№ 186
гр. Стара Загора, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500018 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.274 и сл.
от ГПК.
По делото е постъпила частна жалба с вх. № 338/07.01.2022 год. от
П.С.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., ***, чрез адв. М.Р. И. от
АК Стара Загора против Определение с № 1875/16.12.2021 год., постановено
по гр. дело с № 5004/2021 год. по описа на СТРС в частта за разноските с
правно основание: чл.248, ал.1 от ГПК.
Представят частна жалба против горепосоченото определение, с което е
оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК, с която е поискано съда да
измени решението си в частта за разноските, като намали сумата от 918 лв. на
56 лв. касателно размера на дължимата държавната такса по чл. 7, т. 1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК /ТДТГПК/,
представляваща 2% върху стойността на дела определен за П.С.Й..
Съгласно чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, при споразумението за имуществените отношения се
дължи държавна такса от 2 % върху стойността на всеки дял. Под „дял“
трайната съдебна практика разбирала стойността на поставеното в дял на
всяка от страните имущество, като в това понятие не се включвала стойността
на получено от страна парично уравнение на дела и върху което уравнение не
следва да се начислява посочената такса по чл.7, т.1 от ТДТГПК, както е
приел съда.
В настоящия случай, П.Й. е получила в дял МПС със застрахователна
стойност от 2800 лв., която стойност е и стойността на дела й, поради което
дължимата държавна такса от 2 % върху стойността на дела от 2800 лв. е
равна на 56 лв. Сочат практика на различни съдилища в страната.
1
Със същата жалба, жалбоподателката моли съда на осн.чл.248, ал.1 от
ГПК да се отмени обжалваното определение и да се измени същото, като се
намали и определената държавна такса по чл. 7, т. I от Тарифата за
държавните такси върху дела на П.Й. до размера на сумата от 56 лв.
Подробните съображения са изложени в частната жалба на
жалбоподателката Й., депозирана по реда на чл.274, ал.1 във връзка с чл.248,
ал.1 от ГПК.
По делото не е постъпил писмен отговор на частната жалба по чл.276,
ал.1 от ГПК от другата страна С.Т.Й..
По отношение на искането по чл.248 от ГПК, заявено и с частната жалба
на жалбоподателката, съдът счита за изяснено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.(1) от ГПК в срока за обжалване,
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
В конкретния случай, с Решение под № 541/30.11.2021г., постановено
по гр. дело с № 5004 / 2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора съдът е
прекратил гр. брак между страните по делото по взаимно съгласие и е
одобрил постигнатото между страните и молители споразумение по гр.д. с №
5004/2021г. по описа на РС – Стара Загора. Със същото Решение
първоинстанционният Районен съд Стара Загора е поставил в дял на
жалбоподателката П.Й. и тя е получила в нейн дял МПС марка Фолксваген,
модел “Пасат” със застрахователна стойност от 2800 лв.. Освен това
жалбоподателката Й. е получила и като уравнение на дела си и още сумата
от 44500 лева, която сума другият молител С.Т.Й. е заплатил изцяло по
банковата й сметка в ОББ АД.
Налага се извода, че цялата и реална стойност, която жалбоподателката
е получила в нейн дял е в размер на сумата от 47 300 лева, която стойност
следва да послужи за определянето на дължимата ДТ върху стойността на
този дял. В тази насока съгласно чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, при споразумението за
имуществените отношения се дължи държавна такса от 2 % върху стойността
на всеки дял. Под „дял“ трайната съдебна практика разбира стойността на
поставеното в дял на всяка от страните имущество, като в това понятие
следва да се включвала и стойността на получено от страна парично
уравнение на дела и върху което уравнение също следва да се начислява
посочената такса по т.1 на чл.7 от ТДТГПК, както е приел и
първоинстанционният съд. Според константната практика на ВКС на РБ
/Определение с № 686 от 5.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 579/2012 г., IV г.
