Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, осми първоинстанционен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова и прокурор Господинова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 356 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 336 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т.Н.Д. *** за поставяне под пълно запрещение на Д.Н.Д. ***, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата /негова сестра/ не разбира смисъла и значението на каквото и да било, което препятства възможността й за формиране и изразяване на воля. Твърди, че с нея не може да бъде осъществен свързан интелектуален и вербален контакт. Сочи, че ответницата, макар и пълнолетна, не е в състояние да се грижи за своите дела, да разбира своите интереси и да ги защитава по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, поради което са налице всички елементи на посочената разпоредба. Отправено е искане за поставяне на Д.Н.Д. под пълно запрещение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез назначения й от съда при условията на чл. 29, ал. 2 от ГПК особен представител, оспорва иска. В случай, че от събраните в процеса доказателства се установи, че ответницата не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ръководи действията си, моли съдът да постанови решение, с което да постави същата под пълно запрещение.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура заявява становище за основателност на предявения иск предвид установените от събраните по делото доказателства предпоставки за поставяне на ответницата под пълно запрещение.
При преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Ответницата Д.Н.Д. е сестра на ищеца Т.Н.Д. което се установява от представеното удостоверение за наследници.
С експертно решение на ТЕЛК № 544/24.04.2002 г. към „ЦПЗ – София” ЕООД ответницата е освидетелствана с определена 80 % трайно намалена работоспособнот с пожизнен срок поради общо заболяване „ Умерена олигофрения – лека имбецилност”.
При разпита й пред съда по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК ответницата не дава адекватни отговори на зададените й елементарни въпроси относно самоличността й и бита й, като на повечето от тях отговаря с нечленоразделни звуци. Същата е видимо неориентирана, поведенческите й реакции сочат за неспособност за разбиране на зададените й въпроси.
Според показанията на св. Б. Н. /съсед на ответницата/, от дете ответницата се е все същата, не се развива и не се подобрява. С нея не може да се проведе нормален разговор. Сама не може да се оправя в живота, не работи, помага й нейният брат Т., който живее в близост.
Според показанията на св. Ц. В. /сестра на ищеца и ответницата/, сестра й е психично болна, като състоянието й е такова от раждение. Ответницата не говори, не излиза сама, трудно може да се проведе разговор с нея.
Според заключението на съдебно психиатричната експертиза на в.л. д-р Е. В., извършено след личен преглед на ответницата и събраните по делото гласни доказателства, Д.Д. страда от психично заболяване –„Умерена олигофрения – лека имбецилност”. Поради умствената си недоразвитост в степен лека имбецилност, освидетелстваната не е в състояние да разбира и ръководи действията си, не е в състояние сама разумно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Същата не се води на отчет. В състоянието ю не се наблюдават периоди, през които тя да е способна да разбира и ръководи действията и постъпките си.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е допустим - молбата за поставяне на ответницата под пълно запрещение
изхожда от близък роднина /брат/, който е активно легитимиран с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по
същество, искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗЛС, под пълно запрещение се поставя лице, което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи. Следователно, за да допусне поставянето под такова запрещение, съдът следва да установи, от една страна, че са налице медицинските данни за това /т. нар. медицински критерий/, а именно, че лицето страда от душевна болест или слабоумие, и от друга страна, че то не е в състояние съзнава смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи - /т. нар. юридически критерий/.
От приетото заключение на съдебно - психиатричната експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, задълбочено и детайлно аргументирано, се установява, че ответницата страда от умствена недоразвитост /олигофрения/, следователно - налице е медицинският критерий по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод се налага от категоричното заключение на съдебно психиатричната експертиза, че поради заболяването си ответницата не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Описаното в заключението състояние на ответницата и направения въз основа на това извод за невъзможност същият да се грижи сам за себе си се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Предвид установената невъзможност на ответницата да се грижи сам за своите работи поради здравословното й състояние, съдът намира, че са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение, което е необходимо, за да се охранят в пълна степен нейните интереси.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д.Н.Д. с ЕГН: **********,***, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при Община Самоков за учредяване на настойничество над Д.Н.Д..
СЪДИЯ: