Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13 юни 2025 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в публично съдебно заседание на тридесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова
като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 1941 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
с исковата молба субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл.92 ЗЗД във вр. чл. 141 и чл. 121 от ЗЗД, подлежащи на разглеждане по
реда на реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове” от
Гражданско процесуалния кодекс.
Ищецът „И.“ АД (универсален
правоприемник на Търговска банка „Виктория“ ЕАД, ЕИК *********, въз основа на
преобразуване чрез вливане, вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.11.2018 г.) предявява установителни искове за съществуването на вземанията й към
„И.“ ООД, в качеството му на кредитополучател и Т.С. и В.С. като поръчители, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 41310/2017 г. на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че по Договор за банков
кредит № 1064-07/21.12.2007 г., сключен между Търговска банка „Виктория“ ЕАД
(тогава с наименование „Емпорики банк
- България“ ЕАД) и „И.“ ООД, Банката следвало да предостави на
Кредитополучателя инвестиционен банков кредит в размер на 4 200 000 евро, от
които били усвоени 4 170 970,95 евро, както следва:
-
89
470,95 евро - усвоени на 21.12.2007 г. в съответствие с Молба за усвояване от „И.“
ООД вх. № 07-CD-2688/21.12.2007 г., с която е поискано усвояване от кредита на
сума в размер на 174 557,82 лв. На 21.12.2007 г. по разплащателната сметка
на „И.“ ООД била преведена сумата 89 470,95 евро /Мемориален ордер №
563368/21.12.2007 г./;
-
4
081 500 евро - усвоени на 17.01.2008 г. в съответствие с Молба за усвояване от
„И.“ ООД вх. № HO-INC-2175/16.01.2008 г., с която е поискано усвояване на
сумата 4 050 000 евро и изрично е формулирано искане таксата за управление да
бъде за сметка на кредита. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за банков кредит
кредитополучателят дължал такса за управление в размер на 0,75% върху сумата на
кредита /31 500 евро/, която следвало да бъде платена в деня на подписване на
договора. На 17.01.2008 г. по разплащателната сметка на „И.“ ООД били преведени
4 081 500 евро /Мемориален ордер № 47249/17.01.2008 г./. Част в размер на 4 050
000 евро от усвоената сума била преведена на продавачката на имота В.Б./чл. 3,
ал. 3, изр. 1 от Договора за банков кредит/, съгласно Нареждане за вътрешен
превод № HO-INC-2174/16.01.2008 г. и Валутно бордеро № 047611/17.01.2008 г. С
останалата част, в размер на 31 500 евро, от усвоената сума е платена таксата
за управление.
С Допълнителни споразумения №
1/20.01.2009 г.; Допълнително споразумение № 2/27.02.2009 г.; Допълнително
споразумение № 3/18.08.2009 г.; Допълнително споразумение № 4/01.03.2010 г. ;
Допълнително споразумение № 5/01.12.2010 г. страните променяли срока за
ползване на кредита и условията по него.
С Допълнително споразумение №
6/26.03.2012 г. към Договора за банков кредит страните се съгласили да
капитализират натрупаните до момента просрочени възнаградителни
лихви и наказателни лихви, като те се добавят към остатъчната главница по
кредита и тя става 2 275 947,53 евро; продължили крайния срок за погасяване на
кредита; определили гратисен период относно
плащанията по главницата; приели нов погасителен план за погасяване на кредита
в рамките на удължения срок и др. Предвидено било сключването на договори за
поръчителство за целия размер на остатъчния дълг по кредита с Т.Й.С. и с В.Д.С.
и издаване на запис на заповед от кредитополучателя за целия размер на
остатъчния дълг по кредита, който да бъде авалиран от
Т.Й.С. и В.Д.С.. Сключени били Договор за поръчителство от 26.03.2012 г. с Т.Й.С.
и Договор за поръчителство от 26.03.2012 г. с В.Д.С., а „И.“ ООД издало Запис
на заповед, авалиран от Т.Й.С. и В.Д.С..
С пар. 2 от
Допълнително споразумение № 6/26.03.2012 г. към Договора за банков кредит било
уговорено срокът за погасяване на дължимата остатъчна главница по Договора за
банков кредит 2 275 947,53 евро да бъде продължен до 25.03.2017 г. вкл. в пар. 3, ал. 1 бил договорен погасителен план, съгласно
който следва да бъде погасена остатъчната главница. Възнаградителната
лихва се заплащала ежемесечно на 25-то число от съответния месец (чл. 6, ал. 3
от Договора за банков кредит. Просрочената главница се олихвявала с наказателна
лихва в размер на 9% в добавка към приложимия лихвен процент по чл. 6, ал. 1
/за възнаградителната лихва/ от Договора за банков
кредит /чл. 6, ал. 4 от Договора за банков кредит/.
С Договорите за поръчителство от
26.03.2012 г. поръчителите Т.Й.С. и В.Д.С. се задължили да отговарят солидарно
с „И.“ ООД за всичките му парични задължения, произтичащи от Договора за банков
кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и шестте допълнителни споразумения към него.
Поради допуснатото от кредитополучателя
към 07.06.2013 г. просрочие в плащането на падежирали погасителни вноски по главницата, както и на възнаградителна лихва, Банката се снабдила със Заповед за
изпълнение от 19.06.2013 г., и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. №
24465/2013 г. на СРС, 120 с-в, за част от вземанията си по Договора за банков
кредит и допълнителните споразумения към него: за главница в размер на 330
709,52 евро, която е падежирала до 25.05.2013 г.
вкл., възнаградителна лихва в размер на 67 633,92
евро, начислена за периода от 25.12.2012 г. до 06.06.2013
г. и наказателна лихва в размер на 10 888,95 евро, начислена за периода от
25.01.2013 г. до 06.06.2013 г. С Решение от
24.07.2017 г. по гр. д. № 16598/2013 г. на СГС, ГО, 1-14 състав било признато
съществуването на вземанията по тази заповед за изпълнение, като решението било
потвърдено с Решение № 858/11.04.2018 г. по т.д. № 187/2018 г. на САС, ТО, 11
състав.
На крайната падежна дата 25.03.2017 г. /пар. 2, ал. 1 от Допълнително споразумение № 6/ 26.03.2012
г. към Договора за банков кредит/, кредитополучателят не погасил задълженията
си, произтичащи от Договора за банков кредит и допълнителните споразумения към
него. Към 25.03.2017 г., освен сумите, за които била издадена заповедта за
изпълнение от 19.06.2013 г. по ч. гр. д.
№ 24465/2013 г. на СРС, 120 с-в, не били изплатени още тридесет падежирали и просрочени погасителни вноски по главницата по
кредита в общ размер на 1 133 869,58 евро. Просрочените погасителни вноски по
главницата не били погасени и до 23.06.2017 г., както и към момента.
Наказателната лихва върху частта в
размер на 1 133 869,58 евро от просрочената главница, дължима за периода от
01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. включително, възлизаща на 11 636,57 евро не била
платена.
На 23.06.2017 г. Банката подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. №
3047794/23.06.2017 г. в СРС срещу кредитополучателя и поръчителите за
останалата част от дължимите й вземания, за които нямало издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист: за сумата 1 133 869,58 евро, представляваща
част от просрочената главница по Договора за банков кредит и допълнителните
споразумения към него, която просрочена главница е в общ размер на 1 464 579,10
евро, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г.
до изплащането на претендираната част от просрочената
главница; за сумата 11 636,57 евро, представляваща наказателна лихва /лихва върху просрочена главница/, начислена съгласно чл. 6,
ал. 4 от Договора за банков кредит за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г.
включително, върху частта в размер на 1 133 869,58 евро от просрочената
главница.
На 12.07.2017 г. била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр.д. № 41310/2017 г. на СРС, 69 състав, с която било разпоредено
Кредитополучателят и Поръчителите да заплатят солидарно на Банката: сумата 1
133 869,58 евро, представляваща част от просрочената главница в общ размер на 1
464 579,10 евро по Договора за банков кредит и допълнителните споразумения към
него, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до изплащането на вземането,
наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 11 636,57 евро за
периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. включително, 44 858,35 лева разноски
по заповедното производство, включващи 44 808,35 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Допуснато било предварително
изпълнение на Заповедта за изпълнение и бил издаден Изпълнителен лист, въз
основа на който било образувано изпълнително дело № 20178400400908 на частен
съдебен изпълнител М.Ц., вписана с peг. № 840 в КЧСИ.
С Определение от 03.07.2018 г. по ч.гр.д.
№ 1032/2018 г. на СГС, II-A въззивен състав съдът
частично отменил Разпореждането за незабавно изпълнение на Заповедта за
изпълнение и частично обезсилил изпълнителния лист в частта, с която било
допуснато предварително изпълнение срещу поръчителите за разликата над сумата
160 938,54 евро от просрочената главница /отменено било допуснатото
предварително изпълнение за част в размер на 972 931,04 евро от главницата,
формирана от непогасени вноски по процесния кредит, падежирали в периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г.
включително/, както и за разликата над 1 671,97 евро от наказателната лихва
върху просрочената главница /отменено било допуснатото предварително изпълнение
за част в размер на 9 964,60 евро от наказателната лихва, начислена върху
посочените вноски в общ размер от 972 931,04 евро за периода от 01.06.2017 г.
до 22.06.2017 г./. Разпореждането за незабавно изпълнение било потвърдено
изцяло по отношение на допуснатото предварително изпълнение срещу
кредитополучателя, както и по отношение на допуснатото предварително изпълнение
срещу поръчителите за сумата 160 938,54 евро от просрочената главница /160
938,54 евро - формирана от четири погасителни вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.12.2016 г. до
25.03.2017 г./, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. върху нея, както и
за сумата 1671, 97 евро от наказателната лихва върху просрочената главница.
Ищецът моли съда:
1./ Да признае за установено, че „И.“
ООД дължи на „И.“ АД следните суми въз основа на Договор за банков кредит №
1064- 07/21.12.2007 г. и шест допълнителни споразумения към него:
- сумата 972 931,04 евро, представляваща
част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за
банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от
20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително
споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010
г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение
№ 6 от 26.03.2012 г. към него (която сума 972 931,04 евро е формирана от
двадесет и шест погасителни вноски и части от вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г. вкл.), ведно със
законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до изплащането на вземането, както и
- сумата 9964,60 евро, представляваща
наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.06.2017 г. до
22.06.2017 г., начислена върху частта в размер на 972 931,04 евро от
просрочената главница по Договора за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и
шестте допълнителни споразумения към него,
2./ Да признае за установено, че „И.“
ООД, като кредитополучател, Т.С. и В.С. като поръчители дължат солидарно на Търговска
банка „Виктория“ ЕАД:
- сумата 160 938,54 евро, представляваща
част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за
банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от
20.01.2009 г„ Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително
споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010
г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение
№ 6 от 26.03.2012 г. към него (която сума от 160 938,54 евро е формирана от
четири погасителни вноски по главницата, падежирали
последователно в периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл.), ведно със
законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до изплащането на вземането, както и
- сумата 1671,97 евро, представляваща
наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., начислена върху
частта в размер на 160 938,54 евро от просрочената главница по Договора за
банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и шестте допълнителни споразумения към
него.
Ищецът моли съда да осъди „И.“ ООД да му
заплати част в размер на 38 490,48 лева от разноските в заповедното
производство по ч. гр. д. № 41310/2017 г. на СРС, 69 състав, в общ размер на 44
858,35 лева (от които 44 808,35 лв. платена държавна такса за заповедното
производство и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение), както и да осъди „И.“ ООД, Т.С. и В.С. да му заплатят
солидарно част в размер на 6367,87 лв. от разноските в заповедното производство
по ч. гр. д. № 41310/2017 г. на СРС, 69 състав, в общ размер на 44 858,35 лв.
(от които 44 808,35 лева платена държавна такса за заповедното производство и
50 лева юрисконсултско възнаграждение).
Ищецът моли съда да осъди „И.“ ООД, Т.С.
и В.С. да му заплатят солидарно разноските по настоящото исково производство.
Ответниците „И.“ ООД, Т.С.
и В.С. оспорват предявените искове.
Твърдят, че недължимо са заплатени
следните суми съобразно изложеното по
долу:
1./ С допълнително споразумение № 2 от
27.02.2009 г. срокът на кредита бил променен - до 31.12.2009 г., като страните
се съгласили непогасената към този момент главница от 3 170 971 евро да
бъде погасена на три вноски - до 31.03.2009 г. - вноска в размер на 1 000 000
евро и съответно дължимата лихва; до 30.11.2009 г. - вноска в размер на 1 000 000
евро и съответно дължимата лихва и до 31.12.2009 г. - вноска в размер на 1 170 971
евро и съответно дължимата лихва. Съобразно § 3 от допълнителното споразумение,
кредитополучателят заплащал на банката такса за управление на кредита в размер
на 18 158 евро, платима в деня на подписване на споразумението. Посочената
такса била неоснователно събрана на 04.03.2009 г., тъй като същата била удържана
при подписване на Договор № 1064/2007 г. на 17.01.2008 г. в размер на 31 500
евро, която сума съгласно договора се заплаща еднократно. С сумата от 18 158
евро се явявала недължимо платена от ответника и следвало да бъде отнесена за
погасяване на част от процесиите задължения.
2./ С допълнително споразумение № 3 от
18.08.2009 г. страните се споразумели непогасената част от първата вноска,
уговорена с допълнително споразумение № 3, която непогасена част към момента на
подписване на допълнително споразумение № 3 е 539 811,10 евро да бъде
заплатена до 30.11.2009 г. Задължението на кредитополучателя, съгласно § 2 от Допълнително
споразумение № 3 било да заплаща ежемесечно само договорната лихва и таксите,
но не и главницата, следователно забава можело да има само по отношение на възнаградителната лихва. Противно на тази клауза, върху
главницата са начислявани и наказателни лихви в размер на 17 402,74 евро,
която сума се явявала недължимо платена.
3./ С допълнително споразумение № 4 от
01.03.2010 г., страните уговорили нов срок за заплащане на остатъка от
главницата по кредита в размер на 2 170 000 евро – до 15.12.2010 г. на две
вноски - първа вноска в размер на 1 000 000 евро и
съответната лихва - до 30.11.2010 г. и втора вноска в размер на 1 170 000 евро
и съответната лихва –до 15.12.2010 г. Така постигнатите уговорки имат действие
от 01.01.2010 г. при условие, че кредитополучателят
заплати част от главницата, възлизаща на сумата от 187 428,44 евро, заедно
с начислените върху нея лихви. Сумата била заплатена на 12.04.2010 г. и новият
срок за изпълнение бил в сила като от 12.04.2010 г. до падежа на съответните
вноски наказателна лихва не се дължала, а само възнаградителна
такава. За периода 01.01.2010 г. - 12.04.2010 г.
кредитополучателят заплатил сумата от 132 157,71 евро, представляваща
лихви. Към 01.01.2010 г. ответникът е дължал остатък
лихва в размер от 24 292,41 евро и възнаградителна
лихва за периода 01.01.2010 г. - 12.04.2010 г. в
размер от 56 091,24 евро или общо 80 383,65 евро. С оглед на това,
разликата от 51 774,06 евро между платените лихви от 132 157,71 евро
и действително дължимия размер от 80 383,65 евро се явявала неправилно
отнесена за погасяване на лихва, каквато не е била дължима, като усвоената сума
от 51 774,06 евро е следвало да се отнесе от банката-ищец за погасяване на
разноски и главница, съобразно чл. 4, ал. 2 от процесния
Договор за банков кредит № 1064-07 от 21.12.2007 г., с което частично се
погасяват процесните вземания до размера на
51 774,06 евро.
4./ Недължима била и сумата 18 078,17
евро, платена на 12.04.2010 г., която ищецът отнесъл за погасяване задължение
за такса за управление на кредита. Такова задължение не е възниквало за
ответника, доколкото не е уговаряно между страните с действащото към този
момент допълнително споразумение № 4/01.03.2010 г. и доколкото липсва
материално-правно основание за възникването му. С усвоената сума от
18 078,17 евро, банката следвало да погаси частично процесните
задължения до размера на 18 078,17 евро.
Към 26.03.2012 г. главницата в общ
размер от 2 275 947,53 евро, включваща и капитализирани възнаградителни и наказателни лихви в размер на
105 947,53 евро, не била в посочения в сключеното на тази дата
допълнително споразумение № 6 към процесния договор
за банков кредит размер, поради което претендираното
вземане, съставляващо вноски по споразумението /за периода от 24.10.2014 г. до
25.03.2017 г./ не е в претендирания размер.
Съгласно § 7, ал. 2 от Допълнително
споразумение № 6 от 26.03.2012 г. между страните било уговорено, че с
постъпващите парични суми от продажби на имоти, ипотекирани от длъжника в полза
на банката като обезпечение на предоставения кредит, ще се погасява остатъчна
главница по кредита, или /в случай, че продажната цена е по-ниска от оценката,
потвърдена от Управление „Оценка на недвижимите имоти“ - REVD на “Emporiki Bank of Greece”/ - след внасянето на сума в еквивалентен размер на
тази оценка от страна на кредитополучателя по разплащателната му сметка в
банката за погасяване на остатъчната главница по кредита. Следователно било налице
постигнато съгласие между страните относно реда за погасяване на задълженията
по процесния договор.
За претендирания
период и след сключването на Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г.,
били извършени подробно описаните в отговора покупко-продажби на ипотекирани в
полза на банката недвижими имоти, продажните цени, от които са постъпвали в
банката, но паричните суми не са отнасяни за погасяване на главницата по
договора за кредит, така както това е уговорено в клаузата на § 7, ал. 2 от
допълнителното споразумение. Постъпилите за погасяване на кредита плащания не
били отразени в счетоводните книги на банката за погасяване на дължима
главница, съобразно уговореното в допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012
г., поради което претендираните с исковата молба суми
за главница, не били в посочения размер. Обстоятелството, че постъпилите
парични суми не са отнасяни за погасяване на главница по кредита, се
установявало от справка, озаглавена „Дълг по сделка на „И.“ ООД“, издаден от Е.
П..- ръководител управление „Кредитна администрация“, Търговска банка
„Виктория“.
След сключване на Допълнително
споразумение № 6/26.03.2012 г. от „И.“ ООД, освен горепосочените суми от
продажбени сделки, са заплатени и лихви в общ размер от 152 681,01 евро.
Клаузата на чл. 6, ал. 4 от Договор за
банков кредит № 1064-07 от 21.12.2007 г. била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. С нея било предвидено, че при
неспазване на сроковете за погасяване на главницата посроченият
дълг се олихвява с наказателна лихва в размер на 9 % в добавка към лихвения
процент, определен в чл. 6, ал. 1 от договора. Лихвеният процент, съгласно чл.
6, ал. 1 от Договора е в годишен размер на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от
3 %.
С допълнително споразумение №
1/20.01.2009 г. лихвеният процент се увеличил в годишен размер на тримесечния
EURIBOR /но не по-малко от 3,5 % /плюс надбавка от 4,5 %, като Банката имала
право едностранно да променя размерът му. Споразумението било в сила от 19.12.2008
г.
С допълнително споразумение № 4 от
01.03.2010 г. лихвеният процент се изменял в годишен размер на тримесечния
EURIBOR плюс надбавка от 4,5 пункта , но общо не по-малко от 8 %.
Споразумението влизало в сила на 01.01.2010 г.
Уговорената в чл. 6, ал. 4 от договора
неустойка в общ размер от 17 % не отговаряла на присъщите на неустойката цели -
да обезпечи изпълнението на поетото от кредитополучателя задължение и да
обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на
придадената й от съконтрахентите санкционна функция,
целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до създадена още при
сключване на процесния договор възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора.
Задължението на кредитополучателя било
парично и по отношение на него било невъзможно пълно неизпълнение, а само
забавено изпълнение. С оглед на това, евентуалните вреди, които кредиторът
можело да претърпи, били вреди от забавеното плащане на кредитополучателя и
именно тези вреди обезщетявала неустойката. Уговорената неустойка в размер на 9
% в добавка към лихвения процент /8 %, съгласно § 2 от Допълнително
споразумение № 4 от 01.03.2010 г./ или общо 17 % надвишавала многократно
размера на законната лихва, с която се съизмерявала
евентуалната вреда за кредитора от забавената парична престация
на длъжника. Уговорената мораторна неустойка била
несъразмерно голяма спрямо очакваните за кредитора евентуални вреди от
неизпълнение на паричното задължение.
Същевременно с това, с договора за
кредит били предоставени и други обезпечения, подробно описани в отговора и
изпълнението на паричното задължение на кредитополучателя било гарантирано в
пъти повече от пълния размер на задължението му и уговореният размер на
неустойката била несъразмерна и по тази причина и извън присъщата на
наказателната неустойка обезпечителна функция.
Начинът на уговаряне на размера на неустойката - в зависимост от размера на
лихвения процент, който е променлив (доколкото е обвързан от размера на
тримесечния EURIBOR) и който можел едностранно да се променя от кредитора (§2.
от допълнително споразумение № 1/20.01.2009 г.) правел размера на неустойката
неопределен към момента уговарянето й, което било недопустимо, тъй като по този
начин отговорността била с неограничен размер.
Налице било накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД доколкото се нарушавал правен принцип.
Ответниците молят съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.12.2007 г. бил сключен договор за
банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. между Търговска банка „Виктория“ ЕАД
(тогава с наименование „Емпорики банк
– България“ ЕАД, сега с наименование „И.“ АД) и „И.“ ООД. В съответствие с
Молба за усвояване с вх. № 07-CD-2688/21.12.2007
г. по разплащателната сметка на кредитополучателя на 21.12.2007 г. била
преведена сумата от 89 470,95 евро, с които били заплатени държавни такси
и местни данъци във връзка с придобиването и ипотекирането на имота, за чието
закупуване е отпуснат кредита. На 17.01.2008 г. в съответствие с молба за
усвояване от „И.“ ООД с вх. № НО-INC-2175/16.01.2008
г. по разплащателната сметка на „И.“ ООД са преведени 4 081 500 евро,
част от които в размер на 4 050 000 евро били преведени на
продавачката на имота Виолета Божилова, за чието закупуване е отпуснат кредита,
а с останалата част, в размер на 31 500 евро била платена таксата за
управление на кредита.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за банков
кредит, усвояването на кредита за сумата от 4 050 000 евро се
извършва само за плащания към продавача В.Б.като сумата ще бъдe преведена по банковата й сметка. В чл. 5, ал. 1 от
Договора за банков кредит страните са се договорили, че Кредитополучателят
заплаща на банката такса за управление в размер на 0,75 % върху сумата на
кредита. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за банков кредит е уговорено, че кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на тримесечния EURIBOR
плюс надбавка от 3 %, а в ал. 4 от
същия член страните са се съгласили, че при неспазване на сроковете за
погасяване на главницата просроченият дълг се олихвява с наказателна лихва в
размер на 9 % в добавка към лихвения процент определен по ал. 1.
Към договора за банков кредит са
сключени Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително
споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009
г., Допълнително споразумение № 4 от 01.02.2010 г., Допълнително споразумение №
5 от 01.12.2010 г., с които е удължен срокът за ползване на предоставения
кредит, променят размера на възнаградителната лихва и
погасителния план и др.
С Допълнително споразумение № 6 от
26.03.2012 г. към договора за банков кредит страните са се съгласили да
капитализират натрупаните до момента просрочени възнаградителни
лихви и наказателни лихви, като са ги добавили към остатъчната главница по
кредита, която станала 2 275 947,53 евро, продължили крайния срок за
погасяване на кредита до 25.03.2017 г., определили гратисен
период и приели нов погасителен план. В споразумението били предвидили
сключването на договори за поръчителство за целия размер на остатъчния дълг по
кредита с Т.С. и В.С., както и издаване на запис на заповед от
Кредитополучателя, който да бъде авалиран от
поръчителите.
На 26.03.2012 г. били сключени Договори
за поръчителство с Т.С. и с В.С., с които поръчителите са се задължили да
отговарят солидарно с „И.“ ООД за всички парични задължения на дружеството
произтичащи от Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и допълнителните
споразумения към него. На същата дата „И.“ ООД издало запис на заповед авалиран от двамата поръчители.
На 19.06.2013 г. банката се снабдила с
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които били издадени по ч. гр. д.
24465/2013 г. по описа на СРС, 120 състав за част от вземанията по Договора за
банков кредит и допълнителните споразумения към него, както следва: 330 709,52
евро – главница, падежирала до 25.05.2013 г.,
67 633,92 евро – възнаградителна лихва за
периода от 25.12.2012 г. до 06.06.2013 г. и
10 888,95 евро наказателна лихва за периода от 25.01.2013 г. до 06.06.2013 г. С решение от 24.07.2017 г. по гр. д. № 16598/2013
г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав
е било признато за установено съществуването на вземанията по тази заповед за
изпълнение, като решението е потвърдено с Решение № 858/11.04.2018 г. по т. д.
187/2018 г., по описа на САС, ТО 11 състав.
В съответствие с тежест на доказване, ищцовата страна по делото следва докаже активната си
легитимация по иска, която се определя от качеството й на заявител в образувано
заповедно производство, приключило с издаването на заповед за изпълнение или
заповед за незабавно изпълнение; кога е подадено заявлението, кога е връчена ЗИ
(ЗНИ) на ответника и по какъв ред; подадено ли е възражение от длъжника по чл. 415,
ал. 1 от ГПК и спазен ли е законовия срок за подаването му, както изтекъл ли е
този срок към момента на предявяване на иска; на какво основание е възникнало и
съществува ли вземането му за исковата сума/суми; сключването на договор за
банков кредит и предоставянето на сумата от кредитополучателя, възникнало
задължение по договора за ответника с настъпил падеж, респективно да е
предсрочно изискуемо при посочени в договора предпоставки, надлежното уведомяване на кредитополучателя
за настъпване на предсрочната изискуемост, както и че оспорените клаузи са
индивидуално уговорени.
От представеното в цялост ч.гр.дело №41310/2017
г. на СРС, ГО, 69 състав е видно, че банката е подала заявление по чл. 417 ГПК
от 23.06.2017 г. и въз основа на него и представеното извлечение от счетоводни
книги е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 12.07.2017
г. за вземания, дължими по договора за банков кредит и допълнителните
споразумения към него и двата договора за поръчителство, както следва: 1/ за
сумата от 1 133 869,58 евро, представляваща част от просрочената
главница в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договора за банков
кредит и допълнителните споразумения към него, ведно със законната лихва от
23.06.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ за сумата от 11 636,57 евро,
представляваща наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. включително; 3/ за сумата от 44 858,35 лв.
разноски по заповедното производство, включващи 44 808,35 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжниците са подали в срок възражение относно вземанията. С
разпореждане на съда от 17.08.2018 г. са дадени указания на заявителя по чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване съществуването на вземанията против
възразилите длъжници и в срок е подадена искова
молба.
От Определение по в.ч.гр.дело №
1032/2018 г. на СГС, IIА възз.състав и Разпореждане от 09.12.2022 г. по ч.гр.д. №
41310/2017 г., по описа на СРС, 69 състав, е видно че е било отменено
разпореждането за незабавно изпълнение и е била обезсилена заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
12.07.2017 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата,
издадени по ч. гр. д. № 41310/2017 г.,
по описа на СРС, 69, по отношение на длъжниците Т.С.
и В.С., в частта, с която е разпоредено да заплатят
солидарно на „Търговска банка Виктория“ ЕАД сумата от 972 931, 04 евро,
представляваща част от просрочената главница, за периода 25.10.2014 г. –
25.11.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2017 г. до
изплащане на вземането, както и в частта, в която е разпоредено
да заплатят солидарно на „Търговска банка Виктория“ ЕАД сумата от 9964,60 евро,
представляваща наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. и в частта, в която е разпоредено
да заплатят солидарно на „Търговска банка Виктория“ ЕАД сумата от
38 490,48 лв. разноски по ч.гр.д. № 41310/2017 г., по описа на СРС, 69
състав, тъй като за тези вземания поръчителството им е било прекратено с
изтичане на срока по чл.147, ал.1
от ЗЗД.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Г.М.
се установява, че усвоените суми по кредита от кредитополучателя са в общ
размер на 4 170 970, 95 евро, като на 21.12.2007 г. са усвоени
89 479,95 евро, а на 17.01.2008 г. са усвоени 4 081 500 евро.
За периода от 03.01.2008 г. до
23.06.2017 г., кредитополучателят е извършил плащания за погасяване на кредита
в общ размер 4 634 848, 63 евро, както следва: 1/ сума в размер на
3 482 572,54 евро представляваща главница; 2/ сума в размер на
1 134 118, 09 евро представляваща лихва; 3/ такса за управление в
размер на 18 158 евро. Вещото лице изрично е отбелязало, че посочените
суми са на база на констатациите в експертизата и при положение, че получените
суми от продажбата на ипотекираните имоти били отразени за погасяване на
главницата по кредита.
Експертът сочи, че общият размер на
непогасената главница към 23.06.2017 г. е била в размер на 1 464 579,
10 евро, както следва: 330 709,52 евро непогасена главница по Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 2013 г. и оставаща непогасена главница в
размер на 1 133 869,58 евро.
Съгласно разчетите на експертизата и
счетоводната документация на дружеството общата непогасена главница била в
размер на 794 345,94 евро, като включвала 330 709,52 евро непогасена
главница по Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 2013 г. и оставаща
непогасена главница в размер на 463 636,42 евро.
Вещото лице е установило в заключението
си, че към 26.03.2012 г. (датата на влизане в сила на Допълнително споразумение
№ 6) размерът на дължимите лихви според банката бил общо 155 078,96 евро,
в това число начислените, погасените и оставащите непогасени лихви, а според
дружеството били в общ размер на 298 384,01 евро, в това число
начислените, погасените и оставащите непогасени лихви.
Събраните такси за управление на кредита
по процесния договор били в размер на 67 736,17
евро, като включвали: 1/ На 17.01.2008 г. – 31 500 евро, удържана такса за
управление в размер на 0,75 % върху размера на разрешения кредит; 2/ На
27.02.2009 г. – 18 158 евро, събрана такса за управление съгласно
допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г.; 3/ На 12.04.2010 г. –
18 078,17 евро, удържана такса управление на кредит. Експертът е уточнил,
че според него таксата за управление в размер на 18 078,17 евро била
неоснователно събрана на 12.04.2010 г., но в тази му част съдът не
кредитира същото, тъй като се касае за такса за управление на кредита дължима
съгласно клаузата на договора за кредит и след подписването на ДС № 4/2010 г. и частично погасявана от ответниците.
Този факт- както и факта, че с вл. в сила съдебно
решение между страните по гр.д.№ 1708/2014 г. на СГС и решение на САС, ТО 3
състав по в.т.д.№596/2021 г. е признато за установено, че за периода от
21.12.2007 г. – 3.01.2014 г. няма недължимо платени такси по кредита, следва извода,
че това вземане е възникнало и
съществува.
Според експертизата общо постъпилите
суми след 26.03.2012 г. в банката за погасяване на задълженията по кредита били
в размер на 1 306 220 евро, като 678 240,98 евро били постъпили от
продажбените сделки извършени от кредитополучателя и 627 979,02 евро
постъпили от плащания. По счетоводни данни на дружеството били отразени като
погасени 1 249 536,65 евро – главници и 56 683,35 евро – лихви. Съгласно
клаузите на чл.4, ал.2 от договора и при тълкуване на §7, ал.2 от ДС №6/2012 г.
обаче не следва, че постъпили суми от продажби (дори и да се приеме, че това е
основанието за плащането им) не се отнасят само за погасяването на главници, а
по поредност …“лихви върху просрочена главница, лихви
върху главница, след това просрочена главница и на-после главница.“ По счетоводна информация от банката били
отразени като погасени 792 068,97 евро – главници и 514 151,03 евро –
лихви.
След
уточнението в открито съдебно заседание при изслушване на вещото лице М., че заключението
е изготвено без да са му предоставени необходимите документи за изготвяне на
експертизата от страна на Банката и при представените в табличен вид варианти
на заключението, за изясняване на делото от фактическа страна е допусната повторна
съдебно-счетоводна експертиза с първоначално поставените от страните задачи. От
приетото заключение по повторна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
усвоените суми от кредитополучателя били в общ размер на 4 276 918,48 евро, като
на 21.12.2007 г. били усвоени 89 479,95 евро, на 17.01.2008 г. били усвоени 4
081 500 евро, а на 26.03.2012 г. била увеличена остатъчната главница чрез
капитализация в размер на 105 947,53 евро.
Експертът сочи, след извършената
корекция на фактическа грешка, че общият размер на непогасената главница към
23.06.2017 г. била в размер на 1 464 579,04 евро, включваща: 330 709,52 евро
непогасена главница по Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.06.2013
г. и неплатена просрочена главница в размер на 1 133 869,52 евро. От горното следва, че по процесния
договор за кредит е дължима сумата от 1 133 869,52 евро, формирана от
неплатените вноски по кредита за периода от 25.10.2014 г. до 25.03.2016 г. ,
които са предмет на настоящето исково производство. С оглед на вл. в сила решение, с което по възражение на поръчителите
на основание чл.147 от ЗЗД е прието, че поръчителството е прекратено за част от
главницата поръчителите не отговарят, като тя не е предмет на исковата
претенция против тях разглеждана в настоящето производство.
Изчисленият размер на неплатената
просрочена главница по неплатените месечни вноски за главница с настъпил падеж,
отнасящи се за периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г. според вещото лице е в
размер на 972 931,03 евро, а наказателната лихва изчислена върху нея за
периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. била 9964,59 евро. Вещото лице е
констатирало, че начислените/осчетоводени и платени такси за управление на процесния договор за кредит били в общ размер на
68 756,05 евро. В открито съдебно заседание, вещото лице Р.С. пояснява, че
заключението било изготвено на база приложените по делото доказателства и
предоставените от ищцовата страна счетоводни справки,
тъй като по ответниците не са му оказали съдействие и
не са му предоставили никакви документи. Според вещото лице счетоводството на
банката било редовно водено и текущо са начислявани стопанските операции в
хронологичен ред. Експертът твърди, че няма отделни счетоводни партиди, по които
да се водят задълженията на физическите лица като поръчители на процесния кредит.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде уважен положителен установителен иск за съществуване на вземането, с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да бъде установено безспорно, че искът е
допустим и че претендираното от ищеца вземане
съществува в размера, който е посочен в исковата молба. Предявеният за
разглеждане иск е допустим, тъй като е подаден с оглед възраженията на длъжниците срещу вземането, подаден е в едномесечния срок
по чл. 414, ал. 2 от ГПК от легитимиран ищец - заявителят в заповедното
производство и срещу легитимирани да отговарят по него ответници-
длъжници по заповедта за незабавно изпълнение, които са
възразили срещу вземането.
Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск за
установяване на вземането и с него се цели да се установи съществуването му към
момента на подаване на заявлението пред съда, тъй като длъжникът е подал
възражение и така го е оспорил, както и да запази действието на издадената
заповед за изпълнение, защото при неподаването му тя подлежи на обезсилване (срв. чл. 415, ал. 2 от ГПК). Тази спорност на вземането
блокира развитието на заповедното производство до разрешаването на въпроса за
съществуването на вземането със сила на пресъдено
нещо, тоест до разрешаване на правния спор и само ако се снабди с положително
решение по същия, заявителят ще може да се ползва от изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение. В случая се оспорват вземанията по ЗНИ и искът има за
предмет установяването им. Правоотношенията между страните се уреждат от сключен
договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430-432
от ТЗ. Същият е формален, тъй като законът предвижда писмена форма за
действителност, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален
(договора се счита за сключен от момента на постигане на съгласието). Следва да
се посочи, че възникването на вземанията за главница по процесния
договор за кредит и настъпването на падежа им не са обусловени единствено от
изтичането на предварително уговорен между страните период от време, а от
осъществяването и на други релевантни факти, свързани с поведението на длъжника
– дали е усвоена сума от разрешения кредитен лимит и каква част е усвоена.
Следователно вземането на банката за невъзстановения размер на предоставения
кредит, става изискуемо и подлежи на връщане с изтичане крайния срок на
договора, съответно от момента на обявяване на предсрочната му изискуемост.
Когато длъжникът не плати в срок цената, той дължи мораторна
лихва за забавеното изпълнение, като такава се дължи и върху възнаградителната лихва, но за периода на забавата при
действие на договора и при добросъвестно ползване на паричната сума от
длъжника. След настъпване на предсрочната изискуемост върху сумата по кредита
не се дължи възнаградителна лихва, а законна лихва за
забава върху главницата от датата на настъпването й до датата на плащането.
Договорната (възнаградителна) лихва по чл. 430, ал. 2 ТЗ
представлява цена за ползването на предоставените парични средства, и се дължи
от кредитополучателя само по време на действието на договора за кредит. Кредитополучателят е търговец, на когото по
силата на договора за кредит е предоставен кредит, който е предназначен за
закупуването на определени недвижими имоти. Съгласно процесния
Договор, за банката - кредитор възниква задължение да предостави уговорената
парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има насрещни
задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по
кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите
сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде
обезпечение. Съгласно изискванията за сключването му, с подписването на
договора е уговорен лихвения процент в размер на тримесечния EURIBOR плюс
надбавка от 3 %, както и че при неспазване на сроковете за погасяване на
главницата просроченият дълг се олихвява с наказателна лихва в размер на 9 % в
добавка към определения лихвен процент. Крайната падежна дата на договора з а
кредит е уговорена на 25.03.2017 г. Със
сключените допълнителни споразумения към договора за кредит са изменени условия
на Договора за кредит и дългът е преструктуриран, но с подписването им не се освобождава
длъжника от задължението да изпълни, съгласно останалите клаузи на първоначално
уговореното, но в новите срокове или размери (в този см. е формираната съдебна
практика Решение № 138 по т.д.№ 27 /
2012 год. на ІІ т.о. , Решение № 210 по т.д.№ 4090/ 2013 год. на І т.о.,
Решение № 118 по т.д.№ 729 / 2015 год. на І т.о. на ВКС и др.)
Длъжниците Т.С. и В.С. сключили договори за поръчителство на 26.03.2012
г., и са се задължили да отговарят солидарно с „И.“ ООД за всички парични
задължения на дружеството произтичащи от Договор за банков кредит №
1064-07/21.12.2007 г. и допълнителните споразумения към него. „И.“ ООД издало
запис на заповед авалиран от двамата поръчители. Съгласно
разпоредбите на чл.141, ал.1 и ал.2 вр. с чл.138 ал.1 ЗЗД поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя за цялото задължение,
а в случая – за тази част от него, спрямо която поръчителството не е било прекратено
на основание чл.147, ал.1 ГПК
Предвидената в договора неустойка има за
цел да обезпечи точното изпълнение, както на задължението за погасяване в срок
на главницата, така и на това за
заплащане на възнаградителна лихва, т. е., обезпечава вредите от забавата при изпълнението от
кредитополучателя на конкретно предвидените в тези клаузи задължения, които са
тези за заплащане на главницата на месечни вноски и за заплащане на възнаградителна лихва.
Възражението на ответниците, че клаузата на чл.
6, ал. 4 от Договор за банков кредит № 1064-07 от 21.12.2007 г. била нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави е
неоснователно. По естеството си добрите нрави представляват морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Според правната теория нищожни поради противоречие с добрите нрави са
сделките, които по своето явно съдържание, по външно установими
мотиви за сключване противоречат на етичните правила, за което по делото не се
представиха каквито и да е доказателства. Уговореното, че при неспазване на
сроковете за погасяване на главницата посроченият
дълг се олихвява с наказателна лихва в размер на 9 % в добавка към лихвения
процент, който бил в годишен размер на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 3 %
(променен с подписване на Допълнителни споразумения) не може да обоснове извод
за накърняване на добрите нрави и несъмнено целта й не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената
неустойка за забава не е нищожна, тъй като не е уговорена извън присъщите й
функции. В такъв смисъл е постановеното между страните решение по
гр.д.№16598/2013 г. на СГС, ГО, I-14 състав и
решение по в.т.д.№187/2018 г. на САС, ТО, с което също е било счетено за
неоснователно така направеното възражение срещу вземането за неплатени вноски
по същия договор за кредит, но за предходен период.
Относно размера на вземанията, съдът
кредитира повторното заключение на СИЕ с вещо лице Р.С., което е обосновано и
обективно. Тъй като е изготвено и при непълнота на счетоводните данни, както и
без да се съобрази действието на постигнатите между страните уговорки в
договора и ДС относно начина на погасяване на задълженията, съдът не кредитира
първоначално приетата по делото експертиза на вещото лице Г.М.. Съдът кредитира
изцяло повторната експертиза на вещото лице Р.С.. Въпреки направените
възражения от ответника за неприемане на експертизата, същата е обоснована,
последователна и изготвена въз основа на представените писмени доказателства и
от банката и от дружеството.
С оглед на горното, предявените искове
за установяване съществуването на паричните вземания спрямо търговското
дружество –кредитополучател и спрямо него и поръчителите по договора са
основателни и доказани по размер, поради което следва да се уважат.
Като последица следва да се присъдят в
полза на ищеца и сторените по делото разноски и съгласно представения в съдебно
заседание на 30.04.2024 г. списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за плащането им. Съдът, намира възражението на
ответника за прекомерност на размера на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като уговореното и
заплатено възнаграждение в размер 63 360 лв. е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото и дори не надвишава размера на адвокатските
възнаграждения, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.),
който следва да се приеме като ориентир за стойността на адвокатския труд.
Поради горното, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ответникът „И.“ ООД (н.) следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 38 447,57 лв. за държавна такса, 54
365,72 лв. за адвокатско възнаграждение и 1287,06 лв. за депозити за вещи лица в
настоящото производство.
Като последица и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответниците „И.“ ООД (н.), Т.Й.С. и В.Д.С.,
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в
размер на 6360,78 лв. за държавна такса, 8994, 28 лв. за адвокатско възнаграждение
и 212,94 лв. за депозити за вещи лица в настоящото производство.
Съобразно указанията в т. 12 на ТР № 4
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, „И.“ ООД (н.) следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в заповедното
производство в размер на 38 447,57 лв. за държавна такса и 42,90 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно указанията в т. 12 на ТР № 4
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, „И.“ ООД (н.),
Т.Й.С. и В.Д.С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по
делото разноски в заповедното производство в размер на 6360,78 лв. за държавна
такса и 7,10 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на настоящото
производство ответниците „И.“ ООД (н.), Т.Й.С. и В.Д.С.
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за адвокатско възнаграждение в размер на 240
лв. по в. ч. гр. д. 1032/2018 по описа на СГС, II A
въззивен състав.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и
чл.92 ЗЗД, предявени от „И.“ АД, с ЕИК *********, със съдебен адрес:*** против „И.“
ООД (н.), с ЕИК *********, със съдебен адрес:***, че в полза на „И.“ АД съществуват
вземания за сумата от: 972 931,04 евро, представляваща част от просрочена
главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит №
1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително
споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009
г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение №
5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г. към него
(която сума 972 931,04 евро е формирана от двадесет и шест погасителни вноски и
части от вноски по главницата, падежирали
последователно в периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г. вкл.), ведно със
законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;
9964,60 евро, представляваща наказателна лихва върху главница 972 931,04 евро, за
периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д.
№ 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл.92 ЗЗД във вр. чл. 141 и чл. 121 от ЗЗД, предявени от „И.“
АД, с ЕИК *********, със съдебен адрес:*** солидарно
против „И.“ ООД (н.), с ЕИК *********, със съдебен адрес:***, Т.Й.С., ЕГН **********,***
и В.Д.С., ЕГН **********,***, че в полза на „И.“ АД съществуват вземания за сумата
160 938,54 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1
464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително
споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009
г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение №
4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и
Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г., (която сума от 160 938,54 евро е формирана от четири
погасителни вноски по главницата, падежирали
последователно в периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл.), ведно със
законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението; 1671, 97 евро, представляваща наказателна лихва начислена върху
просрочена главница в размер на 160 938, 54 евро за периода от 01.06.2017
г. до 22.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа
на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА „И.“ ООД (н.),
с ЕИК *********, със съдебен адрес:*** да заплати на „И.“ АД, с ЕИК *********,
със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски в размер на 38
447,57 лв. за държавна такса, 54 365,72 лв. за адвокатско възнаграждение и 1287,06
лв. разноски за депозити за вещи лица в исковото производство.
ОСЪЖДА „И.“ ООД (н.),
с ЕИК *********, със съдебен адрес:***, Т.Й.С., ЕГН **********,*** и В.Д.С.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „И.“ АД, с ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски в размер на
6360,78 лв. за държавна такса, 8994,28 лв. за адвокатско възнаграждение и
212,94 лв. разноски за депозити за вещи лица в исковото производство.
ОСЪЖДА „И.“ ООД (н.),
с ЕИК *********, със съдебен адрес:*** да заплати на „И.“ АД, с ЕИК *********,
със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски в размер на 38
447,57 лв. за държавна такса и 42,90 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА „И.“ ООД (н.),
с ЕИК *********, със съдебен адрес:***, Т.Й.С., ЕГН **********,*** и В.Д.С.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „И.“ АД, с ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски в размер на 6360,
78 лв. за държавна такса и 7,10 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА „И.“ ООД (н.),
с ЕИК *********, със съдебен адрес:***, Т.Й.С., ЕГН **********,*** и В.Д.С.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „И.“ АД, с ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лв. по в. ч. гр. д. 1032/2018 по описа на СГС, II A въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при
Софийски градски съд: ___________________