Определение по дело №1405/2019 на Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

ГО,V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	03.09.		2019

 

на                                                                                                           Година

 

закрито

Мирослав Саневски

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	гражданско		1405		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е образувано по искова молба от „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог 2760, ул. "Гоце Делчев" № 24А, представлявано от управителя Йордан Иванов Каназирев, чрез пълномощника адв. Т.К.Д., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „Средна Гора“ № 102, ет. 1, ап. 1, срещу М.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.79 и чл. 92, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

            Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез пълномощника й адв. Величка Уатова, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Благоевград, ул. „Д-р Христо Татарчев“ № 36, ет. 1, поради което са налице предпоставките на чл. 140 от ГПК и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

           Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в комплекс „Пирин Голф & Кънтри клуб“, а именно Апартамент № 10А, находящ се на ет. 4, вх. Б, на бл. 6 (обозначаван за кратко Д-6-Б-10а), с обща площ от 76.93 кв.м., е сключила с „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ“ АД, ЕИК *********, в качеството му на управител на комплекса, Договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г., по силата на който управителят приел да предостави на собственика изчерпателно изброени в договора услуги по управлението и поддръжката на комплекса, срещу възнаграждението, определено в договора и Анекс № 1 от 16.12.2013г., а именно: считано от 01.01.2014г.-годишна такса в размер на 14.00 евро с ДДС на кв.м. съобразно притежаваната обща площ (ведно с идеалните части от общите части на сградата). Съгласно чл. 2.5.2. от договора, след изтичане на първата календарна година, в допълнение на таксата по т.2.1., собственикът дължи и по 1.00 евро без ДДС на кв.м обща площ годишно за застраховка на имота и следователно считано от 01.01.201 г. дължимата годишна такса с добавката за застраховка става 15.00 евро на кв.м, или 1153.96 евро за целия имот от 76,93 кв.м.

Съгласно т. 7.1. от договора размерът на таксата се индексира ежегодно съобразно годишната инфлация. Индексът на инфлация към януари 2017г. спрямо януари 2014г. (месеца на влизане в сила на възнаграждение от 14 евро) е 100,3 %, следователно индексираният размер на таксата за 2017г. е 15,05 евро на кв. м или 1157,80 евро за целия имот от 76,93 кв.м. Индексът на инфлация към януари 2018г. спрямо януари 2017г. е 101,8 %, следователно индексираният размер на таксата за 2018г. е 15,32 евро на кв. м или 1178,57 евро за целия имот от 76,93 кв.м. Индексът на инфлация към януари 2019г. спрямо януари 2018г. е 103,0 %, следователно индексираният размер на таксата за 2019г. е 15,78 евро на кв. м с ДДС или 1213,92 евро за целия имот от 76,93 кв.м.

Съгласно чл. 2.3. от Договора ответницата дължи плащане до 30 декември на съответната година на таксите за следващата година, като съгласно чл. 5.1. от договора за поддръжка и управление от 27.05.2011г., при забава на собственика да плати таксата по чл. 2.1., последният дължи обезщетение в размер на 0.5% върху главницата за всеки просрочен ден, но не повече от 30 дни.

Съгласно чл. 5.1. хипотеза втора, в случай, че собственикът изпадне в забава за плащане на годишната такса с повече от 45 календарни дни, таксата автоматично се променя и собственикът дължи таксата за съответната година в двоен размер, ведно с лихвите (обезщетението) по предходното изречение.

Ответницата е платила част от таксата за 2017г., в размер на 2106,47 лв. (1077,02 евро) на 26.05.2017г. Остатъкът за плащане от таксата за 2017г. е в размер на 80,78 евро.

Ответницата е платила и част от таксата за 2018г. в размер на 2106,47 лв. (1077,02 евро) на 18.04.2018г. Остатъкът за плащане от таксата за 2018 г. е в размер на 101,54 евро.

Ответницата не е платила до момента таксата за 2019г., като забавата очевидно е повече от 45 дни. Следователно на основание чл. 5.1. хипотеза втора от Договора годишната такса за 2019 г. се увеличава в двоен размер и става 31,56 евро на кв.м или 2405,82 евро за целия имот.

Като се приспадне платеното, задълженията на ответницата за неплатени, съответно остатък за плащане на годишни такси към датата на подаване на исковата молба са както следва: за 2017г. - 80,78 евро; за 2018г. - 101,54 евро и за 2019г.-2427,91 евро. Общо дължими год.такси: 2610.23 евро.

На основание чл. 5.1. хип. първа от договора, при забава на собственика да плати таксата по чл. 2.1., последният дължи обезщетение в размер на 0.5% върху главницата за всеки просрочен ден, но не повече от 30 дни. Следователно ответницата дължи обезщетение за забава за 30 дни както следва:

-за периода 31.12.2016г. - 29.01.2017г. обезщетение в размер на 173,67 евро (1157,80 х 0,5 % х 30 дни);

-за периода 31.12.2017г. - 29.01.2018г. обезщетение в размер на 176,79 евро (1178,64 х 0,5 % х 30 дни) и

-за периода 31.12.2018г. - 29.01.2019г. обезщетение в размер на 182,09 евро (1213,92 евро х 0,5 % х 30 дни).

Общо обезщетения за забава 532,55 евро.

Съгласно чл. 2 от Анекса към Договора във връзка с чл. 2.5.3. от договора страните са се договорили ответницата да заплаща такса за кабелна телевизия, интернет и телефон в размер на 36.00 лв. с ДДС на месец, общо 432.00 лв. с ДДС годишно, която такса се заплаща еднократно в срока за заплащане на таксата за поддръжка и управление. Ответницата не е платила такса за кабелна телевизия, интернет и телефон за 2017г., 2018г. и 2019г. Общо дължимите такси за кабелна телевизия, интернет и телефон за трите години са в размер на 1296,00 лв.

Съгласно чл. 2.6. от Договора собственикът е длъжен да заплаща пропорционално на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата необходимите за текущата поддръжка и за основен ремонт на сградата разходи. За основен ремонт (възстановяване) на фасадата на сградата ответницата дължи сума в размер на 864.06 лв., представляваща припадащата се на апартамент 10а част от разходите за ремонта, за което й е издадена съответна проформа фактура.

Ищецът твърди, че с договор от 12.01.2015г., „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ” АД е прехвърлило изцяло на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ” ЕАД правата си на управител по договорите за поддръжка и управление, сключени със собствениците, включително по процесния договор. „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ” ЕАД от своя страна с Договор от 20.08,2015г. е прехвърлило правата по договора с ответницата на ищеца. На основание тези договори ищецът се е задължил да изпълнява задълженията на „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ” АД по процесния договор и е придобил правото да получава предвидените в договора плащания. На това основание ищецът издава фактури и претендира да му бъдат заплащани предвидените в процесния договор суми. Договорите от 12.01.2015г. и 20.08.2015г. са договори за прехвърляне на права и поемане на задължения (встъпване в дълг), като прехвърлянето на права касае не само съществуващите към момента на прехвърляне вземания, но и правото в бъдеще да се получават предвидените по договорите със собствениците, включително по договора с ответницата, суми. В подписаните към горецитираните договори приложения № ДТ-6В-10а изрично е посочено, че „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ” АД прехвърля на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ” ЕАД, което от своя страна прехвърля на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД всички свои вземания по договора за поддръжка и управление от 12.11.2010г., сключен с ответника, както настоящи, така и бъдещи вземания по договора. На това основание ищцовото дружество претендира за неплатените годишни такси и другите неизпълнени от ответницата задължения по договора за управление и поддръжка.

С оглед изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми:

-сума в размер на 2610.23 евро, представляваща сбор от остатъците за плащане на годишно възнаграждение (такса) по договор за поддръжка и управление на комплекс „Пирин Голф & Кънтри клуб” за 2017г. и 2018г. и неплатена такса за 2019г.;

-сума в размер на 532.55 евро, представляваща неустойки (обезщетения за забава) при плащане на таксата за 2017г., 2018г. и 2019 г.;

-сума в размер на общо 1296.00 лв., представляваща сбор от неплатени такси за кабелна телевизия, интернет и телефон за 2017г., 2018г. и 2019 г.;