о., ГК, с докладчик съдията С.С./ според същото Определение поради това
съдът е стигнал до извод, че по смисъла на чл. 7, т. 1 от Тарифата за
държавните такси по ГПК под "стойност на всеки дял" се има предвид
делът по споразумението по чл. 50 СК, с което се уреждат имуществените
2
отношения между съпрузите, а досежно разпоредбата на т. 8 от посочената
тарифа е прието, че тя е неприложима, тъй като тя е относима към дяловата
съсобственост. Следва извода, че в дела на съответната страна следва да се
включат всички имущества, като движимите и недвижимите вещи, така и
паричните суми за уравнението на съответните дялове в натура, получени от
другия вече бивш съпруг. Според същото Определение на ВКС на РБ в
конкретния случай разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Тарифата по категоричен
начин сочи заплащане на държавна такса по 2% върху стойността на всеки
дял, т. е. за всеки от двата дяла на общността, след прекратяване на брака, се
следва заплащане на държавна такса. В случай, че изключителен собственик
на имота е само единият съпруг, то той дължи тази такса върху всеки от
дяловете.
В аналогичен смисъл е и Определение с № 270 от 4.05.2011 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 214/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б.. Със
споразумението по чл. 51 СК бившите съпрузи са уредили всичките си лични
и имуществени взаимоотношения от брака, като жалбоподателката е
получила в изключителен дял определено имущество. Именно върху този
бъдещ дял, формиран със самото споразумение след одобряването му от съда
с решението за развода по взаимно съгласие се събира и държавната такса в
размер на 2%, а не върху половината от ликвидиращата се съпружеска
имуществена общност, която престава да съществува с прекратяването на
брака, а и по своята правна природа е бездялова. Именно въз основа на
изложеното с обжалваното решение е приложена разпоредбата на чл.7,т.1 от
Тарифата, като жалбоподателката е осъдена да заплати 2% върху
стойността на имуществото, предоставено в неин дял с одобряване на
споразумението по чл. 51 СК.
Следва заключението, по “дела” на жалбоподателката следва да се
разбира не само поставения й в нейн дял МПС, но и съответните суми именно
за допълването и уравнението на нейния дял. Поради което дължимата
държавна такса от 2 % върху стойността на дела следва да се приложи не
само върху процесното МПС със застрахователна стойност от 2800 лв., която
е равна на 56 лв., но и върху останалите суми за уравнението на този дял на
жалбоподателката, като дължимата ДТ възлиза именно на присъдената и
дължима ДТ от 918 лева. Сочената в частната жалба практика на различните
районните съдилища в страната не може да бъде ангажираща и водеща за
настоящия въззивен съд, още повече, че е налице и практика на ВКС на РБ по
същия въпрос, която е в противоположния смисъл.
Също така настоящата инстанция следва да отбележи, че възраженията
на молителката, изложени в настоящата й частна жалба, са били известни на
съда още преди и при постановяването на обжалваното определение,
обсъдени са своевременно и надлежно в него от съответния съдебен състав
първостепенния съд и са приети от същия съд за неоснователни.
Поради гореизложеното, съдът счита, че следва да остави без уважение
3
частната жалба на П.С.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., ***, чрез
адв. М.Р. И. от АК Стара Загора, против Определение с № 1875/16.12.2021
год., постановено по гр. дело с № 5004/2022 по описа на СТРС, в частта му
относно разноските по делото, като неоснователна и недоказана.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 338/07.01.2022 год.
подадена от П.С.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., ***, чрез адв.
М.Р. И. от АК Стара Загора против Определение с № 1875/16.12.2021 год.
постановено по гр. дело с № 5004/2021 год. по описа на Старозагорски
районен съд в частта му за разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА
и НЕДОКАЗАНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на касационно
обжалване с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ съгласно чл.248, ал.3 във връзка с чл.274, ал.2, т.3 и
във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4