Мотиви към присъда по
НОХД № 129/2019 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт срещу Ц.И.П. *** по обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 3
вр. ал. 1 от НК - за
това, че
на 13.11.2018 год. в гр. Луковит, обл.Ловеч, отнела чужда движима вещ - мъжко
кожено портмоне, ведно с намиращите се в него лични документи и парична сума в
размер на 450 лв., от владението и собственост на Й.Х.Й. от гр. София, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен.
В съдебното производство съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Й.Х.Й. против
подсъдимата Ц.И.П. граждански иск за
сумата от 450,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от 13.11.2018 г. до
окончателното изплащане, а Й.Х.Й. бе конституиран като граждански ищец.
Производството по делото е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото предварително изслушване подсъдимата
П. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал.
4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица за деянието,
описано в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на РП Луковит
поддържа обвинението срещу подсъдимата П. така, както е повдигнато с
обвинителния акт, счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин
и предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване и на престъплението
по обвинението. По отношение индивидуализацията на наказанието, прокурорът
предлага на подсъдимата за
престъплението по 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК да се наложи наказание пробация с
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1 година, по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и по чл. 42, ал. 2,
т. 6 от НК - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за
една година. Изразява становище за
уважаване на предявения граждански иск като основателен и доказан.
Защитникът на подсъдимия - адв. Р. не възразява по фактите и
правната квалифиация на деянието. Счита предложеното от прокурора наказание за
завишено с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Изтъква, че подсъдимата е с чисто съдебно минало, тя и съпругът й са безработни,
с три малолетни деца. Моли за налагане на наказание глоба.
Подсъдимата П. изказва съжаление за постъпката си и моли за
по-малка присъда.
Гражданският ищец Й.Х.Й. моли за уважаване на гражданския
иск.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по
реда на чл. 371 т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание, и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и на основание чл. 373, ал.
3 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата
Ц.И.П. е родена
на *** ***, българка, българско гражданство, неграмотна, безработна, неосъждана, омъжена, има три
малолетни деца, ЕГН **********.
Около
11 ч. на 13.11.2018 г. обв. П. решила да отиде до магазин "Всичко по 1
лев", намиращ се на кръстовището между улиците "В." и "Г.
С. Р." в гр. Луковит. Когато стиганала до магазина, видяла, че продавачката
е отпред на тротоара и говори със св. Й.Х.Й., поради което застанала в близост
до двамата, за да я изчака. В това време св. Й., чийто автомобил бил паркиран
на тротоара пред магазина, бил отворил багажника му и показвал на продавачката
моторната си резачка, за която искал да си купи верига. През рамо св. Й. носел
мъжка кожена чантичка, в която се намирал портфейлът му с парите от пенсията в
размер на 450 лева и лични документи - лична карта, СУМПС, контролен талон към
СУМПС, талон за годишен технически преглед, дебитна карта и др. При навеждането
на св. Й. към вътрешността на багажника, портфейлът му изпаднал от
незатворената чантичка и паднал в краката му на тротоара без той да усети това.
Случилото се било забелязано от намиращата се в непосредствена близост
подсъдима, която бързо се приближила до св. Й. и продавачката, които
продължавали да гледат моторния трион, хвърлила якето си върху портфейла, след
което се навела и го вдигнала заедно с портфейла на св. Й. и се отдалечила в
посоката, от която била дошла.
По-късно
същият ден, подсъдимата и съпругът й похарчили парите, намерени в портфейла, за
храна и трици на животните си.
След
като на 14.11.2018 г. св. Й. сигнализирал органите на РУ - Луковит за случая,
св. М.П.В. прегледал записите от видео-наблюдението в града и установил
самоличността на извършителката. Още същия ден тя предала с протокол за
доброволно предаване на водещия проверката полицейски служител мъжко кожено
портмоне с намиращите се в него лични документи на името на пострадалия Й..
Същите незабавно му били върнати.
По
делото е приобщен като веществено
доказателство диск с видеозапис от охранителна камера, заснела описаните
по-горе действия на подсъдимата.
Изготвена
е видео-техническа експертиза с приложен снимков материал.
Изложената
фактическа обстановка се установява при условията на чл. 373, ал. 3 НПК - съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимата и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно: показанията на
свидетелите Й.Х.Й. и М.П.В., видео-техническата експертиза, както и приложените
писмени доказателства - протокол за доброволно предаване, характеристична
справка, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът намира, че подсъдимата Ц.И.П. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по 194, ал. 3 вр. ал. 1
от НК.
От обективна страна подсъдимата П. е осъществила състава на
престъплението кражба по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на посочената
дата, отнемайки инкриминираните вещи е прекъснала
владението на собственика върху тях и установила свое такова, т. е. налице е
прекъсване на фактическата власт на соственика
върху вещите, което е настъпило вседствие на деянието на подсъдимата, при липса
на съгасие за това от страна на самия собственик.
Деянието, извършено от подсъдимата, представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК с оглед ниската стойност на предмета на
престъплението /под размера на МРЗ за страната към датата на деянието/,
механизма на деянието, както и с оглед личността на подсъдимата - липсват данни
за каквито и да било противообществени прояви до момента, подсъдимата е майка
на три малолетни деца, парите е изхарчила за храна на семейството си и за
отглежданите от нея и съпруга й животни.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл.
Съзнавала е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик,
предвиждала е преминаването им в своя фактическа власт и е целяла именно това.
Действала е с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата
си власт върху вещите, се е разпоредила
с тях като със свои.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За
извършеното от подсъдимата П.
престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК законът предвижда алтернативно наказание
лишаване от свобода до една година, пробация или глоба от сто до триста
лева.
С оглед на това, че съдебното следствие
е протекло по реда на Глава ХVІІ от НПК -съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието
следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно разпоредбата на
чл.58а, ал.5 от НК, правилата на ал.1-4 на чл.58а от НК не се прилагат за
предвидените в особената част на наказателния кодекс наказания по чл.37, ал.1,
т.2-11.
На основание чл. 57, ал. 1 от НК съдът,
съобразявайки целите на налагане на
наказанието по чл. 36 от НК и обстоятелствата по чл. 54 от НК, намери, че
най-подходящо по вид и размер се явява наказанието пробация, включваща
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, а именно:
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и
подписване два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.
Така определеното наказание съдът счита, че в най – голяма степен съответства на
личността на виновния и обществената опасност на деянието и би оказало своето
поправящо и превъзпитаващо въздействие.
.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При това
положение, тъй като подсъдимата П. бе призната за виновна по
обвинението по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, съдът намери предявения против същата
от гражданския ищец Й.Х.Й. граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за основателен,
както и за доказан от събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В случая с извършеното деяние подсъдимата е отнела от
гражданския ищец парична сума в размер на 450 лева, последната не е възстановена на правоимащото лице, съдът прие, че в
правната сфера на гражданския ищец е възникнала вреда, която е в причинна
връзка с престъплението. В този смисъл е
налице състава на непозволеното увреждане, поради което подсъдимата следва да
заплати на гражданския ищец причинената му вреда. На основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД претендираната сума се присъди ведно със законната лихва от деня на
непозволеното увреждане – 13.11.2018 г.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимата П. беше осъдена да заплати в полза на ОДМВР Ловеч сумата от 188,84
лева, представляваща сторените по делото разноски - в досъдебното производство,
както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: