№ 1585
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000501976 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 21.11.22г. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 1976/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1 - 23 състав от 06.04.22г. по г.д. № 2708/20г. са отхвърлени
/изцяло – за суми в размер на: 58 798, 57 евро – частична претенция от цяла такава в размер
113 400 евро – главница по договор за банков кредит от 11.04.08г. и 847, 44 лева – разноски
за подновяване на ипотека/ искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД /предявени при
условията на солидарност/ на „Юробанк България“ АД против Д. Ф. и К. Ф..
Със същото решение е прекратен /в хипотезата на чл. 130 от ГПК/ иск /по чл. 79
от ЗЗД във връзка с чл. 147 от ЗЗД/ на „Юробанк България“ АД против К. Ф. /за суми в
размер на: 58 798, 57 евро – частична претенция от цяла такава в размер 113 400 евро –
главница по договор за банков кредит от 11.04.08г. и 847, 44 лева – разноски за подновяване
на ипотека/.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от „Юробанк България“ АД.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в рамките на производството пред СГС/ писмени и
експертни доказателства /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията –
възраженията на страните/ удостоверяват /а следващите обстоятелства не са и спорни в
процеса/, че:
С /на основание на/ договор от 11.04.08г. ищецът – банка /правоприемник на
Алфабанк – клон България“/ е предоставил на ответника Д. Ф. /кредитополучател/ паричен
заем /целеви кредит – за покупка на недвижими имоти и довършително строителство на
същите/ в размер на сумата общо 113 400 евро. Посочената обща сума е била усвоена
/получена/ изцяло от първия ответник. Със същия договор ответницата К. Ф. е поела
задължение /в хипотезата на чл. 138, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД/ да поръчителства за дълга на Д.
1
Ф.. Двамата ответници /Д. Ф. – кредитополучател и К. Ф. – поръчител/ са обезпечили дълга
/кредита/ с ипотека на недвижими имоти.
Ищецът поддържа, че длъжникът /Д. Ф./ е изпаднал в просрочие /спрял е изцяло
плащанията по договора още към 09г./. С оглед това банката претендира /в хипотезите на чл.
79 от ЗЗД и чл. 147 от ЗЗД във връзка с чл. 141, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 138, ал. 1, изр.
1-во от ЗЗД/ от ответниците /в качеството им на кредитополучател и поръчител/ процесната
сума /в размер на 58 798, 57 евро: частична непогасена главница по договора - част от цялата
такава в размер 113 400 евро/ както и сума в размер на 847, 44 лева /разноски за
подновяване на ипотека/.
Съдържанието на въззивната жалба и на отговора към същата /преценени в
съвкупност и в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага
/обосновава/ извода, че: към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено
обстоятелството - към кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на заявената
главница /към 02.12.11г. или към 02.03.20г./ и като следствие от това - дали искът се явява
погасен по давност.
Жалбата /и исковете/ са неоснователни /решението на СГС е постановено в
съответствие със закона/:
Представените по делото /и преценени в съвкупност по съдържание/ писмени
доказателства /писмо на банката от 02.12.11г. – адресирано до кредитополучателя и молба -
формуляр на дружеството от 09.08.12г. – за издаване на европейска заповед за плащане/
свидетелстват, че: ищецът е обявил процесния кредит за предсрочно изискуем още към
първата дата /02.12.11г./. Съгласно приетата по делото експертиза /такова е твърдението и на
ищеца по настоящото дело; същото твърдение е било поддържано и в рамките на
производството пред чуждестранния съд/ кредитополучателят е преустановил всякакви
плащания по договора още през 09г. С оглед това: в случая следва да се приеме, че към 11г.
са били налице договорните условия /на които банката се е позовала конкретно и изрично в
писмото до Д. Ф., съответно и в рамките на производството пред чуждестранния съд, а
именно чл. 29, т. 2 от ОУ към кредитния договор/ за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Предвид това: фактът, че посочените ОУ не са представени по делото - не може да
обоснове обратен извод /каквато е застъпваната от банката теза/. От посоченият момент
/02.12.11г./ цялата главница /цялото вземане по правоотношението/ е станало изискуемо /по
смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и с оглед принципните постановки по ТР № 4 от 14г. на
ВКС/; от същата дата е започнала да тече 5-годишната давност /по смисъла на чл. 110 от
ЗЗД/ и последната се явява изтекла към 02.03.20г. /когато е образувано настоящото дело/.
Тази правна последица /настъпването на правния ефект на предсрочната изискуемост към
посочената дата/ изключва възможността същият ефект да настъпи втори път /към момента
на завеждане на настоящото дело – каквато е защитната теза на ищеца/. С други думи:
сезирането на съда – не може да заличи вече настъпилите /преди това/ правни последици на
изтеклата погасителна давност. Сезирането на чуждестранния съд /във Великобритания/ с
молбата за издаване на европейска заповед за плащане /съгласно изложеното по-горе/ не е
прекъснало давността /с оглед правилото на чл. 116, б. „б“, предл. 2-ро от ЗЗД - доколкото
искането на дружеството е било отхвърлено/.
В същата насока са изложени доводи и от първоинстанционния съдия
/настоящият съдебен състав препраща и към мотивите на СГС – в хипотезата на чл. 272 от
ГПК/.
С оглед изхода на спора по главните искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 147 от ЗЗД във
връзка с чл. 141, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 138, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД /касаещи
процесната главница по договора за кредит/ следва да бъде отхвърлена и претенцията /по чл.
79 от ЗЗД/ касаеща сторените от банката разходи за подновяване на договорната ипотека
/доколкото това вземане на практика се явява учредено единствено като акцесорно на
главното/. В последната насока /досежно този иск/ настоящият съдебен състав също
препраща /в хипотезата на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на първоинстанционния
съдия.
2
Предвид горните съображения: решението на СГС следва да бъде потвърдено /в
частите, касаещи ответника Д. Ф./.
По същите съображения /предвид мотивите на първоинстанционния съдия,
обосновани с постановката по ТР № 5 от 22г. на ВКС, към които мотиви настоящият
съдебен състав препраща при условията на чл. 272 от ГПК, а и с оглед принципното правило
на чл. 119 от ЗЗД/ в случая не може да бъде ангажирана имуществената отговорност и на
поръчителя /ответницата К. Ф./.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде потвърдено /и в частите,
касаещи ответницата К. Ф./.
Предвид изхода на спора пред САС – в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени /в хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за производството пред
настоящата инстанция/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА /изцяло/ решение на СГС 1 - 23 състав от 06.04.22г. по г.д. №
2708/20г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да плати на Д. О. Ф. и на К. Л. Ф. съдебни
разноски в размер на 2 000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3