№ 33946
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110125501 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕООД, ЕИК ****, с която
срещу К. П. И. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание
чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД за
установяване съществуване вземанията, за които по ч.гр.д. № 46304/2010 г. по описа на
СРС, 41 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на „фирма“ АД по
договор за потребителски кредит от 15.12.2007 г.
Ищецът твърди, че на 15.12.2007 г. между ответника и банката кредитор,
праводател на ищеца, е бил сключен договор за потребителски кредит Старт № ***, по
силата на който банката е отпуснала на ответника сума в размер на 9000 лева със срок
за погасяване 15.12.2017 г. при общи условия. Кредитът е бил изцяло усвоен чрез
превеждането на сумата по банкова сметка на получателя. Твърди вземанията по
договора за кредит да са били обявени от страна на банката за предсрочно изискуеми.
Въз основа на издадените от съда в заповедното производство заповед и изпълнителен
лист по реда на чл. 417 ГПК твърди да са били образувани изпълнителни дела, в хода
на които взискателят да е целял събиране на вземанията си. Излага твърдения, че е
цесионер по силата на договор за цесия, сключен с банката, с оглед което се явява
легитимирана страна по правоотношението с длъжника. Оспорва възражението за
погасяване на правото на принудително изпълнение за процесните вземания по
давност да е основателно. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. К. Г., с който
предявените искове се оспорват. Навежда възражения срещу действителността на
договора за кредит и тази на договора за цесия, както и последният да е породил
действие по отношение на длъжника. Позовава се на качеството си на потребител, като
счита, че договорът е нищожен, като сключен в противоречие с императивни
разпоредби на ЗЗП (отм.) за недействителност на договора за целеви потребителски
кредит, като излага подробни съображения в тази насока. Позовава се на изтекла
поради бездействие на кредитора погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира разноски.
1
С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема,
че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор
за целеви потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за
връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че банката надлежно е
упражнила правото си да направи вземанията по същия за предсрочно изискуеми,
респ. че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно
уговореното с договора за кредит, че е уговорена възнаградителна лихва и същата е
начислена в съответствие с правилата на потребителското кредитиране. По иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че с валидна
клауза от договора за потребителски кредит е уговорена неустойка за забава в
претендирания размер, както и че е настъпил падежът на главното задължение. В
тежест на ищеца е да установи, че с валиден договор за цесия са му били прехвърлени
процесните вземания, както и че длъжникът е уведомен за цесията по реда на чл. 99,
ал. 4 ГПК от стария кредитор.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
По възражението за давност, наведено от ответника, съдът указва на ищеца, че
носи тежестта да установи по делото обстоятелства, довели до спиране и/или
прекъсване на давността за вземанията, в т.ч. да установи в настоящото
производство действия на кредитора, предприети с цел връчване на заповедта по
чл. 417 ГПК чрез съдебен изпълнител, вкл. и в периода 2010 г. – 2023 г.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Съдът следва да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на
договора и отделни клаузи от него поради противоречие с императивни
материалноправни норми, поради заобикаляне на същите, както и поради
противоречие с добрите нрави. Съдът следи служебно още и за наличието на
неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, какъвто е ответникът.
На страните следва да се предостави възможност да заявят становища във връзка
с проекта за доклад и дадените им указания най-късно в първото открито съдебно
заседание след даване ход на делото.
Следва да се приемат представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
Следва да се приложи заповедното производство.
С оглед становището на ответника, съдът приема, че искането за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, като във връзка със
задължението на съда да следи служебно за приложението на императивни
материалноправни норми, както и на основание чл. 162 ГПК на вещото лице по ССчЕ
следва да се поставят допълнителни задачи.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по същия и да релевират
доказателствени искания най-късно в първото по делото открито съдебно заседание,
като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 46304/2010 г. по описа на СРС, 41 с-в.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени
в исковата молба с изключение на задачата относно размера на законната лихва за
периода след подаване на заявлението, както и на следната служебно поставена от
съда на основание чл. 162 ГПК задача: с каква възнаградителна лихва е олихвявана
главницата през периода 15.07.2009 г. – 09.02.2010 г. вкл., като в случай че същата е в
размер различен от 14,50 %, вещото лице да изчисли какъв е размерът на
възнаградителната лихва за същия период (15.07.2009 г. – 09.02.2010 г. вкл.) при
прилагане на този лихвен процент; какъв е размерът на лихвата за забава, дължима
съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за периода 15.07.2009 г. - 09.02.2010 г. вкл.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 450 лв., вносим
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2024 г.
от 10:00 часа, за когато да се призоват страните, чрез процесуалните им
представители.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства -
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
78, ал. 9 ГПК.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3