-сума в размер на 864,06 лв., представляваща припадащата се на апартамент 10а част от разходите за основен ремонт (възстановяване) на фасадата на сградата; ведно със законната лихва за забава върху горепосочените суми от датата на предявяване на настоящия иск до плащането им. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, която изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответницата не оспорва, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, а именно Апартамент № 10А, находящ се на ет. 4, вх. Б, на бл. 6 в комплекс „Пирин Голф & Кънтри клуб“, с обща площ от 76.93 кв.м., но оспорва че се намира в договорни правоотношения с ищеца, респ. с „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД. Оспорва да е подписвала Договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г., като твърди, че подписът, положен в договора, не е неин. Отрича да е подписвала и посочения в исковата молба Анекс № 1 от 16.12.2013г. към същия договор. Твърди, че е заплащала разходи към дружеството, без да е налице облигационно отношение между тях, тъй като няма индивидуални партиди за електричество, вода и др. консумативи, а ползва същите. Твърди, че при предявяване на претенция за теч в апартамента и след като има застрахователно покритие, е необходимо да бъде информиран застрахователя, й било отказано. Ответницата отказала да заплаща част от исканите такси, поради което, на 22.03.2018г. й било спряно електричеството в апартамента и не може да ползва имота си. 

Отделно от това, ответницата счита, че исковата претенция е неоснователна, понеже в случая се касае за „жилищен комплекс от затворен тип“, за който е приложима разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС, съгласно която управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, какъвто в случая липсва.

            Сочи, че след влизане в сила на ЗУЕС, единствено ОС на ЕС може да вземе решение за сключване на договор за поддръжка и обслужване на общата инфраструктура на комплекса. Понеже предметът на Договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г. е от компетентността на ОС на ЕС, същият е нищожен поради противоречие със закона. Счита, също така, че договорът за поддръжка и управление от 12.11.2010г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, съгласно който само ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Излага подробни правни съображения в тази насока.

            Ответницата прави и възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави. Претендира разноски.

Правна квалификация на претендираните права и възражения:    

            Предявени са искове с правно основание чл.79 и чл. 92, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

            Ответницата е направила възражение за нищожност на представения от ищеца Договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г., поради противоречието му с императивни правни норми и добрите нрави.

3. Права и обстоятелства, които се признават: На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът обявява за безспорно между страните обстоятелството, че ответницата е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, а именно Апартамент № 10А, находящ се на ет. 4, вх. Б, на бл. 6 в комплекс „Пирин Голф & Кънтри клуб“, в гр. Разлог, кв. „Даунтаун“.

4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

            5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже сключването на Договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г. между „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ“ АД, ЕИК ********* и ответницата, изпълнение на задълженията по договора, прехвърлянето на вземанията към ответницата по договора от първоначалния кредитор  „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ“ АД на „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙ ТРАВЪЛ” ЕАД, както и от последното дружество на ищеца, както и размера на претенциите си.

Ответницата от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от тях процесуално поведение, съдът обявява на страните, че не са налице твърдени от тях обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се задължи ищецът, на основание чл. 183 от ГПК, да представи в оригинал Договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г., сключен между „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ“ АД и ответницата и Анекс № 1 от 16.12.2013г. към него.

Основателно е искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Основателно е и исканото на ответницата за допускане на един свидетел в режим на довеждане, който да даде показания относно твърденията й за неизпълнение по процесния договор.

            На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2019г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депоизиран от ответника.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора документи като доказателства по делото.

           ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА, на основание чл. 183 от ГПК, в срок най-късно до датата на първото открито съдебно заседание по делото, да представи в оригинал Договор за поддръжка и управление от 12.11.2010г., сключен между „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ“ АД и М.В.К. и Анекс № 1 от 16.12.2013г. към него, КАТО МУ УКАЗВА, че ако не стори това, представените с исковата молба преписи ще бъде изключен от доказателствата по делото.

            ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова, при депозит в размер на 200.00 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок, със задача: вещото лице, след справка в счетоводството на ищеца, да отговори на поставените с исковата молба въпроси.

ДОПУСКА един свидетел в режим на довеждане на ответницата, който да даде показания относно твърденията й за неизпълнение по процесния договор.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

           Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: