов, Ст., „Наказателен процес на РБ“, Ос. ч., изд.
„Сиби“, С., 1997 г., с. 163 – бел. под черта и цитираната там съдебна практика – р. 3/79-
2
ІІІ). Но в случая, именно – отчитайки приоритетно еднопосочната воля на
подсъдимите, въззивният съд прецени, че следва да сложи край на това производство,
без възможност да изясни по същество повдигнатите с обвинението и поставени за
обсъждане с протеста и жалбата наказателно-правни въпроси на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т.4, вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК,
Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 21.02.2020 г. по н.о.х.д. № 20079/16 г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимите З. К. М. (ЕГН:
**********) и А. Д. М. (ЕГН: **********) по обвинението за извършено в периода от
м. юли 1999 г. до 2007 г. престъпление по чл. 211 НК.
Решението подлежи на обжалване и протест по касационен ред (чл. 346, т.4
НПК) в 15-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3