Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10.02.2012 г. град Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
заседание на дванадесети януари през
двeхиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря М.Д., като разгледа докладваното от
съдията Георгиева гр.дело №767 по
описа на съда за 2011 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за делба.Производството е във
фаза по допускане на делбата.
В исковата си молба, уточнена с молба от 04.10.2011 г., Е.Ц.У.
***, чрез пълномощника си адв.М.М. със служебен
адрес: гр.******, твърди п р о т и в С.И.Н. *** и С.В.Н. ***, че са
наследници на Ц.П.Н., б.ж.
на гр.Велинград, починал на 11.04.2002 г. Твърди, че въз основа на учредена
суперфиция с нотариален акт № 27 по нот.дело № 79/1965 г. по описа на РС
Велинград, наследодателят и първата ответница са придобили правото на
собственост върху недвижим имот, който в
момента представлява ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с № 504.798.1, построена в
имот № 798, с площ от 206 кв.м., за който е образуван УПИ І-624,798, целият с
площ от 443 кв.м. с неприложена регулация в кв.290 по плана на гр.Велинград,
който имот е с пълен номер 5040798 и пл.№ 798, в кад.район 504 при граници:
504.637-двор, 504.9017-улица, 504.90040, улица и 504.624-двор. Този имот
родителите й продали на брат й /В. Ц..Н./
с нотариален акт № 182, том І, нот.дело
№ 524/1997 г. по описа на РС Велинград за сумата от 67 860 неденоминирани
лева, ведно с ½ ид.част от дворното място, в което е построена
сградата. Твърди, че нотариалното
действие по сключването на тази сделка е нищожно поради това, че майка й е глуха от детска възраст и спрямо нея като
страна по нотариалната сделка не е била изпълнена процедурата по чл.479, ал.1 от ГПК (отм). Поддържа, че
нотариалното действие е нищожно по смисъла на чл.472 от ГПК (отм.) Поради
практическата си глухота майка й не е могла обективно да изрази съгласието си
относно сделката, което я правело сключена при липса на съгласие за продажба на
имота - нищожна по чл.26 отЗЗД. Поддържа, че праводателката му и тяхна майка не
е могла да носи слухов апарат, защото я е дразнел и тя не е могла да чува и не
е разбирала човешката реч, и това било известно на брат й при сключване на оспорената
сделка. Твърди, че към момента на откриване на наследството на баща й процесният имот е бил в патримониума му, тъй
като нищожността при сключването на сделката не е такава по смисъла на чл.26,
ал.4 от ЗЗД. Поради това счита, че
процесният имот се явява съсобствен между нея, майка й и брат й, а след смъртта
му на 12.02.2007 г.-и дъщеря му, като негов единствен законен наследник, по
наследство от баща й, открито със смъртта му на 11.04.2002 г., и считано от
тази дата съсобствеността им е при квоти 4/6 ид.части за майка й и по 1/6
ид.част за нея и другата ответница. Поддържа, че двете ответници не са в добри
отношения, втората ответница нямала
достъп имота. Твърди, че брат й никога не й е заявявал, че целия процесен имот
е негов и че след смъртта на родителите й тя няма да има наследствен дял от
имота. Предвид на нищожно сключената сделка и влошените отношения между двете
ответници доброволна подялба на наследствения имот е невъзможна, с което се
обосновава правния интерес от иска.
