№ 423
гр. Варна, 11.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
СъдебниОгнян Н. Цанков
заседатели:Марияна В. Николова
при участието на секретаря Дебора Н. И.а
и прокурора К. Й. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Наказателно дело от
общ характер № 20243100201738 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Н. А. Ш. – редовно призован, явява се лично и с адв. Д. Д. и адв. К.,
редовно упълномощени и приети от съда.
Свидетелите:
Х. Д. Д. – редовно призован, явява се лично.
С. Г. С. – редовно призован, явява се лично.
Х. И. Н. – редовно призован, явява се лично.
А. С. А. – редовно призован, явява се лично.
Вещите лица:
П. Я. П. – редовно призован, явява се лично.
С. Ц. Ц. – редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Подс. Ш.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към снемане самоличността на явилите се лица:
Х. Д. Д. – българин, български гражданин, разведен, със средно специално
образование, неосъждан, ЕГН **********, без родство с подсъдимия.
С. Г. С. – българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи, ЕГН
**********, без родство с подсъдимия.
Х. И. Н. – българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан,
ЕГН **********, без родство с подсъдимия.
А. С. А. – българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не
работи, неосъждан, ЕГН **********, без родство с подсъдимия.
На основание чл.273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
Председателят разясни на страните правото им на отвод по чл.274 НПК.
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата му в наказателния процес.
Подс. Ш.: Разбрах правата си в наказателния процес.
Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.
Адв. Д.: От името на подзащитният ми декларираме изявление и желание за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 НПК, като единствено
желаем да се проведе разпит на свидетелите Х. Д., С. С., Х. Н. и А. А., както и вещите лица
П. П. и С. Ц..
Адв. К.: Присъединявам се към становището на колегата.
Подс. Ш.: Съгласен съм делото да се проведе при условията на съкратеното
производство, а именно по реда на чл.371 т.1 от НПК.
Прокурорът: Не се противопоставям.
На основание чл.372, ал.1 от НПК се разясняват на подсъдимия правата му по чл.371,
т.1 от НПК, като съдът го уведомява, че събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, за които е дал съгласие – протоколите за разпит на свидетели и експертни
заключения, ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
2
Подс. Ш.: Разбрах това, което казахте току-що. Съгласен съм да не се разпитват
свидетелите Ж. С. Ж., Й. И. П., А. П. И., С. А. С., З. Г. К., Е. Е. В., А. Б. С. и С. С. К., като
съм наясно, че при постановяване на присъдата ще се ползват непосредствено съдържанието
на протоколите за разпит.
С оглед на становищата на страните съдът намира, че са налице условията за
провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК, с оглед на
обстоятелството, че протоколите за разпит на свидетели са изготвени по реда предвиден в
НПК.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА изразеното съгласие от страна на подсъдимия и неговите защитници да не
се провежда разпит на свидетелите Ж. С. Ж., Й. И. П., А. П. И., С. А. С., З. Г. К., Е. Е. В., А.
Б. С. и С. С. К. в съдебното производство, като при постановяване на присъдата
непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните протоколи изготвени в
досъдебното производство, както и изслушване на вещите лица Г. Й. К. и А. И. Е., като при
постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на изготвените
експертни заключения.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на съдебното
следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
по реда на глава ХХVІІ, при условията на чл.371 т.1 от НПК
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението.
Прокурорът: Поддържам обвинителния акт.
Обв. Ш., както и неговата съпруга не били подавали в Регионалния исторически музей
– Варна (РИМ) заявления за идентификация, регистрация и декларации за притежавани от
тях предмети, отговарящи на критериите за движими културни ценности. Също така на
двамата не били издавани разрешения по реда на Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия за извършване на дейности с огнестрелни
оръжия и боеприпаси.
3
Обв. Н. Ш. живеел в гр. Варна на адрес Южна промишлена зона №58. В двора му,
освен къщата, имало и гараж, в който обв. Ш. държал свои вещи, свързани с
колекционерското му хоби – той бил колекционер на различни старинни предмети от
всякакъв вид, предимно старинни оръжия, които през годините бил придобил чрез
закупуване или размяна с различни лица. Във връзка с това си хоби той имал регистрация и
посещавал тематични сайтове и форми, касаещи предлагане за продажба на старинни
предмети и оръжия, където бил регистриран с псевдоним Palash 1826. До тези сайтове той
достъпвал чрез личния си лаптоп, който бил инсталиран с потребител Palash 1826. Освен
това посещавал сбирките на нумизматичните дружества в България, както и сбирки на
антиквари и колекционери в различни градове, където сепредлагали за продажба и размяна
множество антикварни предмети. Там той извършвал сделки с различни лица, при които
разменял или купувал/продавал старинни предмети и оръжия. Колекцията му се състояла от
множество старинни оръжия – саби, шашки, ками и друго хладно оръжие, както и части и
кании за тях. Имало още пушки, щикове, автомат, револвери, пистолети и части от оръжия,
както и патрони. Част от колекцията му били и огнестрелните оръжия и боеприпаси,
описани в ОА.
В колекцията на Ш. попада и един археологически обект, движима културна ценност –
драгунска офицерска сабя, образец 1841 г., която била изкопана край Плевен, където са се
водили сражения от Руско-турската война. За притежаването на същата обвиняемият не бил
подал в РИМ – Варна заявление за идентификация и регистрация и декларация за
притежание по реда на ЗКН и на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движимите културни ценности.
В колекцията на обвиняемия попадали и три предмета, представляващи движими
културни ценности, които също не били идентифицирани и регистрирани по реда на ЗКН.
Същите били придобити от обв. Ш. чрез сделки, извършени след 10.04.2009 г. Това били:
сабя тип арабски шамшир с цитиран в ОА текст върху тъпата страна на острието, която той
бил закупил от лицето Сергей Сидоров в началото на 2012 г., като във връзка с това между
двамата постфактум бил съставен Договор за покупко-продажба, в който била посочена като
дата на сключването му 23.08.2013 г.; Шашка драгунска офицерска образец 1881/1909, с
гравиран златен монограм на император Н. II и златен руски герб, като същата бил закупил
от св. Х. И. Н. в периода 03.01.2011 г. и 12.11.2011 г., като за тази сделка, сключена между
двамата, бил съставен договор за покупко-продажба; Пушка Бердана № 1, с шомпол, без
ремък, която обвиняемият бил закупил от св. А. С. А. на 12.10.2013г. с договор за покупко-
продажба от същата дата.
При извършено в дома на обв. Н. Ш. в гр. Варна претърсване и изземване на 11.08.2014
г. от служители на ДАНС в ползвания от него гараж били намерени и приобщени като
веществени доказателства по делото множество предмети, включително и описаните
огнестрелни оръжия и боеприпаси, драгунската офицерска сабя образец – обект №44, сабята
тип арабски шамшир – обект №89, драгунската офицерска шашка – обект №82 и пушката
Бердана № 1– обект №13, както и ползваните от него мобилни телефони и преносим
4
компютър.
Видно от изготвените по делото балистични експертизи, изследваните пушки,
винтовки, пистолети, револвери, които са подробно описани в обвинителния акт и в
диспозитива на обвинението, са огнестрелни оръжия по смисъла на Закона, технически
изправни са и годни да произведат изстрел и за тяхното притежание, съхранение и
колекциониране е необходимо издадено разрешително по реда на ЗОБВВПИ. Всичките
огнестрелни оръжия не са били обезопасени от нежелан достъп и сработване по
предназначение. С част от тях успешно била проведена експериментална стрелба, а за друга
част вещото лице приело, че няма видими причини да не произведат изстрел при наличието
на съответния боеприпас.
По отношение на всички огнестрелни оръжия, които са модел от преди 1900г., но са
произвеждани и след 31.12.1900 г., вещото лице е посочило, че всички те не са предно
зарядни, не са с разделно зареждане и са разработени за боеприпас с бездимен барут и
облечен куршум, поради което не попадат в изключенията на чл.4 ал.2 т.3 от ЗОБВВПИ и е
безпредметно да се обсъжда точната дата на производството им, тъй като не отговарят на
останалите изисквания, предвидени в тази заК.а разпоредба. По тази причина представляват
„огнестрелни оръжия" по смисъла на Закона и съответно се изисква разрешение за тяхното
придобиване, съхранение и колекциониране.
По отношение на изследваните и подробно описани в обвинението патрони, вещото
лице установило, че представляват боеприпаси по смисъла на Закона, годни са да се
използват по предназначение и за тяхното притежание, съхранение и колекциониране също
е необходимо разрешително, издадено по реда на Закона.
Съгласно съдебно-техническата експертиза изследваната драгунска офицерска сабя
образец – обект №44 представлява движима културна ценност и отговаря на изискванията
на чл.7 и чл.53 от ЗКН, тъй като произходът на оръжието е от България и е свързан с Руско-
турската война. Във връзка с това вещото лице е изложило подробни съображения и
аргументи. Според същото вещо лице изследваната сабя тип арабски шамшир – обект №89,
също отговаря на критериите на ЗКН, тъй като по произход е от България и свързана с
водените Руско-турски войни.
По отношение на обект №82 – драгунска шашка с гравиран златен монограм – вещото
лице подробно е обсъдило редица особени белези на предмета и е изложило подробно
аргументи защо приема, че това е призово оръжие на полк. В. Андреев, както и е изложил
съображение, че въпросния предмет може да получи статут на национално богатство не само
по един от критериите, заложени в чл.54 ал.1 ЗКН.
По отношение на пушка Бердана 1 вещото лице е приело, че тя представлява културна
ценност и отговаря на критериите на закона, тъй като е свързана с исторически събития –
Руско-турските войни и ранната военна история на възстановената българска държава, както
и тъй като има експозиционна стойност и представлява материално свидетелство за тези
събития, е от значение за обществото и има научна и културна стойност.
5
Така с деянието си обв. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията, за които е бил привлечен към наказателна отговорност и е бил предаден на
съда, като по отношение на него са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало и напреднала възраст. Липсват отегчаващи такива.
Подс. Ш.: Разбирам обвинението срещу мен. Желая да дам частични обяснения.
Мога да кажа, че признавам, че имам някакво отношение само по отношение на
обвинението по чл.339. Всичко друго са свободни съчинения на един експерт, фашист по
убеждения, пишещ книги – И. Ж., който почина. Той с абсолютно, предполагам, вътрешни
настроения, обявява неща, които са абсолютно свободни за колекциониране, които не
представляват културна ценност, той ги обявява по чл.7. Произнася се по въпроси, от които
не разбира. Чете руски форуми и е въвел прокуратурата в заблуждение. Той не разбира
руски правилно, не е в темата на колекционерството. Той е пълен профан там, не познава
материята и се произнася само на базата на мои думи във форума.
Тази шашка, която я пишат като археология, по принцип не е археология, тъй като е от
друга епоха. За съжаление прокуратурата за 10 години в лицето на г-жа К. не разбра, че не е
археология предмета изровен от земята, а предмета, който принадлежи на друга епоха.
Досега за русенска прокуратура това не е ясно. Не е ясно и на вещото лице, което обявява
това за археология.
От друга страна тази шашка аз измислих версията, отчасти подведен от продавача, че
тя е от Плевен, за да направя една интересна тема в руския форум, с което привличам
внимание към България. Тя беше в много окаян вид и изгнила, излязла от варненска маза,
слаба като колекционерска вещ. Аз измислих тази версия, тъй като четях една книга – на А.
Верешагин, „Вкъщи има война“. Под впечатление на тази книга направих тази статия във
форума. Книгата описва щурма на Плевен. Това беше взето за чиста монета от вещото лице
и той съчини история, че тя трябва да е непременно…
Вторият експерт, който присъства в залата, не я смята за археологическа ценност.
Онова на Ж. са свободни интерпретации. Той самият участва в разпита ми и се държеше
като следовател, а не като експерт.
Това е всичко, което искам да кажа засега.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите:
Х. Д. Д. – със снета по делото самоличност, предупреден за наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свид. Д.: Познавам г-н Ш.. В приятелски отношения сме може би 20-25 години.
По делото мога да кажа следното: известно ми е за една шашка. Извика ме Ш. някъде
по обяд, сигурно преди 10 години, ако не и повече, извикаха ме в магазина на С. С. – на бул.
„Мария Луиза“ в гр. Варна, за експертно мнение дали позлатата е оригинална или е
6
впоследствие добавяна. Аз констатирах, че е оригинална, а не е слагана в момента.
Моите познания са повърхности. Много саби са минавали през ръцете ми и аз като
експерт – на база опита ми, любител съм, дадох това заключение на база хобито си.
На въпроси на прокурора: Не помня модела на шашката. Помня, че имаше позлата по
нея. Беше руско производство, от Царска Русия. Г-н Ш. щеше да я купува от друг колега,
който е един от свидетелите отвън, пред залата. Не разбрах какъв е произхода на шашката.
Съдът отправя забележка към подс. Ш. за спазване на реда в залата.
На въпроси на адв. Д.: Аз съм дърводелец по образование. Бижутер съм по професия.
Поради тази причина ме и извикаха. Към момента на случилото се, бях ученик при
майстора, при когото работих.
Сега нямам търговски обект. Преди имах антиквариат на бул. „Мария Луиза“ №10,
Варна, в който купувах и продавах антикварни вещи.
Подс. Ш.: Той работеше и държаха магазин с П. Г., който е починал и от него съм
закупил тази сабя, за която става въпрос, че е уж към Плевен.
Прокурорът: Възразявам към поставяне на допълнителни въпроси към свидетеля, тъй
като подсъдимият разказа за какво трябва да говори свидетеля.
СЪДЪТ ДОПУСКА поставянето на въпроси на свид. Д. от страна на подс. Ш..
Свид. Д. на въпроси на подс. Ш.: Познавам П. Г., бяхме колеги. Знам за въпросната
сабя. Не е културна ценност според мен, тъй като е в отвратително състояние. Тази сабя
колегата не знам откъде я купи, но бях свидетел, когато я продаде на Ш.. Г. го излъга, че е
намерена край Плевен, за да може да може да я продаде.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
С. Г. С. – със снета по делото самоличност, предупреден за наказателната отговорност
по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свид. С.: Познавам подсъдимия от 15-18 години. Колегиални, приятелски, нормални
отношения имаме. Под „колегиални отношения“ имам предвид, че се поздравяваме,
уважаваме се, помагаме си със съвети: например аз купувам кехлибар и ако му попадне ми
казва, а ако на мен ми попадне сабя, му казвам.
По делото мога да кажа следното: преди много години, в моя антикварен магазин на
бул. „Мария Луиза“ №35 подсъдимият ми звънна и поиска среща за мнение за саби. Дойде
И. от Плевен и донесе въпросната сабя, която имаше две награди, две накладки, които бяха
монтирани допълнително. С Х. Д., който също ми е колега от много години, над 20 години
7
се познаваме и работим една професия, установихме и направихме констатация, че са
добавени неща, че са копия, че са реплики. За мен лично това не са оригинални накладки, а е
направено с цел повишаване на стойността и т.нар. тунинговане на една вещ, за да е по-
атрактивна за пазара. Споделихме мнението си на Ш., че тези накладки не са оригинални и е
логично да бъдат смъкнати и евентуално да си водят преговор вече за самата сабя. Така се и
случи. Те се договаряха вече за сабята и това е всичко, което мога да кажа.
На въпроси на прокурора: Това се случи може би преди 11-12 години, не мога да кажа
точно кога.
Завършил съм ИУ – Варна – стокознание, магистър. Родом не съм от Варна. Средното
ми образование е технолог и специалист безалкохолни и алкохолни напитки, гр. Търговище.
От 16 годишен проявявам интерес към изкуството, историята, свързана с изкуството.
Кандидатствал съм с история като профил в различните университети и в момента, когато
бях на 17 години и половина, студент във Варна, имах желание да открия фирма, да си
отворя антикварен магазин и започнах да се изучавам. Купувах много книги, четох в
интернет и онлайн платформите. При посещенията ми сам и със семейството ми на
различни държави, съм посещавал музеи, купувал съм си книги от там, посещавал съм
сбирки и мероприятия с колекционери и вече към днес имам 19 години фирма, която се
занимава с антикварни предмети.
Въпросната сабя изглеждаше по следния начин, по спомен: сабята беше руска с кожена
кания, тип шашка. Върху кожената кания, която реално е дърво, облечено с кожа, с бронзови
накрайници, бяха монтирани тези 2 награди, които не помня за какво бяха. Те бяха отливка
от сиво-бял метал, вероятно сребро, не мога да потвърдя – не е правен анализ, аз не мога да
ги пипам без разрешението на собственика, но при изработката и при това, което е видяно от
мен, аз установих, че те не кореспондират изцяло с модела на сабята. Виждал съм такива
саби по книги, посещавал съм Русия, където също сме виждали подобни наградни неща.
Нямаха нищо общо с въпросната. Сабята беше с орнаменти по острието. Не помня какви, не
помня производител. Метално острие, вероятно хромирано, с бронзов гард, не помня
материала на дръжката. Канията беше дървена с кожа и бронзови накрайници. Не си
спомням да е имало гербове по сабята.
Единствените такива отливки/награди, които съм виждал по фотографии в интернет на
подобни саби, е при саби без гард. Това е т.нар. кавказки образец на руска сабя – без гард
със сребърна дръжка. Аз съм виждал само такива. Въпросната сабя беше с бронзов гард –
при ръкохватката има извита лента, която е гарда. Това е, което съм видял, установил и дал
като информация.
Това според мен е нелогично несъответствие – такива награди да бъдат на тази сабя.
На въпроси на адв. Д.: Тези отливки са награди и при състезания, които са се
провеждали в Руската империя – военни състезания по езда, фехтовка, стрелба, първият,
представил най-добри резултати, държавата има приготвени подобни награди с крачета и
доколкото знам тази награда се дава под формата на монтиране на офицерското му оръжия.
8
Това знам от книгите и от интернет.
Адв. Д.: Струва ми се, че е необходимо, за да си създадем всички верни впечатления за
онова, за което се говори, тези вещи – ВД, да бъдат внесени в съдебната зала. Това е така,
тъй като има няколко саби и да се изясни за коя става въпрос.
Адв. К.: Присъединявам се.
Прокурорът: Не възразявам. В случай, че решите да отложите делото, моля да не го
насрочвате за първите две седмици на месец май.
В.л. П.: Г-н Председател, извинете ме, но искам да Ви уведомя, че месец май ще
отсъствам от страната и няма да мога да присъствам в заседание, ако се насрочи такова.
Моля за насрочване след месец май.
СЪДЪТ с оглед стореното възражение от адв. Д. и искане за предявяване на
веществени доказателства, касаещи показанията на свидетелите, съобрази следното: по
делото ОП – Русе е внесла множество веществени доказателства, които са подробно описани
в справка към обвинителния акт – в частност 47 пункта, които с оглед на своите особености
от т.1 до т.43 са на съхранение в Първо РУ при ОД на МВР – Варна, а останалите са
предадени в кашон с опис в архива на съда. С оглед въпросите, които са към свидетелите и с
оглед предстоящия разпит на вещото лице П., което е сторило многобройни експертизи на
всички на практика от изброени веществени доказателства, съхранявани в Първо РУ при ОД
на МВР – Варна, намира, че следва да отложи днешното съдебно заседание, като изиска
всички веществени доказателства за следващо съдебно заседание, за да могат да бъдат
предявени на останалите свидетели, както и на вещите лица при изслушване на тяхното
заключение, тъй като намира, че предявяването само на снимков материал или на
фотоалбуми, находящи се по делото, не биха били достатъчни, за да се възприеме напълно
становището на свидетелите и вещите лица.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 02.06.2025 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните, вещите лица и свидетелите се считат за уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗИСКАТ оставените на съхранение в Първо РУ при ОД на МВР – Варна
веществени доказателства за предявяване в следващото съдебно заседание, като се
ОСИГУРИ от служителите на реда спазване реда за съхранение.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:25 часа.
Председател: _______________________
9
Секретар: _______________________
10