№ 132
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000128 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на Г. Й. Й.,подадена чрез пълномощника
му адв. Д.Г.,против определение №261827 от 21.12.2021 г.,постановено по
т.д.№473/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,XIX-ти състав,с което е
прекратено производството по делото.В частната жалба се поддържа
становището,че обжалваното определение е абсолютно незаконосъобразно.В
тази насока са оспорени като незаконосъобразни и изводите на съда,с които е
обоснован обжалвания резултат.Така е оспорен извода на съда,че ищецът-
настоящ частен жалбоподател,е с преустановено членствено правоотношение
от датата 18.05.2019 г.,когато са били приети решения от ОС на ответното
сдружение за изключването му като член на същото сдружение.Оспорен е и
приетия от съда извод,че посочените решения са влезли в сила,а и в тази
връзка частният жалбоподател счита за абсолютно незаконосъобразно да се
решава инцидентно в настоящото производство дали едно решение на Общо
събрание на сдружение,което не е предмет на конкретния правен спор,е
влязло в сила.Позовава се и на това,че решенията на ОС на сдружението-
ответник,проведено на 18.05.2019 г.,не са оповестени в Търговския
регистър,нито са съобщени на лицата,чиито членствени права са засегнати от
1
тези решения,в частност твърди,че въпросните решения не са съобщени на
него.Твърди още,че и от публикуваната покана в ТР за свикване на
събранието на 18.05.2019 г.,с посочен в нея дневен ред,не става ясно кои
членствени правоотношения с членове,неплатили членски внос на каса или по
банков ред за 2017 г.,ще се обсъждат.Не било посочено в поканата и кой член
е предложен от УС да бъде изключен,както и за какви негови
действия,противоречащи на закона и устава,нито пък е посочено конкретните
членове са да били уведомени,че на това събрание ще се разглежда въпрос за
изключването им.Те не били уведомени и след събранието,като всичко това
нарушавало правото на защита на ищеца като член на сдружението да
органицира адекватно защитата си срещу направеното предложение за
изключване чрез участие в ОС.По тези аргументи,частният жалбоподател
счита,че е нарушена процедурата по изключването му,поради което и
решението за изключването му се явява взето в противоречие на закона и
устава и не следва да бъде основание за прекратяване на настоящото
производство.В частната жалба са изложени и други аргументи за
незаконосъобразност на решенията на ОС на ответното сдружение,взети на
18.05.2019 г.
Наред с горното,в частната жалба се поддържа и довода за
незаконосъобразност и на извода на съда,изложен в обжалваното
определение,че след като не е образувано дело срещу решенията,взети на
Общо събрание на ответника на 18.05.2019 г.,същите са влезли в сила.В тази
връзка се твърди,че тези решения не са оповестени в Търговския
регистър,нито са връчени на ищеца,чиято правна сфера е засегната от
тях,поради което не е започнал да тече и срок за обжалване на решенията и
същите не са влезли в сила.Друг заявен в частната жалба аргумент е,че
първоинстанционният съд е пропуснал в мотивите си да цитира и обсъди
представеното в последното съдебно заседание на 01.12.2021 г. решение
№614 от 06.11.2019 г.,постановено по т.д.№984/2018 г. по описа на ОС-
П.,XIII-ти състав,потвърдено с решение №120/01.04.2020 г. по в.т.д.№10/2020
г. на Апелативен съд-П.,недопуснато до касационно обжалване с определение
№246 от 16.04.2021 г. по т.д.№1653/2020 г. на ВКС,влязло в сила на
16.04.2021 г.,в което изрично отново е било признато членственото
правоотношение на ищеца-настоящ частен жалбоподател,към датата на
провеждане на общото събрание на ответника на 10.11.2018 г.С оглед на тези
2
и на всички поддържани в частната жалба съображения,Г.Й. чрез
пълномощника си адв. Г. е поискал да бъде отменено обжалваното
определение за прекратяване на производството по делото поради липса на
членствени права на ищеца и да се върне делото за ново разглеждане от друг
състав на ОС-П..
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна-С.-"Т.д.-
в.Р.С.“ с ЕИК ********* и от същото сдружение чрез пълномощника му адв.
