ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 310
14.05.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 232 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във
вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Банка
ДСК“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Бранимир Нинаркин.
Обжалва
се Разпореждане на Районен съд Добрич, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 247 от 26.02.2020 г. по ч.гр.д. №
550/2020 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя „Банка
ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 75,
00 лева, представляваща заемна такса.
Жалбоподателят излага доводи за
неправилност на съдебния акт. Противопоставя се на извода на съда, че
претендираната такса от 75, 00 лева вероятно представлява разходи за връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост. В тази връзка твърди, че сумата от
75, 00 лева представлява такса за нереволвиране и черпи своето основание от чл.
24, ал. 1 и ал. 6 от ОУ. В тази разпоредба е посочено, че таксата се начислява при
невнасяне на минималната сума за револвиране от страна на кредитополучателя –
по 15 лева на месец. В случая последният не погасил вноските за пет месеца,
поради което дължимата такса е в размер на 75 лева.
Иска разпореждането да бъде отменено и
да бъде разпоредено на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение за
процесната сума. Претендира и заплащане на разноски.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № 550/2020
г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД. В
заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Д.П.П., ЕГН **********, за следните суми: 981,
61 лева главница по договор по издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит; 172, 23 лева договорна лихва за периода от 10.04.2019 г. –
26.01.2020 г.; 6, 83 лева законна лихва върху главното задължение за периода от
27.01.2020 г. – 21.02.2020 г.; 75, 00 лева заемна такса; 23, 27 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 247 от 26.02.2020 г. по ч.гр.д. № 550/2020 г., Районен съд – Добрич
е отхвърлил искането на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 75, 00 лева, представляваща заемна
такса.
Правното
основание за начисляването ѝ се съдържа в чл. 24, ал. 6 от Общите на
условия на процесния договор, където е посочено, че при невнасяне на
минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период, по картата се
начислява такса за невнесена минимална сума. Размерът на таксата – 15 лева, е
определен в Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти „Maxi Go“ на Банка ДСК, приети от страните по
договора. Претендираната
от заявителя сума е формирана от сбора на таксите, дължими за невнесени минимални
суми от страна на кредитополучателя, за пет месеца.
Настоящият
състав счита, че цитираната клауза от Общите условия на договора е неравноправна.
Със създаването ѝ се цели заобикаляне на императива на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, където законодателят изрично е посочил, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Разглежданият случай е такъв, тъй като потребителят не е изпълнил в
срок паричното си задължение. При това положение кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на такса за
непогасяване на минималната вноска. Обратното би създало предпоставки за кумулиране
на обезщетението за забава и таксата, която по същността си също служи за
обезщетение на вредите от неизпълнението на паричното задължение. Оттук се
извежда, че разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от Общите на условия на процесния
договор е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация обжалваното Разпореждане следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане на Районен съд Добрич,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 247 от 26.02.2020 г. по ч.гр.д. № 550/2020 г., с което
първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 75, 00 лева,
представляваща заемна такса.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.