Определение по дело №268/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Кюстендил, 22.06.2020 г.

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                СИМОНА НАВУЩАНОВА

разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 268 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по постъпила частна жалба от „*********“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**********************, с ЕИК: ******* срещу Разпореждане № 971 от 04.03.2020 г. по ч.гр. д. № 466 по описа на РС Кюстендил за 2020 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 5318/02.03.2020 г., депозирано от „*********“ ЕАД срещу в.ст.д., ЕГН **********, с адрес: ***, за парично вземане в размер на 494,50 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 4001167621 от 27.03.2019 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 07.02.2020 г., 41,97 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.05.2019 г. до 05.02.2020 и 51,86 лева- обезщетение за забава за периода 05.05.2019 г. – 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението, до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 25.00 лева платена държавна такса, както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. 

В частната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че потребителският договор за кредит е в  съответствие с изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, като не се споделя становището на заповедния съд относно приложения погасителен план и вероятната неяснота за това как се формира сумата по всяка месечна погасителна вноска, в т.ч. какъв е размерът на главницата, на лихвите и на допълнителните разходи. Сочи се, че доколкото при процесния договор е приложим фиксиран лихвен процент за целия период, изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, в това число – главница и лихва, е неприложимо. Твърди се, че ако за длъжника съществува някаква неяснота същият има право безвъзмездно да получи подробна информация за размера на погасената сума и оставащите за плащане такива. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да  разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за цялото претендирано вземане.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена срещу  подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по чл. 417 от ГПК от „*********“ ЕАД, с което е заявено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение против в.ст.д., ЕГН **********, с адрес: ***, за парично вземане в размер на 494,50 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 4001167621 от 27.03.2019 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 07.02.2020 г., 41,97 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.05.2019 г. до 05.02.2020 и 51,86 лева- обезщетение за забава за периода 05.05.2019 г. – 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението, до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 25.00 лева платена държавна такса, както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. 

С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение искането, приемайки, че е налице вероятна неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като описаните в погасителния план погасителни вноски са посочени в общ размер, респ. може да се приеме вероятна неяснота за това как се формира сумата по всяка месечна погасителна вноска, в това число какъв е размерът на главницата, на лихвите и на допълнителните разходи.

Окръжният съд счита, че като краен резултат атакуваният съдебен акт е законосъобразен. Съображения:

В заповедното производство съдът извършва преценка дали е дължимо претендираното от заявителя вземане срещу длъжника. Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът следи служебно и в заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

В изпълнение на посочените правомощия и след запознаване с депозираното заявление, ведно с доказателствата към него, съдът констатира, че заявлението е подадено  от финансова институция. Съгласно чл. 3 от ЗКИ финансова институция е лице, различно от кредитна институция (банка) и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите: по придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. За извършване на част от горните дейности по занятие, включително и тази по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ - отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, следва дружеството да е вписано в публичен регистър на БНБ, ако тя е съществена за него.

От справката в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ, съдът констатира, че „*********“ е вписано в него, поради което е финансова институция, а не кредитна институция (банка), т.е. заявителят по процесното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за спорното вземане не е  кредитор, притежаващ особено качество по чл.417, т.2 ГПК, а издаване на такава заповед  в полза на кредитор, който не притежава такова качество би довело до нарушение на закона, предоставящ облекчен ред за събиране на вземането само по отношение на посочената в него категория кредитори.

Поради изложеното отказът на първоинстанционния съд да издаде заповед по чл.417,т.2 от ГПК в полза на посочения заявител се явява законосъобразен като краен резултат и следва да се потвърди.

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

                                         О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №  971 от 04.03.2020 г., постановено по ч.гр. д. № 466 по описа на РС Кюстендил за 2020 г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                           2.