№ 44
гр. Ботевград, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20251810200011 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Предметът на обжалване:
Заповед за задържане на Н. Ц. В., ЕГН **********, с рег. № 246зз-424 от
08.12.2024г., издадена от **** - младши криминалист „Разузнавач в група
„Криминална полиция“ в РУ-Ботевград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, във връзка с проверяване съпричастността на лицето в извършване
на престъпление по чл. 129, ал. 2, ар. ал. 1 от НК – причиняване на средна
телесна повреда на лице, и във връзка с образувано досъдебно производство
№ 409/2024г. по описа на РУ- Ботевград, на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
Становищата на страните:
В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издадената
заповед. Изразява се становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна
като издадена в противоречие с материалния закон и административно-
производствените правила, както и при очевидно несътветствие с целта на
закона. Според жалбоподателя е нарушен принципът за съразмерност при
упражняване правомощията на администрацията. Извежда, че според
1
практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по
прилагането на чл. 5, § 1,6. с) от КЗПЧОС, в настоящия случай с обжалваната
заповед се превишава целта на закона, тъй като задържането се обосновава не
от нуждата да се разкрие обективната истина и пресече престъпна дейност, а
да се установява „съпричастност на лицето в извършване на престъпление по
чл.129, ал.2,вр.ал.1 НК. Жалбоподателя сочи, че от съдържащите се в
преписката писмени доказателства не се установява към момента на издаване
на заповедта да е имало основания по смисъла на закона, за принудителното
му задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си
представител адв. Цолов от САК, поддържа жалбата и моли атакуваната
заповед да бъде отменена на изложените в нея основания.
Ответникът - **** - младши криминалист „Разузнавач в група
„Криминална полиция“ в РУ-Ботевград, редовно уведомен, не се явява. С
молба до съда моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие, като сочи
че няма доказателствени искания.
Районна прокуратура гр.Ботевград, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
По фактите:
Началникът на РУ-Ботевград е изпратил административна преписка по
случая - заверено копие на книгата за задържане, копия на обжалваната
заповед, декларация Приложение № 1 към чл. 14, ал. 2, разписка за върнати
вещи на задържано лице, фиш за спешна медицинска помощ, протокол за
обиск на лице, докладни записки, протоколи за разпит на свидетели,
доказателства за компетентност на издателя на обжалваната заповед и др.
Прокуратурата е отговорила, в случая образувано ли е досъдебно
производство или прокурорска преписка.
Изпратените от РУ - Ботевград материали по досъдебно производство №
409/2024 г. на РУ – Ботевград, в т.ч. съобщението за образувано досъдебно
производство (на лист 17 от делото) се явяват непредубедени и информативни
доказателства, които съдът кредитира и приема, че на 07.12.2024 г. РП-
Ботевград е била уведомена, че на същата дата е било образувано досъдебно
производство № 409/2024 г. по описа на РУ – Ботевград, за престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Дали е повдигнато обвинение за това
2
престъпление не е предмет на доказване по настоящото дело. От
коментираните тук доказателства, както и от заповед рег. № 246зз-424 от
08.12.2024г., издадена от **** - младши криминалист „Разузнавач в група
„Криминална полиция“ в РУ-Ботевград и копия от книга за задържане се
установява, че жалбоподателят е задържан в РУ-Ботевград, където била
издадена процесната заповед, спрямо жалбоподателя и същия задържан за 24
часа на 08.12.2024 г. от 12.25 часа до 13,15 часа на 09.12.2024г., когато бил
освободен. В заповедта е посочено правно и фактическо основание за
задържане на лицето - "чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР " и "във връзка с проверяване
съпричастността на лицето в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, ар.
ал. 1 от НК – причиняване на средна телесна повреда на лице, и във връзка с
образувано досъдебно производство № 409/2024г. по описа на РУ- Ботевград".
Същата е подписана от полицейския орган - **** - младши криминалист
„Разузнавач в група „Криминална полиция“ в РУ-Ботевград, както и от
задържаното лице. На гърба на заповедта е отразено, кога жалбоподателят е
освободен.
Непосредствено след задържането на лицето е извършен личен обиск,
обективиран в протокол, предоставена му е за попълване и декларация, с която
са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 ЗМВР.
На 09.12.2024 г. в 13,15 часа задържаният е освободен, видно от
процесната заповед и копия на книгата за задържане.
Данните съдържащи се в докладните записки (на лист 19, 31, 32, 34 от
делото) и в показанията на свидетелите ***** са еднопосочни, взаимно
подкрепящи се и обективни. Свидетелските показания звучат достоверно и не
се опровергават от останалия доказателствен материал. Данните съдържат
информация за времето, мястото и механизма на причиняване на телесното
увреждане. Доколкото настоящото производство не касае решаване по
същество на въпроса дали има извършено престъпление от страна на
жалбоподателя и с каква правна квалификация, а само какви данни за
поведението на жалбоподателя са били налични към момента на неговото
задържане на 08.12.2024 г., то съдът не намира за необходимо да анализира
по-детайлно цитираните по-горе и налични по делото материали. Обобщеният
извод който се извежда от тези материали е, че към 08.12.2024 г.
информацията, с която са разполагали полицаите сочи на съпричастност към
3
извършване на престъпление от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на заповедта, в
преклузивния 14- дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима.
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или
да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд.
по адм. дело № 616/2015 г. и други).
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е
обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата
на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая издателят на заповедта ****, към дата на издаването й заема
длъжност "младши криминалист „Разузнавач в група „Криминална полиция“ в
РУ-Ботевград " в РУ-Ботевград и същият има качество на полицейски орган по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Като такъв съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР той
може да задържа лице за срок до 24 часа.
Компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко
4
от нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР/чл. 72. (1) Полицейските органи могат
да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2.
което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган
да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични
отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота
си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се
установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5.
което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на
разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел
задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата
екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други
случаи, определени със закон. (2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде
настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него
могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите
на задържането налагат това. (3) Когато задържаното лице не владее
български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му
на разбираем за него език. (4) Задържаното лице има право да обжалва
законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът
се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на
касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред
съответния административен съд. (5) От момента на задържането си лицето
има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от
защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава
обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1. (6) За задържането
съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от
задържания. (7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят
лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. (8) Задържаните
непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от
задържаните пълнолетни лица. (9) Редът за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях
се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. /
респ. ответника е оторизиран да задържа лица при наличие на законовите
предпоставки за това.
Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган
5
и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваната заповед е в изискуемата писмена форма за действителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по
чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1
се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган,
издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането; 3.
данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на
задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му:
а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита
от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно
обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските
органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството
на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече
държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат
уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да
ползва преводач, в случай че не разбира български език. (3) Задържаното лице
попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да
упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта
се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. (4) Отказът или
невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с
подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се вписва в специален
регистър. (6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу
подпис. /, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с
писмена заповед.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за
правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му
да обжалва пред съда законността на задържането.
Посочено е в заповедта и правно основание за задържането-чл. 72, ал. 1,
6
т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на
лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление.
За фактическо основание, е посочено "във връзка с проверяване
съпричастността на лицето в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, ар.
ал. 1 от НК – причиняване на средна телесна повреда на лице, и във връзка с
образувано досъдебно производство № 409/2024г. по описа на РУ- Ботевград“.
В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към
момента на задържането на жалбоподателя е имало данни, от които може да се
направи обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към
извършено престъпление. Задържането, като принудителна административна
мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да
са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на
престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се
предотврати укриването на лицето. За да постанови задържане на дадено лице
за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че
лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за
последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да
може да се обоснове извод за тази вероятност, каквито се установи в
настоящия случай да са налични.
Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно
основание за издаването на заповедта. Макар и лаконичен, текстът в
достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган
да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват
подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е
образувано досъдебното производство. Обстоятелството, че към дата на
издаване на заповедта за задържане лицето не е привлечено като обвиняем, не
опровергава наличието на предположението за съпричастността му в
престъпната дейност и е въпрос от изключителната компетентност на
прокуратурата и разследващите органи.
Мотивите може да се съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975
7
г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Към
преписката са приложени достатъчно доказателства дали основание на
административния орган да предприеме издаването на оспорваната заповед.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, т. 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС,
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ,
бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.). След прогласяването на
основното право, в първата разпоредба на чл. 5 от Конвенцията са изброени
хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.
Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително.
Единствено следвайки този подход може да бъде изпълнена целта на чл. 5 на
Конвенцията, а именно да гарантира защита на индивида срещу произволно
лишаване от свобода - такова, извършено на основание, непредвидено в
Конвенцията. Чл. 5, т. 1 КЗПЧОС изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан
от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, КЗПЧОС
препраща по същество към националното право.
По своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа" по чл.
72 - чл. 75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка -
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата.
Целта на закона при установяване на принудителната административна
мярка по ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на
заподозряното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да
бъде проведено предварително разследване. Ето защо, мярката е предвидена с
цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на
полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието
на вече доказано такова.
По изложените съображения оспорената заповед за задържане следва да
бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата отхвърлена.
С оглед изхода на делото и липсата на искане на ответника по
настоящето дело за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Районен съд-
8
Ботевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на Н. Ц. В., ЕГН **********, с
рег. № 246зз-424 от 08.12.2024г., издадена от **** - младши криминалист
„Разузнавач в група „Криминална полиция“ в РУ-Ботевград, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с проверяване
съпричастността на лицето в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, ар.
ал. 1 от НК – причиняване на средна телесна повреда на лице, и във връзка с
образувано досъдебно производство № 409/2024г. по описа на РУ- Ботевград
му е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24
часа".
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд - София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9