Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 02. 02. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Розалина Ботева
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 1757 по описа на Софийския
градски съд за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г.К.Б. с ЕГН **********,
съдебен адрес ***, партер, оф. № 1 (въззивник) чрез упълномощения процесуален
представител адвокат Р.Н. срещу решение №
191576, постановено на 13. 08. 2020 г. от Софийския районен съд, 165-и състав, по гр. дело № 44862 по описа за 2017 г. (обжалвано решение), поправено по реда на чл. 247 ГПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
по първоначалния отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, частично е уважил приетите за съвместно разглеждане насрещни осъдителни
искове по чл. 149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за стойността на незаплатена топлинна енергия и
за обезщетение за забава върху нея, изцяло е уважил насрещния осъдителен иск за
стойността на извършената услуга дялово разпределение и изцяло е отхвърлил
насрещния осъдителен иск за лихва върху главницата за дяловото разпределение. Всеки един от исковете е с цена под 5 000
лева.
Въззивникът обжалва
решението в частта, в която предявените
срещу него насрещни искове са били уважени. Поддържа, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е неправилно. Излага доводи, че насрещният ищец
всъщност не е доказал наличието на валидно облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия спрямо заявения с насрещната искова молба
недвижим имот. Оспорва извода на първата инстанция, че изписването на различен
номер на апартамента съставлява техническа грешка, като изтъква, че насрещният
ищец не е въвеждал твърдение за такава грешка, нито е представил удостоверение
за идентичност. Допълва, че искът за стойността на топлинната енергия е
неоснователен и поради липса на доказателства за настъпването на изискуемостта
им според предвидения в приложимите общи условия ред. Иска от въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
и насрещен ищец в първоинстанционното
производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***
(въззиваем). С писмено изявление за хода на устните състезания
пред въззивния съд иска въззивната жалба да бъде отхвърлена и решението на
първостепенния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира разноски, оспорва разноските за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна и прави евентуално възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, не предприема
процесуални действия във въззивното производство.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският
градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. По тези съображения въззивната жалба е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно
и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част
въззивният съд е обвързан от изложените от въззивника доводи и приема следното.
Предмет на въззивното производство са
приетите за съвместно разглеждане насрещни осъдителни искове с правни основания
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на парични вземания,
свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб. номер
095014 през периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04. 2017 г. В тежест на въззиваемото
дружество в качеството му на насрещен ищец е да установи при условията на пълно
и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия в полза на въззивника през процесния период и
спрямо топлоснабдения имот, количеството и стойността на реално доставената
топлинна енергия, настъпването на изискуемостта на вземанията за топлинна
енергия; наличието на валидно облигационно отношение, във връзка с което в
полза на въззивника през процесния период и спрямо съответния топлоснабден имот
реално е била извършвана услугата дялово разпределение и стойността на тази
услуга; изпадането на въззивника в забава по отношение на вземанията за
стойността на топлинната енергия. При установяване на съответните елементи на
правопораждащи фактически състави в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
задълженията.
Във връзка с
доводите на въззивника за липса на валидно облигационно отношение между
страните за съответния период спрямо топлоснабдения имот № 14 въззивният съд
приема следното. Облигационното отношение възниква или по силата на закона с придобиването
на право на собственост или вещно право на ползване върху имот в сграда-етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или самостоятелно
отклонение на абонатна станция (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или при условията на пряко
договаряне между облигационния ползвател на такъв имот и топлопреносното
предприятие и откриване на индивидуална партида (в този смисъл Тълкувателно
решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на Общото събрание
на Гражданската колегия на Върховния касационен съд). В разглеждания случай в
изложението на обстоятелствата, на които се основава насрещния иск, „Т.С.“ ЕАД
твърди, че Г.К.Б. е собственик на топлоснабдения имот ап. 14, находящ се в град
София, бул. „*******, аб. номер 095014. За доказване на това твърдение по
делото е бил представен договор за дарение (л. 76), от който се установява, че
през 1996 г. С.Й.Б.и К.З.Б. са дарили на сина си Г.К.Б. ***-13 / стар 11, в
жилищен блок № 228а на етажна собственост на седми етаж“, при което са запазили
пожизнено вещно право на ползуване. Според представеното удостоверение за
идентичност старият адрес бул. „*******се отнася за жилищна сграда „Пролетарий“
с настоящ адрес *** (л. 82). При това положение се доказва, че Г.К.Б. е
придобил правото на собственост върху недвижим имот в сградата-етажна
собственост.
Въззивникът не оспорва извода на първостепенния съд, че учреденото вещно право
на ползуване се е погасило със смъртта на вещните ползуватели, настъпила преди
процесния период, което съответства и на доказателствата по делото (л. 108 –
109). Той оспорва извода на съда, че е собственик тъкмо на посочения от ищеца
топлоснабден имот.
От данните от третото лице помагач,
както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза обаче се
установява, че посоченият в насрещната искова молба абонатен номер на
топлоснабден имот 095014 съответства
на апартамент № 31, който номер на
апартамент се съдържа и в нотариалния акт за дарение на недвижим имот. При това
положение обосновано първостепенният съд е стигнал до извода, че насрещният
ищец правилно е посочил абонатния номер на процесния топлоснабден имот
(095014), а е допуснал техническа грешка при посочването на номера на
апартамента (като е посочил № 14 вместо правилния № 31). Макар и поради
процесуално бездействие насрещният ищец да е пропуснал да отстрани така
допуснатата техническа грешка, съдът все пак може при преценката на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност да я констатира.
Във връзка с доводите на въззивника, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия всъщност не е настъпила и
затова те не са дължими, въззивният съд приема следното. Облигационното
отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). В рамките на процесния
период въззивният съд обособява два промеждутъка. През време на първия от 01.
05. 2014 г. до 11. 08. 2016 г. са намирали приложение общите условия на за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители от
град София от 2014 г. (общите условия от 2014 г.). По своята правна същност
публикуването на дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното
дружество представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията за месечни
вноски възникват след изтичането на съответния месец, през който е доставена
топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за месечна вноска.
Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и на фактурата по чл. 32, ал. 2 от общите
условия от 2014 г., представлява по своето естество уговорен между страните
начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение (решение № 263720 от 8. 06. 2021 г. на Софийския
градски съд, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 4444/2020 г.). Действително, по
настоящото дело не са били представени доказателства за публикуването на
фактурите на интернет страницата на топлопреносното дружество (например
констативни протоколи). Връчването на преписа от насрещната искова молба обаче
на К.З.Б., по същество съставлява равностойна покана. Това е така, защото в
него се съдържа изявление на кредитора, че К.З.Б. следва да му заплати задълженията
за топлинна енергия, които са индивидуализирани по размер и период. При това
положение правилно първата инстанция е приела за настъпила изискуемостта на
вземанията за топлинна енергия, възникнали при действието на общите условия от
2014 г. Що се отнася до втория промеждутък от 11. 08. 2016 г. до 30. 04. 2017
г., в него са били приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители от град София от 2016 г., съобразно които
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва с изтичането на
45-дневен срок от края на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 и ал. 2).
Тяхната изискуемост следователно е била настъпила към 17. 04. 2018 г. (датата
на предявяването на насрещните искове).
Поради изчерпването на доводите на
въззивника проверката за правилност на обжалваното решението следва да приключи
дотук. По изложените съображения то следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Разноски. При този изход на делото следва в полза
на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски. Те се свеждат до юрисконсултското възнаграждение, което
въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и при съобразяване на процесуалната пасивност на въззиваемия
въззивният съд определя в размер на 25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 191576, постановено на 13. 08. 2020 г. от
Софийския районен съд, 165-и състав, по гр. дело № 44862 по описа за 2017 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК, в
обжалваната част, в която Г.К.Б. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ******* на основание чл. 149 и следващите от Закона за енергетиката
сумата 2 036 лева и 84 стотинки, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 08. 2014 г. – 04. 2017 г., доставена до
топлоснабдения имот с абонатен номер 095014, ведно със законовата лихва от 17.
04. 2018 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите сумата 406 лева и 24 стотинки,
представляваща обезщетение за забава за периода 10. 07. 2015 г. – 10. 04. 2018
г., както и сумата 54 лева и 92 стотинки – главница за дялово разпределение за
периода 05. 2015 г. – 04. 2017 г.
ОСЪЖДА
Г.К.Б.
с ЕГН ********** да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* сумата в размер
на 25 лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.