Р Е Ш Е Н И Е № 302
Гр.Хасково,
02.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд първи
въззивен граждански състав
на втори август
две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
В. гр. дело № 444
по описа за 2019 година
За да се произнeсе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 25093/14.05.2019 г. от
Велико И.С., с ЕГН **********, подадена чрез адвокат Димитър Аврамов от
АК-Хасково, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20199750400131 по
описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№ 875,
с район на действие ОС-Хасково.
Жалбоподателят е останал недоволен от действията на ЧСИ , изразяващи се в
определяне на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, като на
първо място в жалбата се сочи , че определянето на таксите
по изпълнението противоречи на
начина на изчисляване на таксите по чл.73а ГПК, съгласно която разпоредба
сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно
изпълнително производство не може да надвишава
за задължения в размер : т.3 от
20 до 50 на сто от минималната работна заплат ,или 280
лева.Задълженията по изпълнителния лист
въз основа на който е образувано
изпълнителното дело възлизали общо на
190, 58 лв. ,което е от 20 до 50 на сто
от минималната работна заплата /560 лв/
- 34,03% от нея. Прави възражение за прекомерност на разноските на
взискателя за възнаграждение за процесуалния му представител определени по реда на НЗПП. Според
жалбоподателя задължението по изпълнителното
дело не е посоченото в
изпратеното до длъжника съобщение, а съгласно изпълнителния лист към датата на подаване
на жалбата е 190,58
лв. ,в т.число 105,90 – главница ,
4,77 –мораторна лихва, 4,80лева – законна лихва, 75 лв. –разноски по ч.гр.дело
и 47,99 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като не съществува задължение за
неолихвяема сума за 99,88 лева, 720
лв. разноски по изпълнителното дело, както и посочените други суми от 100 лева.При извършване на изпълнителните действия съдебният изпълнител
нарушил и принципа на съразмерност прогласен в чл.442а ГПК, за спазването на който той следи служебно. Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи били несъразмерни
с размера на задължението, поради което
таксите за същите следвало да останат
изцяло за сметка на взискателя и / или съдебния изпълнител, тъй като не се
дължат от длъжника, а наложените
запори и възбрани следвало да
бъдат вдигнати без внасяне на такса от длъжника. Неправилно според
жалбоподателя била определена и
таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. За реален дълг по изпълнителния лист от 190,58 лв.,
дължимата такса е 19,06 лв. / 10 лева +
9,06 лв. за горницата над 100 лева – 90,58 Х 10%. С дължимия ДДС в размер на
3,81 лв. таксата с ДДС е в размер на
22,87 лв. като таксата е недължима над
тази сума до посочения размер от 47,99
лева.
Поради изложените съображения, жалбоподателят моли съда да отмени постановлението
/съобщението относно дължимите суми и
разноски за задължение за неолихвяема сума за 99,88 лева, 720 лв. разноски по изпълнителното
дело, такса по чл.26 ТТРЗЧСИ за сумата над 22,87 лв. до пълния посочен размер от 47,99 лева, както и
посочените други дължими суми от 100
лева разноски и да осъди взискателя
да му заплати разноските по делото.
В
писмените си мотиви, ЧСИ Захари Запрянов счита жалбата за неоснователна, а
предприетите изпълнителни действия законосъобразни.
Твърди, че в отговор на депозирано от длъжника възражение
с вх.№ 24033/09.05.2019 г. е постановил
разпореждане, с изх.№ 24776/13.05.2019 г./ стр.175-176/, в което приема за
дължими от страна на длъжника таксите по изпълнителното дело до размера
определен от разпоредбите на чл.73а ГПК,
а именно 470,40 лв. и отговаря на възражението за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния
представител на взискателя, че няма прекомерност,тъй като същото е
определено съгласно чл.27 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.Относно твърдението на жалбоподателя за
нарушаване на принципа на съразмерност
прогласен в чл.442а ГПК, намира същото неоснователно. Твърди, че в разпореждането си съдебният изпълнител е отговорил и на това твърдение, като е
обосновал наложените обезпечения и
определяне на способ с това, че следва
да се съобрази с всички факти и обстоятелства в лицето на предходни
наложени запори и възбрани ,както и данни от трети лица - банки, които сочат
наличието на други кредитори с предходни обезпечения, което се потвърждавало
от и от справките от СВ Хасково и СВ-Харманли.Невярно било и твърдението на
жалбоподателя, че посочената т.26 от ТТРЗЧСИ не е правилно определена. Пропорционалната такса
се събирала като възнаградителна и се определяла на база дълга или сбора от дълговете на кредиторите
по делото.
СЪДЪТ,
след като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 20198750400131 е образувано на
19.02.2019г., по молба с вх. № 8571/19.02.2019г. от „ЕВН България" ЕАД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов"
№ 37 въз основа на изпълнителен лист издаден на 19.12.2018г. по ч. гр. д №
1217/2018г. по описа на РС - Харманли, съгласно който съдът е осъдил В.И.С., к ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЕВН
България" ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 105,90 лв - главница, сумата 4,88
лв - обезщетение за забавено плащане по главницата за периода от 13.02.2018г.
до 26.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението в
съда
- 27.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 75 лв, от които 25лв - за ДТ и 50лв - за
юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на задълженията по изпълнителния
лист е - 185,78 лв. С молбата е направено искане
на длъжника по делото да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, като
при неизплащане на посочените суми в срока за доброволно изпълнение, да бъдат предприети
изпълнителни действия, с цел принудително събиране на вземането. Поискано е да бъдат
приети като разходи по изпълнителното дело хонорар заплатен по Наредбата за заплащане
на правна помощ в размер на 100 лв.По
делото са извършени справки за имотното
състояние на длъжника, както следа: справка в СВ -Харманли /стр. 41-56/, СВ Хасково /стр. 36/,
справка КАТ, справка за банкови сметки, справка в Община
Харманли за декларирани недвижими имоти /стр. 29-31/, справка в НОИ/стр. 13/, справка в АГКК /стр. 134-135/. На 08.05. 2019г. на длъжника В.И.С. е връчено съобщение с изх. № 23730/08. 05. 2019г., / л.165/, с което
е уведомен,че задължението му по изпълнителното дело възлиза на 99,88 лева - неолихвяема сума, 105 ,90 лева - главница, 4,77 лева –лихви, 89,30
лв. присъдени разноски и 720 лева разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от Тарифа да таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 47,99 лева в
полза на ЧСИ Захари Запрянов, както и други суми дължими до този момент в общ размер на 100 лева ,в.т.ч адвокатско
възнаграждение за вещо лице и пазач. Общото задължение по изпълнителното дело
към 08.05.2019 г. е в размер на 1 167,84
лв.,като сумата се увеличава с лихвите върху главница до пълното погасяване
на задължението. Длъжникът е уведомен и за наложените запори и възбрани по изпълнителното дело. На 19.04.2019г в СВ при РС- Харманли е вписана
възбрана върху недвижими имоти, собственост
на длъжника В.И.С. /стр. 159-160/.На 20.05.2019г е наложен запор на МПС на
длъжника /стр. 179/.На 14.05.2019 г., чрез ЧСИ Захари Запрянов е подадена жалба против действията на съдебния изпълнител, изразяващи
се в определяне
на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело
,като в жалбата се твърди, че с наложените от съдебния изпълнител
обезпечителни мерки предприетите изпълнителни способи съдебният
изпълнител е нарушил принципа за
съразмерност, прогласен по чл.442а от ГПК.Препис от жалбата е връчен на
взискателя „ЕВН България" ЕАД,с ЕИК *********, от който няма постъпило писмено
възражение
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата против действията на съдебния изпълнител е подадена от
надлежна
страна, длъжник в изпълнителното производство и в срока по чл.436, ал.1 ГПК.Съобщението,
с което длъжникът е уведомен за
задължението по изпълнителното дело е получено
лично от длъжника, на 08.05.2019 г. / л.165/,а жалбата е подадена на 14.05.2019 г., чрез съдебния
изпълнител ,т.е в законоустановения
едноседмичен срок по чл.436,ал.1 ГПК.
В
частта, в която длъжникът твърди,
че с
предприетите от съдебния
изпълнител изпълнителни способи по изпълнителното дело и наложените
обезпечителни мерки- запор и възбрана , от страна на съдебния изпълнител е нарушен принципа на съразмерност, прогласен в
чл.442а ГПК съдебният изпълнител се е
произнесъл с разпореждане от 13.05.2019 г. по молба от длъжника,като е приел с
разпореждането си че при определяне
способа за изпълнение и налагането на
запорите и възбраните са
съобразени всички факти и обстоятелства,
предходни запори и възбрани отговори и данни от трети лица,банки както и
наличието на други кредитори на
длъжника и е отказал вдигането на
наложените обезпечения.Жалбоподателят
няма изрично искане против това разпореждане,а излага общи съображения
за несъразмерност на наложените запори и възбрани във връзка с дължимите такси по изпълнението
и не
прави искане разноските да бъдат
намалени на това основание, поради което съдът следва да се произнесе за
размера на разноските съобразено другите
наведени в жалбата основания.
Длъжникът обжалва действията на съдебния изпълнител, изразяващи
се в определяне на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело,като се твърди,че
таксите и разноските са определени неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2,т.7 ГПК,
длъжникът може да обжалва постановлението за разноските, като с т.2 от ТР №
3/10.07.2017 г. по т.дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието,че на обжалване
по реда на чл.435,ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението.
За дължимите такси и разноски по изпълнителното дело длъжникът е уведомен със съобщение, с
изх.№ 23730/08.05.2019 г., получено от
длъжника на същата дата и със съобщение
с изх.№ 25911/16.05.2019 г.,като с
второто съобщение длъжникът е уведомен
,че общото му задължение е в размер на 1 168,09 лв. от които 105,90 лева- главница , 5 лева - законови лихви / дължима от 27.11.2018 г./,
79,88 лв. –неолихвяема сума по изпълнителен лист и 20,00 лева –
задължения към държавата/съгласно удостоверение на НАП/, 89,30 лв. присъдени разноски и 720,00 лева разноски по
изпълнителното дело, от които дължими от длъжника 470,40 лв. съгласно чл.73а от ГПК и 249,60 лв., които са за сметка
на взискателя съгласно чл.73а от ГПК, както и таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ, с включен ДДС в
размер на 48,01 лв.,както и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.
Тези действия на съдебния изпълнител
подлежат на обжалване , в хипотезата на чл. 435,ал.2,т.7 ГПК поради което жалбата
с която длъжникът обжалва действията на съдебния изпълнител изразяващи се в определяне на
дължимите такси и разноски по изпълнителното дело е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Възражението за прекомерност на разноските на
взискателя за възнаграждение за процесуалния му представител е
неоснователно,тъй като 100 лева е
минималният размер предвиден в НЗПП.
В изпълнителното дело няма
доказателства за присъдени разноски в размер на 89,30 лева, поради което тази сума следва да се изключи от общия размер на задължението на длъжника по изпълнителното
дело, което води и
до промяна на базата на която следва да се изчисли дължимата от
длъжника такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, с включен ДДС,като
дължимата такса по т.26 е в размер на 37,30 лева, вместо определената от съдебния изпълнител такса в размер на 48,01
лв. Основателно е и направеното
възражение относно таксите по изпълнението, които следва да се определят по реда на
чл.73а,ал.1 т.5 ГПК,съгласно която разпоредба сборът от всички такси по
изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да
надвишава за задължения в размер по т.5 на чл.73а ал.1 ГПК - от
една до две минимални работни заплати - 80 на сто от минималната работна. С оглед размера на задължението включващо сумите 310,78 лв. + 720 лв.- разноски в
изпълнителното производство + 37,30 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ разноските дължими от длъжника в
изпълнителното производство следва да
бъдат намалени от 470,40 лв. на 448,00
лв.Общото
задължение на длъжника по изпълнителното дело е в размер общо на
1068,08 лв., като в общия размер на задължението се включват сумите както следва 310,78 лв.,
,в т.ч. -
главница - 105,90 лв. законна лихва- 5,00 лв.,
неолихвяема сума - 79,88 лв., 20,00 лв.
за присъединен кредитор и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение , 37,30 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 448
лева –разноски в изпълнителното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Захари Запрянов,изразяващи се
в определяне на дължимите такси и разноски
по изпълнително дело № 20199750400131,
по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№ 875,
с район на действие ОС-Хасково,обективирани в съобщение, с изх.№ 25911/16.05.2019 г., с
което съобщение длъжникът е уведомен ,че общото му задължение е в размер на
1 168,09 лв. от които 105,90
лева- главница , 5 лева - законови лихви
/ дължима от 27.11.2018 г./, 79,88 лв.
–неолихвяема сума по изпълнителен
лист и 20,00 лева – задължения към държавата/съгласно удостоверение на
НАП/, 89,30 лв. - присъдени разноски и 720,00 лева разноски по
изпълнителното дело, от които дължими от длъжника 470,40 лв. съгласно чл.73а от ГПК и 249,60 лв., които са за сметка
на взискателя съгласно чл.73а от ГПК, както и таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ, с включен ДДС в
размер на 48,01 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
като
НАМАЛЯ таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 48,01 лв.
на 37,30 лв. и разноските дължими от
длъжника в изпълнителното
производство от 470,40 лева на 448 лева
и ИЗКЛЮЧВА от размера на
задължението сумата в размер на 89,30
лева като недължима.
Жалбата в останалата й част ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.