М.Е.-Т.,е подаден писмен отговор,с който частната жалба е оспорена като
неоснователна и е изразено становище,че обжалваното определение,с което
производството по делото е прекратено поради недопустим иск,е правилно и
законосъобразно.Изложено е и становището,че всички съображения в
частната жалба са несъстоятелни и не са обвързани с мотивите на
постановеното прекратително определение.В тази насока са развити и
конкретни доводи в подадения писмен отговор.В крайна сметка сдружението-
ответник по частната жалба,моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна.Претендира разноските за настоящото производство,в това
число и платено и получено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната
жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във
връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по
делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално
легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното
определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен
контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.Съображенията
на настоящия съд в тази насока са следните:
По т.д.№473/2019 г. по описа на ОС-П.,ТО,XIX-ти състав,са предявени
от Г. Й. Й. с ЕГН ********** против С.-"Т.д.-в.Р.С.“ с ЕИК ********* искове
по чл.25,ал.4 от ЗЮЛНЦ,като е поискано да бъдат отменени като
незаконосъобразни всички решения,взети на 08.06.2019 г. от общото събрание
на сдружението-ответник по описания в исковата молба дневен ред.
3
С обжалваното определение №261824 от 21.12.2021 г.,постановено по
т.д.№473/2019 г. по описа на ОС-П.,след като е отменил протоколно
определение от 01.12.2021 г. за даване ход на делото по същество,съдът е
прекратил производството по същото дело.За да постанови този
резултат,съдът е приел,че към датата на провеждане на общото събрание на
сдружението,взело атакуваните с исковете решения,т.е. към датата 08.06.2019
г.,ищецът е бил вече с преустановено членствено правоотношение в
сдружението-ответник и това го е лишило от правото на иск против тези
решения,тъй като те са последващи спрямо прекратяване на членственото му
правоотношение.А относно прекратяването на членството на ищеца,съдът е
приел,че то е настъпило вследствие взети от ОС на сдружението решения от
датата 18.05.2019 г. за изключването на ищеца като член на сдружението и за
отпадане на членството му поради невнесен членски внос,които решения не
са били оспорени пред съда в законния срок по чл.25,ал.4 и ал.6 от ЗЮЛНЦ и
с оглед на това са влезли в сила,съответно на което /както е приел
първоинстанционния съд/ същите решения са станали задължителни във
вътрешните отношения на органите на сдружението и за съда.Посочил е
още,че тези решения не могат преюдициално в производството по сега
предявените искове да бъдат обект на съдебен контрол,защото това ще
означава да се заобиколи правилото за преклузивен срок за оспорването им
по чл.25,ал.4 и ал.5 от ЗЮЛНЦ.
В процесната частна жалба ищецът-настоящ частен жалбоподател не е
оспорил съществуването на решенията на ОС на сдружението от 18.05.2019
г.,нито че те като съдържание се отнасят до прекратяване на членственото му
правоотношение в ответното сдружение.Противопоставил е обаче довода,че
същите решения „за изключването му и за отпадането му“ като член на
сдружението не са влезли в сила и че първоинстанционният съд неправилно
ги е счел за влезли в сила,като в тази насока е заявил и възражението,че съдът
не е имал правото инцидентно в настоящото производство да преценява дали
едно решение на общото събрание на сдружението е влязло в сила,тъй като то
не е предмет на конкретния правен спор.Като обосновка на аргумента си,че
посочените решения от 18.05.2019 г. не са влезли в сила,частният
жалбоподател сочи обстоятелството,че тези решения не са били оповестени в
Търговския регистър,нито пък са му били съобщени като лице,чиито права те
засягат.
4
Всички тези аргументи на частния жалбоподател настоящият състав
преценява като неоснователни.На първо място,макар и решенията от
18.05.2019 г. да не са предмет на атакуване с конкретно предявените искове
по чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ и от тази гледна точка съдът да не може да извършва
преценка за законосъобразността им,то преценката за това дали те са влезли в
сила или не е не само допустима в това производство,но е и необходима с
оглед преценката на допустимостта на самите предявени искове и в тази
връзка-преценката относно съществуването на членствено правоотношение
между ищеца и ответното сдружение към момента на вземане на
решенията,атакувани по посоченото първоинстанционно дело и взети по-
късно от ОС на сдружението на датата 08.06.2019 г.На следващо място,по
първоинстанционното дело е приложено съдебно удостоверение с изх.
№64812 от 13.11.2020 г.,издадено от ОС-П.,в което е удостоверено,че към
датата 23.10.2020 г. няма образувано търговско дело срещу С.-"Т.д.-в.Р.С.“ с
ЕИК ********* с предмет-отмяна на решения,обективирани в протокол от
общо събрание,проведено на 18.05.2019 г.Самият частен жалбоподател Г.Й.
не твърди дори да е подавал изобщо жалба срещу решенията на ОС от
18.05.2019 г.,касаещи прекратяване на членственото му правоотношение с
ответното сдружение.При това положение се налага извода,че същите
решения действително,както е приел и първоинстанционният съд,следва да
бъдат приети за влезли в сила.Този извод се налага след съобразяването на
разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ,съгласно която споровете по ал.4 /т.е.
споровете за законосъобразността и съответствието с устава на взети от ОС
на сдружението решения/ могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по
седалището на сдружението от всеки член на сдружението или на негов
орган,или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им,но не по-късно
от една година от датата на вземане на решението.С други думи,разпоредбата
предвижда краен едногодишен преклузивен срок за атакуване пред съда на
решенията,взети от общото събрание на сдружение,който срок тече от
момента на вземане на решенията и не е поставен в зависимост от узнаването
им от лицата,които имат правомощието да ги атакуват.В случая
коментираните решения са взети на датата 18.05.2019 г.,а съдебното
удостоверение сочи,че повече от една година след това-към датата 23.10.2020
г. няма образувано дело за отмяна на тези решения.Няма и твърдения от
настоящият частен жалбоподател да е атакувал тези решения,както се
5
посочи.И след като е изтекъл едногодишния преклузивен срок по чл.25,ал.6
от ЗЮЛНЦ,считано от датата на вземане на решенията,без да има данни за
атакуването им по съдебен ред,то се налага извода,че е погасено и
процесуалната възможност за съдебното им атакуване,а от това следва да се
приеме,че решенията са влезли в сила.
В продължение на гореизложеното следва да се посочи,че
уведомяването или не на частния жалбоподател за решенията от 18.05.2019
г.,тяхното оповестяване или не в Търговския регистър,не са
обстоятелства,които да имат отражение върху началния момент,от който
започва да тече едногодишния законов срок по посочената разпоредба,защото
се касае за абсолютен преклузивен срок,който тече от самия момент на
вземане на решенията,дори и те да не са били съобщени на съответно
засегнатото от тях лице /или лица/.
Изложеното обосновава извода,че първоинстанционният съд правилно е
приел за влезли в сила решенията на ОС на ответното сдружение от
18.05.2019 г.,касаещи прекратяване на членственото правоотношение на
ищеца Г.Й. и тези решения имат правопрекратително значение относно
правомощията на ищеца да атакува последващите решения от 08.06.2019
г.,тъй като преди това членствените му права са прекратени.Или с други
думи,ищецът по процесните искове,с които иска отмяната на решенията на
ОС на ответното сдружение,взети на датата 08.06.2019 г.,не разполага с
процесуалното право за предявяването на този иск и оглед на това същият иск
е недопустим,а образуваното въз основа на него съдебно производство
подлежи на прекратяване,както е прието и с обжалваното определение.
Що се касае до изложените в частната жалба аргументи за
незаконосъобразно свикване на ОС,проведено на 18.05.2019 г.,то те въобще не
подлежат на преценка по същество,тъй като е недопустимо упражняването в
настоящия исков процес на съдебен контрол върху законосъобразността на
решенията,взети на посочената дата,понеже не те се атакуват с процесната
искова молба.
Наред с горното следва да се посочи,че всички изброени в частната
жалба съдебни решения,постановени по подавани от ищеца искове за отмяна
на предходни решения на ОС на ответното сдружение,са ирелевантни
относно преценката за наличието или не на членствено правоотношение на
6
ищеца към момента на вземане на сега атакуваните решения,тъй като засягат
развитието на членственото правоотношение до датите на съответно
атакуваните предходни решения и нямат отражение върху преценката за
съществуването или не на това правоотношение към момента на вземане на
сега атакуваните решения.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага крайният
извод,че разгледаната частна жалба е неоснователна,а обжалваното с нея
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261827 от 21.12.2021 г.,постановено
по т.д.№473/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,XIX-ти състав,с което е
прекратено производството по делото.
Настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред ВКС
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7