Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.04.2018
година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 19 февруари Година 2018
В
публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
като
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД № 247 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”Стройкомерс” ЕООД, с адрес:
гр.София, ул.”Г…”№ …., ЕИК *********, против Наказателно
постановление № 24-001719 от 05.01.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”- гр.Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Оспорва се извършването на нарушението. Жалбоподателят
твърди, че били взети всички необходими мерки за осигуряване на безопасност за
работниците и спазване на изискванията на цитирания подзаконов нормативен акт
за минимални изисквания относно здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Дадените предписания били изпълнени
само два дни след проверката, но не защото изпълнението на тези допълнителни
мерки било необходимо, а само за да не влизали в пререкания с проверяващите
инспектори и за да се обезпечи непрекъсваемост на трудовия процес, защото
евентуалното обжалване на предписанията щяло да забави във времето изпълнение
на поетите ангажименти досежно сроковете за изпълнение на строително- монтажни
работи на този обект. Констатациите на актосъста-вителя били неверни и с
възпроизвеждането им в наказателното постанов-ление дружеството било
санкционирано незаконосъобразно за неизвършено от негова страна нарушение.
Ангажира доказателства в процеса.
Въззиваемата страна – Дирекция ”Инспекция по труда”-
гр.Стара Загора, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление,
като законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е
подадена в законо-установения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001719
от 07.12.2017год., дружеството „Стройкомерс” ЕООД било санкционирано, на
основание чл.415в, във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ с „имуществена санкция” в размер на 300.00
лева, за извършено нарушение по чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни имонтажни
работи, изразяващо се в това, че дружеството, при осъществяване реализация
на СМР на обект в гр.Стара Загора, кв.Трите чучура, бл.56 към момента на
проверката- 21.11.2017г. при изпълнение на строително монтажните дейности било
използвано скеле, монтирано по северозападната фасада на проверявания обект ,
като същото не било обезопасено – липсвала бордова лента за крака и средно
перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение, поради което се създавало
опасност за падане от височина на работещите в момента на проверката. По този
начин дружеството не осигурило в качеството си на работодател здравословни и
безопасни условия на труд и не било предотвратена опасността от падане от
високо чрез съответни приспособления – съоръжения, ограждения, които да са
достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака
и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение. По повод тези
констатации бил издаден и акт за спиране на обекта от датата на проверката-
21.11.2017г., който обаче не е предмет на настоящото дело, тъй като обсъждане
на законосъобразността на приложени принудителни административни мерки би могло
да се прави в съответното производство по реда на АПК пред компетентния съд.
Описани са
документите, които служителите на трудовата инспекция проверили в хода на
проверката. От анализа на изложените в акта и в НП обстоятелства следва
констатацията, че актосъставителят и наказващият орган изчерпателно са описали
всички относими факти и обстоятелства включени в състава на нарушението и по
никакъв начин не било нарушено правото на защита на санкционираното дружество в
настоящия административнонаказателен процес. Изрично е описано какво следвало
да е налице, за да са обезпечени тези минимални изисквания за безопасност и
здравословни условия на труд, като не се спори, че указаните съоръжения не били
поставени към датата на проверката. Не е спорно по делото, че дружеството
изпълнило дадените предписания, което се установява както от представени по
делото и изхождащи от дружеството писмени доказателства, така и от
свидетелските показания, включително тези на проверяващите инспектори. Липсва
спор и относно обстоятелството, че защитна бордова лента за крака и средно
перило за ръце на скелето не са били налице. Според жалбоподателя наличието им
не било необходимо, но този довод е неоснователен. Именно предвид дадените
указания в нормативния акт такива съобръжения следвало да са налице, с оглед
осигуряване на безопасни и здравословни условия на трудещите си на обекта
работници, за да бъдат предпазени от опасно падане от височина. Действително,
много скоро след даване на предписанията указанията били изпълнени, но този
факт не променя констатацията, че към момента на проверката нарушението било
осъществено.
Показанията
на свидетелите са последователни и взаимнодопълващи се, като си кореспондират и
с писмените доказателства и установяват наличието на всички белези от състава
на нарушението по чл.61 от цитирания подзаконов нормативен акт- Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително монтажни работи. Безспорно е и
обстоятелството, че към датата на проверката такива дейности са били извършвани
на обекта именно с помощта на изграденото по фасадата на сградата скеле. В
съответствие с доказателствения материал по делото били направени и съответните
изводи за осъществен състав на това нарушение. По своя характер същото е
формално и за осъществяването му не е необходимо настъпването на конкретен вредоносен
резултат. Както е известно, отговорността на дружеството, в качеството на
работодател е обективна /безвиновна/, с оглед естеството на субекта- юридическо
лице.
При
изложените по-горе констатации, наказващият орган анализирайки обстоятелствата
включително изпълнението на дадените предписания правилно наложил санкция прилагайки
привилегирования санкционен състав за маловажно нарушение на трудовото
законодателство, съгласно чл.415в, ал.1 от КТ. Не се твърди да са настъпили
вредоносни последици за работещите на обекта, въпреки това осъществено
нарушение, съответно не са налице отрицателни предпоставки за прилагането на
този санкционен състав, с оглед изключенията предвидени в императивната норма
на чл.415в, ал.2 от КТ. От друга страна, с оглед естеството на нарушението,
създаващо потенциална опасност от евентуални злополуки при падане на
работниците от височина, налагането на санкция в максималния размер предвиден в
този санкционен състав е обосновано именно с тежестта на нарушението и съдът
споделя изводите на наказващия орган и в тази насока. По тези съображения,
наложената имуществена санкция в размер на 300 лева е законосъобразна и не
следва да бъде редуцирана.
Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения опорочаващи произнася-нето на наказващия орган с
обжалваното НП. Съставеният акт за установяване на нарушение и издаденото въз
основа на него НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити и са изготвени
от компетентните органи. За доказано по несъмнен начин нарушение на цитираната
императивна материалноправна разпоредба и въз основа на правилно определената
санкционна норма на чл.415в, ал.1 от КТ, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ,
наказващият орган наложил имуществена санкция. Видно от текста на тази
разпоредба възможната имуществена санкция за такова нарушение е в диапазона от
100 до 300 лева. Както вече бе отбелязано, тежестта на нарушението и
поставянето в опасност на работещи на обекта лица, с риск от падане от височина
обосновава налагането на санкцията именно в максималния предвиден размер от 300
лева, поради което така определената санкция не е прекомерна и не следва да
бъде намалена.
За пълнота на
изложението, следва да се отбележи и неприложимостта на института на чл.28 от ЗАНН в процесния случай. Осъщественото нарушение е типично за вида си, като не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния,
поради което прилагане на този институт, което фактически би освободило
дружеството от отговорност изцяло, би било незаконосъобразно.
В заключение, съдът
приема жалбата за неоснователна изцяло, от което произтича оставянето й без
уважение, респективно потвърждаване на наказателното постановление, като
законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1,
пр.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 24-001719 от 05.01.2018г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Стара Загора, с което на ”Стройкомерс”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Г…”№
…, ЕИК *********, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд- град Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: