Определение по дело №214/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по протест на РП - Б. срещу постановената по н.о.х.д. № 1172/2008 година по описа на РС – Б. присъда № 290 от 22.01.2009 г.

В протеста и допълнителните съображения към него се твърди, че постановената присъда е неправилна и необоснована. Излагат се подробни доводи за фактите, които се установяват от доказателствата, събрани по делото, и защо въз основа на тези факти следва да се приеме осъществен състава на престъплението по чл. 346, ал. 1 НК от подсъдимия П. Ч.. Прокурорът навежда и доводи за допуснати нарушения от районния съд с неуважаване на искания за събиране на доказателства, които биха допринесли за разкриване на обективната истина по делото.

Иска се въззивният съд да отмени присъдата на РС – Б., като признае подсъдимия П. Ч. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 346, ал. 1 НК и му наложи съответно наказание.

Пред БОС е проведено съдебно следствие, в което са извършени очни ставки между свидетели и между свидетел и подсъдимия, изслушани са обясненията на последния.

В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП – Б. иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Сочи се, че от събраните доказателства във въззивния съд безспорно се установява, че между подсъдимия и св. М. е имало уговорка за заплащане на сумата от 1 000 лв., която подс. Ч. не е изпълнил и въпреки това е взел автомобила, като от доказателствата според прокурора се установява и субективния елемент от състава на престъплението с оглед следващите действия, извършени от подсъдимия – невръщането на документите за автомобила, унищожаването на автомобила след предаването му на майстор в Г. В. Т..

Подсъдимият иска потвърждаване на присъдата на РС – Б., като заявява, че не е извършил престъпление.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в протеста и становищата на страните в хода на съдебните прения, и като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното:

С атакуваната присъда подс. Ч. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 1 НК /за това, че на неустановена дата за периода 15.07.2005 г. – 18.07.2005 г. около 14:00 ч. в Б. противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – л.а. „Мицубиши Галант” с ДК№ Е 30 55 АН, на стойност 3 500 лв., паркиран на островче, находящо се на У. ”Д.С.” срещу автокъща с № 87, собственост и от владението на К. А. М. от Б., без негово съгласие с намерение да го ползва/. Мотивите на съда за постановяване на оправдателната присъда срещу подсъдимия Ч. са неустановяването на факта на отнемането на предмета на престъплението от подсъдимия без съгласие на св. М. с оглед приетите за установени от районния съд съществуващи уговорки между този свидетел и подсъдимия за ползване на автомобила преди да бъде заплатена цената за него. Излагат се и доводи, че не се установявало кой е бил владелеца към датата на престъплението на лекия автомобил – св. Д. или св. М., поради което и по категоричен начин не се установявало доколко липсвало неговото съгласие, защото не могло да се установи от кого подсъдимият е следвало да иска такова /съдът е могъл да положи усилия да установи този факт, след като не са му били достатъчни събраните до този момент доказателства, за да направи извода кой е бил владелеца на предмета на престъплението/. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви за липса на умисъл у подсъдимия при извършените от него действия – подс. Ч. бил с убеждението, че ползваният от него автомобил е предмет на предварителен договор за покупко-продажба /събраните доказателства във въззивната инстанция при изслушване обясненията на подсъдимия категорично опровергават тези изводи на районния съд, защото подс. Ч. заявява, че е искал само да ползва автомобила на М., като между двамата не е имало никакви уговорки за заплащане на пари, а само за временно ползване на автомобила/, като същият не е искал настъпване на общественоопасни последици от действията си.

Производството пред районния съд, приключило с постановяване на атакуваната от прокурора пред настоящата инстанция присъда, е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Ч. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години. При първото разглеждане на делото от районния съд обвинението срещу подс. Ч. е било за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като с присъда № 5150 от 26.11.2007 г. по н.о.х.д. № 1084/2006 г. на РС – Б. подс. Ч. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК /за това, че на неустановена дата за периода 15.07.2005 г. – 18.07.2005 г. около 14:00 ч. в Г. Б., от островче, находящо се на У. “Д. С.” срещу автокъща с № 87 е отнел чужда движима вещ – л.а. марка “Мицубиши Галант” с ДК№ Е 3055 АН, на стойност 3 500 лева, собственост и от владението на К. А. М. от Г. Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като открадната вещ е заменена до приключване на съдебното следствие/. При първото разглеждане на делото в районния съд е било допуснато изменение на обвинението срещу подс. Ч. поради възстановяване на вредите, причинени от престъплението, от такова за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 8 г., в такова по чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 5 г. С решение по в.н.о.х.д. № 109/2008 г. на Благоевградски окръжен съд посочената по-горе осъдителна присъда на РС – Б. за престъпление по чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК /наложеното наказание е било 1 г. лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 г./ по жалба на подсъдимия Ч. с искане за неговото оправдаване е отменена, като са приети допуснати процесуални нарушения – липса на предпоставки за изменение на обвинението в по-леко наказуемо престъпление при липса на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и отнемане възможността на пострадалия да участва в съдебното производство като частен обвинител с непризоваването му в това качество след допуснатото изменение на обвинението. След връщане на делото с решението на въззивния съд на първата инстанция за отстраняване на съществени процесуални нарушения от районния съд с разпореждане № 4057 от 22.08.2008 г. по н.о.х.д. № 984/2008 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, приемайки, че в обвинителния акт, с който подс. Ч. се обвинява за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, липсва описание на конкретните факти от състава на престъплението в обстоятелствената му част, като са били изложени обстоятелства, които очертават признаци на друго по-тежко наказуемо престъпление – такова по чл. 346, ал. 1 НК, налице било и противоречие на изложените обстоятелства с повдигнатото обвинение в диспозитива. След връщането на делото на прокурора срещу подс. Ч. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, по който е постановена атакуваната по настоящето дело оправдателна присъда.

С оглед изложеното по-горе БОС намира, че са налице основания за отменяване на постановената присъда и връщане делото на прокурора поради допуснато на досъдебното производство и при разглеждане на делото от първата инстанция съществено процесуално нарушение, ограничило правата на подсъдимия – с действията на районния съд след връщане на делото за ново разглеждане с решение на въззивната инстанция е допуснато нарушение на забраната за влошаване положението на обжалващия подсъдим. След като постановената при първото разглеждане на делото от районния съд присъда е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане на първата инстанция само по жалба на подсъдимия и при липса на подаден протест от прокурора или жалба на частния обвинител с искане за утежняване положението на подсъдимия чрез прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление районният съд не е имал възможност с разпореждане да връща обвинителния акт на прокурора с указание за повдигане на обвинение за по-тежко престъпление, съответно прокурорът не е имал право да внася обвинителен акт срещу подс. Ч. за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, след като не е протестирал присъдата, с която Ч. е признат за виновен в извършено по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Допуснатото процесуално нарушение на досъдебната фаза и при разглеждане на делото от районния съд може да бъде отстранено при връщане на делото на прокурора и е неотстранимо в настоящата инстанция. За отстраняване на процесуалното нарушение, ограничило съществено правото на подсъдимия на защита с нарушаване на забраната да се влошава положението му при липса на протест срещу постановена присъда по делото, следва да бъде изготвен нов обвинителен акт, в който ясно и точно съобразно анализа на събраните доказателства се опишат обстоятелствата на извършеното от подсъдимия деяние, като се посочи неговата правна квалификация съобразно посоченото по-горе за спазване на забраната за влошаване положението на обжалващия /при преценка на прокурора и след извършване на допълнителни действия по разследването за изясняване на обстоятелствата по делото, съответно привличане като обвиняем на подсъдимия по делото/.

С оглед на горното атакуваната пред ОС – Б. присъда следва да бъде отменена и делото върнато на прокурора за отстраняването на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимия.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 1, т. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 290 от 22.01.2009 г. по н.о.х.д. № 1172/2008 година по описа на РС – Б..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Р. П. - Б..

Решението не подлежи на проверка по жалба или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: