РЕШЕНИЕ
№ 786
Разград, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20247190700205 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на С. Ф. А. от с. С., обл. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0275-000261/ 11.08.2024 г., издадена от полицейски служител към ОДМВР Разград, РУ Исперих, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.„б“ ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото там пътно превозно средство за срок от 180 дни.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед засяга пряко и непосредствено правата на оспорващата, тъй като е лишена от възможността да ползва семейния автомобил, независимо, че тя не е извършила нарушение на правилата за движение по пътищата. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорения акт, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на деловодни разноски.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на 10.08.2024 г. в с. Средоселци, обл. Разград полицейски служители спрели за проверка лицето С. А. А. (съпруг на жалбоподателката), който управлявал техния съсобствен товарен автомобил „Мицубиши“ с рег. № ** **** **. Водачът бил тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ 0018, което отчело наличието на 0, 98 промила алкохол в кръвта. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение той е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй като на посочените дата и място управлява МПС след употреба на алкохол. Констатациите са отразени в надлежно съставен и връчен АУАН серия GA № 1330774/ 10.08.2024 г.
Въз основа на така установените факти с оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото МПС за срок от 180 дни (шест месеца). Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложената Заповед № 330з- 1003/ 08.04.2024 г. на директора на ОДМВР – Разград.
Тя е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи конкретната принудителна административна мярка (ПАМ). В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.
ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон. Приложената разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП предвижда, че се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за срок от 6 месеца до 1 година. Събраните писмени доказателства безспорно сочат, че на посочените дата и място съпругът на жалбоподателката е управлявал процесното МПС и при извършената проверка с техническо средство е установено наличие на алкохол в кръвта на водача над 0, 5 промила (* , ** промила). Тези факти и обстоятелства не се оспорват от страните. Те са отразени и в редовно съставен АУАН. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП този АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да опровергават констатациите, отразени в него. С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. В този случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ, без значение дали МПС е собственост само на нарушителя или е в съсобственост и с други лица.
Спазена е и преследваната от закона цел. По правилото на чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки са средство за административна принуда, което се прилага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, редът и условията за тяхното приложение се уреждат в съответния закон (по арг. на чл. 23 ЗАНН). В казуса, за да осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения с разпоредбата на чл. 171 ЗДвП законодателят е регламентирал различни видове ПАМ, сред които и процесната. Именно, с оглед непосредствената цел на закона да се опазят здравето и животът на участниците в движението по пътищата, както и да се преустанови противоправното поведение на водача е издадена и процесната ЗППАМ, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото там МПС.
С нея е определен срок на действие на приложената ПАМ от 180 дни (6 месеца), който е в минималния размер, предвиден от законодателя. Липсва възможност както за административния орган, така и за съда да намали този срок на действие на ПАМ.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателката следва да заплати в полза на ответника сторените от него разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Същите своевременно предявени и доказани по размер.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ф. А. от с. С., обл. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0275-000261/ 11.08.2024 г., издадена от полицейски служител към ОДМВР Разград, РУ Исперих.
ОСЪЖДА С. Ф. А. от с. С., обл. Р. да заплати на ОДМВР- Разград сумата от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Съдия: | /п/ |