ИСКАНЕТО
е да
се допусне до делба двуетажна
жилищна сграда с № 504.798.1,
построена в имот № 798, с площ от 206 кв.м., за който е образуван УПИ
І-624,798, целият с площ от 443 кв.м. с неприложена регулация в кв.290 по плана
на гр.Велинград, който имот е с пълен номер 5040798 и пл.№ 798, в кад.район
504, ведно с ½ ид.част от
дворното място, при граници: 504.637-двор, 504.9017-улица, 504.90040 улица
и 504.624-двор, при квоти по 1/6
ид.част за нея и ответницата С.В.Н., за всяка една от тях, и 4/6 ид.части за
ответницата С.И.Н., ведно със законовите последици. Сочи доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с
писмения си отговор, ответницата С.В.Н. и чрез пълномощника си в днешното
съдебно заседание моли исковата молба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, както и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски. Не оспорва твърдението, че праводателката е
с увреден слух, но твърди, че това не е пречило на възможностите й за разбиране
и комуникации за ориентация в социалния живот и затова да знае и изрази
съгласие за сключване на сделката. Прави възражение за придобиване на имота
по давностно владение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, в писмения си отговор, ответницата С.И.Н.,
чрез адвокат А.К.счита исковете за процесуално допустими и частично
основателни. Не оспорва твърдението, че не е могла да чува речта на другите,
както и че не й е било известно съдържанието на нотариалния акт за
покупко-продажба № 182 от
Съдът, като прецени всички
събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при
за установено следното:
Видно от удостоверение за
наследници №33411346/26.04.2011 г., страните са наследници на Ц. П. Н., б.ж. на гр.Велинград, поч. на
11.04.2002 г.Ищцата е негова дъщеря, ответницата С.И.Н. негова съпруга, а
втората ответница-негова внучка.Втората ответница С.Н. е дъщеря на починалия
син на общия наследодател –В. Ц. Н., б.ж. на гр.Велинград, поч. на 12.02.2007
г. От удостоверение за граждански брак №137 от 05.06.1957 г. е видно, че наследодателят
Ц. Н. и ответницата С.И.Н. са сключили граждански брак на 05.06.1957 г.Същият е
прекратен със смъртта му.Видно от нот.акт № 27, том І, дело № 79/1965 г., в
полза на наследодателя и на съпругата му – отв.С.Н., е отстъпено право на
строеж върху дворно място, съставляващо
имот с пл.№1446, за който е бил отреден парцел ХІ по тогава действащия план на
гр.Велинград на първи етаж от сградата, а втория етаж- да се построи от първия
учредител И. И. З..Няма спор, че като
собственици на цялата жилищна сграда и ½ от дворното място, те са се
разпоредили с правото си на собственост с нот.акт №182, том І, дело № 524/1997
г. на Нотариус Г.Ш.при РС Велинград, с който е извършена покупко-продажба в
полза на наследодателя на втората ответница В. Ц. Н..Продавачите са запазили
пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху имота, предмет на
продажбата.Видно от скица и от удостоверение за идентичност №487/18.08.2011 г.
на Община Велинград, делбения имот УПИ І-624,798 в кв.290 с площ от 443
кв.м. е идентичен с част от парцел
І-1446 в кв.290 по плана от
От събраните по делото доказателства –
удостоверение изх.№78/18.04.2011 г., изследване на слуха от 31.03.1975 г. и
заключението на вещото лице – специалист УНГ, преценени в своята съвкупност се
установи, че отв.С.Н. страда от неврит на слуховия нерв двустранно, което
датира от младежка възраст, което не е прогресирало.Това й заболяване я поставя
в групата „практическа глухота”.При нея разбираемостта на нормална човешка
реч, при тази слухова загуба е от
разстояние 0, 50 -1,
От показанията на свидетелите, в т.ч. и
на ищцовата страна, се установи, че отв.С.Н. е работела и имала нормален
социален живот.Също та, че тя е споделяла, говорела е за продажбата която са
извършили в полза на сина си, като е обяснявала обаче че е продаден само един
етаж-следователно, тя е съзнавала и е знаела много добре каква е сделката,
която са сключили и за последиците й.Възражението на ответницата С.Н., че тази
сделка е нищожна на основание липса на съгласие, на воля за сключването й е недоказано
и неоснователно.Само с показанията на свид.К.в, не може да се
проведе необходимото пълно и главно доказване, което в тежест на тази страна,
тъй като тези показания са изолирани и не се подкрепиха от другите
доказателства по делото.Тъй като тази ответница се ползва от тези факти и във
връзка с положението й на ответник, носещ тежестта да докаже отрицателен факт,
твърдян от ищцовата страна, тя следваше да докаже по несъмнен начин, че е
налице това основание за нищожност.Обстоятелството, че е било запазено правото
на ползване върху продаваемия имот, както и начина на фактическото ползване на
същия – първия етаж от ответницата С.Н., а втория – от наследодателя на втората
ответница, за което свидетелства свид.К., обясняват „убеждението” на
ответницата, че само втория етаж е прехвърлен на сина й.Той действително е
ползвал този етаж до смъртта си, а
неговата майка ползва имота и в момента, но тези обстоятелства не се отразяват
на обема на правото на собственост.По същия начин- без значение е и факта на
деклариране на имота, или липсата на такова действие, тъй като то е действие на
обикновено управление и не изразява намерение за своене. От показанията на свид.К. и свид.С. се установи, че първата
ответница не е живяла и не живее в процесния имот, тъй като работи и живее
другаде, имала е ключ и посещава къщата.По делото бе представено удостоверение /без номер/ с дата 11.01.2012 г., от Община
Велинград, от което е видно, че с декларация №6019 от 09.02.1998 г. наследодателят
на втората ответница е декларирал имота, а след смъртта му с декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх.№406/19.03.2010 г. го
е декларирала тя самата.Това удостоверение няма изходящ номер и дата, не е
посочена и длъжността на лицето, което го
е подписало като „изготвил”, поради което не могат да се направят
изовди, че същият е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, и не се ползва с
доказателствената сила по чл.179 от ГПК за отразените обстоятелства.Но, както
се посочи, фактът на деклариране или не на имота, не се отразява върху правото
собственост.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира предявеният иск за делба за НЕОСНОВАТЕЛЕН.Установи се,
че процесия недивжим имот, съставляващ жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.част от
дворното място, в което е застроена не е съсобствен между страните, а е
изключителна собственост на втората ответница С.Н. на основание наследство.Неоснователно е възражението на ищцата за нищожност на
сделката за покупко-продажба, възоснова на която наследодателят на С.Н. е
придобил правото на собственост върху имота, тъй като:претендира се нищожност
на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на предвидената от закона форма,
тъй като нотариалното действие е нищожно поради неспазване на чл.479, ал.1 от ГПК /отм./ и чл. 472 от ГПК /отм./, съгласно които когато участващото лице е
грамотно, но глухо то трябва само да прочете гласно документа и да обяви дали е
съгласно със съдържанието му.По делото се установи, че при извършването на
нотариалното действие нотариусът е прочел нот.акт на страните, а те са заявили,
че са съгласни.При ответницата С.Н. обаче не се касае за пълна глухота, а за практическа глухота, което й позволява
да възприема човешка реч.Тя е възприемала такава- с, или дори без, т.нар. слухов апарат, което се установи
категорично от гласните доказателства, включително и от заключението на вещото
лице.То установява, че групата на практическа глухота е с до 90 децибела
намален слух, а ответницата е с 85-86 децибела без слухов апарат.Също така по
делото се събраха данни, които категорично сочат на възможността С.Н. да
възприема човешка реч от близко разстояние, което според съда й е позволило
дори да чуе прочетеното от нотариуса, или най-малкото да го разбере ясно,
посредством развитото умение да разбира говорещият и да установява нормален
контакт.Разбирайки нотариуса, тя е могла и е изразила съгласието си и от
събраните по делото доказателства се установи, че тя е била наясно с
извършената сделка.Същата е подписала нотариалния акт.Съдебната практика
изразена в решение от 25.02.2009 г. по В.гр.д.№963/2008 г. на Пазарджишкия
окръжен съд, и решение 8/1999 г. по гр.д.№677/1998 г. на ВКС, ІІ г.о. приема,
че слухово контакни лица, с които може да се установи контакт и да разбират
казаното участва в нотариалното производство и могат да дават валидно съгласие
за извършване на удостоверяваното действие. От изложеното следва, че не
е нарушен чл.479, ал.1 от ГПК /отм./ и не е налице основание по чл.472 от ГПК
/отм./ нотариалното действие - съставянето на нотариален акт (на договор във
формата на нотариален акт), да се приеме за нищожно.Поради което и липсва
основание по чл.26, ал.2 във вр. с чл.18 от ЗЗД за нищожност на продажбата
поради липсата на предписаната от закона форма за действителност на договора за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот.
По възраженията на ответницата С.Н.
за нищожност на сделката, поради
липса на съгласие- същото е недоказано и неоснователно.Липсата
на съгласие трябва да бъде съзнателна, за да се приеме, че е налице хипотезата
на чл.26, ал.2, предл. 1-во от ЗЗД.В случая по никакъв начин не се доказаха
твърденията й за липса на съгласие за сключване на сделката основани на това, че тя не е била съгласна да се
продаде целия имот, а само втория етаж.Ако се касае за грешка, то това е
основание за унищожаемост, а не нищожност.В случая обаче се установи, че
нотариалния акт е подписан от ответницата, че тя е знаела и споделя за извършената
сделка, т.е. съзнавала е последиците й. Изразеното съгласие към момента на
сключването на сделката не е засегнато от порок на волята му, защото е налице
пълно и взаимно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно
проявление, а евентуално направена преценка в един по-късен момент след
сключването на сделката, че е постъпила неправилно, несправедливо или е
възприемала ползването на целия или част от имота, като друго-различно вещно
право, не се отразява върху
действителността на сделката.Ето защо съдът намира, че не е налице твърдяната
пълна липса на съгласие за сключването на договора за покупко-продажба, като
основание за обявяване на неговата нищожност.
С оглед на
изложеното съдът намира, че извършената покупко-продажба е действителна,
породила е своите вещно правни последици и праводателя на първата ответница е
придобил правото на собственост върху процесния имот на това основание.Тя от
своя страна е придобила правото на собственост на основание наследствено
правоприемство, настъпило след смъртта му през
Следва на
основание чл.9 от Тарифа за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, да се осъди
ищцата да заплати на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт такса в размер на 70 лв. И такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва
ищцата да бъде осъдена да заплати и направените от ответниците разноски по
делото, които са доказани.Тъй като съгласно определение от съдебно заседание на
24.11.2011 г. ответницата С.Н. е задължена да заплати за разноски за хонорар на
вещото лице 50 лв., които тя не е внесла и е останала задължена за заплащането
им, то на основание чл.77 от ГПК следва да се осъди същата да ги заплати.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Ц.У. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.М. М. със служебен адрес: гр.****** п р о т и в С.И.Н.
с ЕГН ********** *** и С.В.Н. с ЕГН ********** *** за делба на следния недвижим
имот: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с № 504.798.1, построена в имот №
798, с площ от 206 кв.м., за който е образуван УПИ І-624,798, целият с площ от
443 кв.м. с неприложена регулация в кв.290 по плана на гр.Велинград, който имот
е с пълен номер 5040798 и пл.№ 798, в кад.район 504, ведно с ½ ид.част от дворното място, при
граници: 504.637-двор, 504.9017-улица, 504.90040 улица и 504.624-двор, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Ц.У.,
с посочени ЕГН и адрес, да заплати на Държавата, в полза на бюджета на
съдебната власт, т а к с а в размер на
70 лв., плюс 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.Ц.У.,
с посочени ЕГН и адрес, да заплати на С.В.Н., с посочен ЕГН и адрес, сумата от
500 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С.В.Н.,
с посочени ЕГН и адрес, да заплати на РАЙОНЕН СЪД град ВЕЛИНГРАД по сметка BG18STSA 93003310471444, BIC *** „ДСК” клон Велинград
сумата от 50 лв. за хонорар на вещо лице.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решениеот подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: