Решение по дело №155/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

година

08.01.2021

град

Кърджали

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Кърджалийският

административен съд

състав

На

09.12.2020

година

2020

В  публично  заседание  и  следния  състав:

Председател:

АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР  АТАНАСОВ АЙГЮЛ  ШЕФКИ

и  при  участието  на

Секретар

Мариана  Кадиева

Прокурор

Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

Като  разгледа  докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

номер

155

по  описа  за

2020

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от главен юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали М. П., пълномощник и процесуален представител на началника на РУ – Ардино към ОДМВР - Кърджали, против Решение №22 от 24.08.2020 год., постановено по АНД №28/2020 год. по описа на Районен съд - Ардино, с което е отменено наказателно постановление №2020-238-02-78 от 06.07.2020 год., издадено от началника на РУ – Ардино към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата се сочи, че районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя А., като касаторът заявява, че не е съгласен с тези констатации на съда. Твърди, че съставеният акт, както и издаденото впоследствие наказателно постановление, съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, като са посочени изчерпателно както нарушените разпоредби, обуславящи съставомерността на деянието, така и санкционната норма, въз основа на която е наложена санкцията, посочени били и датата и мястото на извършеното нарушение и следователно, по никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на нарушителя, не му е било ограничено правото на защита и не е била възпрепятствана възможността това право да бъде упражнено адекватно и в пълен обем. Касаторът заявява, че не споделя доводите на районния съд, че са допуснати процесуални нарушения, опорочаващи изначално цялата административнонаказателна процедура, като сочи, че не всяко нарушение на изискванията за съставяне на акта или издаване на НП е съществено и води до незаконосъобразноет на НП. Излага и довод, че в ЗАНН не е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено и че съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, когато в ЗАНН няма особени правила за производство пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Сочи също, че съгласно чл.335 от НПК, съществено е само това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на жалбодателя и че от друга страна, съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които биха могли да доведат до различни констатации относно това, кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение, т.е. че тази преценка следва да се извърши с оглед на това, доколко тези нарушения са пречка, чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и че деецът е известен. В жалбата се твърди, че в конкретния случай не е налице нарушение от категорията на съществените и са развити подробни съображения в тази насока. В заключение касаторът счита, че безспорно от събраните по делото гласни доказателства е установено, че жалбодателят е извършил нарушение на чл.6 от ЗБЛД, тъй като съгласно този текст, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност, а при извършената от страна на служители на РУ - Ардино проверка, жалбодателят не е предоставил документ за самоличност, същият не е носел в себе си лична карта, с което си действие е изпълнил състава на административното нарушение по чл.6 oт ЗБЛД. Сочи се, че обстоятелствата по съставянето на предишния АУАН, издаден на същото лице, са ирелевантни, както и начинът, по който служителите са установили самоличността на нарушителя, като самият той не оспорвал авторството на нарушението. Отново се твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП, като се сочи, че размерът на наложеното наказание е минималният предвиден в закона и поради касаторът счита, че  обжалваното НП е правилно и законосъобразно. В касационната жалба са развити и доводи и съображения за прекомерност на присъденето с обжалваното решение адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева. По изложените съобраяжестия и на основание чл.209, т.3, във вр. с чл.221, ал.2, предл.второ, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, касаторът моля да бъде отменено изцяло Решение №22 от 24.08.2020 год., постановено по АНД №28/2020 год. по описа на Районен съд - Ардино, с което е отменено наказателно постановление №2020-238-02-78 от 06.07.2020 год., издадено от началника на РУ - Ардино и делото да бъде решено по същество, като бъде потвърдено наказателното постановление. С жалбата се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - началникът на РУ – Ардино към ОД на МВР – Кърджали, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – А.М.А. от ***, редовно призован чрез адв. Д.Й.К. от АК-***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител адв.К., която оспорва касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила Решение №22 от 24.08.2020 год., постановено по АНД №28/2020 год. по описа на Районен съд – Ардино. В предоставен от съда срок депозира и писмени бележки, в които развива доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение, като отново моли, настоящата инстанция да постанови решение, с което да остави в сила Решение №22 от 24.08.2020 год., постановено по АНД №28/2020 год. по описа на Районен съд - Ардино, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован. Намира, че изложените доводи в решението за отмяна на НП, издадено срещу касатора, са основателни и счита, че следва да бъдат възприети, като намира, че е налице нарушение по чл.42, т.3 от ЗАНН. Счита, че следва касационната жалба да бъде отхвърлена и предлага да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона и което нарушение се твърди като неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №22 от 24.08.2020 год., постановено по АНД №28/2020 год., Ардинският районен съд е отменил наказателно постановление 2020-238-02-78 от 06.07.2020 год., издадено от началника на РУ - Ардино при ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, на А.М.А. от ***, с ЕГН **********, е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50.00/петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.6 от ЗБЛД. Със същото решение, Районен съд – Ардино е осъдил, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. с 143, ал.1 от АПК, ОДМВР - Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А. от***, с ЕГН **********, направените по делото разноски за процесуално представителство, в размер на 300.00/триста/ лева.

За да постанови своя съдебен акт, от фактическа страна Ардинският районен съд е приел за установено, че на 29.06.2020 год., след подаден сигнал на ЕЕН 112, актосъставителят Н. Д. и св.Р. Х., и двамата служители на РУ - Ардино, посетили ***, като сигналът бил подаден от жалбодателя, във връзка с възникнал битов скандал ***. След посещение на място, полицейският служител Д., на същата дата - 29.06.2020 год., в 19:00 часа, в присъствието на свидетеля Р. Х., вписан като свидетел при установяване на нарушение и при съставяне на акта за административно нарушение, съставил на жалбодателя А.М.А. АУАН без номер, серия **, бланков №***. В този съставен АУАН, актосъставителят вписал трите имена на нарушителя, неговия ЕГН - ********** и постоянен адрес,***. АУАН бил съставен за нарушение на чл. …. /съдът е отбелязъл, че не се чете от предоставеното и прието писмено доказателство/ на Наредба №1 /съдът е отбелязъл, че година не се чете/ на община Ардино, като съдържанието на съставеният АУАН, бланков №***, било предявено на жалбодателя, той се запознал с него, подписал го без възражения и срещу подпис получил екземпляр от него.

Съдът е приел също, че в 20:30 часа на същата дата и в същото населено място, свидетелят по така съставения АУАН с бланков №*** - Р. Х., в присъствието на актосъставителя по този акт - Н. Д., съставил на жалбодателя А.М.А. АУАН №78 от 29.06.2020 год., серия **, бланков №***, като след вписване в акта на данните на нарушителя - три имена, ЕГН и точен адрес, актосъставителят Х. отразил в обстоятелствената част на този АУАН, че жалбодателят не предоставя БЛД, с който да удостовери своята самоличност, което преценил това като нарушение по чл.6 от ЗБЛД. Посочил е, че АУАН №78 от 29.06.2020 год. бил подписан от нарушителя без вписване на възражения по съставянето му, а отказът да получи екземпляр от него бил удостоверен с подписа на един свидетел, като след изтичане на срока по чл.44 и в срока по чл.52 от ЗАНН, АНО издал атакуваното НП на 06.07.2020 год., като в обстоятелствената му част описал фактическа обстановка, идентична с тази, отразена в съставения АУАН. Квалифицирал деянието, осъществено от жалбодателя А. на 29.06.2020 год. като виновно извършено административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗБЛД, посочил и санционната разпоредба - чл.80, т.5 от ЗБЛД, както и определил вида и размера на административното наказание, а именно „глоба” от 50.00 лева.

В производството по делото пред районния съд са били разпитани актосъставителя Р. Х. и свидетелите Д. М. и А. А. Съдът е посочил в мотивите към решението, че не кредитира показанията на актосъставителя, т.к. същите се явявали противоречиви и лишени от обективна логика. В тази връзка е посочил, че от една страна, св.Х. заявил, че неговият колега Н. Д. първи и то около час преди той да състави АУАН №78 от 29.06.2020 год., съставил на жалбодателя АУАН без номер, с бланков №***, без обаче свидетелят да посочва конкретно, как неговият колега Д. е установил самоличността на нарушителя, който се явява един и същ и по двата съставени акта за административно нарушение. От друга страна, съдът е посочил, че пак във връзка с показанията на св. Р. Х., касаещи обективното отразяване на обстоятелствата по установяване на нарушението, извършено от жалбодателя А. и вменено му като такова по чл.6 от ЗБЛД, не се изяснило от тези показания, защо този АУАН, въз основа на който е започнато административно-наказателното производство, е бил съставен в ***, а не в съответното районно управление на полицията, след извършена справка за самоличността на извършителя на нарушението и сравняване с актуална негова снимка и как, както е посочено в самият акт, актосъставителят е установил само по направена телефонна справка самоличността на жалбодателя. Решаващият състав на съда не е приел за обективни, безпристрастни и логични показанията на актосъставителя като свидетел по производството, както е посочил, че от друга страна, Р. Х. заявил, че познава жалбодателя от предишни проблеми в селото, по които е работил и вземал отношение като служител на полицията, но не ставало ясно обаче от показанията му, как  и по какъв начин на 29.06.2020 год., в 19:00 часа, неговият колега Н. Д., при съставяне на АУАН без номер, бланков №***, по който той се явява свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, е установил самоличността на нарушителя, откъде е получил достоверни данни за неговите имена, единен граждански номер и постоянен адрес, както и дали при съставянето на този АУАН, жалбодателят в настоящото производство е предоставил или не на компетентните длъжностни лица БЛД, удостоверяващ неговата самоличност и защо АУАН без номер, бланков №*** с посоченото в него нарушение от друго естество, е съставен на нарушителя А.А. преди съставянето на АУАН №78 от 29.06.2020 год. за извършено нарушение по чл.6 от ЗБЛД, след като данните за нарушител и в двата съставени акта за административни нарушения, напълно съвпадат. Съдът е посочил, че изцяло кредитира показанията на другите двама свидетели.

При така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът е посочил най-напред, че жалбата е подадена от „лигитимирано” лице, имащо правен интерес да обжалва издадените против него наказателни постановления, чрез административно-наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗАНН, като е спазен седемдневния преклузивен срок за обжалване на административния акт, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН, с което същата предизвикала своя „девулотивен”/граматически правилното изписване на думата е „деволутивен”/devolution effect/ и суспензивен ефект, при което е приел същата за допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, Ардинският районен съд е приел, че жалбата се явява основателна с оглед установената по делото фактическа обстановка и приетите доказателства. Съдът е констатирал, че въпреки че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.37, ал.1 и чл.47, ал.1, б.„а”, във вр. с ал. 2 от ЗАНН, при съставянето на АУАН №78 от 29.06.2020 год., въз основа на който било издадено атакуваното НП №2020-238-02-78 от 06.07.2020 год. на началник РУ - Ардино при ОД  МВР - Кърджали, били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съобразно разпоредбата на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, водещи до ограничаване правото на нарушителя да разбере, за какво извършено от него нарушение е санкциониран, както и до организиране на неговата защита, поради което същото се явявало неправилно и незаконосъобразно и следвало да се отмени. Съдът е посочил, че както се установило от събраните писмени и гласни доказателства в производството по обжалване на издаденото НП пред въззивната съдебна инстанция, не се установило по един категоричен начин, че на 29.06.2020 год. в ***, ***, в 20:30 часа, жалбодателят А.М.А. – ответник по касация в настоящото производство, да е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД. Посочил е също, че обстоятелствата по установяване на нарушението, описани в АУАН №78 от 29.06.2020 год., не се приемат като категорично доказани в това производство, което се явявало съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, което винаги водело до отмяна на издаденото НП, без съдът да се произнася по същество на делото. Съдът е приел, че допуснатите процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съобразно разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, се явявало съществено, тъй като това нарушение само по себе си водело до ограничаване правото на страната да разбере, за какво нарушение е санкционирана и да организира адекватна своята защита, което правело атакувания акт процесуално недопустим(!?).

Решаващият състав на Районен съд – Ардино е приел също така, че предвид характера на констатираните нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, всяко едно от тях поотделно и в съвкупност се явяват абсолютна процесуална предпоставка за цялостна отмяна на това издадено НП, като отново е посочил, че по този начин било нарушено правото на защита на жалбодтеля, което било съществено/вероятно процесуално нарушение/ и винаги водело до отмяна на наказателното постановление. По тези съображения, районният съд е стигнал и до извода, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена и че поради наличието на посочените формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП, е безпредметно обсъждането на правилността на издаденото НП, респективно на това, извършено ли е административно нарушение, как следва посоченото нарушение да бъде квалифицирано в НП, както и дали е правилно наложеното наказание. Предвид този краен резултат, съдът е мотивирал и присъжданетго на разноски в полза на жалбодателя, в размер на 300.00/триста/ лева, предстаявляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които разноски е възложил в тежест на юридическото лице – в случая на ОД на МВР – Кърджали.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Ардинския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационната инстанция в настоящия състав счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, както и намира, че правните изводи на решаващия състав на районния съд не са в съответствие със събрания доказателствен материал по делото, като тези изводи по-скоро са в резултат на погрешен анализ и неправилна и превратна преценка на тези доказателства.  В конкретния случай, съставеният от полицейския служител от РУ – Ардино АУАН №78 от 29.06.2020 год./с бл.№***/, приложен в оригинал по делото/на л.16/, съдържа абсолютно всички изискуеми се реквизити, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. В този АУАН ясно и недвусмислено са посочени най-напред датата и мястото на извършване на нарушението – „на 29.06.2020 год., около 20:30 часа, в ***, ***”, съгласно изискването на т.3 на чл.42 от ЗАНН; на следващо място, в акта се съдържа достатъчно ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, съгласно изискването на т.4 на същия текст, а именно, описано е, че на посоченото по-горе място и в посоченото време, „… при извършена полицейска проверка, лицето А.М.А. не представя БЛД, с който да удостовери своята самоличност.”, като и е посочено, че „Данните за самоличността на лицето са установени при направена справка в РУ – Ардино – ОДЧ/оперативна дежурна част/; най-сетне, в този АУАН е посочена ясно и законната разпоредба, която е нарушена – чл.6 от ЗБЛД, с което е изпълнено изискването и на т.5 на чл.42 от ЗАНН. Следва да се добави, че всички необходими лични данни на нарушителя – трите му имена, ЕГН и точен постоянен адрес, са вписани в акта съвсем точно и корпектно, като отказът на соченото за нарушител лице да подпише съставения му АУАН, е удостоверен с подписа на един свидетел, името и точният адрес на който са посочени в акта, с което е изпълнено изискването и на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Предвид изложеното, меко казано буди недоумение, как и защо решаващият състав на Районен съд – Ардино е открил съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН по смисъла на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, които водели до ограничаване правото на защита на лицето и които винаги водели до отмяна на издаденото НП, без съдът да се произнася по същество на делото.

Касационната инстанция в настоящия състав категорично намира, че такива съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН №78 от 29.06.2020 год./с бл.№***/, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, не са допуснати, като такива нарушения не са допуснати и при предявяването и връчването на този АУАН. В допълнение следва да се посочи, че от доказателствата по делото става пределно ясно, че ответникът по касация в настоящото произоводство А.А. е бил наясно, къде и кога е извършено констатираното нарушение, както и какво е административното обвинение, по което следва да се защити и ако за него е имало някакво съмнение или ако същият е считал, че не е извършил твърдяното нарушение, то тогава е могъл да впише възражения още в момента в предявения му АУАН или да изложи доводи в писмено възражение срещу констатациите в съставения му акт в предвидения 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, считано от датата, на която му е връчен, което свое право, обаче, той не е пожелал да реализира. От това следва извода, че по никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на нарушителя, не му е било ограничено правото на защита и не е била възпрепятствана възможността му това право да бъде упражнено адекватно и в пълен обем. Настоящият състав намира, че в достатъчна степен на нарушителя е била дадена възможност да разбере, за извършването на какво административно нарушение му е съставен АУАН, а впоследствие - и за какво е санкциониран с процесното наказателно постановление и съответно, той да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото - от момента на предявяване на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя, до момента на подаване от него, чрез пълномощник – правоспособен адвокат, в срок, на жалба пред първоинстанционния съд.

Съдът в настоящия състав намира за крайно несъстоятелни доводите и аргументите, поради които решаващият състав на Ардинския районен съд не е кредитирал показанията на актосъставителя, които показания между впрочем, противно на възприетото от районния съд, са подробни, последователни и логични и изясняват цялата фактическа обстановка по случая. Във връзка с това следва да се посочи, че изводът, че от показанията му не се изяснило, защо този АУАН, въз основа на който е започнато административнонаказателното производство, е бил съставен в ***, а не в съответното районно управление на полицията, след извършена справка за самоличността на извършителя на нарушението и сравняване с актуална негова снимка и как, както било посочено в самият акт, актосъставителят е установил само по направена телефонна справка самоличността на жалбодателя, е напълно ирелевантен и това е така, тъй като е без каквото и да е значение фактът, къде е съставен акта – дали на място, в ***, ***, при установяване на самото нарушение или в Районно управление - Ардино. Актосъставителят ясно и подробно е обяснил в показанията си, а това е отразено и в самия АУАН, как е установил самоличността на соченото за нарушител лице, както и останалите му лични данни, които лични данни – три имена, постоянен адрес и ЕГН, както бе посочено и по-горе, са верни и коректно вписани в съставения акт. По отношение „идеята” за сравняване на соченото за нарушител лице с актуална негова снимка следва да се посочи, че в районните полицейски управления на МВР в Република България не се съхраняват/а няма и такова законово изискване/, подробни бази данни, с актуални снимки/каквото и да е имал предвид районния съд под „актуални”/ на всички лица, притежаващи български лични документи.

Крайно несъстоятелни и напълно ирелевантни са и останалите разсъждения на районния съд, досежно съставения предоден АУАН на ответника по касация А.А., като не е ясно, защо съдът е разсъждавал върху това и по каква причина е обосновал изводите си с факти и обстоятелства, касасещи този предходен акт. В тази връзка следва да се посочи, че този АУАН е съставен от друг актосъставител, независимо, че той също е полицейски служител от РУ – Ардино, за съвсем друго нарушение, а именно – за нарушение по чл.3, ал.1, б.„к” от Наредба №1 на община Ардино/Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред, околната среда и собствеността на територията на община Ардино/, като в това друго и съвсем различно административнонаказателно производство, административнонаказващ орган се явява кметът на общината, т.е. в случая кметът на община Ардино и съответно, дали този друг АНО ще издаде наказателно постановление въз основа на този АУАН или ще прекрати преписката, няма абсолютно нищо общо с нарушението по чл.6 от ЗБЛД, за което е бил съставен АУАН №78 от 29.06.2020 год./с бл.№***/, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление – предмет на жалбата, подадена до Районен съд – Ардино, по повод която е било образувано и АНД №2882020 год. по описа на Районен съд - Ардино и по което дело е постановено и обжалваното в настоящото производство съдебно решение.

Настоящата инстанция не можо да се съгласи и с извода на решаващия състав на Ардинския районен съд, че от събраните писмени и гласни доказателства в производството по обжалване на издаденото НП пред въззивната съдебна инстанция, не се установило по един категоричен начин, че на 29.06.2020 год. в ***, ***, в 20:30 часа, жалбодателят А.М.А. – ответник по касация в настоящото производство, да е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД и съответно, че обстоятелствата по установяване на нарушението, описани в АУАН №78 от 29.06.2020 год., не се приемат като категорично доказани в това производство, което се явявало съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, което винаги водело до отмяна на издаденото НП, без съдът да се произнася по същество на делото. Явно на този състав на Ардинския районен съд следва да се разясни, че отмяна на наказателното постановление, най-напред се налага тогава, когато в извънсъдебната фаза на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или още такива отклонения от правните предписания, които са довели до ограничаване възможността на наказаното лице да разбере фактическите или праните рамки на вмененото му администратвно нарушение или тази на контролиращата съдебна инстанция да формира еднозначни изводи относно волята на решаващия орган/АНО/ по фактите или по приложимия закон. На следващо място, отменително основание ще е налице и тогава, когато атакуваното наказателно постановление е издадено след проявление на някой от юридическите факти, обуславящ погасяване на административнонаказателната отговорност на нарушителя/прим. – смъртта на дееца или изтичането на предвидената в закона давност/чл.34, ал.1 или ал.2 от ЗАНН/.  На следващо място, основание за отмяна на наказателното постановление се явява неправилното приложение на материалния административен закон, което не би могло да бъде отстранено законосъобразно от съда/прим. – деецът не е осъществил предвидената в съответния административнонаказателен състав форма на изпълнителното деяние/. Най-сетне, на последно място сред отменителните основания, но не и по своето значение, се явява недоказаността на административното обвинение, като това всъщност са отменителните основания, уредени по сега действащото законодателсто в областта на административнонаказателното правораздаване. От горното следва простия извод, че недоказаността на административното обвинение не се явява, т.е. не представлява съществено процесуално нарушение, независимо дали по смисъла на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, какъвто довод е изложен в мотивите към обжалваното решение или по смисъла на друг текст от закона, като това са две съвсем отделни едно от друго отменителни основания.

Така или иначе, предвид събраните по делото пред въззивния съд писмени и гласни доказателства, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира, че в случая не са налице нито допуснати съществени процесуални нарушения в извънсъдебната фаза на производството, за което бяха изложени мотиви по-горе в настоящото изложение, нито е налице недоказаност на адмистративното обвинение, за което срещу ответника по касация А.М.А. е издадено процесното наказателно постановление, като съдът в настоящия състав намира, че събраните по делото доказателства в достатъчна степен убедително и безпротиворечиво установяват извършването на административното нарушение, за което на ответника А. е наложено административното наказание „глоба”, в посочения размер от 50.00/петдесет/ лева. Отделно от изложеното по-горе следва да се добави, че НП също съдържа всички необходими реквизити, като в него се съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е точно както нарушената разпоредба, обуславяща съставомерността на деянието, така и санкционната норма, въз основа на която е наложена санкцията. Няма спор, че административнонаказателната отговорност е конкретна и следва да се носи за конкретно нарушение, като НП в описателната си част следва да наподобява формата и съдържанието на присъда, т.к. същото всъщност е  правораздавателен акт, като описателната част на допуснатото нарушение следва да съответства на диспозицията на нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителя, с кои свои действия коя норма на закона е нарушил. В настоящия случай, отразените в АУАН и в процесното НП обстоятелства съответстват на диспозицията на самия чл.6 от ЗБЛД, който вменява задължение на гражданите, при поискване от компетентни длъжностни лица, да удостоверяват самоличността си и то не с конкретни, изисквани от органите документи за самоличност, а с всички допустими от ЗБЛД такива, като именно такива допустими от ЗБЛД документи, с които да удостовери своята самоличност, не са били представени от ответника по касация, при извършената му полицейска проверка от служителя на РУ – Ардино.

Като е изложил доводи в противен смисъл и е отменил наказателното постановление, Ардинският районен съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, при неправилна и превратна преценка на събраните и приобщени по делото доказателства и при неправилно приложение на материалания закон, което следва да бъде отменено.

С оглед всичко изложено, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от главен юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали М. П., пълномощник и процесуален представител на началника на РУ – Ардино към ОДМВР - Кърджали, за основателна и доказана, както и приема, че доводите на касационния жалбодател се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания са налице. С оглед на гореизложеното, постановеното решение от въззивния съд следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение, по същество на спора, с което процесното наказателно постановление, издадено от началника на РУ – Ардино към ОДМВР – Кърджали, следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно издадено.

С оглед изхода на делото и предвид своевременното направеното искане още с касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали, следва да бъде присъдено такова. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като е безспорно, че началникът на РУ – Ардино към ОДМВР – Кърджали, който страна по настоящото дело и длъжностно лице, принадвежи към структурата на ОДМВР – Кърджали, която е ЮЛ, а съгласно ал.5 на чл.63 от ЗАНН, в полза на ЮЛ се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/. Предвид на това, че обжалваното решение на Районен съд – Ардино, с което е било отменено процесното НП, следва да бъде отменено с настоящото решение и да блъде потвръдено процесното наказателно постановление, както и своевременното направената претенция за разноски, то на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от 3ПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В случая, по настоящото дело е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал касационната жалба, поради което съдът намира, че в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80.00 лева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.IІ/второ/, във вр. с  чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд

 

                                                      Р      Е      Ш     И :

         

            ОТМЕНЯ Решение №22 от 24.08.2020 год., постановено по АНД №28/2020 год. по описа на Районен съд - Ардино, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

                 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 2020-238-02-78 от 06.07.2020 год., издадено от началника на РУ - Ардино при ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, на А.М.А. от ***, с ЕГН **********, е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50.00/петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

            ОСЪЖДА А.М.А. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. 

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                              2.