Р E Ш Е Н И Е
№ 165
гр.Плевен, 29.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети март две хиляди двадесет и трета
година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета Николова
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 144 описа на Административен съд -
Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 6 от 7.01.2023 г.,
постановено по анд № 20224430202236/2022 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 22-0938-002509 от 31.08.2022 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Плевен, с което на А.Б.Т. с ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания на
основание чл.175, ал.3, предлож.първо от ЗДвП – глоба в размер на 200.00
лв./двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца
за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП затова, че на 09.05.2022 год. в
10,30 часа в гр. Пордим, ул „Иван Божинов“, посока с.Одърне, управлява товарен
автомобил „******“ с рег.№******, като
превозва пътник А.С.Б. с ЕГН **********, която е без поставен обезопасителен
колан; автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 9.03.2022 год. поради
несключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; СУМПС - испански
образец е с изтекъл срок на валидност на 26.06.2012 год.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен, който счита постановеното решение за неправилно
и противоречащо на материалния закон, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да
потвърди НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че нарушението
на водача е безспорно доказано и наказанието му е правилно и законосъобразно
наложено. Твърди, че е безспорно, че Т. на конкретните дата и час е управлявал
собственото си моторно превозно средство, както и че автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация. При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване па
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАПИ. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и
точно е описано нарушението по чл. 140. ал. 1 от ЗДП, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение.
Твърди в жалбата,
че по силата на закона, регистрацията на МПС се прекратява служебно, при изпратено
уведомление от Гаранционния фонд. че застраховката „ГО“ е изтекла. В този
смисъл, узнаването от страна на собственика на прекратяване на регистрацията на
притежаваното от него МПС не
представлява елемент от фактическия състав на дерегистрацията. В тази връзка, счита
за ирелевантно за отговорността на собственика
обстоятелството дали органите на сектор ПП са го уведомили за служебно
прекратената регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да
управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване само МПС, което е регистрирано по надлежния ред. Като собственик па
автомобила, имащ задължение да сключи застраховка „ГО“, същият има задължение и
да следи за срока на нейната валидност. Собственикът и водач на МПС следва да
познава законовите последици от неизпълнение на това си задължение. Според
касатора извършеното деяние е проява на небрежност, за която правилно и
законосъобразно му е ангажирала административно наказателна отговорност.
В съдебно заседание касаторът Началник сектор ПП не се
явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът А.Б.Т. не се явява и не са представлява и не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът
е приел за установено, че административно
наказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение №340255/09.05.2022г. затова, че на 9.05.2022 около
10:30 часа в гр.Пордим, ул.“Иван Божинов“ в посока с.Одърне, Т. управлява
собствения си т.а. „******“ с рег.№*****, като превозва пътник - А.С.Б. ЕГН: **********,
която е без поставен обезопасителен колан - нарушение по чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП; управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация на
9.03.2022г., поради несключен договор за застраховка „Гражданка отговорност“ на
автомобилистите - нарушение по чл.143, ал.10 ЗДвП; управлява автомобила със
СУМПС, издадено от властите на КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, което е с изтекъл срок на
валидност на 26.06.2012г. - нарушение по чл.150а ЗДвП. При съставяне на АУАН,
нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. С Постановление от 29.06.2022г. по преписка №
3278/2022г. по описа на РП - Плевен, е отказано образуването на наказателното
производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 НК, а Началник на РУ-Пордим
е сезиран за реализиране на административно наказателната отговорност на дееца.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление, с което на А.Б.Т. ЕГН: **********
са наложени административни наказания на основание чл.175, ал.З от Закона за
движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП.
Въззивният съд приел, че АУАН е съставен и обжалваното
Наказателно постановление - издадено от компетентни лица , като установил, че
не са допуснати в хода на
административно наказателното производство нарушения на процесуалните правила.
Поради което съдът приел, че издаденото Наказателно постановление е формално
законосъобразно.
Относно неговата правилност съдът събрал гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите Б. Х. Х., Л. И. М., както и
писмени доказателства /л.9, л.28, л.40 - 42 от делото/. Показанията на
свидетеля Б. Х. съдът преценил като достоверни и нетенденциозни, но приел, че същевременно
не способстват по никакъв начин за разкриване на обективната истина - същият
заявил пълна липса на спомен за случая, отбелязал, че поддържа изложеното в
АУАН, както и че „...сме спрели това лице и сме установили нарушенията, които
съм написал в Акта“. От друга страна, показанията па свидетелката Л. М. съдът
счел, че са относително подробни,
последователни, и изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа
обстановка; в нейна подкрепа са и писмените доказателства, и по-конкретно -
справките за собственост и регистрация на т.а. „*****“ с рег.№*****. Съдът
констатирал, че с оспореното НП е наложено единствено наказание за нарушението
по чл.140 ал.1 ЗДвП, неправилно посочено
от актосъставителя като такова по чл.143, ал.10 от ЗДвП, но прецизирано от АНО
в издаденото НП, като направил извод, че фактическата обстановка, касаеща
процесното нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, е доказана по убедителен начин и не се
отрича и от страна на жалбоподателя и неговия защитник. Основното възражение на
Т. според съда било свързано с факта, че водачът не е знаел за служебната
дерегистрация на автомобила, който е управлявал в процесната ситуация. В тази
връзка, от страна на административно наказващия орган били изискани надлежни
доказателства в подкрепа на това, че за служебното прекратяване на
регистрацията, собственикът на превозното средство Т. е бил уведомен съобразно
чл.143, ал.10, изр.1 ЗДвП /“Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство...“/. Такива доказателства обаче, не били представени. Приобщено било писмо с рег.№316000-46366/19.12.2022г.
/л.40 от делото/, от което не ставало ясно че Т. е бил надлежно уведомен от
органите на МВР за служебно прекратената регистрация на т.а. „******“ с рег.№*****.
Според въззивния съд ГАРАНЦИОНЕН ФОНД няма задължения по чл.143, ал.10 ЗДвП и
евентуалното уведомление от страна на ГФ за евентуално предстоящо прекратяване
на регистрацията на МПС, не може да се счита за редовно уведомяване за вече
извършена дерегистрация по смисъла на същата правна разпоредба; въпросът дали
се изпраща писмо е без правно значение, но с такова значение се ползва въпросът
дали са налице доказателства, че
съответното писмо е получено от неговия адресат, т.е. че същият действително е
бил уведомен на основание чл.143, ал.10 ЗДвП за служебното прекратяване на
регистрацията на посочения л.а. Такива доказателства обаче, не са били
представени от страна на административно наказващия орган. Ето защо РС направил
извод, че липсва съответно уведомяване на А.Т. за настъпилата служебна
дерегистрация на т.а. „******“, липсват и доказателства, че на Т. този факт е
бил известен и следователно - незнанието на същия факт, изключва умисъла
относно нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че
незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост -
изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или непредпазливост/
при извършване на нарушението - същото деяние е не съставомерно от субективна
страна, а Т. е административно наказан за деяние, което не е извършил.
На тези основания въззивният съд отменил оспореното
НП.
Касационната инстанция счита постановеното решение за
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, като изцяло споделя
мотивите на съда и счита за ненужно да ги преповтаря, по аргумент от чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК.
Настоящата касационна инстанция счита, че районният
съд правилно е приел, че при съставяне на акта и издаване на НП са спазени
разпоредбите на ЗАНН, както и че от обективна страна Т. е осъществил състава на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Споделят се и изводите на решаващия съд, че от
субективна страна не е доказано нарушението. От доказателствата по делото и
административно-наказателната преписка се установява, че процесният товарен
автомобил е собственост на Т., регистрацията на който служебно е прекратена на 9.03.2022
г., поради липса на валидна застраховка "гражданска отговорност". По
делото няма представени писмени доказателства относно факта на уведомяване на
собственика на процесния автомобил, за служебното прекратяване на регистрацията
на автомобила, каквото е изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Според последната разпоредба, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно, при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд, по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика,
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Липсата на надлежни доказателства за уведомяването на
собственика на автомобила, прави невъзможно да се обоснове извод, че същият е
знаел за този факт. Съобразно нормата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно цитираната препращаща норма,
приложима се явява нормата на чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, според която, незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
непредпазливостта относно това престъпление, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. Ето защо,
касационната инстанция приема, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е доказано от субективна страна и като е достигнал до аналогичен правен извод,
районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 7.01.2023 г., постановено по анд № 20224430202236/2022
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Председател: /П/ Членове:
1./П/
2./П/