Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 02.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3756 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от синдика на „Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност) Т.Н. искова
молба срещу „Ф.Т.“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД за осъждането им да предадат владението
върху магазин № ***, подробно описан в исковата молба.
Искът
срещу втория ответник „Ф.“ ЕООД е предявен на 05.04.2016 г., като се твърди, че
„Ф.т.“ ЕООД се е разпоредил с правото на собственост върху имота и че „Ф.“ ЕООД
го владее без правно основание. Според синдика недействителността на сключената
между „Ф-Т.“ (в несъстоятелност) и „Ф.Т.“ ЕООД сделка водела до
недействителност и на последващите сделки, в случая - продажбата на процесния
имот от „Ф.Т.“ ЕООД на „Ф.“ ЕООД на 05.08.2010 г.
Ответникът
„Ф.Т.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
Ответникът
„Ф.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че е трето
добросъвестно лице, придобило имота преди решението за откриване на
производство по несъстоятелност, датата на откриване на производството по
несъстоятелност, обявяване на „Ф.“ ЕООД в несъстоятелност и преди вписване на
исковата молба за предявяване на иска по чл. 647, т. 6 от ТЗ, а също и на
исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
Релевирал
е и възражение за придобивна давност с начална дата момента на придобиване на
правото на собственост - 05.08.2010 г.
Съдът, след като
прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС от страна на ищеца подлежат на
безспорно доказване правото на собственост на „Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност) на
соченото в него основание.
Ответниците
от своя страна дължат да установят наличие на правно значимо основание за
упражнявана фактическа власт върху имота.
По
делото са безспорни следните факти:
На 16.04.2010
г. „Ф.“ ЕООД е продало на „Ф.Т.“ ЕООД правото на собственост върху недвижим
имот, изграден в груб строеж срещу задължение за строителство и реализиращо се
право на строеж върху поземлен имот, находящ се в гр. София, СО, район
„Студентски“, ул. „**********8, в жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и
офиси на две нива и жилищна част със застроена площ, съгласно таблица за
площообразуване от 1 789.29 кв.м. и разгърната застроена площ съгласно таблици
за площообразуване и документ за собственост от 16 087.86 кв.м. в секция „Б“ на
подземния етаж: магазин № 41, построен на кота +2.90 м, със застроена площ
съгласно таблица за площообразуване 74.87 кв.м., състоящо се от търговско
помещение, при граници съгласно одобрен архитекТ.ен проект, заедно с прилежащите
му 3.14% ид.ч. от жилищната сграда и с прилежащите му идеални части от правото
на строеж върху УПИ ІХ-1749 с площ от 1 375 кв.м., за което е съставен
нотариален акт № 22, том І, рег. № 2604, дело № 21/05.08.2010 г. на нотариус
рег. № 595 на НК.
На
05.08.2010 г. „Ф.Т.“ ЕООД е прехвърлило собствеността върху имота на „Ф.“ ЕООД,
видно от нотариален акт № 73, том І, рег. № 9355, дело № 67/2010 г. на нотариус
рег. № 595 на НК.
С
решение от 11.07.2011 г. по т.д. № 1143/2010 г. по описа на СГС е открито
производство по несъстоятелност на „Ф.“ ЕООД, а с решение от 20.03.2012 г.
търговецът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му и е постановен
обща възбрана и запор върху имуществото му.
По предявен от синдика на „Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност) Т.Н. срещу „Ф.“
ЕООД и „Ф.Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 647, т. 6 от ТЗ е образувано т.д.
№ 4906/2012 г. по описа на СГС, VІ-6 състав и на 26.08.2015 г. е постановено
решение, с което сделката от 16.04.2010 г. е обявена за относително
недействителна по отношение на кредиторите на „Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност).
Отменителният иск е облигационен по своя характер и няма вещно действие.
Увреждащата сделка е действителна за страните по нея, а недействителността е
само по отношение на кредиторите на „Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност). Поради това
и независимо от уважаването на иска по чл. 647, т. 6 от ТЗ, магазин № 41 не е излязъл от патримониума на
приобретателя „Ф.Т.“ ЕООД. Последиците на решението се свеждат до възможността
кредиторите да насочат изпълнението върху прехвърленото имущество, независимо
че се намира в патримониума на трето лице. Поради това и приобретателят ще
понесе изпълнение върху своя имот за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща.
По така
изложените съображения, твърденията на синдика, че собственик на имота е „Ф.“
ЕООД (в несъстоятелност) са неоснователни. Сделката от 16.04.2010 г. е породила
валидно вещно-прехвърлително действие между страните по нея и съответно „Ф.Т.“
ЕООД е придобило правото на собственост върху процесния имот.
Неоснователността
на предявения срещу „Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност) произтича и от недоказване на
факта на упражнявана фактическа власт върху имота.
На
05.08.2010 г. е сключена действителна сделка между „Ф.Т.“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД. Съгласно
чл. 647, ал. 3 от ТЗ, недействителността на сделката между „Ф.“ ЕООД (в
несъстоятелност) и „Ф.Т.“ ЕООД не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили преди вписване на исковата молба. В случая е безспорно, че „Ф.“
ЕООД е придобило собствеността върху имота през 2010 г., много преди подаването
(и вписването) на исковата молба по иска с правно основание чл. 647, т. 6 от ТЗ. Правото не е прехвърлено в хода на процеса по предявения от синдика на „Ф.“
ЕООД (в несъстоятелност) отменителен иск, за да се счита придобилото правото на
собственост върху недвижим имот лице обвързано от решението по т.д. № 4906/2012
г. по описа на СГС, по силата на чл. 226, ал. 3 от ГПК.
Отделно
от това, въпросът за недобросъвестността на приобретателя по договора от
05.08.2010 г. е неотносим в настоящото производство по предявен ревандикационен
иск. Добросъвестността е част от фактическия състав на отменителния иск, с
какъвто съдът не е сезиран. Неоснователни са доводите на синдика, че
относителната недействителност на сделка влече относителна недействителност и
на последващите такива. Предметът на делото по т.д. № 4906/2012 г. по описа на
СГС е обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на
„Ф.“ ЕООД само на договора за покупко-продажба между „Ф.“ ЕООД (в
несъстоятелност) и „Ф.Т.“ ЕООД от 16.04.2010 г., но не и на сделката от
05.08.2010 г., по която страна е трето лице, неучаствало в производството по
иска с правно основание чл. 647, т. 6 от ТЗ.
„Ф.“
ЕООД е придобило собственически права върху имота и на валидно правно основание
упражнява фактическа власт върху имота - факт, който не се спори между страните
в производството.
Тъй като
правото на собственост на „Ф.“ ЕООД почива на деривативно правно основание,
възражението за придобивна давност не следва да се обсъжда. Фактическият състав
на оригинерното придобиване на вещно право предполага упражняване на фактическа
власт с намерение за своене, без владелецът да притежава правото.
Предявените
срещу ответниците ревандикационни искове са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Ф.“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК **********със седалище и адрес на управление *** Т.Н.
срещу „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК**********иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено, че „Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност) е собственик на магазин
№*, построен на кота +2.90 м, със застроена площ съгласно таблица за
площообразуване 74.87 кв.м., състоящо се от търговско помещение, при граници
съгласно одобрен архитекТ.ен проект: североизток – стълбищна площадка, югоизток
- магазин № 40, югозапад - магазин № 42, северозапад - коридор, заедно с
прилежащите му 3.14% ид.ч. от жилищната сграда и с прилежащите му идеални части
от правото на строеж върху УПИ ІХ-1749 с площ от 1 375 кв.м., при граници:
североизток – УПИ ХІV-2841, югоизток – УПИ Х-1749, югозапад – VІІ-1358 и
северозапад – улица и за осъждането му да предаде владението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК **********със седалище и адрес на управление *** Т.Н. срещу „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че „Ф.“ ЕООД
(в несъстоятелност) е собственик на магазин № 41, построен на кота +2.90 м, със
застроена площ съгласно таблица за площообразуване 74.87 кв.м., състоящо се от
търговско помещение, при граници съгласно одобрен архитекТ.ен проект:
североизток – стълбищна площадка, югоизток - магазин № 40, югозапад - магазин №
42, северозапад - коридор, заедно с прилежащите му 3.14% ид.ч. от жилищната
сграда и с прилежащите му идеални части от правото на строеж върху УПИ ІХ-1749
с площ от 1 375 кв.м., при граници: североизток – УПИ ХІV-2841, югоизток –
УПИ Х-1749, югозапад – VІІ-1358 и северозапад – улица и за осъждането му да
преда владението.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: