РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Сливен, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230105640 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл.341 и сл. ГПК и е във фаза по
допускане на делбата.
Образувано е въз основа на предявен иск за делба на съсобствени
недвижими имоти и намира правното си основание в чл.69, ал.1 ЗН.
Ищцата твърди, че на 19.08.2015г. в гр.Ямбол починала нейната баба по
бащина линия М.Г. Г., която след смъртта си оставила като наследници –
ищцата по заместване, в качеството й на единствен наследник на починалият
й баща К.В.К., поч. на 02.02.2002г., б.ж. на гр.Ямбол /син на общата
наследодателка, починал преди нея/, както и ответницата -дъщеря на общата
наследодателка.
В резултат на наследяването, заедно с ответницата били съсобственици
на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27382.500.2107, находящ
се в гр.**, ул.“**“№**, по кадастрална карта с площ от 363 кв.м, с номер по
предходен план № 2107, квартал 110, парцел 11, при граници и съседи с ид.№
27382.500.7096; ид.№ 27382.500.2222; ид.№ 27382.500.2476; ид.№
27382.500.2106, ведно с построената в имота:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
1
№27382.500.2107.1, със застроена площ от 123кв.м, с РЗП – 369 кв.м. ведно
с таванските помещения, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, както и всички подобрения в имота.
2. ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ с идентификатор №
67338.525.131.2.12,
находящ се в гр.**, ж.к..“**“№**, вх.**, ет.**, ап.**, в сграда с нд. №
67338.525.131.2., по кадастрална карта и кадастралните регистри, с площ от
104,13кв.м, ведно с прилежащо избено помещение №12 с площ от 5,32кв.м.,
ведно с отстъпено право на строеж и 3,75% ид.ч. от общите части на сградата,
при граници за имота: на същия етаж- обект с ид.№ № 67338.525.131.2.11;
под обекта-№ 67338.525.131.2.9; над обекта-№ 67338.525.131.2.15
Иска се допускане на делба на горепосочените недвижими имоти при
квоти по ½ ид.ч. за всеки съделител.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответницата.
Въвежда възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност за
имота в гр.Елхово. Твърди, че през 2004г. действително бил сключен договор
за покупко продажба на недвижим имот в гр. Елхово - земя и сграда,
обективиран в представения с исковата молба нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имот № 135, том III, дело № 572/2004г. на съдия по
вписванията при Елховски Районен съд, като в този нотариален акт като
купувач била вписана М.Г.В. - майка на ответницата. Сочи, че още тогава,
при покупката, волята на наследодателката била този имот да бъде на дъщеря
и настояща ответница. Това било известно и на ищцата. Твърди, че
находящата се в поземления имот сграда била в степен на завършеност „груб
строеж“ - без врати, прозорци, изградена ел. и „В и К“ инсталации. След
покупката на имота всички необходими СМР за довършване на сградата и
въвеждането и в експлоатация, включително всички законово уредени
административни процедури в тази връзка, били предприети и извършени от
ответницата, със съзнанието, че довършва собственият си имот. Сочи, че през
2007 година сградата била въведена в експлоатация и тя заживяла в нея.
Майката на ответницата никога не е живяла в тази сграда, нито се е
противопоставяла на владението на дъщеря си, защото била със съзнанието,
че тази къща и двор са на дъщеря й. Всички данъци, такси и разходи свързани
с довършване, обзавеждане и поддържане на имота в гр. **, ул. „**“ № **-
2
земя и сграда през годините от придобиването му до смъртта на Мария В.,
както и до днес били направени от ответницата.
Това обстоятелство било добре известно на всички близки, роднини и
съседи, включително на ищцата и тя никога не се противопоставяла на
владението на този имот от ответницата.
Иска се от съда да се допусне до делба единствено апартамента в
гр.Сливен, тъй като имота в гр.Елхово бил нейна еднолична собственост,
придобит по давност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 27/15.01.1999г., том І, рег.№ 312, дело №102 за
собственост върху жилище, построено на общинска земя от ЖСК на нотариус
Елена Шидерова с район на действие СлРС, Мария Георгиева В. придобила
собствеността върху следния недвижим имот: апартамент № 12 на четвърти
етаж във вход „**“ на жилищен блок № **, находящ се в гр.** кв.“**“,
застроен върху 104,13 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня-столова,
баня, тоалетна и антре, при граници: изток-стълбище и ап.11, запад- външен
зид, север-външен зид, юг- външен зид, ведно с прилежащото избено
помещение № 12 с полезна площ 5,32 кв.м., при граници: изток-коридор,
запад-външен зид, север-мазе № 13, юг-мазе № 11, заедно с отстъпеното
право на строеж върху общинска земя и 3,75% ид.ч. от общите части на
сградата.
