№ 363
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д. Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000488 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на „Съюз на учените в България" – гр. София, ЕИК *********, и
„Наука-Инвест“ ЕООД - гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Ц. Д.
от ВАК, срещу решение № 185/16.05.2022г., постановено по т.д. № 866/2021г.
по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от
въззивниците иск срещу „Сунаким“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, за
осъждане на ответното дружество да опразни и предаде на ищците всички
наети помещения от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 10135.2569.57, с площ 23 093 кв.м., находящ се в гр. Варна.
общ. Варна, обл. Варна, р-н „Приморски“, к.к. „Св. Св. Константин и Е.“,
ведно с построените в него хотел с идентификатор 10135.2569.57.2, със
застроена площ от 2716 кв.м., брой етажи - 13.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивниците
молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде
уважен, с присъждане на разноски за две инстанции. Твърди се, че решението
е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано. Оспорва се фактическият извод на първоинстанционния съд за
1
антидатиране на процесните Анекс № 1 и Анекс № 2 към сключения между
страните договор за наем от 19.05.2021г., който според страната се базира
само на показанията на бившия управител. Излагат се съображения, че следва
да се кредитират показанията на съпругата на управителя на „Наука-Инвест“
ЕООД, въпреки че тя не била запозната със съдържанието на документите,
които според свидетелката е подписал в края на м. 05., началото на м.
06.2021г. С. Л. /управител на „Сунаким“ ЕООД до 14.09.2021г./, доколкото не
е оспорено съдържанието на анексите, а само датата. Като съществено
процесуално нарушение, респ. нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2
ГПК се сочи липсата на произнасяне по твърденията за прекратяване на
договора за наем и поради неизпълнение на задълженията по Анекс №
1/20.05.3032г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Сунаким“ ЕООД – гр. Варна, представляван
по пълномощие от адв. В. Р. от ВАК, представя отговор в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Иска
се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил валидно сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Съюз на
учените в България" – гр. София и „Наука-Инвест“ ЕООД - гр. София, срещу
„Сунаким“ ЕООД – гр. Варна, за осъждане на ответника да опразни и предаде
на ищците всички наети помещения от поземлен имот с идентификатор
10135.2569.57, с площ 23 093 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, р-н "Приморски", к.к. „Св. Св. Константин и Е.“, ведно с построените
в него хотел с идентификатор 10135.2569.57.2, със застроена площ от 2716
кв.м., брой етажи – 13, предоставен за ползване от ищците на ответника по
сключен между тях договор за наем от 19.05.2021г.
Според ищците ответникът дължи връщане на наетия имот, тъй като
2
процесният договорът за наем е прекратен автоматично, поради
неизпълнение от страна на наемателя на задължението за заплащане на
наемната цена, считано от 01.10.2021г. - следващия ден след изтичане на
срока за плащане, уговорен с изменения чл. 5, ал. 3 от основния договор от
19.05.2021г., по силата на анекс № 2 от 11.06.2021г. В евентуалност се твърди,
че договорът следва да се счита прекратен с едностранно изявление,
обективирано в исковата молба поради неизпълнение на задължението за
заплащане на наемна цена за 2021г. до 30.09.2021г., както и на комисионни,
наем за обзавеждане и оборудване и услуги по фактури, издадени от „Теленор
България“
Ответното дружество оспорва иска по основание с твърденията, че е
изправна страна по договора, тъй като дължимата наемна цена е заплащана
съгласно предвидените срокове в договора за наем, както и че представените
с исковата молба анекси № 1 и № 2 към договора са неавтентични по
отношение подписа на представляващ „Сунаким“ ЕООД, в евентуалност,
подписани от него под заплаха или антидатирани и подписани след
прекратяване на представителното правоотношение и вписване на
заличаването на лицето като представляващ в ТР на дата 14.09.2021г.
Решението на ОС – гр. Варна, с което осъдителният иск е отхвърлен е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички
предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Сочените от
ответника обстоятелства в отговора на исковата молба, а именно, че на
03.02.2022г. представляващият „Наука инвест“ ЕООД – С. Н., придружен от
няколко човека, са принудили наетата от „Сунаким“ ЕООД охраната на
обекта да напусне, сменили са патрона на входната врата на хотела и са
оставили съобщение, с които действия е отнето държането на наетия имот от
наемателя, доколкото не е спорно, че в част от помещенията в хотела има
вещи на наемателя, не отричат правото на иск, тъй като са по съществото на
спора, а в тази инстанция всяка от страните заявява искане за постановяване
на решение по съществото на спора.
Страните не спорят, че между тях е възникнало валидно
3
правоотношение по договор за наем от 19.05.2021г., по който ищците
Сдружение „Съюз на учените в България“ и „Наука-Инвест“ ЕООД са
наемодатели, а ответникът „Сунаким“ ООД е наемател. Съгласно чл.1 от
договора наемодателят отдава на наемателя за срок от 10 години процесния
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2569.57, с площ
от 23093 кв.м., находящ се в гр. Варна. общ. Варна, обл. Варна, р-н
"Приморски", к.к. "Св. Св. Константин и Е.", ведно с построения в него хотел
с идентификатор 10135.2569.57.2, със застроена площ от 2716 кв.м., брой
етажи - 13. По силата на чл. 4 от договора наемателят се е задължил да
заплаща годишна наемна цена в размер на 39 580 евро, с ДДС, платима
съгласно чл. 5 на тримесечни вноски в размер на 9 895 евро, с ДДС. Правата и
задълженията на наемателя са описани в глава V, чл. 9, т. 2, съгласно която
наемателят следва да плаща опредЕ.та наемна дена по начина и в сроковете,
посочени в чл. 5 от договора.
Твърденията на ищците Сдружение „Съюз на учените в България“ и
„Наука-Инвест“ ЕООД, в качеството им на наемодатели, за неизправност на
ответното дружество относно плащането на наемната цена в уговорените
срокове, се основават на изменение на чл. 5 от основния договор от
19.05.2021г., с подписването на приложен към исковата молба Анекс № 2 от
11.06.2021г. С този анекс наемателят се задължава да заплати остатъка от
наемната цена за цялата 2021г. до 20.09.2021г., а за всяка следваща година
след 2021г. дължи еднократно наемна цена до 31 януари, по банков път;
според изменената ал. 5 на чл. 5 при неплащане до 10–то число на месец
февруари договорът за наем се прекратява, без да е необходимо да се изпраща
напомнително /покана за доброволно плащане или уведомление за
прекратяване на договора/. Освен това в анекса е посочено, че се изменя и чл.
17 от основния договор, но разпоредба с такъв номер липсва в основния
договор / договорните клаузи са до чл. 9/, и не се установява разпоредба с
друга номерация, но с аналогично съдържание, в която страните изрично да
са посочили основания за прекратяване на договора за наем от 19.05.2021г.
В обстоятелствената част на исковата молба се цитира съдържанието и
на предходен, приложен към исковата молба, Анекс № 1 към процесния
договор, на който е поставена дата 20.05.2021г. - един ден след подписването
на основния договор. В него са обективирани разпоредби, с които формално
се изменя основният договор, но съдържанието им е както вътрешно
4
противоречиво / на отделните разпоредби една с друга/, така и противоречащо
на типичното съдържание на основното правоотношение според договора и
закона - по действащо правоотношение по договор за наем се инкорпорира
правоотношение по безвъзмезден договор за заем за послужване с размяна
качеството на страните относно задължението за предаване на помещения от
наетия обект. Създава се ал. 4 към чл. 1 от договора за наем от 19.05.2021г., с
която на следващия ден – 20.05.2021г. не наемодателите се задължават да
предадат на наемателя, а наемателят следва да предаде за безвъзмездно
ползване на единия от наемодателите - „Наука-Инвест“ ЕООД /чиито
едноличен собственик на капитала е другият наемодател Сдружение „Съюз на
учените в България“, собственик на хотела/, за срок от десет години, част от
помещения от наетия хотел: Кафе–Панорама, Директорски офис, Офиси № 1,
2, 3, 4, 5, 6 и 7, телефонна централа, Конферентни зали № 1, 2, 3 и 4,
ресторанта на хотела. Същевременно, в предходните клаузи от анекса, без да
се променя наемната цена, се уговаря че ако не плаща наем, който тепърва ще
се определя, за оборудването /описано подробно/, включително и находящо
се в помещения, които според анекса наемателят няма да ползва, той трябва
да предаде на наемодателя оборудването. Към анекс № 1 са подписани и три
броя декларации от С. Л. за съгласие относно безвъзмездно предоставяне на
ресторанта на хотел „Фредерик Жулио Кюри“ к.к. „Св. Св. Константин и Е.“,
Директорски офис, Офиси № 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, Конферентни зали № 1, 2, 3 и
4, Кафе–Панорама и мецанин от наемателя по основния договор на единия от
наемодателите, за срок от десет години.
Няма спор и се установява от приложените документи, че лицето С. Л.,
посочено в Анекс № 1 и Анекс № 2 като представляващ дружеството–
наемател, е заличен като представляващ с вписване рег. № 20210914133229 по
партидата на „Сунаким“ ООД, водена от АВп, ТР. По съображения, че след
напускането си бившият управител е заявил пред дружеството, че С. Н. –
управител на „Наука-Инвест“ ЕООД, и съпругата му Е. Н.а под заплаха са му
давали да подписва доста документи, които не е успявал да прочете, и не са
му давали екземпляр от тях, ответното дружество оспорва действието на
анексите спрямо него на три основания: 1./ неавтентичност на документите по
отношение подписа на С. Л., 2./ подписването им при заплаха – чл. 27, предл.
5 ЗЗД, и 3./ антидатиране на документите с полагане на подписите след
прекратяване на представителното правоотношение между дружеството и С.
5
Л. и заличаване на лицето като управител.
По повод своевременно оспорената от ответното дружество
автентичност на Анекс № 1 и Анекс № 2 към процесния договор, по
отношение на положения подпис от С. Л., е открито производство по чл. 193
от ГПК. По делото е назначена съдебно – почеркова експертиза, неоспорена
от страните, от заключението на която се установява, че подписите върху
двата изследвани документа са на С. И. Л.. С оглед резултата от експертизата
оспорването автентичността на документите е недоказано, като същото не се
поддържа от ответника в тази инстанция.
По възражението за унищожаемост на анексите поради подписването
им под заплаха не е осъществено успешно доказване, тъй като данни за това
се съдържат само в показанията на бившия управител.
Относими към предприетото от страните доказване на основните
спорни обстоятелства, а именно дали анексите са антидатирани и съответно
подписани преди или след прекратяване на представителното
правоотношение и заличаване на С. И. Л. като управител, са следните,
събраните по искания на страните доказателства:
Ответникът е представил с отговора на исковата молба електронни
документи, възпроизведени на хартиен носител, със заверка за вярност, от ел.
кореспонденция между страните – 41 стр., чиято истинност не е оспорена по
реда на чл. 184 ГПК, както и трудов договор между „Сунаким“ ЕООД и С. Н.
от 05.06.2021г. за длъжността „управител на хотел“, с уговорен 6–месечен
срок на изпитване в полза на работодателя, справка за регистрация на
ресторанта на хотел „Фредерик Жулио Кюри“ к.к. „Св. Св. Константин и Е.“
в БАБХ и др.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства за
спорните обстоятелства. По искане на ищците е разпитана като свидетел Е. И.
Н.а, която е съпруга на С. Н.-управител на наемодателя „Наука-Инвест“
ЕООД и едновременно с това, назначен от търговското дружество - наемателя
по трудов договор като управител на хотела. Ответното дружество е
ангажирало гласни доказателства чрез разпит като свидетел на бившия
управител С. Л..
И двамата свидетели са заинтересовани от изхода на спора предвид
брачната връзка между свидетелката и управителя на първия ищец, и поради
6
качеството на свидетеля на бивш управител на „Сунаким“ ЕООД, който
твърди, че е тормозен и заплашван при подписването на Анекс № 1 и Анекс
№ 2 именно от С. Н. и съпругата му. Това налага преценка на показанията по
правилата на чл. 172 ГПК и кредитирането им само ако не се констатира
несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и
останалите събрани, но неоспорени доказателства.
Е. И. Н.а свидетелства за това, че през периода от м. 06 до м. 09.2021г.
е работила в хотел „Фредерик Жулио Кюри“ к.к. „Св. Св. Константин и Е.“,
по трудов договор със „Сунаким“ ЕООД, като управител на ресторант и
кухня, но си е счупила ръката и се е водила на работа, с болничните, до
м.12.2021г. Тъй като работното й място е било в офиса, в който седял и
съпругът й С. Н., станала свидетел на това как С. Л. два пъти подписвал
документи за наем на хотела. Първият път било когато се подписал договора
за наем, а вторият, в края на м. 05 /2021г./ се подписал някакъв анекс във
връзка с наемите, в който ставало дума за това обзавеждането на кухнята да
не влиза в наема. Според свидетелката са подписвани и други декларации и
анекси по- късно, но не може да каже какви са и за какво са били подписани;
до м. 09.2021г., до когато тя е била фактически на работното си място, не е
имало никакви конфликти и заплахи към С. Л..
При преценка на изложените при разпита пред съда факти и
обстоятелства във връзка с останалите събрани доказателства, включително и
с оглед съдържанието на оспорения Анекс № 1, на който е поставена дата
20.05.2021г., съдебният състав намира, че показанията на тази свидетелка не
съдържат ясни и категорични данни по спорните въпроси. В описите на
обзавеждането и оборудването, за което се дължи отделна наемна цена,
съгласно чл. 2 и чл. 3 от Анекс № 1, с които се създават нови ал. 2 и ал. 3 от
основния договор, не се съдържа обзавеждане на кухня, за което според
свидетелката е ставало дума през м.06.2021г. В показанията няма никакви
данни за това, че при преговорите за подписване на анекс към договора,
които са чути от свидетелката, е договаряно част от наетите помещения в
хотела да се предоставят за безвъзмездно ползване от наемателя на
собственика на хотела. По отношение вида и съдържанието на подписвани
според свидетелката анекси и декларации, за които е попитана изрично при
разпита, от пълномощника на ищците, тя заявява че не знае за какво са и по
7
какъв повод са съставени; според нея декларациите са подписвани по – късно
/ всъщност трите декларации носят дата 20.05.2021г. и би следвало да са
подписани едновременно с Анекс № 1, ако той е подписан именно на срещата
между представителите на страните, на която е присъствала. Следователно,
ясни и еднозначни показания за обстоятелствата, че в периода от 2021г., за
който говори свидетелката Н.а, С. Л. е подписал документи– анекси,
съдържащи уговорките, за които ищците твърдят, че е постигнато съгласие с
подписването на Анекс № 1 и Анекс № 2, не са събрани. Не се подкрепя от
други неоспорени доказателства твърдението на свидетелката, че
анексирането на договора е било по настояване на С. Л., който освен
управител е бил и съдружник в „Сунаким“ ЕООД / до м. 10.2021г./ още
повече като се съобрази, че анексите са във вреда на дружеството и са
икономически неизгодни.
В частта, в която свидетелката заявява, че не е имало конфликти между
страните по договора за наем до м.09.2021г. докато е била физически на
работа по трудов договор като управител на ресторант и кухня, сключен
между нея и наемателя „Сунаким“ ЕООД, и до този момент не е наблюдавала
да е бил тормозен и заплашван управителя на „Сунаким“ ЕООД - С. Л.,
показанията не са в противоречие с всички данни по приложените писмени
документи - електронни документи, възпроизведени на хартиен носител, със
заверка за вярност, от ел. кореспонденция между страните – 41 стр. Според
съдържанието на ел. кореспонденцията никоя от страните не е направила
изявление, от което да се заключи, че между тях са подписвани анекси, а се
установява, че конфликтите започва приблизително по времето, когато в края
на летния сезон на 2021г. е прекратено трудовото правоотношение между
„Сунаким“ ЕООД и С. Н. - управител на наемодателя „Наука-Инвест“ ЕООД.
Свидетелят С. Л. излага пред съда множество факти относно
осъществен върху него тормоз и подписване под заплахи, в края на 2021г. на
документи, дадени му от управителя на „Наука-Инвест“ ЕООД и от съпругата
му, без да му се предоставя екземпляр от документите, защото искали да
развалят договора и да вземат хотела, както и заплахи да не се явява на делото
като свидетел. В частта относно упражнен тормоз и заплахи върху свидетеля,
за да подпише Анекс № 1 с три броя декларации за съгласие, както и Анекс №
2, показанията не могат да се кредитира, тъй като за подобни действия няма
данни в останалите събраните пред гражданския съд доказателства.
8
По отношение на спорния факт за това, дали Анекси № 1 и № 2 са
подписани преди да бъде заличен като управител, свидетелят заявява, че
докато е бил управител е подписал договора за наем, а анексите и
декларациите са подписани от него на 15 или на 16 ноември 2021г., със „стара
дата“, тъй като не е устоял на натиска и заплахите. Същият заявява още, че не
е подписвал анекс, с който се променя наемната цена / това изявление е
протоколирано на стр. 156 от първоинстанционното дело, на предпоследен и
последен ред/ от протокола от съдебно заседание на 04.05.2022г./ Във
въззивната жалба се излагат съображения, че това изявление следва да се
третира като „абсолютна лъжа“ и въз основа на него да се откаже
кредитирането показанията на този свидетел. Тъй като обаче с нито един от
анексите, приложени по делото, не се променя наемната цена, а обратното, тя
се запазва в договорения размер съобразно основния договор, въпреки че
наемателят на практика се лишава от ползването на част от помещенията и
несъмостоятелни обекти от наетия имот, истинността на изявлението не се
отрича, а се потвърждава.
Същевременно, в останалите събрани по делото доказателства се
съдържат множество данни, съставляващи съвкупност от положителни факти
/индиции/, които са годни за обосноваване на доказателствен извод по
отрицателния факт относно неподписването на анексите от свидетеля до
14.09.2021г. В нито едно от изявленията на ищците по спора, обективирани в
електронната кореспонденция между страните, разменена до края на м.
10.2021г., няма индикации, че правоотношението по процесния договор за
наем е анексирано с какъвто и да е анекс, сключен преди м. 10.2021г. Точно
обратното, в писмо изх. № 66/08.10.2021г. наемодателят, собственик на
хотела, заявява признание за неизгоден за страната отрицателен факт, а
именно че към датата на писмото „няма подписани допълнителни
споразумения към договора за наем от 19.05.2021г.“ Не само изявленията в
електронната кореспонденция, но и поведението на страните съответства на
правата и задълженията по основното договаряне, без данни за изискване или
предлагане на изпълнение, съответно на права и задължения по анексите.
Като примери: с писма от 14.09.2021г. и от 06.10.2021г. наемодателя
уведомява наемателя, че последният следва да извърши ремонт на покривната
част на ресторанта, както и инвентаризация и на ресторантската част, а по
9
Анекс № 1 този обект е изключен от обхвата на наетия имот; през летния
сезон 2021г. всички работници и служители в ресторанта са назначени от
наемателя „Сунаким“ ЕООД, включително и С. Н., който е подписал анексите
в качеството на управител на „Наука-Инвест“ ЕООД; счетоводното отчитане
на туристическия сезон 2021г. на хотела съответства на основния договор. До
05.10.2021г. от страна на наемодателите е издадена само една фактура,
относима към посочените в исковата молба парични вземания, неплащането
на които се ползва като основание за разваляне на договора – за 312 лв., за
услуги от „Теленор България“ ЕАД, въпреки че според Анекс № 2 е следвало
да настъпи падежа на цялата наемна цена до м. 09.2021г., а съгласно Анекс №
1- и допълнителна сума за оборудването на обектите, предоставени по
„договор за заем за послужване“ от наемателя на наемодателя. Плащания,
които да произтичат от анексите, а не от основния договор, не са изисквани
от наемателя до писменото му уведомяване за анексите, с писмо на
председателя на СУБ с изх. № 17/01.11.2021г.
За възникване на паричните задълженията в размер на сумата 312лв., за
услуги от „Теленор България“ ЕАД и за сумата 2 257.36 лв., претендирани
като дължима сума за комисионна за сайт, незаплащане от страна на
наемателя на които е посочено в исковата молба като основание за неговата
неизправност и респ. за разваляне на договора поради неизпълнение, не са
ангажирани доказателства, като поначало не се установява връзка на тези
вземания с процесното правоотношение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, в това
число и от показанията на свидетеля С. Л., в частта, в която не се констатира
противоречие с останалите доказателства, както и от установените множество
данни, съставляващи съвкупност от положителни факти /индиции/, годни за
обосноваване на доказателствен извод по спорен отрицателен факт, съдът
прави извода, че Анекси № 1 и Анекси № 2 към процесния договор за наем от
19.05.2021г. не са подписани до 14.09.2021г., а най – рано във втората
половина на м. 10.2021г.
При тази установеност по релевантните спорни факти и обстоятелства,
въззивният съдебен състав прави следните правни изводи:
Предпоставките за развалянето на двустранен договор по реда на чл.
87, ал. 1 ЗЗД са: наличието на неизпълнение на задължение от насрещната
10
страна по договора по причина, за която длъжникът отговаря, и изправността
на страната, която иска развалянето. За да настъпи правното действие на
изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано, че са били
налице законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД с предоставяне от
изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение или чрез
безусловно изявление за разваляне поради невъзможност за изпълнение, за
което длъжникът носи отговорност при безполезност на изпълнението или
при уговорка за изпълнение непременно в определено време.
Ищците се позовават както в исковата молба, така и в извънсъдебната
покана за изпълнение, на неизпълнение на процесния договор за наем като
основание за развалянето му, но не въз основа на клаузите, така както е
постигнато съгласие с подписването му на 19.05.2021г., а съгласно изменения
на основния договор с Анекс № 1 от 20.05.2021г. и Анекс № 2 от 11.06.2021г.,
по отношение на които ответното дружество заявява, че са подписани от
бивш органен представител след прекртяване на представителното
правоотношение.
Съгласно формирана от състави на ВКС практика по реда на чл. 290
ГПК /напр. решение № 84/23.06.2009г. по т.д.№ 681/2008г. на ВКС, II т.о.,
решение № 32 от 18.06.2019г. на ВКС по т.д. № 1109/2018г., ТК и др.,
юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител
частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на
представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по
смисъла на чл.181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна
дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от
юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени
средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за
себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в
частния документ.
В случая, не само предвид разпределение на доказателствена тежест за
спорния факт относно датата на анексите, но и в резултат на предприетото на
другата страна доказване на отрицателен факт, следва да се приеме че Анекс
№ 1 от 20.05.2021г. и Анекс № 2 от 11.06.2021г. са подписани след
11
прекратяване на представителното правоотношение между „Сунаким“
ЕООД– гр. Варна и С. Л. и заличаването му от ТР при АВп на 14.09.2021г.
Тъй като законният представител на „Сунаким“ ЕООД е оспорил незабавно
след узнаването неизгодните на дружеството съглашения, подписани от бивш
управител от името на представляваното от него дружество, тези анекси са
непротивопоставими на ответника.
Тъй като не се твърди и не се установява неизпълнение на задължения
на наемателя, които да произтичат от клаузи на валидно възникналото
правоотношение по договор за наем със съдържанието на документа с дата
19.05.2021г., ответникът не е неизправна страна по договора и едностранното
изявление за наемодателите за рзваляне на договора не е произвело целеното
с него правно действие за преустановяване на договорната връзка, на
основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. След като правоотношението не е прекратено, а е
действащо, за ответника не е възникнало задължението по чл. 233, ал. 1, изр.
първо ЗЗД за връщане на наетата вещ. Предявеният иск е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК,
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото дружество
сумата 3000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/16.05.2022г., постановено по т. д. №
866/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Съюз на учените в България", ЕИК *********, със
седалище гр. София, представлявано от проф. Д. П., и „Наука-Инвест“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, представлявано от С. К. Н., да
заплати на „Сунаким“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
представлявано от Х. Е. Е. К., използвана фамилия Ф., сумата 3000 лв.,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
12
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13