РЕШЕНИЕ
№ 14158
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110123960 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 52 от ЗЗО.
Ищецът-УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, твърди, че
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по повод на което е образувано гр.д. № 39439/2021 г. по описа на СРС, 75
състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Във връзка с дадени от съда указания предявява настоящата искова претенция.
Поддържа, че на 14.05.2017 г. ответникът е транспортиран по спешност, с
автомобил на ЦСМП, в Отделение по спешна медицина в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД. Излага,
че при постъпването си ответникът е подписал „Декларация за информирано съгласие
за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“.
Тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се
наложило болнично лечение и ответникът бил хоспитализиран във Втора клиника по
хирургия. Твърди, че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не възстановил, както през време на болничния си
престой, така и до момента на дехоспитализацията му – 16.05.2017 г.. Посочва, че
доколкото ответникът не е бил здравноосигурен, но е бил и хоспитализиран, следва да
заплати предоставената му медицинска помощ. Моли съда да постанови съдебно
1
решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата
от 397 лева, представляваща стойността на предоставени медицински услуги за
оказана болнична помощ в периода от 14.05.2017 год. до 16.05.2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 05.07.2021 год.-датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ответникът-Е. Г. Т., чрез назначения му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Твърди, че не е бил
информиран за лечението си. Твърди, че спешната помощ е безплатна за всички
граждани, включително и за здравнонеосигурените, като сочи, че в ЗЗ няма норма
която да ограничава безплатната спешна медицинска помощ „до хоспитализацията“ на
пациента. Твърди, че ответникът не е бил информиран, че следва да заплати лечението
и каква е неговата стойност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
и ал. 3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа
страна:
Приет като доказателство по делото е Ценоразпис на платените услуги
предоставяни от УМБАЛ „СГ“ ЕАД.
Видно от лист за преглед на пациент в спешно отделение от 14.05.2017 год. на Е.
Т. е била проведена консултация, след което е насочен към УМБАЛ „СГ“ ЕАД, където
били извършени изследвания и консултации. Вследствие на извършения преглед
ответникът е хоспитализиран в болничното заведение в периода от 14.05.2017 год. до
16.05.2017 год.. Видно от приетите по делото доказателства е, че са извършвани
диагностични и терапевтични процедури.
Видно от представената по делото декларация за информирано съгласие за
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури
ответникът е декларирал, че бил информиран относно характера на неговото
заболяване, евентуалните рискове и усложнения, свързани с него, както и относно
предлаганото му лечение, че приема да заплаща лечението си, в случай че лечението
му не се заплаща от Републиканския бюджет, НЗОК, че е запознат с цената на ден
престой в клиниките и отделенията на лечебното заведение, определени в ценоразписа
на УМБАЛ „СГ“ и че в цената на лечението не се включва цената на консултативните
прегледи, манипулации, изследвания и на използваните продукти и медицински
изделия.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 52 ЗЗО:
2
Ответникът не оспорва, че на 14.05.2017 год. е постъпил в УМБАЛ „С.Г.“ и че в
периода от 14.05.2017 год. до 16.05.2017 год. му било проведено лечение, което се
установява по безспорен начин от представените по делото писмени доказателства.
Не се оспорва и обстоятелството, че при постъпването си в лечебното заведение
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като тези права не са били
възстановени до напускането му на болницата. Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни
вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три
дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Чл. 52 ЗЗО
предвижда, че неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска
помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните
медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето (ЗЗ). Сред изключенията,
към които препраща разпоредбата на чл. 52 ЗЗО, е и медицинската помощ при спешни
състояния – чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ. Свързаните с нея медицински услуги са извън обхвата
на задължителното здравно осигуряване на българските граждани и на основание чл.
82, ал. 5 ЗЗ се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се
ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването. Тази позиция на законодателя е потвърдена и в чл. 99, ал. 1 ЗЗ,
който гласи, че държавата организира и финансира система за оказване на медицинска
помощ при спешни състояния. Това са състояния, при които остро или внезапно е
възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ
(чл. 99, ал. 2 ЗЗ). Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към
предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални
увреждания на жизнено значими органи и системи или усложнения при родилки,
застрашаващи здравето и живота на майката или плода (чл. 99, ал. 3 ЗЗ). Разпоредбата
на чл. 100, ал. 2 ЗЗ задължава всяко лечебно заведение да извърши възможния обем
медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото
гражданство, адрес или здравноосигурителен статут.
Всички цитирани по-горе правни норми дават основание да се достигне до
извода, че всеки пациент, намиращ се в състояние, изискващо незабавна медицинска
помощ, транспортиран до съответния Център за спешна медицинска помощ или до
Спешното отделение на съответното лечебно заведение, има право на пълния обем
медицински дейности, от които да бъде установено какво е неговото здравословно
състояние и има ли нужда същият да бъде хоспитализиран. Тези прегледи и
изследвания са напълно безплатни за пациента, независимо от неговия
здравноосигурителен статус, и се финансират от държавния бюджет чрез
Министерство на здравеопазването, дори когато се окаже, че при конкретния пациент
3
няма нужда от хоспитализация. Ако обаче състоянието на пациента налага същият да
бъде приет за лечение в съответното лечебно заведение, тогава извършваните
медицински дейности се заплащат по съответната клинична пътека. Това е записано
изрично в чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска
помощ, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.1999 г.,
който гласи: „Разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране
на пациента се поемат от държавата“. Следователно, оказаната на ответника спешна
медицинска помощ до хоспитализирането му в УМБАЛ „С.Г.“ е била безплатна за
него, тъй като се финансира от държавата. Извършените след това обаче медицински
дейности се заплащат по общия ред – от бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за здравноосигурените лица, или от самите пациенти, когато
същите са неосигурени по Закона за здравното осигуряване или са с прекъснати
здравноосигурителни права.
Няма спор и относно обстоятелството, че ответника не отговаря на условията по
чл. 1, ал. 4 от Постановление на Министерски съвет № 17 от 31.01.2007 г. за
определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и
лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или
лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния
процес. В цитираното Постановление на Министерски съвет са определени както
условията, на които трябва да отговаря дадено лице–български гражданин, за да се
възползва от дадените възможности, така и процедурата, по която се отпускат
целевите средства. Същата започва въз основа на подадено от лицето заявление –
декларация по образец, че отговаря на условията по чл. 1, ал. 4 от ПМС № 17/2007 г.
След като бъде сезиран, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ нарежда
извършването на социална анкета за установяване наличието на условията по чл. 1, ал.
4 от ПМС № 17/2007 г. по информация за лицето, предоставена по реда на чл. 6, ал. 2
от Закона за социалното подпомагане. За резултата от социалната анкета директорът на
дирекция „Социално подпомагане“ уведомява писмено директора на лечебното
заведение, в което се провежда лечението на лицето (чл. 2 ПМС № 17/2007 г.).
Следователно, директорът на съответното лечебно заведение не е страна в тази
процедура, нито може да оспорва констатациите на дирекцията „Социално
подпомагане“ при извършената социална анкета. Същият има задължението
единствено да окаже необходимото съдействие на пациента, като изпрати подаденото
от него заявление-декларация до компетентната дирекция „Социално подпомагане“ и
след това да получи резултатите от извършената социална анкета. При несъгласие с
последните именно пациентът е този, който има интерес от тяхното оспорване, защото
като здравно неосигурено лице има задължение да заплати разходите по своето
лечение. В случая не са ангажирани доказателства пациентът да е подал такава
декларация, поради което съгласно чл. 52 ЗЗО разходите за извършените медицински
4
услуги се заплащат от пациента.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че е спазено и
изискването по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ пациентът да бъде информиран при
хоспитализирането си за цената, която евентуално ще се наложи да плати за
извършените медицински услуги, манипулации и лечение. По делото е представена
подписана от ответника декларация за информирано съгласие и доказателства за
връчена информация на пациента, поради което съдът намира, че ищцовото дружество
е осигурило обективна възможност на ответника да упражни правото си на
информация по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ.
С оглед изложеното и доколкото по делото беше безспорно установено, че на Е.
Т. е била оказана необходимата му медицинска помощ в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, през
периода на лечението му ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, а
съгласно ценоразписа на болницата стойността на проведеното лечение, вкл.
направените изследвания и консултация със специалист, възлиза на 397 лева, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
52 ЗЗО се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 25 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски и сумата от 25 лева, представляваща разноските по ч.гр.д. №39439/2021 год.
по описа на СРС, 75 с-в.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗО, че Е. Г. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
///////, чрез адв. К.-особен представител дължи на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, ЕИК ///////, с
адрес: гр. /////// сумата от 397 лева (триста деветдесет и седем лева), представляваща
стойността на оказана болнична медицинска помощ в периода от 14.05.2017 год. до
16.05.2017 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.07.2021 год. до окончателното
изплащане на дължимата сума, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2021 год., издадена по ч. гр. д. №
39439/2021 год. по описа на Софийски районен съд, 75 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Г. Т., ЕГН ********** да заплати
на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, ЕИК ///////, сумата от 25 лева (двадесет и пет лева),
5
представляваща разноските в настоящото производство и сумата от 25 лева (двадесет
и пет лева), представляваща разноските по ч.гр.д. №39439/2021 год. по описа на СРС,
75 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6