С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №
135/28.06.2004г., том ІІІ, дело № 572/2004г. на съдия по вписванията при
Районен съд гр.Елхово Ж.Р., М.Г. В. закупила следния недвижим имот,
находящ се в гр.**, ул.“**“ № **: Дворно място, съставляващо УПИ № XI-
2107 в квартал 110 по плана на гр.Елхово с площ по скица 390 кв.м., а по
нотариален акт 350 кв.м. при граници по нотариален акт: улица „**“, А.П.П.,
Д.А.М., С. К. и И.К. и граници по скица : улица „Беласица“, поземлен имот
VII-2106, поземлен имот VI-2476 и поземлен имот Х-2222, ведно с първи и
втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в дворното
място със застроена площ 123 кв.м., заедно с тавана на сградата.
Видно от удостоверение №7/03.04.2007г. за въвеждане в експлоатация
на строеж на жилищна сграда, находящ се в УПИ XI-2107, кв.110 по плана на
3
гр.Елхово, за възложител е посочена наследодателката на страните М.Г. В..
Актуалният статут на гореописаните имоти, съобразно скици от
12.08.2022г. и 05.05.2022г. е следният:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27382.500.2107, находящ се
в гр.**, ул.“**“№**, по кадастрална карта с площ от 363 кв.м, с номер по
предходен план № 2107, квартал 110, парцел 11, при граници и съседи с ид.№
27382.500.7096; ид.№ 27382.500.2222; ид.№ 27382.500.2476; ид.№
27382.500.2106, ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №27382.500.2107.1, със застроена
площ от 123кв.м, с РЗП – 369 кв.м. ведно с таванските помещения, с
предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, както и всички
подобрения в имота.
ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 67338.525.131.2.12,
находящ се в гр.**, ж.к..“**“№**, вх.**, ет.**, ап.**, в сграда с нд. №
67338.525.131.2., по кадастрална карта и кадастралните регистри, с площ от
104,13кв.м, ведно с прилежащо избено помещение №12 с площ от 5,32кв.м.,
ведно с отстъпено право на строеж и 3,75% ид.ч. от общите части на сградата,
при граници за имота: на същия етаж- обект с ид.№ № 67338.525.131.2.11;
под обекта-№ 67338.525.131.2.9; над обекта-№ 67338.525.131.2.15.
М.Г.Г., М.Г.Г., М.Г.В. и М.Г.В. е едно и също лице, съобразно
удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Същата е починала
на 19.08.2015г., като оставила наследници по закон страните по делото И. В.
К.-дъщеря и М. К. К. /по право на заместване/ - дъщеря на починалия преди
М.Г. неин син К.В.К., починал на 02.02.2002г.
За периода 2018г.-2023г. са заплащани данъци върху недвижимия имот
в гр.Елхово на името на ищцата и ответницата, като липсва отбелязване на
име за платил. За периода 2007г.-2017г. ответницата заплатила данъци и
такси за имота в гр.Елхово на името на задълженото лице и наследодател на
страните М. Г. В..
Ответницата депозирала декларация Вх.№ 369/14.07.2017г. по чл.14
ЗМДТ за имота в гр.Елхово, като вписала като наследници себе си, ищцата и
майката на ищцата, свидетеля М.Г.Д.-К., като отбелязала ½ ид.ч от имота за
себе си и по ¼ ид.ч. от него за ищцата и майка й.
Не е спорно, а и ответницата заяви в проведеното открито съдебно
4
заседание на 01.06.2023г., че през 2014г. е била в граждански брак.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетелите В.И., сестра на наследодателката на
страните и Т.С. установяват, че къщата в гр.Елхово била закупена от М.Г. на
нейно име, но била предназначена да остане за нейната дъщеря И.. Къщата
била записана на името на Мария, защото тя давала парите за нея. Къщата не
била годна за живеене при покупката и била завършена от ответницата И..
Първоначално направила една стая и влязла да живее с дъщеря си през 2009г.,
а след като майка й Мария заборчляла и нямала възможност повече да помага
със средства, постепенно сама завършила и останалите СМР по къщата.
Преимуществено наследодателката Мария живяла и работела в Гърция, но
когато се прибирала в страната отсядала в къщата в гр.Елхово. Преди да
почине Мария живяла в тази къща, заедно с дъщеря си ответницата И..
Последната заплащала данъците за този имот.
Показанията на свидетеля М.Д. –К., майка на ищцата установяват, че
наследодателката на страните закупила къщата в гр.Елхово, няколко години
след смъртта на сина си. Тази къща била закупена, тъй като дъщеря й живеела
в гр.Елхово с цел да бъде близо до нея. Съпруг на ответницата И. към него
момент бил братът на свидетелката. Всички ремонтни работи по къщата били
ръководени от съпруга на ответницата, защото Мария работела в Гърция, но
средствата за ремонта били давани от наследодателката. Имало случаи, при
които и свидетелката е предавала лично парични средства на ответницата,
пратени от наследодателката Мария за извършване на ремонта по къщата.
Ищцата заедно с майка си посещавала редовно имота в гр.Елхово,
включително и след смъртта на Мария. Били са провеждани разговори с
ответницата за подялба на имуществото, но след като ищцата навърши
пълнолетие.
Свидетелят И.Т. установява, че когато наследодателката Мария се
завръщала в България, отсядала в къщата си в гр.Елхово. В тази къща
живеели дъщеря й ответницата И., заедно със съпруга й Динко. С ремонта по
къщата се занимавал съпругът на И., но средствата за това били пращани от
Мария. Ищцата много пъти посещавала къщата в гр.Елхово, включително и
след смъртта на баба й Мария и след развода на ответницата и винаги е била
5
допускана в нея от ответницата И.. Наследодателката Мария имала намерение
да предпише къщата в гр.Елхово на дъщерята на ответницата, а на ищцата
апартамента в гр.Сливен, но изчаквала последната да навърши пълнолетие.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които като
еднозначни и непротиворечиви, кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло и показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели, като последователни, житейски логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи едни с други и с писмените
доказателства по делото.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявените искове за делба на съсобствени недвижими имоти са
допустими.
Разгледани по същество са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съгласно
разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗН наследник може да поиска винаги делба, макар
да има противно разпореждане от наследодателя.
Безспорно по делото се установи, че е налице съсобственост между
страните по отношение на процесните недвижими имоти, възникнала по пътя
на наследяването.
Тези имоти принадлежали на наследодателя на страните М.Г.
Съдът намира възражението на ответната страна за придобиване на
имота в гр.Елхово въз основа на давностно владение за неоснователно и
недоказано.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или
ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. За
придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на
6
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез
другиго като своя. Само владелецът може да придобие право на собственост
върху недвижим имот на основание давностно владение.За разлика от
владението, държането, дефинирано в чл.68, ал.2 ЗС е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, т.е. сочената
от законодателят разлика между владение и държане засяга субективния
момент, субективното отношение по повод на упражняваната фактическа
власт на една вещ. Държането на вещта е право на държателя да държи вещта
на правното основание, на което е получил фактическата власт, за разлика от
владението. Държането винаги /по дефиниция/ е правомерно, след като
почива на договорно основание т.е. на постигнато съгласие, по силата на
което е предадена фактическата власт върху вещта.
В настоящия правен казус съдът счита, че ответната страна не доказа да
е установила владение, съобразно твърденията си още при закупуване на
имота в гр.Елхово. Напротив, установи се, че ответницата била допусната до
този имот, заедно със съпруга си в него момент за да извършва ремонтни
дейности по него за въвеждането му в положение, годно за обитаване. Доказа
се безспорно от показанията на всички свидетели, че ремонтните дейности по
къщата са били извършвани от семейството на ответницата – тя и съпруга й,
но с парични средства, пращани от наследодателката от работата й в Гърция.
Доказа се също така, че наследодателката Мария е живяла в този имот, макар
и епизодично при завръщането си в страната, както и поС.но след
установяването й в България и малко преди кончината й. При това положение
ответницата не е получила владението на имота, а е била държател на същия
по неформален договор за заем за послужване.
След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва
да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо другиго изключително за себе си, да намери външна проява, чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по
7
скрит начин. В такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на
придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече, чрез явна
промяна на държането във владение / в този см. Решение № 12/19.02.2014 г.
по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС; І г.о., Решение №270/20.05.2010г., постановено
по гр.д.№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС ; Решение № 118/21.05.2013 г. по гр.д.
№ 1535/2013, ІІ г.о. /.
В процеса на се установи ответницата да е демонстрирала промяна на
държането на имота във владение, по отношение на тогавашния собственик и
наследодател, като способ за придобиване на правото на собственост. Дори и
да се приеме, че е съществувала договорка помежду им, имота да бъде
прехвърлен /предписан по показания на свидетелите/ на ответницата в един
по-късен момент, това не променя уговорката за ползване на имота. Тогава
държателят субективно продължава да има знание, че правото на собственост
не му принадлежи, че упражнява фактическата власт върху вещта със
съгласието на собственика и очакване за последващо придобиване на това
право. Очакването за придобиване на правото на собственост, въз основа на
сделка изключва намерението вещта да се свои преди това, т.е. изключва
намерението фактическата власт да се упражнява за себе си преди
сключването на договора, тъй като по отношение на способа, чрез който ще
бъде придобита собствеността, държателят има знание и определеност. / в
този см. Решение № 159/14.06.2013 г. по гр.д. № 1492/2013, ІІ г.о. ВКС/.
Демонстриране промяна в намерението е приложимо, когато
фактическата власт е установена като държане и след този момент се
претендира завладяване.Такива действия са отказ на ползващият имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до
знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да
се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което
ясно показва, че изключва владението на останалите наследници / в този см.
Решение № 635/25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, I г.о.,
Решение № 6/22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на II г.о. ВКС/.
В случая не се доказа ответницата да е променила държането във
владение и това да е доведено до знанието на ищцата. За това свидетелства и
депозираната декларация от ответницата от 14.07.2017г. /две години след
смъртта на наследодателя/ по чл.14 ЗМДТ,в която имота в гр.Елхово е
8
деклариран от нея, като наследствен и дори е включена като наследник и
майката на ищцата. Това действие ясно сочи, че субективното намерение на
ответницата не е за своене на имота. Не са действия по своене на имота дори
и декларирането на имота в данъчните служби на общината на името на
владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички наследници на
починалия собственик, без това деклариране да е станало известно на
останалите сънаследници /в този см. Решение № 635/25.10.2010г. по гр.д. №
1405/2009г. на I г.о. ВКС/ , плащането на данъци, както и извършването на
ремонти в сънаследствения имот, защото всеки съсобственик, съгласно чл.31
ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ, съобразно с
дела си, а когато сам е поел изцяло стойността на необходимите и полезни
разноски за съсобствената вещ, може да иска от останалите съсобственици да
му заплатят тази част от разноските, съответстваща на техния дял в
съсобствеността / в този см. Решение № 635/25.10.2010г. по гр.д. №
1405/2009г. на I г.о. ВКС;Решение № 110/20.03.2012г. по гр.д.№ 870/2011г. II
г.о ВКС; Решение № 381/25.10.2010г. по гр.д. № 37/2010г. на II г.о. ВКС/.
Само за пълнота на изложението, съдът констатира, че е налице
противоречие в твърденията на ответницата, относно придобивната давност в
нейна полза. Като период на владение на имота в гр.Елхово тя сочи период от
време 28.06.2004г. /датата на закупуването на имота от наследодателя/ -
28.06.2014г. В този времеви период обаче не е спорно, че ответницата е била в
граждански брак, а когато двама съпрузи владеят по време на брака заедно
един имот с намерението двамата да го придобият, имотът става СИО. При
това положение, ако ответницата счита, че е владяла имота в гр.Елхово за
сочения период, то би следвало да иска, като страна по делбата да участва и
вече бившия й съпруг.
С оглед изложените твърдения, установената в чл.69 ЗС презумпция се
счита за оборена, а възражението на ответницата за придобиване на имота в
гр.Елхово по давност е неоснователно.
Наследствените два недвижими имота, собственост на наследодателя
М.Г. следва да бъдат допуснати до делба между наследниците по закон, а
именно страните по делото И. В. К. -дъщеря и М. К. К. /наследник по право на
заместване/ - дъщеря на починалия преди наследодателката неин син К.В.К.
починал на 02.02.2002г. при равни квоти или по ½ ид.ч.
9
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да се извърши между М. К. К. ,
ЕГН: ********** от гр.****, ул.“**“ № **, вх.**, ет.**, ап.**и И. В. К., ЕГН:
********** от гр.**, ул.“**“ № **, по отношение на следните недвижими
имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27382.500.2107, находящ се
в гр.**, ул.“**“№**, по кадастрална карта с площ от 363 кв.м, с номер по
предходен план № 2107, квартал 110, парцел 11, при граници и съседи с ид.№
27382.500.7096; ид.№ 27382.500.2222; ид.№ 27382.500.2476; ид.№
27382.500.2106, ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №27382.500.2107.1, със застроена
площ от 123кв.м, с РЗП – 369 кв.м. ведно с таванските помещения, с
предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, както и всички
подобрения в имота.
ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 67338.525.131.2.12,
находящ се в гр.**, ж.к..“**“№**, вх.**, ет.**, ап.**, в сграда с нд. №
67338.525.131.2., по кадастрална карта и кадастралните регистри, с площ от
104,13кв.м, ведно с прилежащо избено помещение №12 с площ от 5,32кв.м.,
ведно с отстъпено право на строеж и 3,75% ид.ч. от общите части на сградата,
при граници за имота: на същия етаж- обект с ид.№ № 67338.525.131.2.11;
под обекта-№ 67338.525.131.2.9; над обекта-№ 67338.525.131.2.15, при
следните квоти от правото на собственост:
- 1/2 ид.ч. за М. К. К.;
- 1/2 ид.ч. за И. В. К..
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за
10
предприемане на последващи процесуални действия във връзка с
подготовката и провеждането на втората фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11